Как се мачка чума предизборно
Точно преди година, когато всичко стартира, блогърът Томас Пуейо измисли, с който разказа прелестно по какъв начин светът би трябвало да се оправя с новия ковид. Светът не мисли дълго и възприе тази “стратегия за угнетяване ”. Да напомня в резюме - “чук “ са мощните ограничаващи ограничения, които би трябвало да се приложат при сходна пандемия - другояче казано - нечовечен локдаун, тотално затваряне - бързо и нападателно, което да продължи седмици, не месеци. “Танц “ пък е плавното събаряне на рестриктивните мерки - леко, деликатно, поетапно.
Бързо се откри, че няма никакво значение какъв брой “дисциплинирана ” е дадена страна, какъв брой се доверява на учените си - редуването на “чук " и " танц " е неизбежно. Поне до момента в който всички не придобием имунитет.
България е една от дребното страни, която не се придържаше компактно към тактиката на Пуейо. Тук строги ограничавания - вечерен час, излизане от вкъщи с позволение и тем сходни - нямаше. За сметка на това - “танцът “ продължаваше дълго (и в момента), все едно COVID-19 е някакво грипче. Този ”български модел “ работеше обичайно до ноември м.г., когато хората започнаха да умират по стълбите на лечебните заведения, а колите за спешна помощ пристигаха на адресите на идващия ден. Последвалото ”чукче ” даде резултат - за два месеца дейните случаи паднаха от 95 хиляди на 20 хил.
Сега рестриктивните мерки са свалени, броят на новорегистрираните случаи скача, приетите в болница стават от ден на ден, порастват интензивните случаи - в резюме - през март се повтаря обстановката от ноември. Затова се чуват все по-силни гласове за нов локдаун.
Единствената огромна разлика е, че предстоят избори. Затова
нов локдаун няма да има - непременно
В света на Бойко Борисов България е страната на овладяната рецесия, остров на спокойствието, пред който бурите стихват до леки ветрове. За Борисов тази картина не е предпочитание, това е действителността, в която живее. Той ще поддържа непременно тази виртуална действителност.
Независимо че новата вълна се вижда освен от експертите, Борисов и пътуващият с джипката лекарски консилиум заеха предизборна поза, в която обстоятелствата още веднъж нямат никакво значение. Тези хора виждат моментното положение на рецесията ето по този начин: “има гладко повишаване “, “не отчитаме сериозен напън върху лечебните заведения в страната “, " системата е готова ”, “разбира се, че е неприятно, само че ние сме го отчели и би трябвало да се мине през него ” - всичко това са размишления на здравния министър Ангелов, който обобщава: “Към момента обстановката е под надзор ”. Естествено, неточности в ръководството на рецесията не се регистрират - за всичко е отговорен... британският вариант.
Разбира се, никой не си прави илюзии - “през идващите седмици се чака повишаване на новозаразените “, само че това явно не е задоволително, с цел да се развърти чукът на локдауна.
Всички области в страната от дълго време са в “червената ” област, само че ето по какъв начин ще посрещнем цунамито: “Знам какъв брой всички са изтощени от ограниченията и от рестриктивните мерки, само че идващите две-три седмици да проявят схващане, резистентност, да се пазят, да съблюдават ограниченията за самите тях и за техните близки, с цел да може вълната, която ще преживеем, да е оптимално под надзор, оптимално ниска и да не даваме в допълнение жертви “ (по Ангел Кунчев).
Очевидно е, че предизборната стратегия на ръководещата коалиция изключва налагането на локдаун в предизборните седмици. Още по-очевидно е, че в ГЕРБ има безусловно ясна визия, че това държание ще докара до повишение на заболеваемостта с всички следващи усложнения.
Ясна е и електоралната цена, която ГЕРБ ще заплати,
в случай че рецесията се разраства - ще загуби изборите. Т.е. от една страна, не може локдаун, от друга - в случай че подобен няма, последствията ще са пагубни на всевъзможни равнища.
Тогава какво?
Тогава “чук и танц ” ще играе предизборно статистиката.
Да се върнем отново преди година - при започване на рецесията. В България нямаше доста заболели и всички знаехме за какво - тъй като не се правеха доста проби. Ясно беше, че при доста проби ще се заловен доста заболели. Тогава нямаше потенциал - в София имаше малко лаборатории, коронавирус се диагностицираше в болничното заведение, когато положението ти към този момент е близо до сериозно. Тогава, а и в този момент, препоръките бяха - стойте си у дома, не тормозете здравната система.
Изследванията от провинцията се пращаха в няколко лаборатории. После имаше лаборатории, само че беше скъпо - защо да давам 100 лв., като ще науча това, което знам. През цялата тази година коронавирус се установяваше през работни дни, тъй като доста лаборатории просто не работят през почивните - това, несъмнено, ще продължи.
Най-вероятно
през идващите дни потенциалът на лабораториите ще намалее,
броят на изследваните лица ще се поддържа до 10 хиляди дневно, с цел да може броят на откритите нови случаи да бъде следен. Така растеж ще има, но той ще бъде “плавен ”.
За да се отчетат триумфи, ще бъде увеличена имунизацията. През март ще бъдат имунизирани толкоз хора, колкото през януари и февруари, взети дружно.
Успоредно с това ще вървят леки успокоителни песнопения от вида на “Резенче лимонче и малко сода ” оправят нещата. Там, където здравната картина излезе още веднъж от визията за здрав разсъдък, ще бъдат предприемани местни ограничения - това към този момент бе съответно обяснено от докторското крило на политическата джипка.
Разбира се - време за избори е. През тези седмици тече предизборна акция и дейностите и бездействията на властта по рецесията няма по какъв начин да не бъдат част от този спор. В тази връзка - безпределно забавно ще е да следим по какъв начин този спор ще бъде политически и медийно сподавен.
Накрая, веднага след изборите или по-скоро незабавно откакто стане ясно дали 45-ият парламент може да сформира постоянна управническа коалиция - нещата ще си дойдат на мястото. Чукът на локдауна ще се стовари още веднъж. Но леко, по български.
Бързо се откри, че няма никакво значение какъв брой “дисциплинирана ” е дадена страна, какъв брой се доверява на учените си - редуването на “чук " и " танц " е неизбежно. Поне до момента в който всички не придобием имунитет.
България е една от дребното страни, която не се придържаше компактно към тактиката на Пуейо. Тук строги ограничавания - вечерен час, излизане от вкъщи с позволение и тем сходни - нямаше. За сметка на това - “танцът “ продължаваше дълго (и в момента), все едно COVID-19 е някакво грипче. Този ”български модел “ работеше обичайно до ноември м.г., когато хората започнаха да умират по стълбите на лечебните заведения, а колите за спешна помощ пристигаха на адресите на идващия ден. Последвалото ”чукче ” даде резултат - за два месеца дейните случаи паднаха от 95 хиляди на 20 хил.
Сега рестриктивните мерки са свалени, броят на новорегистрираните случаи скача, приетите в болница стават от ден на ден, порастват интензивните случаи - в резюме - през март се повтаря обстановката от ноември. Затова се чуват все по-силни гласове за нов локдаун.
Единствената огромна разлика е, че предстоят избори. Затова
нов локдаун няма да има - непременно
В света на Бойко Борисов България е страната на овладяната рецесия, остров на спокойствието, пред който бурите стихват до леки ветрове. За Борисов тази картина не е предпочитание, това е действителността, в която живее. Той ще поддържа непременно тази виртуална действителност.
Независимо че новата вълна се вижда освен от експертите, Борисов и пътуващият с джипката лекарски консилиум заеха предизборна поза, в която обстоятелствата още веднъж нямат никакво значение. Тези хора виждат моментното положение на рецесията ето по този начин: “има гладко повишаване “, “не отчитаме сериозен напън върху лечебните заведения в страната “, " системата е готова ”, “разбира се, че е неприятно, само че ние сме го отчели и би трябвало да се мине през него ” - всичко това са размишления на здравния министър Ангелов, който обобщава: “Към момента обстановката е под надзор ”. Естествено, неточности в ръководството на рецесията не се регистрират - за всичко е отговорен... британският вариант.
Разбира се, никой не си прави илюзии - “през идващите седмици се чака повишаване на новозаразените “, само че това явно не е задоволително, с цел да се развърти чукът на локдауна.
Всички области в страната от дълго време са в “червената ” област, само че ето по какъв начин ще посрещнем цунамито: “Знам какъв брой всички са изтощени от ограниченията и от рестриктивните мерки, само че идващите две-три седмици да проявят схващане, резистентност, да се пазят, да съблюдават ограниченията за самите тях и за техните близки, с цел да може вълната, която ще преживеем, да е оптимално под надзор, оптимално ниска и да не даваме в допълнение жертви “ (по Ангел Кунчев).
Очевидно е, че предизборната стратегия на ръководещата коалиция изключва налагането на локдаун в предизборните седмици. Още по-очевидно е, че в ГЕРБ има безусловно ясна визия, че това държание ще докара до повишение на заболеваемостта с всички следващи усложнения.
Ясна е и електоралната цена, която ГЕРБ ще заплати,
в случай че рецесията се разраства - ще загуби изборите. Т.е. от една страна, не може локдаун, от друга - в случай че подобен няма, последствията ще са пагубни на всевъзможни равнища.
Тогава какво?
Тогава “чук и танц ” ще играе предизборно статистиката.
Да се върнем отново преди година - при започване на рецесията. В България нямаше доста заболели и всички знаехме за какво - тъй като не се правеха доста проби. Ясно беше, че при доста проби ще се заловен доста заболели. Тогава нямаше потенциал - в София имаше малко лаборатории, коронавирус се диагностицираше в болничното заведение, когато положението ти към този момент е близо до сериозно. Тогава, а и в този момент, препоръките бяха - стойте си у дома, не тормозете здравната система.
Изследванията от провинцията се пращаха в няколко лаборатории. После имаше лаборатории, само че беше скъпо - защо да давам 100 лв., като ще науча това, което знам. През цялата тази година коронавирус се установяваше през работни дни, тъй като доста лаборатории просто не работят през почивните - това, несъмнено, ще продължи.
Най-вероятно
през идващите дни потенциалът на лабораториите ще намалее,
броят на изследваните лица ще се поддържа до 10 хиляди дневно, с цел да може броят на откритите нови случаи да бъде следен. Така растеж ще има, но той ще бъде “плавен ”.
За да се отчетат триумфи, ще бъде увеличена имунизацията. През март ще бъдат имунизирани толкоз хора, колкото през януари и февруари, взети дружно.
Успоредно с това ще вървят леки успокоителни песнопения от вида на “Резенче лимонче и малко сода ” оправят нещата. Там, където здравната картина излезе още веднъж от визията за здрав разсъдък, ще бъдат предприемани местни ограничения - това към този момент бе съответно обяснено от докторското крило на политическата джипка.
Разбира се - време за избори е. През тези седмици тече предизборна акция и дейностите и бездействията на властта по рецесията няма по какъв начин да не бъдат част от този спор. В тази връзка - безпределно забавно ще е да следим по какъв начин този спор ще бъде политически и медийно сподавен.
Накрая, веднага след изборите или по-скоро незабавно откакто стане ясно дали 45-ият парламент може да сформира постоянна управническа коалиция - нещата ще си дойдат на мястото. Чукът на локдауна ще се стовари още веднъж. Но леко, по български.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ