Точно преди 66 години - на 4 октомври 1957 г.

Точно преди 66 години - на 4 октомври 1957 година - се случва едно от най-значимите събития в историята на галактическите проучвания – изстрелването на първия неестествен спътник на Земята „ Спутник-1 “. Успехът на Съветския съюз бележи и началото на ожесточената галактическа конкуренция сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати през 20 век.

През 21 век още веднъж се разгаря международно състезание в Космоса, само че този път участниците са други. Русия на практика не взе участие и по-рано тази година е доказателство. Съединени американски щати остават водеща галактическа мощ и следват личните си цели, споделя пред Булевард България професорът по астрономия от университета в Бостън Джефри Хюз.

Историята на " Спутник-1 "

Апаратът е изпратен в орбита към Земята на 4 октомври 1957 година от секретния научноизследователски полигон на руското министерство на защитата Тюра-Там. По-късно той се трансформира в космодрума Байконур, през днешния ден на територията на Казахстан.

„ Спутник-1 “ тежи 83 кг. и съставлява идеална сфера с диаметър 58 см. Спътникът е направен от алуминиева сплав и разполага с четири разгъващи се антени и два радиопредавателя.

Той лети към Земята в продължение на 92 дни и излъчва радиосигнали от Космоса. „ Спутник-1 “ изгаря при навлизането си в земната атмосфера на 4 януари 1958 година, откакто изминава общо над 70 млн. км. в орбитата си.

Битката за Космоса преди и в този момент. Кои са новите участници

Успешната задача на " Спутник-1 " на процедура започва галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, която е част от Студената война сред двете международни сили след края на Втората международна война, в която и двете са от страната на спечелилите. Въпреки че Съветският съюз в началото реализира серия от триумфи, американската галактическа организация НАСА последователно „ настига “ и изпреварва своите съперници.

Кулминацията на съперничеството настава през 1969 година, когато на Луната стъпват американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин. Мисията на „ Аполо 11 “ с първите хора, достигнали до естествения сателит на Земята, е величествен триумф. И трансформира Съединени американски щати в едноличен водач в областта на галактическите проучвания.

Днес специалисти считат, че ставаме очевидци на нова галактическа конкуренция. Участниците в нея обаче са разнообразни.

„ Смятам, че този път галактическата конкуренция е сред Индия, Китай и Япония. Също както по време на съревнованието сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, задачата е да се показва софтуерно предимство “, разяснява за „ Булевард България “ Джефри Хюз - професор по астрономия от университета в Бостън.

„ Особено впечатляващи са достиженията на Индия и Китай. Те желаят да покажат на целия свят, че са страни с огромен капацитет, разполагащи с съвременни технологии “, счита проф. Хюз.

Провалът на съветската задача (през август апаратът се разруши на повърхността на естествения сателит на Земята, образувайки ) образно сподели, че Русия към този момент не е галактическата мощ, която беше преди, акцентира той.

„ В момента страната е изправена пред други проблеми и провокации, погледите на нейните водачи не са отправени към космоса “, прибавя специалистът.

„ От друга страна, Съединени американски щати неведнъж демонстрираха, че не престават да са водеща галактическа мощ. По мое мнение, те не са част от актуалната галактическа конкуренция, а просто се пробват да реализират задачите си със лично движение “, обобщава проф. Хюз.

Два дни след несполучливата съветска задача до Луната, Индия стана първата страна, съумяла да кацне на южния полюс на естествния сателит на Земята.