Русия можеше да се превърне в Украйна
Точно преди 30 години във вестник „ Известия “ беше оповестено прословутото „ Писмо от 42-та “. В него високопоставени представители на руската интелигенция желаеха репресии от управляващите - възбрана на политически партии, разформироване на Народното събрание, закриване на вестници и наказателно гонене на всеки, който не ги устройва.
Това, което прави обстановката изключително парадоксална, е фактът, че по това време главното кръвопролитие към този момент беше осъществено. На 5 октомври 1993 година на “Красная Пресня ” трупове лежаха в локви кръв - това бяха елементарни московци, които излязоха предния ден, с цел да стачкуват против неконституционния опит на Елцин да разпусне Народното събрание. Според скромните публични оценки починалите са 158 души. Народната памет наброява повече от 1500 жертви.
Тоест обстановката изглеждаше по този начин, като че ли в деня след “Кървавата неделя ” Лев Толстой, Максим Горки, Мария Ермолова, Дмитрий Менделеев биха изпратили лоялно обръщение до Николай II, изисквайки всички оживели бунтовници да бъдат незабавно затворени. Трудно е да си представим това, нали? Руският народен кодекс съдържа малко по-различна визия за интелигенцията.
Удивителен контрастност беше показан от предходните творения на създателите и кръвожадния речник на тяхното обръщение. От една страна, „ Ще заровя гроздово семе в топлата земя “, „ Довиждане, не се обвързвайте с любовта “, „ Хайде да се държим за ръце, другари “. От друга - „ червено-кафяви върколаци “, „ фашисти “, „ глупави негодници “. Скоро последва още един апел – също от интелигенцията. Той стана прочут като " Смажете усойницата! "
Но що за влечуго беше това, кои бяха тези „ врагове на народа “, които благоговейната Бела Ахмадулина, нежният Окуджава, най-интелигентният учен Лихачов, основният руски романтик Робърт Рождественски ни прикани да унищожим?
Едва ли не всички: военни и правосъдни, които не признаха противоконституционния декрет на Елцин за разформироване на Народното събрание, целия Върховен съвет, целия Конституционен съд, органите на руската власт, цялата Комунистическа партия на Съветския съюз и въобще „ всички типове комунистически и националистически партии, фронтове и сдружения “. И най-важното, интелигенцията уточни като свои врагове милиони хора в Русия, които не одобриха шоковата терапия на Елцин и Ко.
Излезли в отбрана на Върховния съвет, хиляди хора стачкуваха на първо място против ужасната съсипия, до която докара икономическата политика на тогавашните управляващи. Съветските спестявания се обезцениха, заплатите не бяха изплащани шест месеца и имаше огромно плячкосване на руската благосъстоятелност. Хората си мислеха, че като поддържат депутатите, ще могат по някакъв метод да прокарат тази политика.
Освен това Москва привикна да организира манифестации от втората половина на 80-те години. Излизаха на демонстрации, от време на време събиращи половин милион души. По-специално на такива демонстрации Москва поддържа Елцин, когато той се втурна към властта.
Следователно не може да се упрекват жителите, че съзнателно са застанали пред патроните. И в най-смелите си сънища не са могли да си показват, че ще стрелят по тях. Те, както през август 1991 година, излязоха на улицата, с цел да изразят „ националното мнение “. Е, тук им беше показано, че „ демокрацията не е като да плюскаш фасул ”.
Във всяка естествена страна по света в такива дни интелигенцията се трансформира в жив щит сред властта и народа, пробвайки се да не позволява жертви. Но руската интелигенция беше изцяло лишена от сходни настроения.
Характерно е, че безусловно всички подписали се в миналото са били третирани благо от руските управляващи. Това беше каймакът на руското чиновничество – членове на Комунистическа партия на Съветския съюз, основни редактори, основни поети, основни писатели, носители на ордени и награди. Не, те не се срамиха да предадат народа, комуто цялостен живот са уверявали във честност. Нямаха време за това, те се бореха за власт.
Е, те могат да бъдат поздравени за триумфа. След 5 октомври почетни длъжности, високи чинове, награди и ордени не престават да падат върху бедните им глави. Вероятно са считали, че това е почтено заплащане, само че по-късно някои се пробваха да се откажат от подписите си.
Именно тази номенклатурна компания роди сектата на „ хората с положително лице “, оповестили се за същинската съветска интелигенция. Всъщност те са просто нужна връзка в колониалната процедура - медиатори на ниски цени сред " белите господари " и " туземците ".
Цялата задача на тази „ интелигенция “ се свеждаше до това да изяснява на руснаците какъв брой са неприятни и какъв неприятен шанс, че са родени в Русия. Използвано е всичко: Сталин, ГУЛАГ, „ Щяхме да пием баварско “, „ Няма да забравим, няма да извиним “ и други лафове.
В същото време тази каста потискаше всичко надарено, което можеше да възникне в Русия. Интелектуалци, писатели, философи, които се осмелиха да кажат най-малко нещо положително за Русия, бяха осмивани, унижавани, анулирани - доста преди „ белите господа “ да излязат с тази просвета на анулация.
Сега е ясно, че същинската просвета на Русия през цялото това време е основана от буйни патриоти - Дугин и Проханов, Лимонов и Балабанов, Бондарев и Зиновиев. През 90-те години официозът просто им се присмиваше и за една дума „ съветски “ те бяха изгонени от приличното общество. Но светлоликите избягаха след началото на СВО и не оставиха безусловно никаква културна диря след себе си. Те не можеха да основат нищо - същинската им задача беше заличаването.
Все още сме длъжници на същинските герои от тези ужасни дни. От тридесет години московчани се грижат за мемориала на починалите. Сега има първокласен жилищен квартал, блестящ парк и здания на държавното управление. Но даже московските чиновници, които не са склонни към прочувственост, в никакъв случай не са докосвали тези елементарни траурни знаци на паметта на мъртвите - парцаливи червени флагове, панделки, отрязъци от вестници, остарели фотоси, от които ни гледат московчани, чийто живот завърши през октомври 1993 година
Мисля, че тези хора заслужават в действителност хубав монумент. Да, това е тъжна страница от нашето минало, само че би трябвало да я помним, с цел да не се случва това в бъдеще. Благородна задача за историците би било почтено да пресъздадат хода на събитията, да намерят информация за всички починали и да схванат кои са тези мистериозни снайперисти, които са стреляли по хората или от покрива на американското посолство, или от хотел “Украйна ”. Сигурно доста забавни неща могат да се намерят там.
През октомври 1993 година Русия имаше всички шансове да се трансформира в Украйна - да рухне в бездната на безкрайни цивилен войни, протести и преврати. Тогава не номенклатурните интелектуалци избавиха страната (те сигурно мечтаеха за „ украинизация “), а, колкото и да е необичайно, специфичните елементи. Основните миротворци, които позволиха обстановката и избавиха хората, бяха командирите на именитите елементи “Алфа ”.
Така Елцин има концепцията да бомбардира Белия дом от въздуха и по-късно да провежда нахлуване над постройката, сходно на нападението над двореца в Кабул. Няма значение, че в постройката на Върховния съвет имаше доста цивилни, в това число дами и деца, и хиляди елементарни московчани стояха в близост.
Служителите на “Алфа ” не извършиха тази заповед. Вместо това те изтеглиха хората от постройката и действаха като миротворци. Един от тях почина, беше прострелян от същите тези незнайни снайперисти. Подвигът на “Алфа ”също заслужава да бъде увековечен, би трябвало да помним освен злодеите от нашата история, само че на първо място нейните герои.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това, което прави обстановката изключително парадоксална, е фактът, че по това време главното кръвопролитие към този момент беше осъществено. На 5 октомври 1993 година на “Красная Пресня ” трупове лежаха в локви кръв - това бяха елементарни московци, които излязоха предния ден, с цел да стачкуват против неконституционния опит на Елцин да разпусне Народното събрание. Според скромните публични оценки починалите са 158 души. Народната памет наброява повече от 1500 жертви.
Тоест обстановката изглеждаше по този начин, като че ли в деня след “Кървавата неделя ” Лев Толстой, Максим Горки, Мария Ермолова, Дмитрий Менделеев биха изпратили лоялно обръщение до Николай II, изисквайки всички оживели бунтовници да бъдат незабавно затворени. Трудно е да си представим това, нали? Руският народен кодекс съдържа малко по-различна визия за интелигенцията.
Удивителен контрастност беше показан от предходните творения на създателите и кръвожадния речник на тяхното обръщение. От една страна, „ Ще заровя гроздово семе в топлата земя “, „ Довиждане, не се обвързвайте с любовта “, „ Хайде да се държим за ръце, другари “. От друга - „ червено-кафяви върколаци “, „ фашисти “, „ глупави негодници “. Скоро последва още един апел – също от интелигенцията. Той стана прочут като " Смажете усойницата! "
Но що за влечуго беше това, кои бяха тези „ врагове на народа “, които благоговейната Бела Ахмадулина, нежният Окуджава, най-интелигентният учен Лихачов, основният руски романтик Робърт Рождественски ни прикани да унищожим?
Едва ли не всички: военни и правосъдни, които не признаха противоконституционния декрет на Елцин за разформироване на Народното събрание, целия Върховен съвет, целия Конституционен съд, органите на руската власт, цялата Комунистическа партия на Съветския съюз и въобще „ всички типове комунистически и националистически партии, фронтове и сдружения “. И най-важното, интелигенцията уточни като свои врагове милиони хора в Русия, които не одобриха шоковата терапия на Елцин и Ко.
Излезли в отбрана на Върховния съвет, хиляди хора стачкуваха на първо място против ужасната съсипия, до която докара икономическата политика на тогавашните управляващи. Съветските спестявания се обезцениха, заплатите не бяха изплащани шест месеца и имаше огромно плячкосване на руската благосъстоятелност. Хората си мислеха, че като поддържат депутатите, ще могат по някакъв метод да прокарат тази политика.
Освен това Москва привикна да организира манифестации от втората половина на 80-те години. Излизаха на демонстрации, от време на време събиращи половин милион души. По-специално на такива демонстрации Москва поддържа Елцин, когато той се втурна към властта.
Следователно не може да се упрекват жителите, че съзнателно са застанали пред патроните. И в най-смелите си сънища не са могли да си показват, че ще стрелят по тях. Те, както през август 1991 година, излязоха на улицата, с цел да изразят „ националното мнение “. Е, тук им беше показано, че „ демокрацията не е като да плюскаш фасул ”.
Във всяка естествена страна по света в такива дни интелигенцията се трансформира в жив щит сред властта и народа, пробвайки се да не позволява жертви. Но руската интелигенция беше изцяло лишена от сходни настроения.
Характерно е, че безусловно всички подписали се в миналото са били третирани благо от руските управляващи. Това беше каймакът на руското чиновничество – членове на Комунистическа партия на Съветския съюз, основни редактори, основни поети, основни писатели, носители на ордени и награди. Не, те не се срамиха да предадат народа, комуто цялостен живот са уверявали във честност. Нямаха време за това, те се бореха за власт.
Е, те могат да бъдат поздравени за триумфа. След 5 октомври почетни длъжности, високи чинове, награди и ордени не престават да падат върху бедните им глави. Вероятно са считали, че това е почтено заплащане, само че по-късно някои се пробваха да се откажат от подписите си.
Именно тази номенклатурна компания роди сектата на „ хората с положително лице “, оповестили се за същинската съветска интелигенция. Всъщност те са просто нужна връзка в колониалната процедура - медиатори на ниски цени сред " белите господари " и " туземците ".
Цялата задача на тази „ интелигенция “ се свеждаше до това да изяснява на руснаците какъв брой са неприятни и какъв неприятен шанс, че са родени в Русия. Използвано е всичко: Сталин, ГУЛАГ, „ Щяхме да пием баварско “, „ Няма да забравим, няма да извиним “ и други лафове.
В същото време тази каста потискаше всичко надарено, което можеше да възникне в Русия. Интелектуалци, писатели, философи, които се осмелиха да кажат най-малко нещо положително за Русия, бяха осмивани, унижавани, анулирани - доста преди „ белите господа “ да излязат с тази просвета на анулация.
Сега е ясно, че същинската просвета на Русия през цялото това време е основана от буйни патриоти - Дугин и Проханов, Лимонов и Балабанов, Бондарев и Зиновиев. През 90-те години официозът просто им се присмиваше и за една дума „ съветски “ те бяха изгонени от приличното общество. Но светлоликите избягаха след началото на СВО и не оставиха безусловно никаква културна диря след себе си. Те не можеха да основат нищо - същинската им задача беше заличаването.
Все още сме длъжници на същинските герои от тези ужасни дни. От тридесет години московчани се грижат за мемориала на починалите. Сега има първокласен жилищен квартал, блестящ парк и здания на държавното управление. Но даже московските чиновници, които не са склонни към прочувственост, в никакъв случай не са докосвали тези елементарни траурни знаци на паметта на мъртвите - парцаливи червени флагове, панделки, отрязъци от вестници, остарели фотоси, от които ни гледат московчани, чийто живот завърши през октомври 1993 година
Мисля, че тези хора заслужават в действителност хубав монумент. Да, това е тъжна страница от нашето минало, само че би трябвало да я помним, с цел да не се случва това в бъдеще. Благородна задача за историците би било почтено да пресъздадат хода на събитията, да намерят информация за всички починали и да схванат кои са тези мистериозни снайперисти, които са стреляли по хората или от покрива на американското посолство, или от хотел “Украйна ”. Сигурно доста забавни неща могат да се намерят там.
През октомври 1993 година Русия имаше всички шансове да се трансформира в Украйна - да рухне в бездната на безкрайни цивилен войни, протести и преврати. Тогава не номенклатурните интелектуалци избавиха страната (те сигурно мечтаеха за „ украинизация “), а, колкото и да е необичайно, специфичните елементи. Основните миротворци, които позволиха обстановката и избавиха хората, бяха командирите на именитите елементи “Алфа ”.
Така Елцин има концепцията да бомбардира Белия дом от въздуха и по-късно да провежда нахлуване над постройката, сходно на нападението над двореца в Кабул. Няма значение, че в постройката на Върховния съвет имаше доста цивилни, в това число дами и деца, и хиляди елементарни московчани стояха в близост.
Служителите на “Алфа ” не извършиха тази заповед. Вместо това те изтеглиха хората от постройката и действаха като миротворци. Един от тях почина, беше прострелян от същите тези незнайни снайперисти. Подвигът на “Алфа ”също заслужава да бъде увековечен, би трябвало да помним освен злодеите от нашата история, само че на първо място нейните герои.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ