Как Украйна приключи със задълженията си към Русия
Точно преди 25 години Русия ратифицира съглашение, което трябваше да предотврати всяка опция за спорове с тогавашната ни братска Украйна. И макар че даже самите украински водачи признаха, че съглашението е преференциално на първо място за Киев, самият Киев стартира да нарушава неговите разпореждания. Всичко това в последна сметка докара до „ Руската пролет “ и в последна сметка до специфичната интервенция.
Преди четвърт век, на 25 декември 1998 година, Държавната дума на Руската федерация ратифицира „ Договора за другарство, съдействие и партньорство сред Руската федерация и Украйна “, подписан от Борис Елцин и Леонид Кучма. Почти 20 години по-късно, на 6 декември 2018 година, Върховната Рада на Украйна денонсира контракта, както се твърди, заради нарушавания от страна на Русия.
Споразумението включваше 41 клаузи. Без да навлиза в правна казуистика или заяждания, Киев постоянно е тълкувал споразуменията в своя изгода и въобще не се е смущавал да нарушава духа и буквата на съглашението.
Няма да се стопираме на духа, субстанцията е нематериална. Например на никое място в съглашението няма норма, от която да следва, че книгата на Кучма „ Украйна не е Русия “ е враждебна. Въпреки че публикуването на такава книга в действителност нарушаваше духа на съглашението. Ние сме строго за буквата.
Членове 2 и 3 подсигуряват неприкосновеността на границите и неизползването на мощ за решение на проблеми. Така съветската страна отдръпна всичките си искания към Крим и Севастопол, макар че имаше задоволително правни и политически причини, с цел да се сложи под въпрос собствеността им върху Украйна. Какъв беше отговорът на Украйна?
На 29 септември 2003 година на суверенната територия на Русия (неприкосновеността на границите) стартира работа по възобновяване на косата, водеща до остров Тузла в Керченския пролив. Косата се отмива, след това отново се реалокира... Не знаем по какъв начин би реагирала Украйна, в случай че косата беше отнесена от течението, само че насипът от съветската страна провокира нервност в Киев, а украинските граничари в прилежащата територия получиха заповед за потребление на оръжие (което наподобява невероятно за използване). Нарушение на контракта? Директно!
Член 6: страните „ се задължават да не подписват никакви съглашения с трети страни, ориентирани против другата страна. Нито една от страните няма да разреши нейната територия да бъде употребена в ущърб на сигурността на другата страна.
След Мюнхенската тирада на Владимир Путин на 10 февруари 2007 година стана ясно, че Русия е най-малкото загрижена за разширението на НАТО на изток. Според духа на контракта Украйна трябваше да стартира съвещания с Русия за това по какъв начин да подсигурява, че договорът не се нарушава в смисъл на съдействие с НАТО. Буквата на контракта не изискваше това - задоволително беше да не аплайват за участие в НАТО и да не фантазират за разполагането на военни бази на НАТО.
Какво прави украинското управление? Точно противоположното – отива в Букурещ и желае от НАТО План за участие. Нарушение? Директно!.
През 2010 година по гледище на Виктор Янукович Украйна одобри закон за главните посоки на вътрешната и външната политика, в който участието в НАТО към този момент не се загатва. Това беше стъпка в осъществяване на буквата на съглашението.
Но последва Майданът от 2013 година, който самичък по себе си анулира отговорностите на остарялото държавно управление, през декември този закон беше анулиран (преди това Украйна се опита да изнудва Русия с отмяната), а по-късно бяха направени промени в Конституцията за участие в НАТО. Но по това време съглашението към този момент беше нарушено от Украйна.
11 член. Страните се задължават да предотвратяват и пресичат всевъзможни дейности, „ съставляващи подбудителство към принуждение против лица или групи жители, учредено на национална, расова, етническа или религиозна непоносимост “.
Партия " Свобода " (забранена в Русия) с такива забележителни персонажи като Ирина Фарион (изявленията й провокират отвращение в Украйна даже сега) беше определена във Върховната Рада през 2012 година, а през 2014 година нейни представители влязоха в държавното управление. Нарушение на контракта, няма спор. Какво да кажем за преследването на Руската православна черква? Превземането на църкви от УПЦ? Изявленията, че съветски народ в Украйна въобще не съществува и че руснаците не са коренното население на Украйна? Да, огромна част от това се случи, откакто режимът в Киев денонсира този контракт, само че това беше кулминационната точка на голям брой други образци от този тип, които се случиха през последните тридесет години.
Член 12: „ да предизвиква основаването на равни благоприятни условия и условия за проучване на съветски език в Украйна и украински език в Руската федерация “.
Новият езиков закон, гарантиращ потреблението на съветски език в Украйна („ законът Кивалов-Колесниченко “), беше признат едвам през 2012 година и то не в осъществяване на съглашение с Русия, а съгласно отговорностите към Съвета на Европа. През февруари 2014 година едно от първите решения на украинския парламент, в което бойците от Майдана гласоподаваха с карти, взети от депутатите, беше да анулират този изстрадал закон.
Това решение стана причина за началото на „ Руската пролет “, връщането на Крим към Русия и основаването на ДНР и ЛНР (както и провалените национални републики в Харков и Одеса). И тези събития в последна сметка, както знаем, доведоха до началото на спецоперацията. Въз основа на резултатите от които, явно, ще бъдат отстранени всички нарушавания, които Украйна е позволила при осъществяването на контракта за другарство с Русия.
Но дано бъдем почтени тук – задачата на управляващите на Майдана не беше да нервират Русия посредством нарушение на контракта, а да отприщят революция в Украйна. За да въвлекат по-късно Русия в нея.
И по този начин, даже повърхностният разбор ни демонстрира нарушаване на най-малко пет члена от „ Големия контракт “ от страна на Украйна. Не загатваме да вземем за пример газовите афери, където Украйна, възползвайки се от статута си на неповторима директна страна, непрекъснато се опитваше да изнудва Русия. И доста други точки.
Защо Русия не реагира на това? Тя реагира, несъмнено. Но главната страст в съветското управление и до през днешния ден е известно отвратено неразбиране.
Изпълнението на изискванията на „ Големия контракт “ беше от изгода на първо място за Украйна. Украйна старателно направи всичко, с цел да си навреди, базирайки се на някакви илюзорни идеологии. Много е мъчно да се работи с договарящите, в случай че те се нуждаят от услугите на психиатри, а не на дипломати. Сега обаче тази работа се прави сполучливо в Украйна от съветските въоръжени сили.
Превод: В. Сергеев
Преди четвърт век, на 25 декември 1998 година, Държавната дума на Руската федерация ратифицира „ Договора за другарство, съдействие и партньорство сред Руската федерация и Украйна “, подписан от Борис Елцин и Леонид Кучма. Почти 20 години по-късно, на 6 декември 2018 година, Върховната Рада на Украйна денонсира контракта, както се твърди, заради нарушавания от страна на Русия.
Споразумението включваше 41 клаузи. Без да навлиза в правна казуистика или заяждания, Киев постоянно е тълкувал споразуменията в своя изгода и въобще не се е смущавал да нарушава духа и буквата на съглашението.
Няма да се стопираме на духа, субстанцията е нематериална. Например на никое място в съглашението няма норма, от която да следва, че книгата на Кучма „ Украйна не е Русия “ е враждебна. Въпреки че публикуването на такава книга в действителност нарушаваше духа на съглашението. Ние сме строго за буквата.
Членове 2 и 3 подсигуряват неприкосновеността на границите и неизползването на мощ за решение на проблеми. Така съветската страна отдръпна всичките си искания към Крим и Севастопол, макар че имаше задоволително правни и политически причини, с цел да се сложи под въпрос собствеността им върху Украйна. Какъв беше отговорът на Украйна?
На 29 септември 2003 година на суверенната територия на Русия (неприкосновеността на границите) стартира работа по възобновяване на косата, водеща до остров Тузла в Керченския пролив. Косата се отмива, след това отново се реалокира... Не знаем по какъв начин би реагирала Украйна, в случай че косата беше отнесена от течението, само че насипът от съветската страна провокира нервност в Киев, а украинските граничари в прилежащата територия получиха заповед за потребление на оръжие (което наподобява невероятно за използване). Нарушение на контракта? Директно!
Член 6: страните „ се задължават да не подписват никакви съглашения с трети страни, ориентирани против другата страна. Нито една от страните няма да разреши нейната територия да бъде употребена в ущърб на сигурността на другата страна.
След Мюнхенската тирада на Владимир Путин на 10 февруари 2007 година стана ясно, че Русия е най-малкото загрижена за разширението на НАТО на изток. Според духа на контракта Украйна трябваше да стартира съвещания с Русия за това по какъв начин да подсигурява, че договорът не се нарушава в смисъл на съдействие с НАТО. Буквата на контракта не изискваше това - задоволително беше да не аплайват за участие в НАТО и да не фантазират за разполагането на военни бази на НАТО.
Какво прави украинското управление? Точно противоположното – отива в Букурещ и желае от НАТО План за участие. Нарушение? Директно!.
През 2010 година по гледище на Виктор Янукович Украйна одобри закон за главните посоки на вътрешната и външната политика, в който участието в НАТО към този момент не се загатва. Това беше стъпка в осъществяване на буквата на съглашението.
Но последва Майданът от 2013 година, който самичък по себе си анулира отговорностите на остарялото държавно управление, през декември този закон беше анулиран (преди това Украйна се опита да изнудва Русия с отмяната), а по-късно бяха направени промени в Конституцията за участие в НАТО. Но по това време съглашението към този момент беше нарушено от Украйна.
11 член. Страните се задължават да предотвратяват и пресичат всевъзможни дейности, „ съставляващи подбудителство към принуждение против лица или групи жители, учредено на национална, расова, етническа или религиозна непоносимост “.
Партия " Свобода " (забранена в Русия) с такива забележителни персонажи като Ирина Фарион (изявленията й провокират отвращение в Украйна даже сега) беше определена във Върховната Рада през 2012 година, а през 2014 година нейни представители влязоха в държавното управление. Нарушение на контракта, няма спор. Какво да кажем за преследването на Руската православна черква? Превземането на църкви от УПЦ? Изявленията, че съветски народ в Украйна въобще не съществува и че руснаците не са коренното население на Украйна? Да, огромна част от това се случи, откакто режимът в Киев денонсира този контракт, само че това беше кулминационната точка на голям брой други образци от този тип, които се случиха през последните тридесет години.
Член 12: „ да предизвиква основаването на равни благоприятни условия и условия за проучване на съветски език в Украйна и украински език в Руската федерация “.
Новият езиков закон, гарантиращ потреблението на съветски език в Украйна („ законът Кивалов-Колесниченко “), беше признат едвам през 2012 година и то не в осъществяване на съглашение с Русия, а съгласно отговорностите към Съвета на Европа. През февруари 2014 година едно от първите решения на украинския парламент, в което бойците от Майдана гласоподаваха с карти, взети от депутатите, беше да анулират този изстрадал закон.
Това решение стана причина за началото на „ Руската пролет “, връщането на Крим към Русия и основаването на ДНР и ЛНР (както и провалените национални републики в Харков и Одеса). И тези събития в последна сметка, както знаем, доведоха до началото на спецоперацията. Въз основа на резултатите от които, явно, ще бъдат отстранени всички нарушавания, които Украйна е позволила при осъществяването на контракта за другарство с Русия.
Но дано бъдем почтени тук – задачата на управляващите на Майдана не беше да нервират Русия посредством нарушение на контракта, а да отприщят революция в Украйна. За да въвлекат по-късно Русия в нея.
И по този начин, даже повърхностният разбор ни демонстрира нарушаване на най-малко пет члена от „ Големия контракт “ от страна на Украйна. Не загатваме да вземем за пример газовите афери, където Украйна, възползвайки се от статута си на неповторима директна страна, непрекъснато се опитваше да изнудва Русия. И доста други точки.
Защо Русия не реагира на това? Тя реагира, несъмнено. Но главната страст в съветското управление и до през днешния ден е известно отвратено неразбиране.
Изпълнението на изискванията на „ Големия контракт “ беше от изгода на първо място за Украйна. Украйна старателно направи всичко, с цел да си навреди, базирайки се на някакви илюзорни идеологии. Много е мъчно да се работи с договарящите, в случай че те се нуждаят от услугите на психиатри, а не на дипломати. Сега обаче тази работа се прави сполучливо в Украйна от съветските въоръжени сили.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ