Лъчезар Богданов: Ако в Европа трайно се установят по-високи лихвени нива, това ще означава по-високи лихви и у нас
Точна прогноза за лихвите по заемите и депозитите мъчно може да се направи. Това уточни пред БНР икономистът Лъчезар Богданов.
„ България не е изолиран остров. Имаме много сериозен вкус към икономисване в банкови депозити. Банките са много ликвидни и не се конкурират за привличане на средства посредством увеличение на лихвите по депозитите. Няма съществено повдигане на лихвите по ипотечните заеми, които са обвързани с лихвите по депозитите. Това е към този момент. По-скоро е умерено, само че не може дълго да сме разкачени от европейския кредитен пазар. Ако в Европа трайно се открият по-високи лихвени равнища, това ще значи по-високи лихви и у нас . Вероятно ще стартира да се случва в по-плавен порядък “.
Той разяснява и признатата през вчерашния ден формула за минималната работна заплата. Тя ще бъде в размер на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца. Точният размер ще се дефинира до 1 септември на настоящата година.
„ Тази формула не е изключително комплицирана, само че е крачка напред. Отпушва няколко години, в които хем се приказва за това, хем никой нищо не прави. Вероятно ще има напън да бъдат регистрирани и други стопански параметри. Взима се тази играчка от ръцете на политиците-и тези, които на власт, и на намиращите се в съпротива. Отнема се също от силата на работодатели и синдикати, които си играят с тази играчка “.
В Съединени американски щати има закъснение на инфлацията от 5 месеца, в еврозоната-също, уточни той.
„ Рекордът беше реализиран през октомври. Имаме 3 месеца на резистентен спад на инфлацията на годишна основа. През януари във всички страни, без Словакия, инфлацията е паднала сензитивно по отношение на октомври. Най-съществените аргументи са две. Първата е успокояването на енергийните пазари. На второ място са ясните сигнали от Федералния запас и от ЕЦБ, че са съществени и ще създадат каквото би трябвало, повишавайки лихвите и ограничавайки паричното предложение, с цел да охладят стопанската система и да ударят спирачка на инфлацията “.
Хърватия влезе в еврозоната при започване на годината.
„ Там имаше ритъм на повишаване на цените малко по-късно от другите страни в Европа. Това е общият тренд, който няма директна връзка с приемането на еврото. В Европа има проблем с високата инфлация и той не е липсващ, въпреки и да следим понижение от върха през септември и октомври . “
През пролетта на предходната година упованието за енергийната рецесия в Европа беше за доста по-тежко състояние, напомни той.
„ Оказа се, че рецесията стартира да се разреша по-бързо, в сравнение с се очакваше и с по-малко отрицателни резултати. Облаците леко се разсейват. Прогнозата е по-малко песимистична. Очаква се закъснение на европейската стопанска система, това ще се придвижи и към България. При повишение на лихвите и изстудяване на заема може да се чака и закъснение на икономическата интензивност в цялата еврозона. Този резултат ще се придвижи и към българския бизнес. Забавяне на икономическия напредък ще има, само че избегнахме най-черния сюжет . Няма огромна стопанска система в Европа, която се чака да бъде в криза през идната година . Това се дължи на обстоятелството, че Европа съумя да се оправи с рецесията на енергийния пазар “.
Цялото изявление на Марта Младенова с Лъчезар Богданов може да чуете в звуковия файл.
По обявата работи: Мария Сивкова - Илиева
„ България не е изолиран остров. Имаме много сериозен вкус към икономисване в банкови депозити. Банките са много ликвидни и не се конкурират за привличане на средства посредством увеличение на лихвите по депозитите. Няма съществено повдигане на лихвите по ипотечните заеми, които са обвързани с лихвите по депозитите. Това е към този момент. По-скоро е умерено, само че не може дълго да сме разкачени от европейския кредитен пазар. Ако в Европа трайно се открият по-високи лихвени равнища, това ще значи по-високи лихви и у нас . Вероятно ще стартира да се случва в по-плавен порядък “.
Той разяснява и признатата през вчерашния ден формула за минималната работна заплата. Тя ще бъде в размер на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца. Точният размер ще се дефинира до 1 септември на настоящата година.
„ Тази формула не е изключително комплицирана, само че е крачка напред. Отпушва няколко години, в които хем се приказва за това, хем никой нищо не прави. Вероятно ще има напън да бъдат регистрирани и други стопански параметри. Взима се тази играчка от ръцете на политиците-и тези, които на власт, и на намиращите се в съпротива. Отнема се също от силата на работодатели и синдикати, които си играят с тази играчка “.
В Съединени американски щати има закъснение на инфлацията от 5 месеца, в еврозоната-също, уточни той.
„ Рекордът беше реализиран през октомври. Имаме 3 месеца на резистентен спад на инфлацията на годишна основа. През януари във всички страни, без Словакия, инфлацията е паднала сензитивно по отношение на октомври. Най-съществените аргументи са две. Първата е успокояването на енергийните пазари. На второ място са ясните сигнали от Федералния запас и от ЕЦБ, че са съществени и ще създадат каквото би трябвало, повишавайки лихвите и ограничавайки паричното предложение, с цел да охладят стопанската система и да ударят спирачка на инфлацията “.
Хърватия влезе в еврозоната при започване на годината.
„ Там имаше ритъм на повишаване на цените малко по-късно от другите страни в Европа. Това е общият тренд, който няма директна връзка с приемането на еврото. В Европа има проблем с високата инфлация и той не е липсващ, въпреки и да следим понижение от върха през септември и октомври . “
През пролетта на предходната година упованието за енергийната рецесия в Европа беше за доста по-тежко състояние, напомни той.
„ Оказа се, че рецесията стартира да се разреша по-бързо, в сравнение с се очакваше и с по-малко отрицателни резултати. Облаците леко се разсейват. Прогнозата е по-малко песимистична. Очаква се закъснение на европейската стопанска система, това ще се придвижи и към България. При повишение на лихвите и изстудяване на заема може да се чака и закъснение на икономическата интензивност в цялата еврозона. Този резултат ще се придвижи и към българския бизнес. Забавяне на икономическия напредък ще има, само че избегнахме най-черния сюжет . Няма огромна стопанска система в Европа, която се чака да бъде в криза през идната година . Това се дължи на обстоятелството, че Европа съумя да се оправи с рецесията на енергийния пазар “.
Цялото изявление на Марта Младенова с Лъчезар Богданов може да чуете в звуковия файл.
По обявата работи: Мария Сивкова - Илиева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ