Естел и битката с потопа - история от Мизия
Тишина.Звукът на Мизия. По тази улица, където преди 4 години е минал потопът, в този момент рядко минават хора. Улицата от детството на Естел. Дете на прехода. Вече самата тя майка на едногодишна щерка.
Мизия
Естел Димитрова Савова: На тези люлки е минало моето детство, една сходна има и пред моя дом. И се усещам малко тъжно и малко ядосано, тъй като тези люлки са празни, а когато аз бях дете, тук се събирахме ужасно доста деца и са минали едни от най-хубавите мигове в живота ми.
В този квартал на града има улички, където към този момент живеят единствено по двама-трима. Пълно е с дворчета, в които няма кой да събере ябълките. Уморени от несгодите, хората си потеглят. Естел ги схваща.
Естел Димитрова Савова: „ Ще дам един образец. Дълги години се борим улицата ни да е асфалтирана. Аз пребивавам на улица „ Сергей Румянцев “, която е успоредна до реката и тя не e асфалтирана след като майка ми е пристигнала и се е оженила в Мизия. Цял живот се борим тази улица да е асфалтирана, цялостен живот се борим най-малко да е насипана. И в този момент след пороя, ремонтът, който е на улицата, се състои от два камиона с камъни, които са изсипани там. “
И преди 4 години и в този момент обещанията в Мизия са повече от свършеното. Камерите и министрите са си тръгнали. Хората са се изпокарали. За помощи. Намразили се. Локвите и калта са си там.
Естел Димитрова Савова: „ В момента хората не имат вяра, че смяната е в тях. Всеки се надява смяната да стартира от другаде. Хората не осъзнават, че би трябвало да излязат от къщите си, да почистят пред домовете си преди всичко и по-късно всеки да каже: - ето, нещо се случва. А хората не го вършат. Просто хората се затварят в себе си, затварят се в домовете си, ядосани са, обезнадеждени са, че смяната не се случва. А те просто би трябвало да схванат, че смяната би трябвало да стартира от тях, от самите тях.
Естел желае да ми покаже обичаните си места. Как в миналото се събирали в градинката пред Техникума по химични технологии. Тенис масата е същата, тази от нейното детство. В центъра на парка има табела за завършен европейски план по обновяването на мястото.
Естел Димитрова Савова: „ Това е един от парадоксите в мен, когато се разхождам тук. Понеже пребивавам доста наоколо и пристигам тук с дребното кученце, което имам и детенцето, с цел да се разхождаме и да си играем. Казвам си: дали не е време да се откажеш и да намериш различен път в живота си. И в това време е вярата, която те кара да останеш и въпреки всичко се надяваш, че когато промениш нещо в себе си, когато накараш някой различен да промени нещо в себе си, лека-полека нещо ще се промени към по-добро.
Разрухата в този град има доста лица. След пороите в учебното заведение са създали ремонт. Даже по-хубаво е станало. Но децата са намалели още повече. Така се изправили пред нов абсурд - усъвършенствания има, само че хора няма. Има доста работа за извършване, само че е цялостно с безработни.
Марийка Антонова, работи в учебното заведение: „ Ние тук, в нашия край, доста хора са без работа. И няма по какъв начин. Няма къде да се работи. И ние сме принудени. И на минимална да е, само че да си на работа. Това е ситуацията при нас ".
Марийка е тъжна, че децата постоянно безделничат. Че са положителни деца, само че някой би трябвало да им го споделя по-често. Някои са виждали единствено разпадащ се живот. Отломки. Научени са да не имат вяра. Защото рядко някой има вяра в тях.
„ Аз се веселя, че въпреки всичко има деца, които въпреки всичко се борят да реализират нещо. Има доста положителни деца в този момент при нас. Много положителни деца, нищо,че наподобява по този начин. На тях не им е елементарно. Имахме едно детенце, което показа, че братчето му е умряло от гладуване. Това не приказва добре за фамилията, тъй като и двамата родители не работят “.
Цветан Филчев: Тъжно е в центъра след 17 часа като слезеш, не можеш да видиш човек…Там, където пороят отнесе шосето, изпълниха с камъняк и по този начин си остана. Уж милиони за асфалт, но няма! Потънаха…Сега, в случай че пристигна един проливен дъжд, ще иде всичко в центъра отново.
Пано Пировски: „ Бегат, бегат от Мизия…Защото наводнението всичко преби. Ей тая къща е пуста, и тая, и тая…
На улицата на 91-годишния Пано са останали единствено трима поданици. Даже за политика не си приказват. Безинтересна им е. Щастлив е, че внуците му ще го видят по малкия екран.
На улицата, където живее Естел, още няма асфалт. След наводнението са запълнени най-големите дупки. Това лято мазетата им отново са наводнявани. Застрахователите се уморили да идват.
Естел Димитрова Савова: „ В града царува заплашителен безпорядък, освен в този момент, от години е по този начин. Цари една пустота и никой не се грижи за нищо, а хората, които би трябвало да го вършат, не се интересуват. Тук от меда не се близва, а се гребе с черпака. Най-отчайващото нещо, което съм видяла, е по какъв начин младостта на родителите ми изчезна, по какъв начин здравето на хората, които обичам, се унищожи. Как татко ми пое по един дълъг път отвън страната, с цел да може да се грижи за фамилията си. Това е нещото, което ми тежи най-вече.
- Какво научи за хората, до момента в който изгребвахте дружно калта?
" Че човек до човек опира. Че хората могат да бъдат доста положителни, когато изискат. Че хората могат да реализират ужасно доста, когато са дружно и че хората вътрешно са положителни, не са неприятни, не са скъперници. че хората могат да си оказват помощ един да различен, в случай че желаят.
- Какво ги прави неприятни?
" Това, че някой различен дефинира ориста им. Това, че те нямат силата да дефинират ориста си ".
Преди 4 години Естел избавила пианото си от водата. Продължила да пее в хора за турлашки песни. Заради волята да опазиш най-важното от себе си. Причината да си жив. Има доста аргументи да си тръгне от Мизия. И единствено една да остане. Усещането да си вкъщи. Там, където има кой да събере ябълките.
Мизия
Естел Димитрова Савова: На тези люлки е минало моето детство, една сходна има и пред моя дом. И се усещам малко тъжно и малко ядосано, тъй като тези люлки са празни, а когато аз бях дете, тук се събирахме ужасно доста деца и са минали едни от най-хубавите мигове в живота ми.
В този квартал на града има улички, където към този момент живеят единствено по двама-трима. Пълно е с дворчета, в които няма кой да събере ябълките. Уморени от несгодите, хората си потеглят. Естел ги схваща.
Естел Димитрова Савова: „ Ще дам един образец. Дълги години се борим улицата ни да е асфалтирана. Аз пребивавам на улица „ Сергей Румянцев “, която е успоредна до реката и тя не e асфалтирана след като майка ми е пристигнала и се е оженила в Мизия. Цял живот се борим тази улица да е асфалтирана, цялостен живот се борим най-малко да е насипана. И в този момент след пороя, ремонтът, който е на улицата, се състои от два камиона с камъни, които са изсипани там. “
И преди 4 години и в този момент обещанията в Мизия са повече от свършеното. Камерите и министрите са си тръгнали. Хората са се изпокарали. За помощи. Намразили се. Локвите и калта са си там.
Естел Димитрова Савова: „ В момента хората не имат вяра, че смяната е в тях. Всеки се надява смяната да стартира от другаде. Хората не осъзнават, че би трябвало да излязат от къщите си, да почистят пред домовете си преди всичко и по-късно всеки да каже: - ето, нещо се случва. А хората не го вършат. Просто хората се затварят в себе си, затварят се в домовете си, ядосани са, обезнадеждени са, че смяната не се случва. А те просто би трябвало да схванат, че смяната би трябвало да стартира от тях, от самите тях.
Естел желае да ми покаже обичаните си места. Как в миналото се събирали в градинката пред Техникума по химични технологии. Тенис масата е същата, тази от нейното детство. В центъра на парка има табела за завършен европейски план по обновяването на мястото.
Естел Димитрова Савова: „ Това е един от парадоксите в мен, когато се разхождам тук. Понеже пребивавам доста наоколо и пристигам тук с дребното кученце, което имам и детенцето, с цел да се разхождаме и да си играем. Казвам си: дали не е време да се откажеш и да намериш различен път в живота си. И в това време е вярата, която те кара да останеш и въпреки всичко се надяваш, че когато промениш нещо в себе си, когато накараш някой различен да промени нещо в себе си, лека-полека нещо ще се промени към по-добро.
Разрухата в този град има доста лица. След пороите в учебното заведение са създали ремонт. Даже по-хубаво е станало. Но децата са намалели още повече. Така се изправили пред нов абсурд - усъвършенствания има, само че хора няма. Има доста работа за извършване, само че е цялостно с безработни.
Марийка Антонова, работи в учебното заведение: „ Ние тук, в нашия край, доста хора са без работа. И няма по какъв начин. Няма къде да се работи. И ние сме принудени. И на минимална да е, само че да си на работа. Това е ситуацията при нас ".
Марийка е тъжна, че децата постоянно безделничат. Че са положителни деца, само че някой би трябвало да им го споделя по-често. Някои са виждали единствено разпадащ се живот. Отломки. Научени са да не имат вяра. Защото рядко някой има вяра в тях.
„ Аз се веселя, че въпреки всичко има деца, които въпреки всичко се борят да реализират нещо. Има доста положителни деца в този момент при нас. Много положителни деца, нищо,че наподобява по този начин. На тях не им е елементарно. Имахме едно детенце, което показа, че братчето му е умряло от гладуване. Това не приказва добре за фамилията, тъй като и двамата родители не работят “.
Цветан Филчев: Тъжно е в центъра след 17 часа като слезеш, не можеш да видиш човек…Там, където пороят отнесе шосето, изпълниха с камъняк и по този начин си остана. Уж милиони за асфалт, но няма! Потънаха…Сега, в случай че пристигна един проливен дъжд, ще иде всичко в центъра отново.
Пано Пировски: „ Бегат, бегат от Мизия…Защото наводнението всичко преби. Ей тая къща е пуста, и тая, и тая…
На улицата на 91-годишния Пано са останали единствено трима поданици. Даже за политика не си приказват. Безинтересна им е. Щастлив е, че внуците му ще го видят по малкия екран.
На улицата, където живее Естел, още няма асфалт. След наводнението са запълнени най-големите дупки. Това лято мазетата им отново са наводнявани. Застрахователите се уморили да идват.
Естел Димитрова Савова: „ В града царува заплашителен безпорядък, освен в този момент, от години е по този начин. Цари една пустота и никой не се грижи за нищо, а хората, които би трябвало да го вършат, не се интересуват. Тук от меда не се близва, а се гребе с черпака. Най-отчайващото нещо, което съм видяла, е по какъв начин младостта на родителите ми изчезна, по какъв начин здравето на хората, които обичам, се унищожи. Как татко ми пое по един дълъг път отвън страната, с цел да може да се грижи за фамилията си. Това е нещото, което ми тежи най-вече.
- Какво научи за хората, до момента в който изгребвахте дружно калта?
" Че човек до човек опира. Че хората могат да бъдат доста положителни, когато изискат. Че хората могат да реализират ужасно доста, когато са дружно и че хората вътрешно са положителни, не са неприятни, не са скъперници. че хората могат да си оказват помощ един да различен, в случай че желаят.
- Какво ги прави неприятни?
" Това, че някой различен дефинира ориста им. Това, че те нямат силата да дефинират ориста си ".
Преди 4 години Естел избавила пианото си от водата. Продължила да пее в хора за турлашки песни. Заради волята да опазиш най-важното от себе си. Причината да си жив. Има доста аргументи да си тръгне от Мизия. И единствено една да остане. Усещането да си вкъщи. Там, където има кой да събере ябълките.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ