Тимоти Алън е роден през 1971 г. в Югоизточна Англия.

Оттук до хоризонта

Тимоти Алън е роден през 1971 година в Югоизточна Англия. След като приключва зоология, прекарва 3 години в Индонезия и това място предизвика интереса му към фотографията. 7 години работи като публицист в реномирания вестник „ Индипендънт “. След като напуща, взема решение да се заеме с нещо напълно друго. Да посети по-приятните места по Земята, не войни и политика. Пише в „ Google “ „ най-отдалечената страна в света “ и след броени дни отпътува за страната, която излиза преди всичко – Бутан. През последните години насочва обектива си към най-разнообразни точки по света. Фокусът му попада върху достоверните, непокътнати общества по Земята и като съществена цел той дефинира документирането на многообразието на човешкото културно завещание. Снимките му ни водят в най-разнообразни кътчета – от над 7000 метра надморска височина в Хималаите до 40 метра под Южно китайско море. От обществата на Арктика, през тропическите гори, до далечни пустинни дестинации.

Гостоприемната Монголия

Любимото ми място на света е Монголия, където 40% от популацията към момента води номадски живот. Снимах едно семейство, което се занимава с развъждане на коне. Те живеят в портативни къщи, сглобяват ги за по-малко от час. В тях се събират даже по 10 души, имат и телевизия. Хареса ми методът, по-който живеят – изцяло екологично. Ползвал слънчеви и вятърни панели за електричество. На запад, до казахстанската граница, пък са ловците с орли. Напълно друго. Това е повода да желая да се върна в тази превъзходна страна. Тук хората са най-приятелски настроените. Ако нямаш къде да спиш, можеш да отвориш вратата на пътешественик и без да питаш, да се възползваш от подслона му.

Примитивното дава непосредственост

Защо пътувам? За да снима възприятието за непосредственост, което сме изгубили вкъщи. Хората от най-примитивните племена живеят заедно и зависят един от различен, а аз даже не познавам съседа си в Лондон. В капиталистическия свят всичко е разграничено, в това число и хората един от различен.

Решенията ни се трансформират в проблеми

Светът се трансформира толкоз бързо, нямам никаква концепция какво ще бъде след 20 години. Посещавал съм места, където след 2 години от най-примитивния и обикновен живот към този момент се разхождат, говорейки по джиесеми. Модерният свят идва на всички места. Без никой да го насилва, всички, които имат избора, избират технологиите. Изглежда, една-единствена универсална просвета ще покрие целия свят. Но не мисля, че ще бъде за неприятно. Оптимист съм и мисля, че няма да унищожим планетата си. Винаги измисляме решение на казуса и след време тъкмо това решение става проблем. Но ще се оправим.

Децата на Хималаите

Една от историите, които няма да не помни, е от северен Ладак, Хималаи. Хората от региона са откъснати от света през зимата. Единственият метод децата да стигнат до учебно заведение е да вървят по полузамръзналата река. През нощта спят в околни пещери, а денем вървят по реката. Бях доста впечатлен, тъй като децата са в действителност дребни, а пътят е дълъг и тежък. Извървяват го без никаква екипировка. В момента построяват път, който да размени това премеждие. За локалните това е хубаво, само че не и за фотографите, търсещи сходни дестинации.

Папуа Нова Гвинея

Светлината, естествено!

Екипировката и технологиите са значими, само че не са най-важното. За мен това са светлината и наличието. Светлината би трябвало постоянно да е естествена! Може да направя изключение за огън, само че не употребявам никакви прожектори и осветители. Съдържанието постоянно би трябвало да е интимно и да предава естествения тип на снимания. Понякога обаче тези правила значат, че би трябвало да очаквам с часове за подходящата светлина.

40 м под Южнокитайско море, Филипините

България чака да я снимаш

България е невероятна! Например фотосите на чинията на Бузлуджа, нестинарите, танците в ледените води по Нова година бяха впечатляващи. Това са дестинации, които до момента не бях виждал. Обекти, които единствено чакат фотографите да ги снимат.

Северозападен Бутан

Снимам единствено хората, които желаят

Заснемам основно хора. При това единствено щастливите. Когато бях публицист, не се усещах добре да се налагам на хората, които не желаят да бъдат снимани. Това е и повода сега да снимам само хора, които се усещат добре с фотоапарат, ориентиран към тях. Няма такова нещо като езикова преграда. Има само усмивки. Хората по света са основно другарски настроени. Само при дребна част не е по този начин. Проблемът е, че тъкмо за тях са заглавията по вестниците - това беше една от аргументите да напусна „ Индипендънт “.