Как може да свърши войната
Тимъти Снайдър, професор по история в Университета в Йейл и откривател на тоталитаризма, в блога си snyder.substack.com
Отначало никой не можеше да си показа, че може да стартира руско-украинската война. И въпреки всичко стартира. Сега никой не може да си показа по какъв начин ще свърши. И въпреки всичко тя ще свърши.
В последна сметка войната е обвързвана с политиката. И това, че Украйна печели на бойното поле, има значение, тъй като Украйна оказва напън върху съветската политика. Тирани като Путин разполагат с известно обаяние, тъй като основават усещането, че могат да вършат каквото си желаят. Това не е правилно, схваща се; и техните режими в действителност са нежни. Войната ще завърши, когато украинските военни победи трансформират съветската политическа действителност - развой, който съгласно мен е почнал .
Украинците, би трябвало да признаем, се оказаха извънредно положителни воини. Те организираха серия от отбранителни, а в този момент и настъпателни интервенции, за които някой би споделил, че са " по учебник ", само че истината е, че тези учебници към момента не са написани. И когато бъдат написани, украинската акция ще даде образците. Те вършат това с възхитително успокоение и самообладание, даже когато врагът им прави ужасни закононарушения и не крие задачата си за унищожаването им като нация.
Реклама
В момента обаче имаме известна компликация да забележим по какъв начин Украйна стига до победа, даже когато украинците напредват. Това е по този начин, тъй като огромна част от нашето въображение е в клопката на един-единствен и много малко евентуален вид за това по какъв начин войната приключва - с нуклеарна гърмеж . Мисля, че сме привлечени от този сюжет частично тъй като ни липсват други разновидности, а този най-лесно се възприема като " край ".
Използването на гъбения облак за привършване на описа обаче генерира безпокойствие и попречва ясното мислене. Пречи да забележим какво в действителност се случва и да се подготвим за по-вероятните вероятни развития. Всъщност в никакъв случай не би трябвало да изпускаме от взор до каква степен една украинска победа ще усъвършенства света, в който живеем.
Но по какъв начин да стигнем до такава степен? Войната може да приключи по няколко метода.
Тук бих желал да предложа единствено един достоверен сюжет, който може да се появи през идващите няколко седмици и месеци. (Разбира се, има и други.) Този съответно допуска, че едно съветско стандартно проваляне в Украйна незабелязано се слива с съветска битка за власт, което на собствен ред ще изисква съветско евакуиране от Украйна. От историческа позиция това е доста позната верига от събития.
Всъщност в никакъв случай не би трябвало да изпускаме от взор до каква степен една украинска победа ще усъвършенства света, в който живеем. Реклама
Но първо ще би трябвало да почистим нуклеарната статика. Говорейки за нуклеарна война в необятен, общ проект, ние се усещаме се като жертви. Говорим за нашите страхове. Пишем заглавия за края на света. Но тази война съвсем несъмнено няма да приключи с замяна на нуклеарни удари. Държавите с нуклеарни оръжия водят и губят войни от 1945 година, без да ги употребяват. Ядрените сили губят унизителни войни тук-там като Виетнам и Афганистан и не употребяват тези оръжия .
Но щом се повдигне тематиката за нуклеарната война, тя наподобява извънредно значима и ние или ставаме захласнати от нея, или изпадаме в меланхолия. Точно до това се пробва да ни докара Путин с неразбираемите си подмятания за нуклеарни оръжия. Представяме си закани, които Русия в действителност не насочва. Започваме да приказваме за украинска капитулация единствено с цел да облекчим психологическия напън, който изпитваме.
Това обаче оказва помощ само за спасяването на Путин от бедствието, което самичък си аргументи. Той губи стандартната война, която стартира. Неговата вяра е, че нуклеарните подмятания ще възпрат демокрациите да доставят оръжия на Украйна и ще му завоюват задоволително време да изпрати съветските запаси на бойното поле, с цел да забави украинската атака. Путин може и да не има вяра, че това ще проработи, само че риторичната ескалация е една от дребното игри, които са му останали.
Поддаването на това изнудване няма да постави завършек на стандартната война в Украйна, само че би направило бъдещата нуклеарна война доста по-вероятна. Правенето на отстъпки на нуклеарен изнудвач го учи, че този тип опасност ще му даде това, което желае, което подсигурява по-нататъшни спешни сюжети по спиралата надолу . Това учи и други диктатори, бъдещи евентуални изнудвачи, че всичко, от което се нуждаят, е нуклеарно оръжие и малко фукане, с цел да получат това, което желаят. А това значи повече нуклеарни борби. Ако се настани убеждението, че нуклеарните оръжия са решението, това ще докара до световното им разпространяване.
Отначало никой не можеше да си показа, че може да стартира руско-украинската война. И въпреки всичко стартира. Сега никой не може да си показа по какъв начин ще свърши. И въпреки всичко тя ще свърши.
В последна сметка войната е обвързвана с политиката. И това, че Украйна печели на бойното поле, има значение, тъй като Украйна оказва напън върху съветската политика. Тирани като Путин разполагат с известно обаяние, тъй като основават усещането, че могат да вършат каквото си желаят. Това не е правилно, схваща се; и техните режими в действителност са нежни. Войната ще завърши, когато украинските военни победи трансформират съветската политическа действителност - развой, който съгласно мен е почнал .
Украинците, би трябвало да признаем, се оказаха извънредно положителни воини. Те организираха серия от отбранителни, а в този момент и настъпателни интервенции, за които някой би споделил, че са " по учебник ", само че истината е, че тези учебници към момента не са написани. И когато бъдат написани, украинската акция ще даде образците. Те вършат това с възхитително успокоение и самообладание, даже когато врагът им прави ужасни закононарушения и не крие задачата си за унищожаването им като нация.
Реклама
В момента обаче имаме известна компликация да забележим по какъв начин Украйна стига до победа, даже когато украинците напредват. Това е по този начин, тъй като огромна част от нашето въображение е в клопката на един-единствен и много малко евентуален вид за това по какъв начин войната приключва - с нуклеарна гърмеж . Мисля, че сме привлечени от този сюжет частично тъй като ни липсват други разновидности, а този най-лесно се възприема като " край ".
Използването на гъбения облак за привършване на описа обаче генерира безпокойствие и попречва ясното мислене. Пречи да забележим какво в действителност се случва и да се подготвим за по-вероятните вероятни развития. Всъщност в никакъв случай не би трябвало да изпускаме от взор до каква степен една украинска победа ще усъвършенства света, в който живеем.
Но по какъв начин да стигнем до такава степен? Войната може да приключи по няколко метода.
Тук бих желал да предложа единствено един достоверен сюжет, който може да се появи през идващите няколко седмици и месеци. (Разбира се, има и други.) Този съответно допуска, че едно съветско стандартно проваляне в Украйна незабелязано се слива с съветска битка за власт, което на собствен ред ще изисква съветско евакуиране от Украйна. От историческа позиция това е доста позната верига от събития.
Всъщност в никакъв случай не би трябвало да изпускаме от взор до каква степен една украинска победа ще усъвършенства света, в който живеем. Реклама
Но първо ще би трябвало да почистим нуклеарната статика. Говорейки за нуклеарна война в необятен, общ проект, ние се усещаме се като жертви. Говорим за нашите страхове. Пишем заглавия за края на света. Но тази война съвсем несъмнено няма да приключи с замяна на нуклеарни удари. Държавите с нуклеарни оръжия водят и губят войни от 1945 година, без да ги употребяват. Ядрените сили губят унизителни войни тук-там като Виетнам и Афганистан и не употребяват тези оръжия .
Но щом се повдигне тематиката за нуклеарната война, тя наподобява извънредно значима и ние или ставаме захласнати от нея, или изпадаме в меланхолия. Точно до това се пробва да ни докара Путин с неразбираемите си подмятания за нуклеарни оръжия. Представяме си закани, които Русия в действителност не насочва. Започваме да приказваме за украинска капитулация единствено с цел да облекчим психологическия напън, който изпитваме.
Това обаче оказва помощ само за спасяването на Путин от бедствието, което самичък си аргументи. Той губи стандартната война, която стартира. Неговата вяра е, че нуклеарните подмятания ще възпрат демокрациите да доставят оръжия на Украйна и ще му завоюват задоволително време да изпрати съветските запаси на бойното поле, с цел да забави украинската атака. Путин може и да не има вяра, че това ще проработи, само че риторичната ескалация е една от дребното игри, които са му останали.
Поддаването на това изнудване няма да постави завършек на стандартната война в Украйна, само че би направило бъдещата нуклеарна война доста по-вероятна. Правенето на отстъпки на нуклеарен изнудвач го учи, че този тип опасност ще му даде това, което желае, което подсигурява по-нататъшни спешни сюжети по спиралата надолу . Това учи и други диктатори, бъдещи евентуални изнудвачи, че всичко, от което се нуждаят, е нуклеарно оръжие и малко фукане, с цел да получат това, което желаят. А това значи повече нуклеарни борби. Ако се настани убеждението, че нуклеарните оръжия са решението, това ще докара до световното им разпространяване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ