(The Tree of Life, 1905 by Gustav Klimt) Преди дни,

(The Tree of Life, 1905 by Gustav Klimt)

Преди дни, едно младо създание ме попита, какво е да си остарял? И аз едвам не се разсмях, тъй като не смятам себе си за остаряла. Виждайки тази реакция, създанието ужасно се смути, само че аз си споделих, че това е въпрос забавен, ще помисля по него и ще оповестя изводите си.

Старостта, взех решение аз, това е подарък. Сега аз за пръв път се усещам оня човек, който постоянно съм желала да бъда. Не, тук не става дума за моето тяло, несъмнено! Понякога това тяло провокира обезсърчение у мен – сенките под очите, петната по кожата, бръчките, увисналия гъз.
Често съм шокирана от старицата, която ме гледа в огледалото, само че не го претърпявам дълго.
Никога не бих се съгласила да заменя моите прелестни другари, моя изумителен живот, моето обожавано семейство за по-малко на брой сребърни коси и плосък стегнат стомах. Възрастта ме научи да бъда по-добра със себе си, по-малко сериозна.

Аз станах другар със себе си. Не се упреквам за това, че съм хапнала повече сладки, че не съм си оправила леглото, че съм си купила идиотски каменен гущер, от който нямам никаква потребност, само че пък придава подобен авангарден тип на моята градина.

Имам право да преяждам, да бъда екстравагантна, да не шетам след себе си. Свидетел съм на това, какъв брой доста мои скъпи другари прекомерно рано си отидоха от този свят, още не разбрали, не изпитали великата независимост, която дава старостта.
Преча ли на някого, в случай че чета до 4 сутринта и дремя до обяд? Мога да танцувам сама със себе си, за чувам прелестни мелодии, и даже в случай че желая да си поплача за отминалата обич, за какво пък да не поплача? Да се разхождам по плажа в бански, който с изпитание удържа напълнялото ми тяло, в случай че желая да се хвърля във вълните на океана, без да се интересувам от цялостните със страдание погледи на младите същества, надянали изрязани бикини.

Те също ще остареят.
Да, от време на време не помня, случва се. Всъщност, не всичко в живота е почтено да бъде запомнено, само че за значимите неща аз си припомням. И помня, че в тези младини, сърцето ми нееднократно беше разрушено. И по какъв начин е допустимо да бъде иначе, в случай че си изгубил обичан, в случай че е страдало детето ти, или когато твоето обичано куче е било прегазено от кола?
Но разрушените сърца са извор на нашата мощ, нашето схващане, нашето съчувствие.
Сърце, което в никакъв случай не е било разбивано, стерилно и чисто, то в никакъв случай не познава насладата от несъвършенството.

Съдбата ме благослови, давайки ми да доживея до сивите коси, до времената, когато моя млад смях вечно отпечата дълбоки следи по лицето ми.
Сега аз мога да споделям „ Не! " безусловно откровено. Мога да споделям „ Да! " безусловно откровено.
Колкото по-стар ставаш, толкоз по-лесно е да бъдеш откровен. Много по-малко се тормозиш за това, какво останалите мислят за теб. Аз повече не се колебая в себе си. И даже си извоювах правото да бъркам.

И по този начин, на твоя въпрос, мога да отговоря – харесва ми да бъда остаряла. Старостта ме направи свободна.
Аз одобрявам индивидът, в който се трансфорах. Няма да пребивавам постоянно, само че до момента в който съм тук, няма да изгубвам време в прекарвания във връзка това, което е могло да се случи, само че не се е случило. Няма да се безпокоя и за това, което ще се случи. И ще похапвам сладко всеки Божи ден.

Из писмото на Филис Шлосберг

По материал на AdMe.Ru
Изображение: The Three Ages of Woman by Gustav Klimt, 1905