Ботоксът - от най-опасната отрова до еликсир на младостта
Тези думи се приписват на известния швейцарски доктор, алхимик и предходник на актуалната фармакология Парацелз.
Когато хората приказват за "най-опасното вещество ", в множеството случаи се сещат за отровите цианид, арсен или тетродотоксин. Въпреки че това са много мощни токсини, те не са най-опасните.
Най-смъртоносното вещество е ботулиновият токсин. Това е най-силната органична отрова, известна на науката. Необходим е 1 нанограм на кг маса, или една милиардна част от грама на кг маса, с цел да се получи смъртоносна доза.
Въпреки че ботулиновият токсин е гибелен за хората, той се употребява в медицината за лекуване на неврологични нарушавания. Също по този начин това вещество се употребява необятно в козметологията за битка с бръчките. Разбира се, в тези случаи се употребява рафиниран и отслабен токсин, който се ползва на човек в микродози.
Как най-опасната отрова стана балсам на младостта
През декември 2021 година умира един от основателите на ботокса – офталмологът Алън Скот. Той търсел лек за кривогледство, само че светът се влюбил в лекарството му въобще не поради това. Как е обуздан смъртоносният ботулинов токсин и за какво неговата заслуга не е единствено в битката с бръчките?
Думата "ботокс " от дълго време се е трансформирала в нарицателно. При това единствено допреди 30 години хората смятаха за полуда самата концепция да си инжектират малко отрова право в лицето. В последна сметка ботоксът в действителност се състои от същия токсин, който се натрупва в подутите буркани и други развалени артикули.
Колбасната чума
През XVIII век вълна от огнища на мистериозна болест залива Германия. Зрението на пациентите се утежнява, клепачите им хлътват, става им мъчно да приказват и преглъщат. Мнозина страдат от огромна уязвимост. В изключително тежки случаи парализата на дихателните мускули води до гибел. Отначало, по табиет, жителите упрекват вещиците. Но има и такива, които не одобряват това пояснение.
Германия по това време е превзета от концепциите на Просвещението. Университетите образоват лекари, които се стремят да обяснят рационално следените феномени. Един от тях е Юстинус Кернер. След като приключва университета, той работи като доктор в дребен град и както прилича на образован човек, написа лирика и се занимава с музика. Но той влиза в историята с помощта на проучването на ботулизма.
Кернер се заинтересува от загадъчните отравяния и стартира да събира информация за тях. Юстинус работи като същински актуален академик: след описанието на десетки случаи той допуска, че виновността е в токсично вещество в непрясна наденица. Тогава той организира опити върху животни, изолира и разказва „колбасния токсин“ (името на болестта – ботулизъм – идва от латинската дума botulus, „колбас“).
Кернер открива, че токсинът не визира когнитивните качества и сензорните системи на пациентите, само че отслабва мускулите им, което е причина за парализата. Чрез старателни опити той стига до извода, че отровата блокира сигналите в нервната система, като по този метод нарушава това, което той назовава химически развой на живота. „Тази отрова нарушава проводимостта на нервите по същия метод, както ръждата унищожава свойствата на електрическия проводник“, написа той.
Но Кернер не стопира дотук. Той е първият, който предлага здравно приложение на токсина – за лекуване на болести, свързани с неволни придвижвания. Кернер написа да вземем за пример, че в доста дребни дози токсинът може да облекчи признаците на така наречен танц на Свети Вит (ревматична хорея). Предположенията на Кернер са ослепително доказани доста години по-късно – само че по негово време просто не им обръщат внимание.
Несъстоялото се оръжие
През ХХ век ботулиновият токсин притегля вниманието на военните. Лабораторните опити демонстрират, че това е най-мощната органична отрова, позната на човечеството. Според проучване на Американската здравна асоциация единствено 1 g вещество в кристална форма е задоволителен, с цел да убие милион души. Ако се разпръсне от въздуха под формата на аерозол, може да се обезврежда цяла войска.
През 30-те години на предишния век Япония строи просторен проучвателен комплекс за проучване на биологични оръжия в Манджурия. Директорът Широ Иши признава, че е излагал китайски, корейски и американски пандизчии на ботулинов токсин. Антихитлеристкото разузнаване има съществени (но както се оказа, безпочвени) съмнения, че Германия също учи тази отрова и възнамерява да я употребява против пехотата.
След края на Втората международна война точно американските военни химици се научават по какъв начин да синтезират ботулинов токсин вид А. По подигравка на ориста вид А е най-смъртоносният, само че по-късно ще бъде употребен за подмладяване на лицето, защото работи най-добре на моторните неврони. Няколко десетилетия по-късно Общото заседание на Организация на обединените нации не разрешава създаването, производството и складирането на токсични оръжия, в това число ботулинов токсин. Но експертите остават.
Един от тези експерти – Ед Шанц, който се занимава д пречистването на токсина, получава работа в Университета в Уисконсин. През 70-те години му написа офталмологът Алън Скот, който работи върху лекарство за страбизъм (кривогледство). По това време единственото дейно лекуване е интервенцията на очните мускули. Скот търси по-малко инвазивен способ и попада на публикация за ботулиновия токсин. В търсене на самото вещество той попада на Шанц – и той, без доста да му мисли, му изпраща прахуляк със смъртоносната отрова в железна кутия по елементарната поща. За благополучие няма потърпевши хора.
От Oculinum към ботокс
Първоначално в името на лекарството няма и намек за токсичната му природа. Скот го записва в края на 70-те години под марката Oculinum за лекуване на блефароспазъм – положение, при което клепачите застиват в полузатворено състояние. Oculinum съдържа точно изчислени микродози ботулинов токсин. Когато се инжектира в мускул, той нарушава нервната проводимост и спазмът изчезва.
В същото време пациентите незабавно виждат страничния резултат на препарата: изглаждане на "пачия крайник " към очите. Но самият Скот не придава никакво значение на това – и може би пропуща шанса да стане милиардер. Само две години откакто записва лекарството, той го продава на корпорацията Allergan, която създава контактни лещи и други артикули за грижа за очите. Но ботоксът се появява с помощта на настойчивостта на пациентите.
Веднъж ядосана пациентка идва при канадския окулист Джейн Карътърс. „Вие не поправихте това, което имам тук“, споделя тя, сочейки бръчката сред веждите си. Карътърс не схваща незабавно какво става. „Когато инжектирате лекарството, получавам това красиво, умерено изражение на лицето си“, изяснява пациентката. Карътърс споделя на брачна половинка си кожен лекар за претърпяното и тихичко стартира да практикува „инжекции за красота“ на своите пациенти и на себе си.
Според легендата самият Роналд Рейгън е измежду първите ценители на сходни процедури. Но това е малко евентуално. Към 1990 година Карътърс има единствено 10 постоянни пациенти. По това време е доста мъчно да се намерят доброволци даже за проучвания. „Типичната реакция на хората беше: „Какво? Какво желаете да инжектирате в бръчките ми? Не е ли смъртоносна отрова? ", споделя Карътърс. Двойката показва първите резултати на среща на Американското сдружение по дерматологична хирургия през 1991 година, само че сътрудниците им го отхвърлят като "безумна концепция ", която няма да докара до на никое място.
Но информацията за подмладяващия резултат изтича в пресата. През 1997 година The New York Times разгласява публикация с красноречивото заглавие: „Сушата свърши, дойде ботоксът“. Ботоксът (такова име му дават в Allergan) получава публично утвърждение за козметично потребление едвам през 2002 година, когато компанията съумява да убеди регулаторните органи, че инжекциите са безвредни. По това време с ботокс импровизирано са лекувани към този момент десетки болести, въпреки и свързани с мускулни конвулсии: от мигрена до нощно напикаване.
Парадоксите на фармацевтиката
Днес ботоксът е прочут на първо място с помощта на приложението за естетични, а не за лечебни цели. Той постоянно се асоциира с неестествено младите лица на звезди и политици, характерни изражения на лицето и от време на време с вести за жертви на недобросъвестни козметолози, а самата процедура се предлага освен в клиники, само че и в СПА центрове, салони за маникюр и даже в търговски центрове. Тъй като ботулиновият токсин прониква във всички мускули, до които може да се "добере ", резултатът може да бъде непредсказуем, в случай че иглата не е въведена вярно или дозата не е изчислена.
Страничните резултати се срещат при всеки шести клиент. Сред тях – прибиране на клепачите, чувство за смразяване, "течаща " усмивка, затруднено преглъщане и тирада, главоболие и гадене. През 2003 и 2004 година FDA даже изпраща на Allergan условие за понижаване на риска от странични резултати. Има също данни, че рискът от странични резултати се усилва при честа приложимост. Но търсенето единствено пораства – по данни на Американското сдружение на пластичните хирурзи броят на инжекциите с ботокс е повишен с една трета от 2010 година измежду младежите от 20 до 29 години.
Междувременно през последните години се откриват нови лечебни свойства на ботулиновия токсин. През 2010 година позволяват инжектирането на ботокс във врата и главата за профилактика на хронична мигрена. А неотдавна интернационална група учени потвърждава неговия антидепресивен резултат (това се допуска и по-рано). При пациенти, получили инжекции с ботокс за разнообразни цели, признаците на тревога и меланхолия се снижавали с 22 – 72%. Точният механизъм не е изцяло обяснен, само че една от хипотезите гласи, че когато мозъкът не получава сигнал от „напрегнатите мускули“, обработката на отрицателните страсти в мозъка се нарушава.
По подигравка на ориста през същите години, в които семейство Карътърс популяризират козметичните преимущества на ботокса, учените откриват непредвиден резултат на различен към този момент известен препарат. През 1992 година е открито, че силденафил, който е тестван като лекарство за сърце, усъвършенства притока на кръв в региона на дребния таз. Така се появява познатата ни виагра.
"Животът е тайнственост – споделя Алън Скот в едно от редките си изявленията. – Може да се случи всичко и това е очарователно
Когато хората приказват за "най-опасното вещество ", в множеството случаи се сещат за отровите цианид, арсен или тетродотоксин. Въпреки че това са много мощни токсини, те не са най-опасните.
Най-смъртоносното вещество е ботулиновият токсин. Това е най-силната органична отрова, известна на науката. Необходим е 1 нанограм на кг маса, или една милиардна част от грама на кг маса, с цел да се получи смъртоносна доза.
Въпреки че ботулиновият токсин е гибелен за хората, той се употребява в медицината за лекуване на неврологични нарушавания. Също по този начин това вещество се употребява необятно в козметологията за битка с бръчките. Разбира се, в тези случаи се употребява рафиниран и отслабен токсин, който се ползва на човек в микродози.
Как най-опасната отрова стана балсам на младостта
През декември 2021 година умира един от основателите на ботокса – офталмологът Алън Скот. Той търсел лек за кривогледство, само че светът се влюбил в лекарството му въобще не поради това. Как е обуздан смъртоносният ботулинов токсин и за какво неговата заслуга не е единствено в битката с бръчките?
Думата "ботокс " от дълго време се е трансформирала в нарицателно. При това единствено допреди 30 години хората смятаха за полуда самата концепция да си инжектират малко отрова право в лицето. В последна сметка ботоксът в действителност се състои от същия токсин, който се натрупва в подутите буркани и други развалени артикули.
Колбасната чума
През XVIII век вълна от огнища на мистериозна болест залива Германия. Зрението на пациентите се утежнява, клепачите им хлътват, става им мъчно да приказват и преглъщат. Мнозина страдат от огромна уязвимост. В изключително тежки случаи парализата на дихателните мускули води до гибел. Отначало, по табиет, жителите упрекват вещиците. Но има и такива, които не одобряват това пояснение.
Германия по това време е превзета от концепциите на Просвещението. Университетите образоват лекари, които се стремят да обяснят рационално следените феномени. Един от тях е Юстинус Кернер. След като приключва университета, той работи като доктор в дребен град и както прилича на образован човек, написа лирика и се занимава с музика. Но той влиза в историята с помощта на проучването на ботулизма.
Кернер се заинтересува от загадъчните отравяния и стартира да събира информация за тях. Юстинус работи като същински актуален академик: след описанието на десетки случаи той допуска, че виновността е в токсично вещество в непрясна наденица. Тогава той организира опити върху животни, изолира и разказва „колбасния токсин“ (името на болестта – ботулизъм – идва от латинската дума botulus, „колбас“).
Кернер открива, че токсинът не визира когнитивните качества и сензорните системи на пациентите, само че отслабва мускулите им, което е причина за парализата. Чрез старателни опити той стига до извода, че отровата блокира сигналите в нервната система, като по този метод нарушава това, което той назовава химически развой на живота. „Тази отрова нарушава проводимостта на нервите по същия метод, както ръждата унищожава свойствата на електрическия проводник“, написа той.
Но Кернер не стопира дотук. Той е първият, който предлага здравно приложение на токсина – за лекуване на болести, свързани с неволни придвижвания. Кернер написа да вземем за пример, че в доста дребни дози токсинът може да облекчи признаците на така наречен танц на Свети Вит (ревматична хорея). Предположенията на Кернер са ослепително доказани доста години по-късно – само че по негово време просто не им обръщат внимание.
Несъстоялото се оръжие
През ХХ век ботулиновият токсин притегля вниманието на военните. Лабораторните опити демонстрират, че това е най-мощната органична отрова, позната на човечеството. Според проучване на Американската здравна асоциация единствено 1 g вещество в кристална форма е задоволителен, с цел да убие милион души. Ако се разпръсне от въздуха под формата на аерозол, може да се обезврежда цяла войска.
През 30-те години на предишния век Япония строи просторен проучвателен комплекс за проучване на биологични оръжия в Манджурия. Директорът Широ Иши признава, че е излагал китайски, корейски и американски пандизчии на ботулинов токсин. Антихитлеристкото разузнаване има съществени (но както се оказа, безпочвени) съмнения, че Германия също учи тази отрова и възнамерява да я употребява против пехотата.
След края на Втората международна война точно американските военни химици се научават по какъв начин да синтезират ботулинов токсин вид А. По подигравка на ориста вид А е най-смъртоносният, само че по-късно ще бъде употребен за подмладяване на лицето, защото работи най-добре на моторните неврони. Няколко десетилетия по-късно Общото заседание на Организация на обединените нации не разрешава създаването, производството и складирането на токсични оръжия, в това число ботулинов токсин. Но експертите остават.
Един от тези експерти – Ед Шанц, който се занимава д пречистването на токсина, получава работа в Университета в Уисконсин. През 70-те години му написа офталмологът Алън Скот, който работи върху лекарство за страбизъм (кривогледство). По това време единственото дейно лекуване е интервенцията на очните мускули. Скот търси по-малко инвазивен способ и попада на публикация за ботулиновия токсин. В търсене на самото вещество той попада на Шанц – и той, без доста да му мисли, му изпраща прахуляк със смъртоносната отрова в железна кутия по елементарната поща. За благополучие няма потърпевши хора.
От Oculinum към ботокс
Първоначално в името на лекарството няма и намек за токсичната му природа. Скот го записва в края на 70-те години под марката Oculinum за лекуване на блефароспазъм – положение, при което клепачите застиват в полузатворено състояние. Oculinum съдържа точно изчислени микродози ботулинов токсин. Когато се инжектира в мускул, той нарушава нервната проводимост и спазмът изчезва.
В същото време пациентите незабавно виждат страничния резултат на препарата: изглаждане на "пачия крайник " към очите. Но самият Скот не придава никакво значение на това – и може би пропуща шанса да стане милиардер. Само две години откакто записва лекарството, той го продава на корпорацията Allergan, която създава контактни лещи и други артикули за грижа за очите. Но ботоксът се появява с помощта на настойчивостта на пациентите.
Веднъж ядосана пациентка идва при канадския окулист Джейн Карътърс. „Вие не поправихте това, което имам тук“, споделя тя, сочейки бръчката сред веждите си. Карътърс не схваща незабавно какво става. „Когато инжектирате лекарството, получавам това красиво, умерено изражение на лицето си“, изяснява пациентката. Карътърс споделя на брачна половинка си кожен лекар за претърпяното и тихичко стартира да практикува „инжекции за красота“ на своите пациенти и на себе си.
Според легендата самият Роналд Рейгън е измежду първите ценители на сходни процедури. Но това е малко евентуално. Към 1990 година Карътърс има единствено 10 постоянни пациенти. По това време е доста мъчно да се намерят доброволци даже за проучвания. „Типичната реакция на хората беше: „Какво? Какво желаете да инжектирате в бръчките ми? Не е ли смъртоносна отрова? ", споделя Карътърс. Двойката показва първите резултати на среща на Американското сдружение по дерматологична хирургия през 1991 година, само че сътрудниците им го отхвърлят като "безумна концепция ", която няма да докара до на никое място.
Но информацията за подмладяващия резултат изтича в пресата. През 1997 година The New York Times разгласява публикация с красноречивото заглавие: „Сушата свърши, дойде ботоксът“. Ботоксът (такова име му дават в Allergan) получава публично утвърждение за козметично потребление едвам през 2002 година, когато компанията съумява да убеди регулаторните органи, че инжекциите са безвредни. По това време с ботокс импровизирано са лекувани към този момент десетки болести, въпреки и свързани с мускулни конвулсии: от мигрена до нощно напикаване.
Парадоксите на фармацевтиката
Днес ботоксът е прочут на първо място с помощта на приложението за естетични, а не за лечебни цели. Той постоянно се асоциира с неестествено младите лица на звезди и политици, характерни изражения на лицето и от време на време с вести за жертви на недобросъвестни козметолози, а самата процедура се предлага освен в клиники, само че и в СПА центрове, салони за маникюр и даже в търговски центрове. Тъй като ботулиновият токсин прониква във всички мускули, до които може да се "добере ", резултатът може да бъде непредсказуем, в случай че иглата не е въведена вярно или дозата не е изчислена.
Страничните резултати се срещат при всеки шести клиент. Сред тях – прибиране на клепачите, чувство за смразяване, "течаща " усмивка, затруднено преглъщане и тирада, главоболие и гадене. През 2003 и 2004 година FDA даже изпраща на Allergan условие за понижаване на риска от странични резултати. Има също данни, че рискът от странични резултати се усилва при честа приложимост. Но търсенето единствено пораства – по данни на Американското сдружение на пластичните хирурзи броят на инжекциите с ботокс е повишен с една трета от 2010 година измежду младежите от 20 до 29 години.
Междувременно през последните години се откриват нови лечебни свойства на ботулиновия токсин. През 2010 година позволяват инжектирането на ботокс във врата и главата за профилактика на хронична мигрена. А неотдавна интернационална група учени потвърждава неговия антидепресивен резултат (това се допуска и по-рано). При пациенти, получили инжекции с ботокс за разнообразни цели, признаците на тревога и меланхолия се снижавали с 22 – 72%. Точният механизъм не е изцяло обяснен, само че една от хипотезите гласи, че когато мозъкът не получава сигнал от „напрегнатите мускули“, обработката на отрицателните страсти в мозъка се нарушава.
По подигравка на ориста през същите години, в които семейство Карътърс популяризират козметичните преимущества на ботокса, учените откриват непредвиден резултат на различен към този момент известен препарат. През 1992 година е открито, че силденафил, който е тестван като лекарство за сърце, усъвършенства притока на кръв в региона на дребния таз. Така се появява познатата ни виагра.
"Животът е тайнственост – споделя Алън Скот в едно от редките си изявленията. – Може да се случи всичко и това е очарователно
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ