Приравняваме ли жертвите на фашизма с палачите им?
Тези дни отново се изправяме пред политико-историческата измама. Отново 1 февруари е ден на едно политическо шоу пред една паметна плоча – Мемориалната плоча на „ жертвите на комунистическия режим “. Всеки може да върви на всички места и да се покланя на каквото си ще. Това е свободата на напредване. Телевизиите предават репортажи от Мемориалната плоча. Разни злобари пръскат из Интернет неистини или по-скромно казано – лъжи. Обругават се комунистите. Забравя се, че фашистите са били върли съперници освен на комунизма, само че и на демократичната народна власт (капитализма), която в този момент господства в Европейския съюз. Възкресяването на паметта и поклонението пред фашистите обслужва наложената англосаксонска антикомунистическа нервност в Европа, в това число в Европейския парламент.
Когато политици, историци и публицисти се прекланят пред фашизма и паметта на фашистите ми идва малко повече. И когато това вършат млади и непознаващи историята хора е разбираемо. Те не знаят за това нещо, него го няма в същинския му тип в учебниците. Когато това вършат хора с по-нисък разсъдък и обучение – също мога да го схвана. Но когато това го вършат държавници, политици, публицисти и изобщо грамотни хора от по-старите генерации ми се коства, че това е едно разумно необяснимо нещо или историческо-политическа неначетеност, или пък колониално поклонение пред волята на задграничния стопанин, който постанова своята неверна теза, че комунизмът и фашизмът са едно и също нещо?
И това се прави по време на чума – енергийна, обществена, здравно-пандемична. Когато обществото, голямата маса небогати хора, безработни, недолекувани и недохранени пенсионери, се задъхва в своето тежко всекидневие, когато държавното управление на инат на решението на Конституционния съд поддържа положения от Истанбулската идея в Организация на обединените нации и когато отстъпва от позициите на Народното събрание за Македония. Занимават обществото с нещо, което в този момент е отвън дневния му ред – реверанс пред паметта на фашисти.
Въвежда се в публичен принцип постулата, че наказаните от Народния съд са почтени жертви на „ комунистическия режим Имената на мемориалната плоча на предателите на България, на откровените фашисти и главорези дали са „ почтени жертви на комунистическия режим?
Да разгледаме няколко забавни обстоятелството за „ почтените жертви “ на „ комунистическия гнет “.
Първо. Кога е открит така наречен „ комунистически режим “? Фалшивата агитация и всеобща дезинформация е, че незабавно след Девети септември има комунистически режим. Подобно изказване приказва за непознаване на фактическата военно-политическа конюнктура в света в края на Втората международна война, за изопачение и манипулиране на историята. На Девети септември 1944 година в България е на власт Отечественофронтовско държавно управление, отпред със звенаря Кимон Георгиев, министър на външните работи – либерала Петко Стайнов, земеделецът Никола Петков, социалдемократа Григор Чешмеджиев и така нататък Страната е в положение на война с Англия, Съединени американски щати, Съветския съюз и Германия. Правителството е всъщност съдружно, спешно. В него от Българска работническа партия (к) има единствено четирима министри и те са малцинство, на брой са толкоз, какъв брой са тези на „ Звено “ и на Български земеделски народен съюз, както и двама министри от БРСДП и двама безпартийни. В България работи Съюзна контролна комисия (СКК) на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия до 1947 година В нея болшинство от две трети имат „ комунистическите страни “ Съединени американски щати и Англия. За „ комунистически режим “ би могло да се приказва единствено за интервала след 1947 година, когато няма Съюзна контролна комисия. Наредбата-закон за Народния съд е призната от държавното управление на К. Георгиев, с присъединяване на всички партии на Отечествения фронт, тя не е призната от Централен комитет на Българска работническа партия (к). Съюзна контролна комисия не е възразила по нейното приемане и реализация. Съденето е планувано в подписаното помирение на България със Съюзниците (СССР, САШ, Великобритания). По време на подготовката и действието на Народния съд, във връзка с неговата работа, на произнесените присъди и тяхното осъществяване нито един член на Съюзна контролна комисия не е възразил. Дори английския представител не се е застъпил за принц Кирил, който е родственик на британския кралски двор.
Второ. Народният съд е международна процедура. Не единствено в Европа, само че и в Япония са съдени фашистки военнопрестъпници. Народният съд не е българско „ комунистическо откритие “. Съдени са всеобщо фашисти. И това става с решението на трите страни победителки във Втората международна война. На война – горко му на победения. Още на 30 октомври 1943 година съдружниците от антифашистката коалиция с декларация се афишират за съдене на военнопрестъпниците. На конференцията в Ялта Чърчил даже предлага след съставянето на лист, попадналите в него незабавно да бъдат екзекутирани, без съд и без присъда. В България, която съгласно акад. Г. Марков, е във революция от 1923 до 1944 година, националният съд и по интернационалните и по български аргументи е бил неминуем . След злополуката по време на Първата международна война в България след референдум е работил съд, който е съдил отговорните за злополуката. Така че сходен съд не е казус в българската история . Един от участници в съда след Първата международна война – проф. Петко Стоянов е министър в държавното управление на Кимон Георгиев и познава тази процедура добре. Примирието сред Антифашистката коалиция и българското държавно управление в Москва е подписана не от Георги Димитров, а от либерала Петко Стайнов, който е приел, дружно с другите членове на делегацията, в България да бъдат съдени фашистките военнопрестъпници.
В Европа подобен съд не е имало единствено в Швейцария, Швеция, Испания, Португалия и Андора. Ето няколко образеца. Във Франция в изключителни съдилища са заведени и прегледани 12 451 каузи против колаборационисти, произнесени са 97 000 присъди, от които 7 037 смъртни. На обществено обругаване, в това число и остригване, са подложени 20 000 проститутки. В „ комунистическа “ Белгия са формирани 346 283 каузи с 4 170 смъртни присъди, а 48 835 души са наказани на друг период затвор. В Нидерландия на 127 000 са отнети гражданските права. Дори в дребния Люксембург има 4 смъртни присъди и 4000 души са наказани на затвор. В Полша още през август 1944 година е признат специфичен Закон-декрет за съдене на фашистките нарушители. Осъдени са над 11 000 поляци за колаборационизъм и над 5 000 немски офицери и бойци. Няма информация във Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Норвегия да се покланят през паметта на екзекутирани фашисти.
В България за Народен съд са били съвсем всички, изключително необятната национална маса, освен борците против фашизма. Такива са и някои „ скрити комунисти “. Ето мнението за Народния съд на двама от тях. Лидерът на Български земеделски народен съюз, министърът без портфейл в отечественофронтовското държавно управление Никола Петков: „ Народен съд за всички, които са ограбили, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ, и за тези, които оповестиха война и изправиха страната пред нова злополука “ (в-к „ Земеделско знаме “, бр.1, 24 септември 1944 г.). Това е написано преди приемането на Наредбата-закон за Народния съд. На 5 октомври 1944 година земеделският лидер Георги Михайлов Димитров (Гемето) на среща в Централен комитет на Българска работническа партия (к) декларира, че земеделците (пладненци) „ също са революционери и няма да се спрат през разстрели, в случай че това е нужно. Обаче избират процедурата на националния съд. “ (Мешкова, П. и Д. Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на националния съд, 1994, с.29). За национален съд е била огромна група политици от преди Девети септември, безпартийни или членове на други партии, които не са взели участие в антифашисткото придвижване, и по идейни убеждения са прекомерно надалеч от социалистическата концепция – проф. Петко Стайнов, проф. Петко Стоянов, Григор Чешмеджиев, Димо Казасов, Дамян Велчев и други И тези ли са комунисти?
Трето. Били ли са фашисти наказаните и почтени ли са те? Фашист ли е Богдан Филов? Акад. Г. Марков (по професорско-историческа солидарност) твърди, че не е бил фашист. Но обстоятелствата са други. С най-активно присъединяване на Филов България излишно афишира война на Англия и Съединени американски щати, без да е имало категорично искане от Германия. И това води до доста хиляди полети на американски и английски самолети и бомбардировки и опустошение на центъра на София и голям брой убити и ранени хора. Филов, Габровски и поредност от министри и народни представители одобряват фашисткия закон за Защита на нацията. Филов е бил антисемит. Общо в България са признати 7 антисемитски закони, основани са еврейските концентрационни лагери в Сомовит и край Плевен, изпратени с държавно разпореждане са над 11 000 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия на гибел в Полша. От София са изселени над 20 000 евреи. Прононсирани фашисти са съдените от Народния съд: проф. Ал. Цанков (кръволокът-професор); ген. Н. Жеков; проф. Л. Владикин; Асен Кантарджиев, Габровски (един от основателите на фашистката организация „ Ратничество за прогрес на българщината “); Иван Дочев (фашисткия „ Съюз на българските национални легиони “); Кр. Митаков, основател на извънредно дясната фашистка организация „ Съюз на бойците “ и така нататък Чрез тези фашисти, с основно място в държавната власт (министри, депутати), посредством командваната от тях полиция, жандармерия и армия са избити хиляди хора, изгорени хиляди къщи на ятаци, убити стотици почтени дечица. Няма съд, няма очевидци, няма присъди – избити са стотици деца. Да напомним на покланящите се на фашистите. С 12 патрона е погубен Здравко Чампоев – дете на 19 месеца. Напълно неоснователно са убити децата в Ястребино. Тодорка Истратиева (на 16 г.) е убита по време на сватбата си, тъй като била младоженка на партизански брат. Жандармеристи, съдени от Народния съд, хранели кучетата си с телата на убитите невръстни Кокарешкови и така нататък
Давани са по 50 000 на глава за погубен или хванат партизанин. Тази процедура е въведена от „ почтената жертва “ П. Габровски, употребена от „ почтения “ Дочо Христов и за последно е употребена от „ почтения “ Ал. Станишев като министри на вътрешните работи (по документите, приложени като доказателства в съвещанията на Народния съд). За убитите 144 незаконни от Пловдивско регионалният шеф желае и получава за „ чиновете “ на Втора ловна тайфа 7 200 000 лв. и 1700 000 за служещи в 27 пехотен чепински полк за убити 34 души партизани.
Четвърто. Невинни жертви ли са били сътрудниците на Гестапо и другите фашистки разузнавания и профилирани служби? Полицейското аташе на Германия в България е имал към 40 сътрудници. Дали те са били почтени? За тях той споделя при разпита си след войната. Ето някои от тези „ почтени жертви на комунистическия гнет “. Проф. Ал. Станишев – министър в държавното управление на Багрянов. Вербуван като сътрудник на външното разузнаване на Райха – Главно ръководство за имперска сигурност през 1939 година Ето какво споделя за него гестаповецът Данекер: „ … даваше скъпа информация на немското разузнаване за вътрешните политически събития и подмолните борби на министрите. Освен това организираше фашистка работа измежду интелигенцията “. А ето и определението на тогавашния немски дипломат в Царство България – Бекерле за същия Станишев: „ беше най-изпитания немски готован в България. Аз по всякакъв начин го покровителствах и спомагах за кариерното му развиване и с помощта на моето въздействие той стана министър на вътрешните работи … на собствен ред ми се отплащаше с цялостна искреност, в детайли ме информираше за съвещанията на Министерския съвет. … той се явяваше благонадежден проводник на хитлеристката политика в България. “ Български министър – разузнавач на фашистка Германия бил „ почтен “, бил „ жертва на комунистическия режим “ тъй като бил добър хирург? През горещото лято да 1944 година заплащанията за убийствата на партизани стават с подписа на „ почтения “ хирург Ал. Станишев. Дали отрязването на човешка глава е самобитна животоспасяваща хирургическа интервенция? Заповедта от 21 юни 1944 година за гонене на партизаните е подписана от Ал. Станишев. Ето по този начин се организира фашистка работа от немски фашистки сътрудник. Сред вербуваните сътрудници на Германия са били още Асен Кантарджиев – идеологът на фашистката организация за напредъка на българщината (вербуван през 1939 г.), доктор Димитър Вълчев – редактор на вестник „ Независимост “ и на „ Велтпресе “, Петър Ничков – секретар на немско-българската комерсиална палата, Павел Павлов – шеф на Държавна сигурност и редица други.
Сега ни приканват за „ помиряване “ (акад. Марков), и за единение на нацията, за превъзмогване на старите противоборства. Помирението значи ли да приемем убийците и немските сътрудници за „ наши “ хора, за почтени жертви? Някой в света пропагандира ли и възприема ли помиряване сред концлагеристите в Дахау и Аушвиц, (респективно и техните оживели наследници) и есесовските убийци? Жертви ли са наказаните убийци на над 600 български деца и невръстни младежи в България? Няма по какъв начин да спре делението на наши (антифашисти) и непознати (фашисти) или противоположното. Примирението с фашизма и възприемането му като „ почтен “ е еднакво на активност за неговото възобновление в нови политически условия. Историята е реалност и нищо не може да я промени и анулира, даже американската и брюкселската администрация. Чрез поклонението пред паметта на фашисти се основават условия за обновяване в нова форма на фашизма. Това е втората стъпка. Първата е отричането, че в България е имало фашистки режим. Оневиняването на българските фашисти, наказани от Народния съд, поклонението пред тях ги оправдава индиректно и ги трансформира от палачи в „ почтени жертви “.
Така се манипулира българската история, господа политици, историци, политолози, публицисти и така нататък антикомунисти. Съвсем обикновено е в челните редица на отричането на съществуването на фашизъм в България и на фашисти, фашистки убийци и нарушители да са редица ренегати от Българска комунистическа партия като Бойко Борисов –член на Българска комунистическа партия и наследник на член на Българска комунистическа партия, като Росен Плевнелиев – антикомунистическия ястреб от комунистическо родословие, Христо Иванов, който се отметна от концепциите на своя дядо и на своите родители и мина в отряда на покланящите се на „ почтените “ фашисти. В редовете на отрицателите на фашизма и превръщането на наказаните фашисти за „ почтени жертви “ се подреждат и даже остарели и нови историци, щедро финансирани от Сорос и разнообразни Неправителствени организации, „ специализирали “ в Североамерикански и западноевропейски институти, университети и фондации.
Поклонението пред паметта на фашистите-убийци е пред една мемориална плоча. Преклонението пред Братската могила е респект към останките на починали против фашизма, поклонение пред костница, поклонение пред хората дали живота си за свободата на България.
А ние, елементарните българи можем и би трябвало да формираме знанието си за тези отдавнашни събития единствено на основата на обективната историческа истина. В историята най-ценното е не „ нашия “ или „ техния “ прочит и респект . За историята най-ценното нещо е истината, справедлива истина, потвърдена с голям брой същински обстоятелства. Как беше споделил Аристотел? „ Платон ми е безценен, само че истината ми е по-скъпа “. Перефразирано това звучи като не гледайте и не слушайте кохортата дясно-бесни политици, историци, публицисти, които водени от гневен антикомунизъм плещат по малките екрани и уеб сайтове безподобни исторически неистини, придържайте се към истината, тъй като „ истината ми е по-скъпа “. Комунисти и фашисти не е едно и също, палачи и жертви в никакъв случай няма да са едно и също нещо, помиряване сред палачи и жертви е антихуманен парадокс. А върлите антикомунисти и соросоиди от всякакви извънредно десни партии и Неправителствени организации –та са непоправими, те за долари, евро и левове, т.е. за парата, продават си и душата.
Когато политици, историци и публицисти се прекланят пред фашизма и паметта на фашистите ми идва малко повече. И когато това вършат млади и непознаващи историята хора е разбираемо. Те не знаят за това нещо, него го няма в същинския му тип в учебниците. Когато това вършат хора с по-нисък разсъдък и обучение – също мога да го схвана. Но когато това го вършат държавници, политици, публицисти и изобщо грамотни хора от по-старите генерации ми се коства, че това е едно разумно необяснимо нещо или историческо-политическа неначетеност, или пък колониално поклонение пред волята на задграничния стопанин, който постанова своята неверна теза, че комунизмът и фашизмът са едно и също нещо?
И това се прави по време на чума – енергийна, обществена, здравно-пандемична. Когато обществото, голямата маса небогати хора, безработни, недолекувани и недохранени пенсионери, се задъхва в своето тежко всекидневие, когато държавното управление на инат на решението на Конституционния съд поддържа положения от Истанбулската идея в Организация на обединените нации и когато отстъпва от позициите на Народното събрание за Македония. Занимават обществото с нещо, което в този момент е отвън дневния му ред – реверанс пред паметта на фашисти.
Въвежда се в публичен принцип постулата, че наказаните от Народния съд са почтени жертви на „ комунистическия режим Имената на мемориалната плоча на предателите на България, на откровените фашисти и главорези дали са „ почтени жертви на комунистическия режим?
Да разгледаме няколко забавни обстоятелството за „ почтените жертви “ на „ комунистическия гнет “.
Първо. Кога е открит така наречен „ комунистически режим “? Фалшивата агитация и всеобща дезинформация е, че незабавно след Девети септември има комунистически режим. Подобно изказване приказва за непознаване на фактическата военно-политическа конюнктура в света в края на Втората международна война, за изопачение и манипулиране на историята. На Девети септември 1944 година в България е на власт Отечественофронтовско държавно управление, отпред със звенаря Кимон Георгиев, министър на външните работи – либерала Петко Стайнов, земеделецът Никола Петков, социалдемократа Григор Чешмеджиев и така нататък Страната е в положение на война с Англия, Съединени американски щати, Съветския съюз и Германия. Правителството е всъщност съдружно, спешно. В него от Българска работническа партия (к) има единствено четирима министри и те са малцинство, на брой са толкоз, какъв брой са тези на „ Звено “ и на Български земеделски народен съюз, както и двама министри от БРСДП и двама безпартийни. В България работи Съюзна контролна комисия (СКК) на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия до 1947 година В нея болшинство от две трети имат „ комунистическите страни “ Съединени американски щати и Англия. За „ комунистически режим “ би могло да се приказва единствено за интервала след 1947 година, когато няма Съюзна контролна комисия. Наредбата-закон за Народния съд е призната от държавното управление на К. Георгиев, с присъединяване на всички партии на Отечествения фронт, тя не е призната от Централен комитет на Българска работническа партия (к). Съюзна контролна комисия не е възразила по нейното приемане и реализация. Съденето е планувано в подписаното помирение на България със Съюзниците (СССР, САШ, Великобритания). По време на подготовката и действието на Народния съд, във връзка с неговата работа, на произнесените присъди и тяхното осъществяване нито един член на Съюзна контролна комисия не е възразил. Дори английския представител не се е застъпил за принц Кирил, който е родственик на британския кралски двор.
Второ. Народният съд е международна процедура. Не единствено в Европа, само че и в Япония са съдени фашистки военнопрестъпници. Народният съд не е българско „ комунистическо откритие “. Съдени са всеобщо фашисти. И това става с решението на трите страни победителки във Втората международна война. На война – горко му на победения. Още на 30 октомври 1943 година съдружниците от антифашистката коалиция с декларация се афишират за съдене на военнопрестъпниците. На конференцията в Ялта Чърчил даже предлага след съставянето на лист, попадналите в него незабавно да бъдат екзекутирани, без съд и без присъда. В България, която съгласно акад. Г. Марков, е във революция от 1923 до 1944 година, националният съд и по интернационалните и по български аргументи е бил неминуем . След злополуката по време на Първата международна война в България след референдум е работил съд, който е съдил отговорните за злополуката. Така че сходен съд не е казус в българската история . Един от участници в съда след Първата международна война – проф. Петко Стоянов е министър в държавното управление на Кимон Георгиев и познава тази процедура добре. Примирието сред Антифашистката коалиция и българското държавно управление в Москва е подписана не от Георги Димитров, а от либерала Петко Стайнов, който е приел, дружно с другите членове на делегацията, в България да бъдат съдени фашистките военнопрестъпници.
В Европа подобен съд не е имало единствено в Швейцария, Швеция, Испания, Португалия и Андора. Ето няколко образеца. Във Франция в изключителни съдилища са заведени и прегледани 12 451 каузи против колаборационисти, произнесени са 97 000 присъди, от които 7 037 смъртни. На обществено обругаване, в това число и остригване, са подложени 20 000 проститутки. В „ комунистическа “ Белгия са формирани 346 283 каузи с 4 170 смъртни присъди, а 48 835 души са наказани на друг период затвор. В Нидерландия на 127 000 са отнети гражданските права. Дори в дребния Люксембург има 4 смъртни присъди и 4000 души са наказани на затвор. В Полша още през август 1944 година е признат специфичен Закон-декрет за съдене на фашистките нарушители. Осъдени са над 11 000 поляци за колаборационизъм и над 5 000 немски офицери и бойци. Няма информация във Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Норвегия да се покланят през паметта на екзекутирани фашисти.
В България за Народен съд са били съвсем всички, изключително необятната национална маса, освен борците против фашизма. Такива са и някои „ скрити комунисти “. Ето мнението за Народния съд на двама от тях. Лидерът на Български земеделски народен съюз, министърът без портфейл в отечественофронтовското държавно управление Никола Петков: „ Народен съд за всички, които са ограбили, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ, и за тези, които оповестиха война и изправиха страната пред нова злополука “ (в-к „ Земеделско знаме “, бр.1, 24 септември 1944 г.). Това е написано преди приемането на Наредбата-закон за Народния съд. На 5 октомври 1944 година земеделският лидер Георги Михайлов Димитров (Гемето) на среща в Централен комитет на Българска работническа партия (к) декларира, че земеделците (пладненци) „ също са революционери и няма да се спрат през разстрели, в случай че това е нужно. Обаче избират процедурата на националния съд. “ (Мешкова, П. и Д. Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на националния съд, 1994, с.29). За национален съд е била огромна група политици от преди Девети септември, безпартийни или членове на други партии, които не са взели участие в антифашисткото придвижване, и по идейни убеждения са прекомерно надалеч от социалистическата концепция – проф. Петко Стайнов, проф. Петко Стоянов, Григор Чешмеджиев, Димо Казасов, Дамян Велчев и други И тези ли са комунисти?
Трето. Били ли са фашисти наказаните и почтени ли са те? Фашист ли е Богдан Филов? Акад. Г. Марков (по професорско-историческа солидарност) твърди, че не е бил фашист. Но обстоятелствата са други. С най-активно присъединяване на Филов България излишно афишира война на Англия и Съединени американски щати, без да е имало категорично искане от Германия. И това води до доста хиляди полети на американски и английски самолети и бомбардировки и опустошение на центъра на София и голям брой убити и ранени хора. Филов, Габровски и поредност от министри и народни представители одобряват фашисткия закон за Защита на нацията. Филов е бил антисемит. Общо в България са признати 7 антисемитски закони, основани са еврейските концентрационни лагери в Сомовит и край Плевен, изпратени с държавно разпореждане са над 11 000 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия на гибел в Полша. От София са изселени над 20 000 евреи. Прононсирани фашисти са съдените от Народния съд: проф. Ал. Цанков (кръволокът-професор); ген. Н. Жеков; проф. Л. Владикин; Асен Кантарджиев, Габровски (един от основателите на фашистката организация „ Ратничество за прогрес на българщината “); Иван Дочев (фашисткия „ Съюз на българските национални легиони “); Кр. Митаков, основател на извънредно дясната фашистка организация „ Съюз на бойците “ и така нататък Чрез тези фашисти, с основно място в държавната власт (министри, депутати), посредством командваната от тях полиция, жандармерия и армия са избити хиляди хора, изгорени хиляди къщи на ятаци, убити стотици почтени дечица. Няма съд, няма очевидци, няма присъди – избити са стотици деца. Да напомним на покланящите се на фашистите. С 12 патрона е погубен Здравко Чампоев – дете на 19 месеца. Напълно неоснователно са убити децата в Ястребино. Тодорка Истратиева (на 16 г.) е убита по време на сватбата си, тъй като била младоженка на партизански брат. Жандармеристи, съдени от Народния съд, хранели кучетата си с телата на убитите невръстни Кокарешкови и така нататък
Давани са по 50 000 на глава за погубен или хванат партизанин. Тази процедура е въведена от „ почтената жертва “ П. Габровски, употребена от „ почтения “ Дочо Христов и за последно е употребена от „ почтения “ Ал. Станишев като министри на вътрешните работи (по документите, приложени като доказателства в съвещанията на Народния съд). За убитите 144 незаконни от Пловдивско регионалният шеф желае и получава за „ чиновете “ на Втора ловна тайфа 7 200 000 лв. и 1700 000 за служещи в 27 пехотен чепински полк за убити 34 души партизани.
Четвърто. Невинни жертви ли са били сътрудниците на Гестапо и другите фашистки разузнавания и профилирани служби? Полицейското аташе на Германия в България е имал към 40 сътрудници. Дали те са били почтени? За тях той споделя при разпита си след войната. Ето някои от тези „ почтени жертви на комунистическия гнет “. Проф. Ал. Станишев – министър в държавното управление на Багрянов. Вербуван като сътрудник на външното разузнаване на Райха – Главно ръководство за имперска сигурност през 1939 година Ето какво споделя за него гестаповецът Данекер: „ … даваше скъпа информация на немското разузнаване за вътрешните политически събития и подмолните борби на министрите. Освен това организираше фашистка работа измежду интелигенцията “. А ето и определението на тогавашния немски дипломат в Царство България – Бекерле за същия Станишев: „ беше най-изпитания немски готован в България. Аз по всякакъв начин го покровителствах и спомагах за кариерното му развиване и с помощта на моето въздействие той стана министър на вътрешните работи … на собствен ред ми се отплащаше с цялостна искреност, в детайли ме информираше за съвещанията на Министерския съвет. … той се явяваше благонадежден проводник на хитлеристката политика в България. “ Български министър – разузнавач на фашистка Германия бил „ почтен “, бил „ жертва на комунистическия режим “ тъй като бил добър хирург? През горещото лято да 1944 година заплащанията за убийствата на партизани стават с подписа на „ почтения “ хирург Ал. Станишев. Дали отрязването на човешка глава е самобитна животоспасяваща хирургическа интервенция? Заповедта от 21 юни 1944 година за гонене на партизаните е подписана от Ал. Станишев. Ето по този начин се организира фашистка работа от немски фашистки сътрудник. Сред вербуваните сътрудници на Германия са били още Асен Кантарджиев – идеологът на фашистката организация за напредъка на българщината (вербуван през 1939 г.), доктор Димитър Вълчев – редактор на вестник „ Независимост “ и на „ Велтпресе “, Петър Ничков – секретар на немско-българската комерсиална палата, Павел Павлов – шеф на Държавна сигурност и редица други.
Сега ни приканват за „ помиряване “ (акад. Марков), и за единение на нацията, за превъзмогване на старите противоборства. Помирението значи ли да приемем убийците и немските сътрудници за „ наши “ хора, за почтени жертви? Някой в света пропагандира ли и възприема ли помиряване сред концлагеристите в Дахау и Аушвиц, (респективно и техните оживели наследници) и есесовските убийци? Жертви ли са наказаните убийци на над 600 български деца и невръстни младежи в България? Няма по какъв начин да спре делението на наши (антифашисти) и непознати (фашисти) или противоположното. Примирението с фашизма и възприемането му като „ почтен “ е еднакво на активност за неговото възобновление в нови политически условия. Историята е реалност и нищо не може да я промени и анулира, даже американската и брюкселската администрация. Чрез поклонението пред паметта на фашисти се основават условия за обновяване в нова форма на фашизма. Това е втората стъпка. Първата е отричането, че в България е имало фашистки режим. Оневиняването на българските фашисти, наказани от Народния съд, поклонението пред тях ги оправдава индиректно и ги трансформира от палачи в „ почтени жертви “.
Така се манипулира българската история, господа политици, историци, политолози, публицисти и така нататък антикомунисти. Съвсем обикновено е в челните редица на отричането на съществуването на фашизъм в България и на фашисти, фашистки убийци и нарушители да са редица ренегати от Българска комунистическа партия като Бойко Борисов –член на Българска комунистическа партия и наследник на член на Българска комунистическа партия, като Росен Плевнелиев – антикомунистическия ястреб от комунистическо родословие, Христо Иванов, който се отметна от концепциите на своя дядо и на своите родители и мина в отряда на покланящите се на „ почтените “ фашисти. В редовете на отрицателите на фашизма и превръщането на наказаните фашисти за „ почтени жертви “ се подреждат и даже остарели и нови историци, щедро финансирани от Сорос и разнообразни Неправителствени организации, „ специализирали “ в Североамерикански и западноевропейски институти, университети и фондации.
Поклонението пред паметта на фашистите-убийци е пред една мемориална плоча. Преклонението пред Братската могила е респект към останките на починали против фашизма, поклонение пред костница, поклонение пред хората дали живота си за свободата на България.
А ние, елементарните българи можем и би трябвало да формираме знанието си за тези отдавнашни събития единствено на основата на обективната историческа истина. В историята най-ценното е не „ нашия “ или „ техния “ прочит и респект . За историята най-ценното нещо е истината, справедлива истина, потвърдена с голям брой същински обстоятелства. Как беше споделил Аристотел? „ Платон ми е безценен, само че истината ми е по-скъпа “. Перефразирано това звучи като не гледайте и не слушайте кохортата дясно-бесни политици, историци, публицисти, които водени от гневен антикомунизъм плещат по малките екрани и уеб сайтове безподобни исторически неистини, придържайте се към истината, тъй като „ истината ми е по-скъпа “. Комунисти и фашисти не е едно и също, палачи и жертви в никакъв случай няма да са едно и също нещо, помиряване сред палачи и жертви е антихуманен парадокс. А върлите антикомунисти и соросоиди от всякакви извънредно десни партии и Неправителствени организации –та са непоправими, те за долари, евро и левове, т.е. за парата, продават си и душата.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ