Бележки след една среща с министър
Тези дни изживях едно потресение - колежка, дългогодишна журналистка, работеща на висок етаж в държавна институция, се юрна гневно да твърди, че Народният съд избил доста хиляди българи! Опитът ми да възразя не съумя - по този начин било, всички знаели. Е, може би из калните глъбини на фейсбук да се върти тази " истина ", само че действителното е, че от всичките сформира на Народния съд в страната са съдени общо 10 919 души, от тях оправдани и с анулирани каузи са 1600, смъртните присъди са 2618 (от тях изпълнени са 1046), доживот са наказани 1226 души, на 10 години - 627, на 5 години - 1006, на година условно - 652 и така нататък В лагера в Ловеч от 1235 лица, въдворени там до 1962 година, 1142 са за тежки престъпни закононарушения, даже в " Белене " половината от 11 520 пандизчии (1944-1962 г.) са престъпни. За това има документи, обществено налични са в Централния държавен списък. Та, из фейсбук и някои малките екрани може и да се леят нелепости и да се измислят легенди, само че в едно министерство това звучи неуместно!
Всъщност в последно време станаха парадокси точно в министерство и точно във връзка на историята. Новата образователна стратегия и новите учебници за Х клас, спрени от министър Красимир Вълчев с рекомендации да бъдат " допълнени " и " изчистени " от неуместни за официозната линия истини, уплътниха лятото със скандал. Сега рекомендациите били изпълнени, петте нови учебника са утвърдени и се чакат в учебните заведения. ДУМА писа нееднократно по тематиката, само че учители и жители не престават да звънят в редакцията и да упорстват: попитайте министъра това, попитайте това. В последна сметка взех решение в действителност да попитам.
На какво съображение, откакто комисията от експерти, назначена от министъра, както и учителите от страната утвърдиха петте учебника под невиждания напън на двамата неспециалисти Келбечева и Христов, добре известни като пещерни антикомунисти, Вълчев върна учебниците за преправяне, предписвайки им ремонти, поискани от двамата? На какво нормативно съображение като висш " съдия " бе назначен не историк, експерт по история на социализма, а шефът на историческия институт на Българска академия на науките доцент Даниел Вачков, оповестил се още предходната година в поддръжка на орязаната образователна стратегия по история - той да поучава професорите си по какъв начин да пишат учебници? На какво съображение същите неспециалисти Келбечева и Христов са взели участие в писането на програмата и са обучавали учители от името на МОН? На какво съображение няколко Неправителствени организации и партии с известни антикомунистически изяви се месят в писането на учебници в прорез с резолюцията на Европарламента от 2009 година? Както споделят историци, улицата влезе в учебниците. И като е по този начин, за какво не са били поканени, да речем, БАС или секцията по история на Съюза на учените? " Цивилизационният ни избор ", както сподели наскоро министърът, е, че комунизмът е незаконен и тоталитарен, само че значи ли това, че и позитивното от него би трябвало да се отстрани? Не става ли историята любовница на политически девиз, наложен от партийно болшинство в Народно събрание, и тогава за какво гълтахме жабета 30 години? Как прави оценка министърът, че в подписаната от него образователна стратегия, съществуването на профашистките режими у нас е изцяло заличено, че в българската история с днешна дата няма погроми 1923-1925 г.; няма Гео, Хербст, Смирненски, Вапцаров; няма нацистко антиеврейско законодателство, няма убийства, лагери до 1944 г.; няма Съпротива? Така фашизмът се оправдава, а социализмът се клейми. Защо се акцентира, че Народният съд е " най-голямото закононарушение на комунизма ", а изцяло е премахнат фактът, че като на победена страна от хитлеристкия пакт той ни е натрапен като наложителен още през 1944 година и е наблюдаван от Съюзната контролна комисия на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия? Носи ли министърът отговорност, че са заличени изцяло причинно-следствените връзки, без които няма история и че в учебниците има погрешни неща, натрапени от уличния митингаджийски напън на избрани лица - като това, че българският Народен съд осъдил най-вече фашисти в Европа? Носи ли министърът отговорност за откровени абракадабри - че " на 22 юни 1941 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики стартират война между тях " или че единствено ние в Европа сме избавили евреите си? Нормално ли е настояването името на Светлин Русев да се размени с... Кристо, който отхвърля да приказва български, ругатни България и отхвърля да се показва като българин? Безплатното обучение и опазване на здравето, къщите и жилищата за всички, неналичието на неначетеност и безработица също ли са закононарушения? Защо министърът е предписал да се заличат думите, че " данните за убийството на Георги Марков са спорни ", откакто през 2013 година България публично закри делото за него точно с претекста за спорните данни и липса на доказателства за убийството му? А като се появят " поправените " учебници, ще забележим дали са ги предиздвикали да заменят думите " гратис обучение " при социализма с " всеобщо обучение ", което е прекомерно друго, нали?
Ето позицията на министъра.
Красимир Вълчев:
Историята би трябвало да внушава полезностите, които сме избрали през днешния ден
" Ние можем да имаме разнообразни визии, само че образованието е това, което може да ни сплоти в устрема ни да живеем в по-добро общество. За да бъде такова обаче, ние би трябвало да имаме някакъв споделен ред, да създадем някакъв ценностен избор, правила, към които да възпитаме отношение у младите. Тези правила са на нацията, на българската демократична страна, на европейския избор, който сме създали. Да, процедурата за учебниците бе изпълнена, само че министърът не е деловодител, който най-после подпечатва законосъобразността на процедурата, той носи и политическа отговорност. Ние сме създали ценностния си избор - да почитаме човешките права, да почитаме демокрацията и правовия ред и тези базови неща би трябвало да бъдат обезпечени. Трябва ли да възпитаваме децата в безразличие към диктатурите?
Факт е, че най-новата ни история има отражение върху днешния ни живот, има директна връзка с днешните ни политически пристрастености, по тази причина в обществото има и прекомерно разнообразни визии. Петте учебника, които аплайваха, бяха прекомерно разнообразни. Една част от акцентите официално отговаряха на образователната стратегия, само че не и на духа й. Ние се опитахме да чуем всички отзиви, освен на цитираните двама души. Впрочем освен аз, само че и доста хора имат позитивна оценка за професионалните качества на Христов и Келбечева, която е учител в акредитирано българско висше учебно заведение. Не считам, че диалогът за историята би трябвало да бъде монопол единствено на университетските лица историци. Мненията на двамата са единствено част от тези, които получихме, имахме от политически партии също по този начин. Взехме мнението на съвсем всички парламентарни политически сили, които желаеха да изкажат мнение. Въпросът за това какво отношение към света възпитаваме, малко или доста има политически измерения. Аз като министър нося и политическа отговорност.
Ние не приказваме за интервала до 1989 година, приказваме за режима. Периодът е много дълъг, в него са се случили толкоз доста неща, хубави и неприятни, че можем да оправдаем всяка една теза. Едно е да представяме нещата в подтекста на културното, общественото, софтуерното развиване, друго е да го сложим в подтекста на човешките права от позиция на режимите. С признатия в Народно събрание закон е наказан режимът, в образователната стратегия и в учебниците са показани базовите характерности на режима. Смятам, че в учебниците има задоволително информация и за културното, общественото, софтуерното развиване. През ХХ век са се случили доста неща освен в България, във всички страни. Когато обаче го преглеждаме от позиция на зачитането на човешките права, тоталитарните режими би трябвало да бъдат наказани. Във всички страни предметът история образува отношение към света и спомага за придобиване на гражданските компетентности.
Фактите за фашизма и за комунизма не са изключени от учебниците. Но в учебника не могат да бъдат включени всички обстоятелства. Всеки от нас има персонално отношение, живял е в този интервал, има положителните мемоари от него. Но когато приказваме за честен въпрос, значимото е какво е груповото отношение. На какво би трябвало да възпитаваме децата. В демократичните общества, към които ние принадлежим, има условен публичен консенсус, има теоретичен консенсус, че тоталитарните режими би трябвало да бъдат наказани. Краят на социалистическата стопанска система беше подписан от някогашните социалистически страни, тъй като тя сподели непригодността си за битие в дълготраен проект.
Доц. Вачков е шеф на Института за исторически проучвания в Българска академия на науките, а в случай че погледнем университетските учени професори, експерти по интервала, те съвсем всички са в авторските колективи на учебниците. Първоначалното ни желание бе да организираме едно необятно разискване, с необятен кръг от хора. Но се оказа невероятно през летните дни. Тогава направихме среща с Института за проучване на близкото минало, имаше срещи най-много с основните редактори на издателствата.
Защото те носят отговорност наред с министъра за това, което написа в учебниците. В някои срещи са взели участие и създатели. Но желая да кажа, че когато съберем историците на едно място, мнението им даже за обстоятелствата постоянно е друго. Защото историята не е математика, тя съдържа в себе си отношение към събитията.
Има ги в учебниците обстоятелствата за насилието, за 1934, 1944 и след 1944 година Националсоциализмът и фашизмът също еднопосочно са наказани, само че те са учени в предходни години, преди Х клас, фашизмът се гледа в подтекста на Италия, нацизма - на хитлерова Германия. И в Германия е имало трибунали, само че са наказани единици, у нас - хиляди.
За Георги Марков мога да се съглася, само че не е предписвано да се размени Светлин Русев, а е препоръчано да се добави Кристо, имаше го в един от учебниците. Няма предложение да отпадне турският атентат в Буново, в един от учебниците единствено една фотография е заменена, не знам кой я е сменил. "
Фактите
Не може Народният да се съпоставя с Нюрнбергския развой. В стотици други процеси в Германия са наказани десетки хиляди нацисти. Избитите без съд в страните на Европа също са несравнимо повече. На Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни страни - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия през 1945 година, Чърчил и Рузвелт упорстват хванатите фашисти да бъдат убивани неотложно, Сталин отстоява те да бъдат съдени преди този момент!
В Германия са наказани освен 22-мата основни виновници от Нюрнберг. Изследователят на Народния съд Васил Т. Василев сочи, че военният арбитражен съд там афишира за незаконни и някои организации: управителния състав на Националсоциалистическата партия - към 600 000 души; Гестапо и Службата за сигурност на райхсфюрера (СД), охранителните отряди на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (СС) - близо 580 000. Присъдата на Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг има директно правно деяние върху повече от един милион лица. Във Франция са прегледани 124 751 каузи против колаборационисти и са постановени 7037 смъртни наказания; след 1944-та там са били екзекутирани 10 519 французи, от които по-малко от 850 на съображение на правосъден акт... До края на 1950 година в Германска демократична република са наказани 12 147 нацисти и военнопрестъпници. В Холандия работят 35 специфични съдилища за основните сътрудници на нацистите и над 100 трибунала за " дребните " колаборационисти. 419 от всеки 100 000 холандци са наказани на разнообразни периоди затвор, 127 000 губят изборни права, 92 000 са лишени от право на военна работа и 95 000 - от право да заемат държавна работа. Отнето е холандското гражданство на 60 000, а собствеността им е иззета. В Норвегия съдилищата издават 45 смъртни присъди, 18 хиляди куислинговци са наказани на разнообразни периоди затвор, 28 хиляди заплащат парична санкция и/или са лишени от цивилен права. В Белгия са формирани 346 283 преписки за закононарушения по време на войната и са упрекнати 57 052 лица. В Полша по специфичен закон са наказани 5352 военнопрестъпници от немска народност и над 11 000 поляци. В Люксембург към 4000 лица са наказани на затвор и 4 на гибел. В Италия 45 000 фашисти или мними (набедени) фашисти са пометени след края на войната. Съдебни процеси има и в Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия, в страните на Далечния изток, в колониалните владения на страните победителки.
Из Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 година за европейската съвест и тоталитаризма
" А. като има поради, че историците показват единодушие, че изцяло обективното пояснение на историческите обстоятелства е невероятно и че не съществуват справедливи исторически дискурси; като има поради, че все пак професионалните историци употребяват научни принадлежности за проучване на предишното и се стараят да бъдат безпристрастни в най-голяма степен;
Б. като има поради, че нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност;
В. като има поради, че формалното политическо пояснение на историческите обстоятелства не следва да бъде налагано чрез взети с болшинство решения на парламентите; като има поради, че един парламент не може да законодателства във връзка с предишното... "
Всъщност в последно време станаха парадокси точно в министерство и точно във връзка на историята. Новата образователна стратегия и новите учебници за Х клас, спрени от министър Красимир Вълчев с рекомендации да бъдат " допълнени " и " изчистени " от неуместни за официозната линия истини, уплътниха лятото със скандал. Сега рекомендациите били изпълнени, петте нови учебника са утвърдени и се чакат в учебните заведения. ДУМА писа нееднократно по тематиката, само че учители и жители не престават да звънят в редакцията и да упорстват: попитайте министъра това, попитайте това. В последна сметка взех решение в действителност да попитам.
На какво съображение, откакто комисията от експерти, назначена от министъра, както и учителите от страната утвърдиха петте учебника под невиждания напън на двамата неспециалисти Келбечева и Христов, добре известни като пещерни антикомунисти, Вълчев върна учебниците за преправяне, предписвайки им ремонти, поискани от двамата? На какво нормативно съображение като висш " съдия " бе назначен не историк, експерт по история на социализма, а шефът на историческия институт на Българска академия на науките доцент Даниел Вачков, оповестил се още предходната година в поддръжка на орязаната образователна стратегия по история - той да поучава професорите си по какъв начин да пишат учебници? На какво съображение същите неспециалисти Келбечева и Христов са взели участие в писането на програмата и са обучавали учители от името на МОН? На какво съображение няколко Неправителствени организации и партии с известни антикомунистически изяви се месят в писането на учебници в прорез с резолюцията на Европарламента от 2009 година? Както споделят историци, улицата влезе в учебниците. И като е по този начин, за какво не са били поканени, да речем, БАС или секцията по история на Съюза на учените? " Цивилизационният ни избор ", както сподели наскоро министърът, е, че комунизмът е незаконен и тоталитарен, само че значи ли това, че и позитивното от него би трябвало да се отстрани? Не става ли историята любовница на политически девиз, наложен от партийно болшинство в Народно събрание, и тогава за какво гълтахме жабета 30 години? Как прави оценка министърът, че в подписаната от него образователна стратегия, съществуването на профашистките режими у нас е изцяло заличено, че в българската история с днешна дата няма погроми 1923-1925 г.; няма Гео, Хербст, Смирненски, Вапцаров; няма нацистко антиеврейско законодателство, няма убийства, лагери до 1944 г.; няма Съпротива? Така фашизмът се оправдава, а социализмът се клейми. Защо се акцентира, че Народният съд е " най-голямото закононарушение на комунизма ", а изцяло е премахнат фактът, че като на победена страна от хитлеристкия пакт той ни е натрапен като наложителен още през 1944 година и е наблюдаван от Съюзната контролна комисия на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия? Носи ли министърът отговорност, че са заличени изцяло причинно-следствените връзки, без които няма история и че в учебниците има погрешни неща, натрапени от уличния митингаджийски напън на избрани лица - като това, че българският Народен съд осъдил най-вече фашисти в Европа? Носи ли министърът отговорност за откровени абракадабри - че " на 22 юни 1941 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики стартират война между тях " или че единствено ние в Европа сме избавили евреите си? Нормално ли е настояването името на Светлин Русев да се размени с... Кристо, който отхвърля да приказва български, ругатни България и отхвърля да се показва като българин? Безплатното обучение и опазване на здравето, къщите и жилищата за всички, неналичието на неначетеност и безработица също ли са закононарушения? Защо министърът е предписал да се заличат думите, че " данните за убийството на Георги Марков са спорни ", откакто през 2013 година България публично закри делото за него точно с претекста за спорните данни и липса на доказателства за убийството му? А като се появят " поправените " учебници, ще забележим дали са ги предиздвикали да заменят думите " гратис обучение " при социализма с " всеобщо обучение ", което е прекомерно друго, нали?
Ето позицията на министъра.
Красимир Вълчев:
Историята би трябвало да внушава полезностите, които сме избрали през днешния ден
" Ние можем да имаме разнообразни визии, само че образованието е това, което може да ни сплоти в устрема ни да живеем в по-добро общество. За да бъде такова обаче, ние би трябвало да имаме някакъв споделен ред, да създадем някакъв ценностен избор, правила, към които да възпитаме отношение у младите. Тези правила са на нацията, на българската демократична страна, на европейския избор, който сме създали. Да, процедурата за учебниците бе изпълнена, само че министърът не е деловодител, който най-после подпечатва законосъобразността на процедурата, той носи и политическа отговорност. Ние сме създали ценностния си избор - да почитаме човешките права, да почитаме демокрацията и правовия ред и тези базови неща би трябвало да бъдат обезпечени. Трябва ли да възпитаваме децата в безразличие към диктатурите?
Факт е, че най-новата ни история има отражение върху днешния ни живот, има директна връзка с днешните ни политически пристрастености, по тази причина в обществото има и прекомерно разнообразни визии. Петте учебника, които аплайваха, бяха прекомерно разнообразни. Една част от акцентите официално отговаряха на образователната стратегия, само че не и на духа й. Ние се опитахме да чуем всички отзиви, освен на цитираните двама души. Впрочем освен аз, само че и доста хора имат позитивна оценка за професионалните качества на Христов и Келбечева, която е учител в акредитирано българско висше учебно заведение. Не считам, че диалогът за историята би трябвало да бъде монопол единствено на университетските лица историци. Мненията на двамата са единствено част от тези, които получихме, имахме от политически партии също по този начин. Взехме мнението на съвсем всички парламентарни политически сили, които желаеха да изкажат мнение. Въпросът за това какво отношение към света възпитаваме, малко или доста има политически измерения. Аз като министър нося и политическа отговорност.
Ние не приказваме за интервала до 1989 година, приказваме за режима. Периодът е много дълъг, в него са се случили толкоз доста неща, хубави и неприятни, че можем да оправдаем всяка една теза. Едно е да представяме нещата в подтекста на културното, общественото, софтуерното развиване, друго е да го сложим в подтекста на човешките права от позиция на режимите. С признатия в Народно събрание закон е наказан режимът, в образователната стратегия и в учебниците са показани базовите характерности на режима. Смятам, че в учебниците има задоволително информация и за културното, общественото, софтуерното развиване. През ХХ век са се случили доста неща освен в България, във всички страни. Когато обаче го преглеждаме от позиция на зачитането на човешките права, тоталитарните режими би трябвало да бъдат наказани. Във всички страни предметът история образува отношение към света и спомага за придобиване на гражданските компетентности.
Фактите за фашизма и за комунизма не са изключени от учебниците. Но в учебника не могат да бъдат включени всички обстоятелства. Всеки от нас има персонално отношение, живял е в този интервал, има положителните мемоари от него. Но когато приказваме за честен въпрос, значимото е какво е груповото отношение. На какво би трябвало да възпитаваме децата. В демократичните общества, към които ние принадлежим, има условен публичен консенсус, има теоретичен консенсус, че тоталитарните режими би трябвало да бъдат наказани. Краят на социалистическата стопанска система беше подписан от някогашните социалистически страни, тъй като тя сподели непригодността си за битие в дълготраен проект.
Доц. Вачков е шеф на Института за исторически проучвания в Българска академия на науките, а в случай че погледнем университетските учени професори, експерти по интервала, те съвсем всички са в авторските колективи на учебниците. Първоначалното ни желание бе да организираме едно необятно разискване, с необятен кръг от хора. Но се оказа невероятно през летните дни. Тогава направихме среща с Института за проучване на близкото минало, имаше срещи най-много с основните редактори на издателствата.
Защото те носят отговорност наред с министъра за това, което написа в учебниците. В някои срещи са взели участие и създатели. Но желая да кажа, че когато съберем историците на едно място, мнението им даже за обстоятелствата постоянно е друго. Защото историята не е математика, тя съдържа в себе си отношение към събитията.
Има ги в учебниците обстоятелствата за насилието, за 1934, 1944 и след 1944 година Националсоциализмът и фашизмът също еднопосочно са наказани, само че те са учени в предходни години, преди Х клас, фашизмът се гледа в подтекста на Италия, нацизма - на хитлерова Германия. И в Германия е имало трибунали, само че са наказани единици, у нас - хиляди.
За Георги Марков мога да се съглася, само че не е предписвано да се размени Светлин Русев, а е препоръчано да се добави Кристо, имаше го в един от учебниците. Няма предложение да отпадне турският атентат в Буново, в един от учебниците единствено една фотография е заменена, не знам кой я е сменил. "
Фактите
Не може Народният да се съпоставя с Нюрнбергския развой. В стотици други процеси в Германия са наказани десетки хиляди нацисти. Избитите без съд в страните на Европа също са несравнимо повече. На Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни страни - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия през 1945 година, Чърчил и Рузвелт упорстват хванатите фашисти да бъдат убивани неотложно, Сталин отстоява те да бъдат съдени преди този момент!
В Германия са наказани освен 22-мата основни виновници от Нюрнберг. Изследователят на Народния съд Васил Т. Василев сочи, че военният арбитражен съд там афишира за незаконни и някои организации: управителния състав на Националсоциалистическата партия - към 600 000 души; Гестапо и Службата за сигурност на райхсфюрера (СД), охранителните отряди на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (СС) - близо 580 000. Присъдата на Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг има директно правно деяние върху повече от един милион лица. Във Франция са прегледани 124 751 каузи против колаборационисти и са постановени 7037 смъртни наказания; след 1944-та там са били екзекутирани 10 519 французи, от които по-малко от 850 на съображение на правосъден акт... До края на 1950 година в Германска демократична република са наказани 12 147 нацисти и военнопрестъпници. В Холандия работят 35 специфични съдилища за основните сътрудници на нацистите и над 100 трибунала за " дребните " колаборационисти. 419 от всеки 100 000 холандци са наказани на разнообразни периоди затвор, 127 000 губят изборни права, 92 000 са лишени от право на военна работа и 95 000 - от право да заемат държавна работа. Отнето е холандското гражданство на 60 000, а собствеността им е иззета. В Норвегия съдилищата издават 45 смъртни присъди, 18 хиляди куислинговци са наказани на разнообразни периоди затвор, 28 хиляди заплащат парична санкция и/или са лишени от цивилен права. В Белгия са формирани 346 283 преписки за закононарушения по време на войната и са упрекнати 57 052 лица. В Полша по специфичен закон са наказани 5352 военнопрестъпници от немска народност и над 11 000 поляци. В Люксембург към 4000 лица са наказани на затвор и 4 на гибел. В Италия 45 000 фашисти или мними (набедени) фашисти са пометени след края на войната. Съдебни процеси има и в Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия, в страните на Далечния изток, в колониалните владения на страните победителки.
Из Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 година за европейската съвест и тоталитаризма
" А. като има поради, че историците показват единодушие, че изцяло обективното пояснение на историческите обстоятелства е невероятно и че не съществуват справедливи исторически дискурси; като има поради, че все пак професионалните историци употребяват научни принадлежности за проучване на предишното и се стараят да бъдат безпристрастни в най-голяма степен;
Б. като има поради, че нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност;
В. като има поради, че формалното политическо пояснение на историческите обстоятелства не следва да бъде налагано чрез взети с болшинство решения на парламентите; като има поради, че един парламент не може да законодателства във връзка с предишното... "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ