За вечно пияния Елцин“ и трезвия като краставичка Путин
Тези дни една наша журналистка с дълъг стаж се изказала пред различен известен публицист за " постоянно впиянченият Елцин ". Живеем във времена, в които все по-малко публицисти могат да бъдат считани за хора, които задават някакви стандарти за честност, за осведоменост или за прозорливост в анализите. Когато през днешния ден публицисти се изричат за огромни политически фигури, въобще не е наложително да се обръща внимание на вербалните им извършения. Но казусът е малко по-особен и заслужава прочут брой редове.
Вечно впиянченият Елцин " е мантра на съветските носталгици, които страдат от загубата на колониалната империя, наречена Съюз на съветските социалистически републики, и на съидейниците им по необятния свят, измежду които българите, страдащи по епохите на Сталин и Брежнев, се въдят с изключително огромна бройка.
" Имперците " и техните подопечни, вариращи от достопочтени васали до елементарни прислужници, не могат да простят на Елцин това, че даде към 10 години късмет на мира и на свободното развиване на страните, които руските дипломати през 30-те - 40-те години на двадесетия век назоваха " лимитрофи ". Впрочем, днешните самоназначили се за геополитически анализатори, съветски и неруски " музикални реализатори ", свирещи под общата диригентска палка на ГРУ, употребяват същия термин, като че ли с цел да подчертаят, че нищо ново не са научили и нищо остаряло не са не запомнили.
Руските " имперци " не могат да понесат, че някой даже и по чисто рационални и, в случай че щете, прагматични съображения не е играел конфронтационно, не е размахвал нуклеарната си сопа и не е обяснявал за изконните духовни прерогативи на сибирската пустота. Тъй като Елцин за тях е " изменник " и " идеологически зложелател ", те не могат да му признаят правото на никакви логичен съображения при взимането на решения - афишира се, че е бил непрекъснато пийнал и толкоз.
Бил пийнал още когато закриваха Съюз на съветските социалистически републики в Беловежката гора. Ама че в действителност никой не е закривал Съюз на съветските социалистически републики ей по този начин от преднамереност, а беше изминал срокът на Съюзния контракт и трябваше да се подписва нов - за това Дугин, неговите клонинги и подакващите им наши " публицисти " мълчат. Както и мълчат гробовно за това, че в Беловежката гора беше подписан не просто контракт за закриване на Съюз на съветските социалистически републики, а най-общо казано - контракт за трансформацията на Съюз на съветските социалистически републики в Оперативно-наблюдателно дело (СНГ - Сообщество независимых государств или Оперативно-наблюдателно дело - Общество на самостоятелните държави).
Друг е въпросът, че Оперативно-наблюдателно дело не се разви по метода, по който на мнозина съветски водачи би се желало. Само че за това те могат да винят само себе си, тъй като нямаха нито визията, нито умствения потенциал да основат мотивация за някакво единение в Оперативно-наблюдателно дело, което да не почива само на моралното въздействие на " дебелата сопа ". А повода за това е и в искрено имперското и още по-откровено колониалното мислене на същите тези политически и " интелектуални " водачи, които и до през днешния ден не могат да асимилират концепцията за някаква равнопоставеност сред Русия и останалите някогашни руски републики.
Впрочем, напълно същото е било мисленето и на водачите на " бялото придвижване " през Гражданската война в Русия, изключително на Антон Иванович Деникин. Водачите на " белите " армии праволинейно се придържат към правилото за " единная и неделимая Россия " и безусловно тласкат неруските народности в някогашната Руска империя в обятията на болшевиките. Примерите за това са " легион " и варират от враждебността на Деникин към правото на самоопределяне на украинците и кавказките нации до откровения неуспех на военачалник Юденич, който съумява да загуби поддръжката на естонците, тъкмо в кулминационния миг на настъплението си против Петроград. Конфронтацията с неруските нации е една от най-сериозните аргументи за неуспеха на " бялото придвижване " и триумфа на болшевишкото човекоядство.
Елцин не застана на позициите нито на Колчак, Деникин и Юденич, нито пък на Сталин, Муравьов и Степан Шаумян. Той в действителност зачете както суверенитета на буферните страни, наричани евфемистично " съдружници " от Варшавския контракт, по този начин и на някогашните руски републики. Той позволи в избрана степен и разширение на суверенитета на самостоятелните републики от самата Руска федерация. Всъщност, последното беше от изгода и за самата Русия, само че днешните безусловно озверели " пропагандони " в никакъв случай не биха признали такова нещо.
Удобно се не помни, че краят на ръководството на Горбачов и ръководството на Елцин, несъмнено отместиха обратно стрелката на часовника на " Деня на Страшния съд " с поредност контракти за разоръжаване с американската страна. От наша страна тези дейности би трябвало да се правят оценка позитивно, само че радетелите на " Русский мир ", по-точно казано - последователите на реставрацията на съветския колониализъм, могат да обяснят такова държание само с... алкохолизъм...
Живеем във времена на необмислено лъгане и замяна на обстоятелствата. Подобно на спекулациите с алкохолизма на Елцин, " пропагандоните " и папагалите, които повтарят мъдрословията им, не са по-почтени и към здравословното положение на президента Рейгън. Те местят цели исторически интервали, когато това е належащо за не до такава степен художествените им творби. Известно е примерно, че заслугите на президента Рейгън и на наследилия го Джордж Буш - старши към съкращаването на нуклеарните въоръжения са големи. Понеже става дума за цифри, те няма по какъв начин да бъдат оспорени. Всички биографи на Рейгън са единомислещи, че той е имал нетърпимост към нуклеарните оръжия и обвързваните с тях опасности.
" Пропагандоните " обаче не се вълнуват от това, а афишират, че Рейгън е бил президент на Съединени американски щати в " несвестно положение ", тъй като е бил с диагноза Болест на Алцхаймер. Рейгън напуща Белия дом на 20 януари 1989 година, а упомената диагноза му е сложена пет години по-късно през 1994 година, когато Рейгън е към този момент на 83 години. Няма подозрение - Рейгън не е бил на себе си, до момента в който по думите на Маргарет Татчър " печели Студената война без нито един изстрел ". Просто хората, които са неуместни за реваншистите край Москва река, са или алкохолициу или с разрушена нервна тъкан...
Разбира се Елцин не беше нито ангел, нито непогрешим водач, само че няма подозрение, че партнираше почтено на Свободния свят и нямаше никакви скрити реваншистки упоритости. Все отново, да не забравяме и това, че в случай че Елцин не беше приел българското посредничество, днешната Република Северна Македония към момента щеше да бъде част от някаква " Сърбославия ".
Въпреки големите дефекти на приватизацията от негово време, в някои връзки Русия прогресираше даже по-бързо от някои от " новооглашените " демокрации в Централна и Източна Европа. През 1996 година кредитните карти, издавани от съветски банки, се одобряваха на драго сърце в Ню Йорк, а Търговският закон на Руската федерация беше доста по-съвършен от аналогичното българско законодателство.
Несъмнено всеки ще уточни избора на " правоприемник " за най-големия грях на Елцин. Да, несъмнено той трасира пътя на Владимир Путин към президентския стол, само че би било извънредно незаслужено да подозираме Елцин, че е завещал на Путин днешното държание на последния.
Иронично нещо е историята. Оказва се, че един " болен пияч " за интервал от по-малко от 10 години либерализира Русия, сложи я на пазарни релси и сътвори конюнктура на независимост, пък била тя и съветска независимост. Да, това беше много дива независимост, с " рейдери ", с олигарси, с всевъзможни негативни герои, само че все пак - независимост. Елцин се подреди до император Александър Втори, премахнал крепостното право, и до министър-председателя Столипин, основал съветското фермерство и почнал прословутото разораване на целините. За разлика от тях - Елцин даже умря от лична гибел, а не от ръката на терорист. Пътьом направи каквото можа с американските си сътрудници за разоръжаването, като освен това направи и доста неща.
След това на власт в Русия пристигна един безукорен човек, живеещ здравословно, джудист, състезател, позиращ гол до кръста, здравомислещ до мозъка на костите си, който за по-малко време от предшественика си върна Русия в руслото на сталинизма, разгласи свободата за " педерастия ", жигосах всички свои съперници като задгранични сътрудници и най-после стартира война, за която самичък той упорства, че не е против съседа му, а против груповия Запад. Аз, неверният създател на тези редове, по принцип пия оскъдни количества алкохол, само че незнайно за какво пияницата и алкохоликът ми се вижда доста по-положителен човек от ръководещия през днешния ден Русия " състезателен вид ".
Впрочем когато приказваме за следваната от Елцин външнополитическа линия, да си спомним, че в началото и Путин гледаше да се придържа към нея, освен това - много прецизно. Той напълно поддържа интервенцията на Съединени американски щати в Афганистан, в това число предоставяйки съветски бази за логистиката на интервенцията (най-важната от тях беше в Киргизстан). През първите две - три години на новия век, най-малко на повърхността изглеждаше, че има последователност сред Елцин и Путин.
С течение на времето, тъкмо заради позитивните резултати от тази политика, светът стартира да търгува в огромни мащаби с Русия, към този момент нямаше ембарго над тръбите с огромен диаметър за нефтопроводи и газопроводи и над други високи технологии (много значимо събитие, което сега комфортно се заобикаля) и в Московията започнаха да се изсипват купища пари.
Точно тогава съветските водачи и преди всичко Путин изгубиха действителна визия за нещата. Те не помниха, че съветският разцвет от началото на 21-вия век се дължи на съседството им с Европа и на бизнеса с нея, а не на " православното духовно завещание ". Така те заболяха от самобитна политическа " кесонна болест " и стартира постепенния развой на раздалечаване и борба, чиято кулминационна точка стана ескалацията на войната в Украйна от 24 февруари 2022 година.
Последиците от това в този момент са забележими от всякъде, само че те не са виновност на Елцин. Виновните се известни поименно.
Вечно впиянченият Елцин " е мантра на съветските носталгици, които страдат от загубата на колониалната империя, наречена Съюз на съветските социалистически републики, и на съидейниците им по необятния свят, измежду които българите, страдащи по епохите на Сталин и Брежнев, се въдят с изключително огромна бройка.
" Имперците " и техните подопечни, вариращи от достопочтени васали до елементарни прислужници, не могат да простят на Елцин това, че даде към 10 години късмет на мира и на свободното развиване на страните, които руските дипломати през 30-те - 40-те години на двадесетия век назоваха " лимитрофи ". Впрочем, днешните самоназначили се за геополитически анализатори, съветски и неруски " музикални реализатори ", свирещи под общата диригентска палка на ГРУ, употребяват същия термин, като че ли с цел да подчертаят, че нищо ново не са научили и нищо остаряло не са не запомнили.
Руските " имперци " не могат да понесат, че някой даже и по чисто рационални и, в случай че щете, прагматични съображения не е играел конфронтационно, не е размахвал нуклеарната си сопа и не е обяснявал за изконните духовни прерогативи на сибирската пустота. Тъй като Елцин за тях е " изменник " и " идеологически зложелател ", те не могат да му признаят правото на никакви логичен съображения при взимането на решения - афишира се, че е бил непрекъснато пийнал и толкоз.
Бил пийнал още когато закриваха Съюз на съветските социалистически републики в Беловежката гора. Ама че в действителност никой не е закривал Съюз на съветските социалистически републики ей по този начин от преднамереност, а беше изминал срокът на Съюзния контракт и трябваше да се подписва нов - за това Дугин, неговите клонинги и подакващите им наши " публицисти " мълчат. Както и мълчат гробовно за това, че в Беловежката гора беше подписан не просто контракт за закриване на Съюз на съветските социалистически републики, а най-общо казано - контракт за трансформацията на Съюз на съветските социалистически републики в Оперативно-наблюдателно дело (СНГ - Сообщество независимых государств или Оперативно-наблюдателно дело - Общество на самостоятелните държави).
Друг е въпросът, че Оперативно-наблюдателно дело не се разви по метода, по който на мнозина съветски водачи би се желало. Само че за това те могат да винят само себе си, тъй като нямаха нито визията, нито умствения потенциал да основат мотивация за някакво единение в Оперативно-наблюдателно дело, което да не почива само на моралното въздействие на " дебелата сопа ". А повода за това е и в искрено имперското и още по-откровено колониалното мислене на същите тези политически и " интелектуални " водачи, които и до през днешния ден не могат да асимилират концепцията за някаква равнопоставеност сред Русия и останалите някогашни руски републики.
Впрочем, напълно същото е било мисленето и на водачите на " бялото придвижване " през Гражданската война в Русия, изключително на Антон Иванович Деникин. Водачите на " белите " армии праволинейно се придържат към правилото за " единная и неделимая Россия " и безусловно тласкат неруските народности в някогашната Руска империя в обятията на болшевиките. Примерите за това са " легион " и варират от враждебността на Деникин към правото на самоопределяне на украинците и кавказките нации до откровения неуспех на военачалник Юденич, който съумява да загуби поддръжката на естонците, тъкмо в кулминационния миг на настъплението си против Петроград. Конфронтацията с неруските нации е една от най-сериозните аргументи за неуспеха на " бялото придвижване " и триумфа на болшевишкото човекоядство.
Елцин не застана на позициите нито на Колчак, Деникин и Юденич, нито пък на Сталин, Муравьов и Степан Шаумян. Той в действителност зачете както суверенитета на буферните страни, наричани евфемистично " съдружници " от Варшавския контракт, по този начин и на някогашните руски републики. Той позволи в избрана степен и разширение на суверенитета на самостоятелните републики от самата Руска федерация. Всъщност, последното беше от изгода и за самата Русия, само че днешните безусловно озверели " пропагандони " в никакъв случай не биха признали такова нещо.
Удобно се не помни, че краят на ръководството на Горбачов и ръководството на Елцин, несъмнено отместиха обратно стрелката на часовника на " Деня на Страшния съд " с поредност контракти за разоръжаване с американската страна. От наша страна тези дейности би трябвало да се правят оценка позитивно, само че радетелите на " Русский мир ", по-точно казано - последователите на реставрацията на съветския колониализъм, могат да обяснят такова държание само с... алкохолизъм...
Живеем във времена на необмислено лъгане и замяна на обстоятелствата. Подобно на спекулациите с алкохолизма на Елцин, " пропагандоните " и папагалите, които повтарят мъдрословията им, не са по-почтени и към здравословното положение на президента Рейгън. Те местят цели исторически интервали, когато това е належащо за не до такава степен художествените им творби. Известно е примерно, че заслугите на президента Рейгън и на наследилия го Джордж Буш - старши към съкращаването на нуклеарните въоръжения са големи. Понеже става дума за цифри, те няма по какъв начин да бъдат оспорени. Всички биографи на Рейгън са единомислещи, че той е имал нетърпимост към нуклеарните оръжия и обвързваните с тях опасности.
" Пропагандоните " обаче не се вълнуват от това, а афишират, че Рейгън е бил президент на Съединени американски щати в " несвестно положение ", тъй като е бил с диагноза Болест на Алцхаймер. Рейгън напуща Белия дом на 20 януари 1989 година, а упомената диагноза му е сложена пет години по-късно през 1994 година, когато Рейгън е към този момент на 83 години. Няма подозрение - Рейгън не е бил на себе си, до момента в който по думите на Маргарет Татчър " печели Студената война без нито един изстрел ". Просто хората, които са неуместни за реваншистите край Москва река, са или алкохолициу или с разрушена нервна тъкан...
Разбира се Елцин не беше нито ангел, нито непогрешим водач, само че няма подозрение, че партнираше почтено на Свободния свят и нямаше никакви скрити реваншистки упоритости. Все отново, да не забравяме и това, че в случай че Елцин не беше приел българското посредничество, днешната Република Северна Македония към момента щеше да бъде част от някаква " Сърбославия ".
Въпреки големите дефекти на приватизацията от негово време, в някои връзки Русия прогресираше даже по-бързо от някои от " новооглашените " демокрации в Централна и Източна Европа. През 1996 година кредитните карти, издавани от съветски банки, се одобряваха на драго сърце в Ню Йорк, а Търговският закон на Руската федерация беше доста по-съвършен от аналогичното българско законодателство.
Несъмнено всеки ще уточни избора на " правоприемник " за най-големия грях на Елцин. Да, несъмнено той трасира пътя на Владимир Путин към президентския стол, само че би било извънредно незаслужено да подозираме Елцин, че е завещал на Путин днешното държание на последния.
Иронично нещо е историята. Оказва се, че един " болен пияч " за интервал от по-малко от 10 години либерализира Русия, сложи я на пазарни релси и сътвори конюнктура на независимост, пък била тя и съветска независимост. Да, това беше много дива независимост, с " рейдери ", с олигарси, с всевъзможни негативни герои, само че все пак - независимост. Елцин се подреди до император Александър Втори, премахнал крепостното право, и до министър-председателя Столипин, основал съветското фермерство и почнал прословутото разораване на целините. За разлика от тях - Елцин даже умря от лична гибел, а не от ръката на терорист. Пътьом направи каквото можа с американските си сътрудници за разоръжаването, като освен това направи и доста неща.
След това на власт в Русия пристигна един безукорен човек, живеещ здравословно, джудист, състезател, позиращ гол до кръста, здравомислещ до мозъка на костите си, който за по-малко време от предшественика си върна Русия в руслото на сталинизма, разгласи свободата за " педерастия ", жигосах всички свои съперници като задгранични сътрудници и най-после стартира война, за която самичък той упорства, че не е против съседа му, а против груповия Запад. Аз, неверният създател на тези редове, по принцип пия оскъдни количества алкохол, само че незнайно за какво пияницата и алкохоликът ми се вижда доста по-положителен човек от ръководещия през днешния ден Русия " състезателен вид ".
Впрочем когато приказваме за следваната от Елцин външнополитическа линия, да си спомним, че в началото и Путин гледаше да се придържа към нея, освен това - много прецизно. Той напълно поддържа интервенцията на Съединени американски щати в Афганистан, в това число предоставяйки съветски бази за логистиката на интервенцията (най-важната от тях беше в Киргизстан). През първите две - три години на новия век, най-малко на повърхността изглеждаше, че има последователност сред Елцин и Путин.
С течение на времето, тъкмо заради позитивните резултати от тази политика, светът стартира да търгува в огромни мащаби с Русия, към този момент нямаше ембарго над тръбите с огромен диаметър за нефтопроводи и газопроводи и над други високи технологии (много значимо събитие, което сега комфортно се заобикаля) и в Московията започнаха да се изсипват купища пари.
Точно тогава съветските водачи и преди всичко Путин изгубиха действителна визия за нещата. Те не помниха, че съветският разцвет от началото на 21-вия век се дължи на съседството им с Европа и на бизнеса с нея, а не на " православното духовно завещание ". Така те заболяха от самобитна политическа " кесонна болест " и стартира постепенния развой на раздалечаване и борба, чиято кулминационна точка стана ескалацията на войната в Украйна от 24 февруари 2022 година.
Последиците от това в този момент са забележими от всякъде, само че те не са виновност на Елцин. Виновните се известни поименно.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ