Тестът Маршмелоу и множеството последвали го експерименти, които продължават и

Тестът „ Маршмелоу " и множеството последвали го опити, които не престават и до през днешния ден, са отдадени на проучванията върху човешкия самоконтрол. В своята книга „ Тестът „ Маршмелоу ”. Развитие на самоконтрола " създателят Уолтър Мишел потвърждава, че умеенето да отлагаш удоволствието е от решаващо значение за сполучлив живот, тъй като води до по-високи резултати на SAT, по-добро обществено и когнитивно действие, по-здравословен метод на живот и по-добро възприятие за лична стойност. Мишел разсъждава и над въпросите дали силата на волята е вродена линия и дали умеенето за самоконтрол е нещо, на което можем да се научим?
Всичко стартира през 60-те години на XX век, спомня си Мишел. Малчуганите от детската градина „ Бинг “ на Станфордския университет са включени в едно семпло проучване, което обаче ги изправя пред една много сложна алтернатива. Психолозите слагат пред децата чинийка с бонбон маршмелоу и им се споделя, че в случай че се сдържат и не изядат лакомството незабавно, след 20 минути ще получат два от същите. Децата са оставени уединено в пробната стая. Реакциите им са снимани с камера. Учените наблюдавали развиването на децата дълготрайно и създали заключения за тяхното справяне с битието. 
Ето какво споделя Уолтър Мишел за опита:„ Позволихме на децата да изберат премиите, които желаят най-вече, от разнороден подбор, включващ бонбони, бисквити, дребни гевреци, ментови бонбони и така нататък Ейми да вземем за пример избра бонбоните маршмелоу. Тя седеше сама на масата пред един бонбон, който можеше да изяде незабавно, както и пред два бонбона, които можеше да получи, в случай че изчака. До бонбоните имаше звънец, който можеше да употребява когато и да е, с цел да извика откривателя и да изяде един от бонбоните пред него. А можеше и да изчака откривателят да се върне и в случай че не беше ставала от стола си и не бе изяла бонбона си, можеше да получи два.
Борбата, която наблюдавахме, до момента в който тези деца се опитваха да избегнат потреблението на звънеца, би могла да ви разплаче, да ви накара да аплодирате тяхната креативност, да ги подкрепите и да ви даде нова вяра за капацитета даже на дребните деца да устояват на изкушението и да постоянстват в името на техните отсрочени във времето награди.
Неочаквано се оказа, че това, което децата в доучилищна възраст направиха, до момента в който се опитваха да чакат за отсрочената двойна премия, предвижда в доста връзки бъдещия им живот. Колкото повече секунди бяха способни да чакат на 4-5-годишна възраст, толкоз по-високи бяха резултатите им на университетския тест SAT и толкоз по-добро беше общественото и когнитивното им държание през юношеството. На 27-32-годишна възраст тези, които бяха изчакали в теста „ Маршмелоу " в доучилищна възраст, имаха по-малък показател на телесната маса, по-висока самокритика, преследваха задачите си по-ефективно и се справяха по-адаптивно с фрустрацията и напрежението. 
В междинна възраст тези, които проявяваха неизменност в изчакването („ дълготрайно отсрочване на възнаграждението “), и тези, които не успяваха („ краткосрочно отсрочване “), се характеризираха с отчетливо разнообразни изображения на зоните в мозъка, свързвани със зависимостите и затлъстяването. "
Тестът „ Маршмелоу " дава отговор на въпроси като вродено ли и умеенето ни да отлагаме удоволствието, можем ли да се научим на него, в случай че го нямаме, какво тъкмо и „ мощ на волята " и в каква възраст се появява тя. Важно е с какви когнитивни умения разполага детето и какви са мотивациите му да избере един или различен вид държание. 
Ето по какъв начин е онагледен един от по-късно извършените опити:
„ Изследвам последствията от тези резултати за преосмислянето на това кои сме ние и кои можем да бъдем, по какъв начин работи душeвността ни и по какъв начин можем – или не можем – да направляваме своите импулси, страсти и склонности, по какъв начин можем да се променяме и по какъв начин да отглеждаме и да възпитаваме децата си " - написа Мишел.

Източник