`Снежна слепота`: Безпощадна криминална виелица от Рагнар Йонасон |
Тесен планински тунел е единственият метод да се стигне до Сиглюфьордюр - идилично рибарско градче в най-северните елементи на Исландия, където хората не заключват вратите си, а животът има личен темп. Новото попълнение в полицейския сектор там е младият служител на реда Ари Тор Арасон.
Идилията е разрушена, когато млада жена е открита в безсъзнание в снега, а прочут публицист среща гибелта при мистериозни условия. Ари стартира следствие в сърцето на една общественост, в която не може да се довери на никого, а тайните и лъжите са метод на живот.
Миналото се преплита с сегашното, до момента в който клаустрофобичното напрежение в снежната стихия нараства. Заслепен от снега, Ари е тласкан все по-дълбоко в личната си мрачевина, а един палач към момента е на свобода…
Романите на Рагнар Йонасон са оповестени допълнително от 40 страни и са продадени в над 1.5 милиона копия. Снежна слепота е определен за един от 100-те най-хубави престъпни романи на всички времена от Blackwell Group. Рагнар е юрист, банкер, публицист, академични учител и преводач, превел от 17-годишна възраст 14 от творбите на Агата Кристи на исландски.
Откъс:
Сякаш сцената беше станала нейният път за излаз от тъмнината. Познанството с възрастния мъж беше източник на огромно благополучие за Угла и тя доста добре съзнаваше, че сама в никакъв случай не би се обърнала към Театралното общество.
Всичко това правеше още по-трудна задачата да му каже за решението си да се изнесе от приземния апартамент. Бяха ѝ предложили по-голямо и изцяло обзаведено жилище в центъра на града, на „ Нордургата “, а това, което я накара да одобри, беше фактът, че там има пиано. Реши да се реалокира, беше ѝ време да си откри нещо по-постоянно в града, нещо, което да назова собствен дом. Приземният апартамент, колкото и комфортен да беше, в никакъв случай нямаше да е дълготрайно жилище. Апартаментът на „ Нордургата “ бе стъпка в вярната посока. Не единствено беше по-просторен и комфортен, само че имаше и дребна градина.
Угла към момента беше сама. Разбира се, в града имаше няколко мъже, които намираше за привлекателни, само че нещо я караше да не бърза. Може би споменът за Аугуст на първо място, а може би към момента не беше подготвена да реши дали Сиглюфьордюр е мястото, което желае да направи собствен дом. Не беше подготвена да пусне корени, към момента не.
Приятелството с Хроулвюр продължи и откакто се реалокира, всяка сряда следобяд тя се изкачваше по стръмния рид от жилището си в центъра на града до къщата му на „ Хоулавегюр “, с цел да пият дружно кафе, като че ли към момента живееше на долния етаж. Двамата си бъбреха за това-онова, за неговото минало, за пътуванията му и за нейното бъдеще. Колко тънък възрастен човек, постоянно си мислеше тя, постоянно с вярата, че го чакат още доста години.
Сега животът ѝ беше взел нов поврат. Улвур, режисьорът на Театралното общество, неотдавна ѝ беше предложил основна роля в нова пиеса. Репетициите щяха да стартират всеки миг, а премиерата щеше да е малко след Коледа.
Да играе основна роля? В стомаха ѝ се разхвърчаха пеперуди. Беше единствено аматьорска натрупа, само че без значение от това основната роля си е основна.
Беше хубава роля. Пиесата беше написана от локален и с малко шанс можеше да бъде показана и в други театри, може би и в Акюрейри, най-големия град на северното крайбрежие, а даже и в Рейкявик.
Беше ноември, към този момент се беше настанила комфортно в новия си апартамент горда, че стои на личните си два крайници, и по-специално в очакване на ролята си в пиесата. Валеше и тя погледна през прозореца към красивия перленобял сняг, който ѝ създаваше толкоз надълбоко чувство за успокоение.
Отвори вратата към задната градина, с цел да поеме глътка леден нощен въздух, само че режещият северен вятър я принуди да затвори бързо и ненадейно в мозъка ѝ се появи мисълта за Аугуст.
Защо това трябваше да се случи на нея? Защо той трябваше да почине толкоз ненадейно? Защо тя трябваше да изпита тази трагична загуба на толкоз нежна възраст? Не беше почтено.
Затвори очи и намерения за нишата пред прозореца вкъщи в Патрексфьордюр, повтаряйки мислено остарялото детско стихче.
Угла, совата, кацна на клонка.
Кой е идващият?
Едно, две, три.
И това си ти.
5.
Първата и` реакция не беше боязън, а гняв, задето не е схванала, че нещо не е наред, че някой стои в тъмното зад нея. След това я завладя страхът.
Той я блъсна мощно към вратата, една ръка се протегна откъм гърба и затисна устата и`, до момента в който другата завъртя ключа в бравата. Вратата се отвори и когато той я блъсна в антрето, тя едвам не загуби равновесие, до момента в който ръката му към момента стискаше мощно устата и`. Шокът беше толкоз парализиращ, че не беше сигурна дали ще има сили да крещи, да извика за помощ, даже да беше махнал ръката си. Той деликатно затвори вратата и идващите няколко секунди бяха като някакво леке, като че ли беше в различен свят и бе изгубила способността си да се съпротивлява.
Не можеше да се обърне и към момента не бе имала опция да го види.
Той ненадейно спря и за миг, който и` се стори цяла безкрайност, не се случи нищо. Тя усети, че от нея зависи да направи нещо. Той я държеше с дясната си ръка, само че не и с лявата и тя се опита да реши какви са възможностите и`. Можеше да го изненада с пестник или ритник, да се освободи от него и да побегне, да крещи за помощ...
Но към този момент беше късно. Прекалено дълго се бе колебала да обмисля опциите, дала му беше време да работи пръв, да извади от ножницата острия ловджийски нож.
Идилията е разрушена, когато млада жена е открита в безсъзнание в снега, а прочут публицист среща гибелта при мистериозни условия. Ари стартира следствие в сърцето на една общественост, в която не може да се довери на никого, а тайните и лъжите са метод на живот.
Миналото се преплита с сегашното, до момента в който клаустрофобичното напрежение в снежната стихия нараства. Заслепен от снега, Ари е тласкан все по-дълбоко в личната си мрачевина, а един палач към момента е на свобода…
Романите на Рагнар Йонасон са оповестени допълнително от 40 страни и са продадени в над 1.5 милиона копия. Снежна слепота е определен за един от 100-те най-хубави престъпни романи на всички времена от Blackwell Group. Рагнар е юрист, банкер, публицист, академични учител и преводач, превел от 17-годишна възраст 14 от творбите на Агата Кристи на исландски.
Откъс:
Сякаш сцената беше станала нейният път за излаз от тъмнината. Познанството с възрастния мъж беше източник на огромно благополучие за Угла и тя доста добре съзнаваше, че сама в никакъв случай не би се обърнала към Театралното общество.
Всичко това правеше още по-трудна задачата да му каже за решението си да се изнесе от приземния апартамент. Бяха ѝ предложили по-голямо и изцяло обзаведено жилище в центъра на града, на „ Нордургата “, а това, което я накара да одобри, беше фактът, че там има пиано. Реши да се реалокира, беше ѝ време да си откри нещо по-постоянно в града, нещо, което да назова собствен дом. Приземният апартамент, колкото и комфортен да беше, в никакъв случай нямаше да е дълготрайно жилище. Апартаментът на „ Нордургата “ бе стъпка в вярната посока. Не единствено беше по-просторен и комфортен, само че имаше и дребна градина.
Угла към момента беше сама. Разбира се, в града имаше няколко мъже, които намираше за привлекателни, само че нещо я караше да не бърза. Може би споменът за Аугуст на първо място, а може би към момента не беше подготвена да реши дали Сиглюфьордюр е мястото, което желае да направи собствен дом. Не беше подготвена да пусне корени, към момента не.
Приятелството с Хроулвюр продължи и откакто се реалокира, всяка сряда следобяд тя се изкачваше по стръмния рид от жилището си в центъра на града до къщата му на „ Хоулавегюр “, с цел да пият дружно кафе, като че ли към момента живееше на долния етаж. Двамата си бъбреха за това-онова, за неговото минало, за пътуванията му и за нейното бъдеще. Колко тънък възрастен човек, постоянно си мислеше тя, постоянно с вярата, че го чакат още доста години.
Сега животът ѝ беше взел нов поврат. Улвур, режисьорът на Театралното общество, неотдавна ѝ беше предложил основна роля в нова пиеса. Репетициите щяха да стартират всеки миг, а премиерата щеше да е малко след Коледа.
Да играе основна роля? В стомаха ѝ се разхвърчаха пеперуди. Беше единствено аматьорска натрупа, само че без значение от това основната роля си е основна.
Беше хубава роля. Пиесата беше написана от локален и с малко шанс можеше да бъде показана и в други театри, може би и в Акюрейри, най-големия град на северното крайбрежие, а даже и в Рейкявик.
Беше ноември, към този момент се беше настанила комфортно в новия си апартамент горда, че стои на личните си два крайници, и по-специално в очакване на ролята си в пиесата. Валеше и тя погледна през прозореца към красивия перленобял сняг, който ѝ създаваше толкоз надълбоко чувство за успокоение.
Отвори вратата към задната градина, с цел да поеме глътка леден нощен въздух, само че режещият северен вятър я принуди да затвори бързо и ненадейно в мозъка ѝ се появи мисълта за Аугуст.
Защо това трябваше да се случи на нея? Защо той трябваше да почине толкоз ненадейно? Защо тя трябваше да изпита тази трагична загуба на толкоз нежна възраст? Не беше почтено.
Затвори очи и намерения за нишата пред прозореца вкъщи в Патрексфьордюр, повтаряйки мислено остарялото детско стихче.
Угла, совата, кацна на клонка.
Кой е идващият?
Едно, две, три.
И това си ти.
5.
Първата и` реакция не беше боязън, а гняв, задето не е схванала, че нещо не е наред, че някой стои в тъмното зад нея. След това я завладя страхът.
Той я блъсна мощно към вратата, една ръка се протегна откъм гърба и затисна устата и`, до момента в който другата завъртя ключа в бравата. Вратата се отвори и когато той я блъсна в антрето, тя едвам не загуби равновесие, до момента в който ръката му към момента стискаше мощно устата и`. Шокът беше толкоз парализиращ, че не беше сигурна дали ще има сили да крещи, да извика за помощ, даже да беше махнал ръката си. Той деликатно затвори вратата и идващите няколко секунди бяха като някакво леке, като че ли беше в различен свят и бе изгубила способността си да се съпротивлява.
Не можеше да се обърне и към момента не бе имала опция да го види.
Той ненадейно спря и за миг, който и` се стори цяла безкрайност, не се случи нищо. Тя усети, че от нея зависи да направи нещо. Той я държеше с дясната си ръка, само че не и с лявата и тя се опита да реши какви са възможностите и`. Можеше да го изненада с пестник или ритник, да се освободи от него и да побегне, да крещи за помощ...
Но към този момент беше късно. Прекалено дълго се бе колебала да обмисля опциите, дала му беше време да работи пръв, да извади от ножницата острия ловджийски нож.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ