Терористичните атаки от 11-ти септември бяха тест за Съединените Щати

Терористичните офанзиви от 11-ти септември бяха тест за Съединените Щати - тестване за ръководещите, за разследващите служби, за армията, за обществото. Едно от преекспонираните и подложени на критика от някои медийни клишета е, че 11-ти септември е „ денят, който промени всичко. “ Промени настъпиха - дали под формата на ускорение на заченати по-рано начинания или пък нововъведения. Анализатори показват и промени в отношението на американците един към различен .



„ Наред с трагичната загуба на съвсем три хиляди човешки живота от 93 страни бе изгубена и Америка като страна, която цени всеки. В обществото ни в този момент има огромно разединение, поради идеологията „ ние против тях, “ което е обвързвано със събитията от 11-ти септември. Ужасяващо е, че две десетилетия след 11-ти септември не сме разкрили по какъв начин да се изцелим в този аспект, “ съобщи Фара Пандит - някогашен американски специфичен представител на мюсюлманските общности към Държавния департамент.  Заедно с останалите участници в този репортаж тя приказва по време на спорен конгрес на Института Брукингс с тематика “11 септември 20 години по-късно: Наследство и уроци. ”

Атентатите от 11-ти септември в реалност доведоха до зачестено отрицателно отношение към хора от арабския свят , което от своя страна даде сила на радикални групи.

„ През 20-те години след 11-ти септември си спомняте, че започнахме т.нар . „ война на хрумвания “ - да се развенчае концепцията на Ал-Кайда, че Западът е във война с исляма.  Тази концепция набра скорост и резервира своята мощ както виждаме от това, което се случи с Ал-Кайда и това, което продължава да се случва с талибаните, само че най-много какво стана с (групировката) Ислямска Държава. Станахме очевидци на бойци от целия свят, които даже не бяха попаднали в радара ни. Американското държавно управление бе шокирано, че хора от Триндад и Тобаго са били бойци в така наречен калифат. Ако бяхме обърнали внимание на въздействието на идеологията и по какъв начин хората се отнасят по тематики като еднаквост и принадлежност нямаше да сме сюрпризирани, “ сподели още Пандит. 

Така един от уроците за Америка бе преосмисляне на целите. За Пандит казусът е, че Америка не вложила в идеологичния съставен елемент на войната. „ Ние похарчихме милиарди, трилиони долари за твърдата мощ като това, което трябваше да вършим е увеличим напъните си в посока на културното разузнаване за схващане на това, което се случва в общностите, ” разяснява Пандит. 

Инвестирането в разузнаване вместо във военна мощност намира поддръжка , само че за някои сходни хрумвания са останали недоразвити, поради съществуващи от години наред практики. Уил Хърд е някогашен офицер на Централно разузнавателно управление на САЩ, работил в Афганистан в интервала 2000-2009-а. Хърд е и някогашен американски републикански конгресмен.

“Може би от времето на Бил Клинтън, а може би преди него. Това не е рецензия съответно към Клинтън, тъй като всеки президент след него го е правил. Основно интернационалната политика се е създавала в Белия Дом. Силата на нашите посланици други, които са на място е била подценена в интерес на някой, който може би има комшия бил в локалното държавно управление през 80-те, ” сподели Хърд. Но в това време специалистът счита, че постигнатото след 11-ти септември 2001-а е оправдало средствата.

„ Хората споделят, че сме похарчили прекомерно доста пари. Не съм склонен с това, тъй като офанзивите, които предотвратихме вкъщи са доста. Когато бях в организацията споделях, че в случай че множеството американци знаеха за заплахата, пред която сме изправени всеки ден хората нямаше да излизат от домовете си. Но мъжете и дамите в службите и цялата разследваща общественост работеха, с цел да ни пазят. За мен миналите 20 години са в действителност сполучливи, тъй като нямаше това, което се случи преди 20 години, “ разясни своята позиция Хърд. 

След 11-ти септември Америка влезе в Афганистан и към две десетилетия по-късно е войските се изтеглиха - стъпка, която бе подложена на критика поради получилите се подиуми на безпорядък и обезсърчение в задачата по евакуацията на американски жители и помогнали във войната афганистанци.

„ Приветствам взетото решение 10 години (след началото на войната) да дадем старт на прехода. Това беше една доста ясна акция, не тъй като Осама бин Ладен бе погубен, а тъй като чувството бе че сме постигнали задачите за определяне на държавно управление в двореца и че сме отслабили (влиянието на) Ал-Кайда. Така че можехме да стартираме прехода към (предаване на властта) на афганистанците. Това беше вярното решение. Дали е изпълнено както би трябвало или не? Няма да слагам под подозрение посланици и командири, само че вижте кой е в двореца през днешния ден. Това доста ме тормози - съживяването на една платформа за гнет вследствие на влизането на талибаните в двореца, ” сподели Джон Алън - президент на Института Брукингс във Вашингтон. Алън е американски военачалник от запаса и някогашен пълководец на американските сили в Афганистан. За Алън уроците са свързани с положително обсъждане на всички етапи в една интервенция:

„ Съединените Щати правят високотемпови интензивни бойни интервенции . Правим това доста добре. Но това, което осъзнахме бе, че не бързотемповите, интензивни бойни, маневрени интервенции ще са решаващи. Това, което осъзнахме е (необходимият) потенциал за стабилизиране на обстановката по-късно , потенциалът за схващане на културите, присъщите изразени аргументи за провокациите на място без значение дали става дума за Афганистан или за последствията след решителните интервенции против Садам, ” уточни Алън и добави: 

„ Много сме положителни в това да подхващаме решителни интервенции. Предизвикателствата бяха при етапа, при която би трябвало да изградим непоклатимост за популацията, да премахнем корупцията, да се оправяме с неща свързани с просвета, вяра или колониално завещание. Това бяха провокациите за нас по време на тези две войни и в по-общ проект що се отнася до интернационалната ни политика. ”

Не на последно място, взели участие в американските политики в Близкия Изток, призоват да се обърне внимание и на метода на мислене. Райън Крокър е някогашен американски дипломат в Афганистан, Ирак, Пакистан, Сирия, Кувейт и Ливан:

“Просто не сме привикнали да чакаме дълго време , с цел да се случи нещо - за решение на проблеми. С това се съгласно мен се сблъскахме както в Ирак, по този начин и в този момент както виждаме в Афганистан. Степента на окуражаване  за талибаните и също тяхната позиция, че са победили неверниците, ще витае към нас още дълго време. Това ще ни аргументи вреди. Ние създадохме изискванията за това - просто не искахме да останем там. Не, че сме били победени, просто се изморихме да чакаме. Изтеглихме се и виждаме следствията сега. Съюзниците разследване на противен опит са научили, че нямаме стратегическо самообладание , а враговете ни са научили да разчитат на това. Преди години се появи една апокрифна фраза, приписана на талибаните, която споделя - „ Вие американците имате часовниците, ние разполагаме с времето. ”

Още по тематиката в звуковия файл.