Камерите в тоалетните и дигиталният тормоз: къде е държавата
Автор: Мина Киркова
" Моралът на едно държавно управление се мери по метода, по който се отнася към децата и възрастните хора ”, споделя Хюбърт Хъмфри в своя тирада през 1977 година Цитира го Жени Вучева - основателка на организацията " Окрилена ”, която се бори за пълноправие сред половете и елиминиране на дискриминирането по отношение на дамите. Поводът е неотдавна разгласеният случай от столичното 138 учебно заведение, в което конфигурирани видеокамери в тоалетните са били свързани посредством приложение с телефона на шефа, който получавал всички фрагменти.
" Трябва да сме доста по-ядосани, тъй като най-уязвимата част от обществото ни - децата, е подлагана на такова нещо ”, споделя Жени Вучева. " Въпросът е кой е продуктивният яд, към кого да го насочим ”. По думите ѝ най-големият проблем е един - правосъдната система в България не действа. Абсурдно е, че няма действително решение, защото нещата са явни, разяснява тя. " Снимките от камерите са отивали в телефона му, значи той в този момент би трябвало да отиде на съд, а след това да бъде осъден, да отиде в пандиза ”.
Това обаче не се случва в България в доста от случаите. " Ние колкото и цивилен начинания да създадем, колкото и да приказваме, до момента в който няма една правосъдна система, която да каже, че този, който е нарязал различен човек с макетно ножче, ще отиде в пандиза, този, който е умъртвил жена си и я затворил в куфар, ще отиде в пандиза, този, който снима деца в тоалетните, ще отиде в пандиза - няма по какъв начин да има качествена смяна ”, притеснява се Жени Вучева.
“Всеки търси някой да го обича, някои хора злоупотребяват с това ”
Случилото се в столичното 138 учебно заведение е и форма на цифрово принуждение - нещо, което е все по-разпространено в света, а и в България. Това е проблем, към който фондация " Окрилена ” се пробва да притегли вниманието в една от последните си акции. Дигиталното принуждение е извънредно публикувано и визира осезаемо тъкмо най-уязвимата възрастова група - поколението Z (15-28 г.) Всяко трето момиче в тази възрастова група в Европейски Съюз е претърпяло цифрово принуждение през последните 5 години, демонстрират данните на Агенцията за главните права към Европейски Съюз.
" Окрилена ” споделя историите на три девойки, претърпели цифрово принуждение. Според Жени Вучева е значимо да се обърне внимание на обстоятелството, че насилието не всеки път е единствено физическо. А и постоянно психическото и прочувствено принуждение е предвестител на физическото. За злощастие обаче мнозина одобряват алените знамена като просто част от " естествените ” връзки. " Историите, които ни описват, постоянно са толкоз прозаични. Никой не е бил пребит, нарязан или принуден някак физически. Това обаче не омаловажава казуса ”, споделя Жени. " Това някой да те следи, да ти ревизира телефона, да те кара да пращаш фотоси, с цел да докажеш къде си - всичко това е принуждение, което може да излезе от цифровото пространство и да се придвижи във физическото ”. Точно по тази причина " Окрилена ” желае да предизвика хората да се отнасят по-сериозно към това. " Всеки търси някой да го обича. И някои хора злоупотребяват с това, съзнателно или не. Ако разбираме, че някои връзки в цифровата среда не са окей, може би в някакъв миг обществото последователно ще стигне до консенсус кое не е редно при никакви условия ”, разяснява основателката на фондацията.
“Чувствах се отговорна, че не съм задоволително добра ”
Мотивацията на самата Жени да основе фондацията е обвързвана с персоналния ѝ път - претърпяла е връзка с принудител. " Беше доста интензивно първоначално, аз се вълнувах, той ме обичаше, аз постоянно бях желала такова нещо, което до тогава не ми се беше случвало ”, споделя тя. " След няколко месеца стартира да ми подвига кавги, да ме санкционира, всичко беше един безконечен цикъл. Той пристигна да живее при мен, стартира да ми приказва по какъв начин приятелките ми ми били завиждали, за какво толкоз съм говорела с родителите ми, всички бяха отлъчени. Аз стоях у дома и го чаках да се прибере, с цел да няма проблеми ”. След известно време съумява да приключи връзката си с този човек, посредством и на поддръжката на околните си. Спомня си обаче, че не серпантина да се упреква. " Винаги се усещах отговорна, че не го обичам задоволително, че не съм задоволително добра и по тази причина се отнася по този метод с мен ”.
Това е обстановка, в която доста младежи изпадат - за това свидетелства и работата на " Окрилена ”. Жени споделя, че доста младежи им пишат, с цел да опишат историите си, които наподобяват поразително на нейната лична. " Много желаех да направя нещо за дамите в България ” - по този начин стартира " Окрилена ”.
Предписани функции слагат дамите в подчинена позиция
Основателката на организацията споделя, че дълго е мислила за метода, по който дамата съществува и в българските фолклор и обичаи. " Полово основаното принуждение се корени в дълбоки обществени структури, неравенства и културни модели, които образуват предписани функции и упования към дамите, слагат ги в по-нисша и подчинена позиция по отношение на мъжете ”, изяснява тя. " Жената се изобразява като тиха, покорна, грижеща се за другите, обслужваща техните потребности, полов обект, само че не и индивид ”. Пример за това са и поговорки като " жена, безконечна несгода ”, " жена, всеки път война ”, " размислена жена непрана върви ” и впрочем. Всички тези показа се одобряват за естествени (за биологично заложени, а не обществено конструирани) и водят до редовно и нормализирано принуждение над дами.
Немалка роля за обстановката в обществото, несъмнено, играят и мъжете. Тъкмо по тази причина от " Окрилена ” желаят да обръщат внимание и на техните проблеми и да приказват с тях, с цел да основат една общественост, в която на респект е здравословната неустрашимост. " Това те прави мъж - партньорката ти да е супер сполучлива, да има свободата да показва себе си ”, споделя Жени. А след това идват и границите - нещо, което би трябвало да се възпитава както у девойките, по този начин и у момчетата. За злощастие българската просветителна система няма никакви способи, по които да учи децата по какъв начин да се държат в обществените си връзки, отбелязва Жени. Равенството въобще не се загатва в образователната стратегия, разяснява тя. И това още веднъж ни връща към най-важното - в случай че страната не действа, ще е доста, доста по-трудно, счита основателката на " Окрилена ”. Докато станат действителност систематичните промени, " Окрилена ”, както и други организации в България, се стараят да предадат едно значимо обръщение за всички. " Дори някой да те нарани, нямаш право да го тормозиш. Най-доброто наказване е просто да си тръгнеш. Лиши го от любовта си, просто си тръгни ”.
