Колко тежи човешката душа – теорията за 21 грама
Теорията за 21 грама е догадка на доктор Дънкан Макдугъл, който допуска, че човешките души имат маса. Той организира разнообразни проби през 1901 година, с цел да мери тежестта на душата, пише Historic Mysteries.
Прочетете още
На 10 април 1901 година в Дорчестър, Масачузетс, е предстоял необикновен опит. Д-р Дънкан Макдугъл е възнамерявал да потвърди, че човешката душа има маса и затова е измерима.
Експерименти, извършени върху умиращи пациенти
Д-р Макдугъл провел този опит върху шест умиращи пациенти, сложени на особено направени везни Fairbanks директно преди гибелта им. Намерението на доктор Макдугъл било да претегли всяко тяло преди и след гибелта, с цел да дефинира възможни разлики, измерени от деликатните везни. Пациентите били определени въз основа на идната им гибел. Двама пациенти страдали от туберкулоза, 5 били мъже и една жена.
В компанията на четирима други лекари, доктор Макдугъл деликатно измерил тежестта на първия си пациент преди гибелта му. След гибелта на пациента се случило забавно събитие.
Внезапно, по едно и също време със гибелта, краят на гредата паднала с изразителен удар, удряйки се в долната ограничаваща щанга и оставайки там без отскок.
In 1907, Dr. Duncan MacDougall attempted something extraordinary.
He placed dying patients on a precision scale.
He wanted to weigh the human soul.
What he found became legend:
At the moment of death, the body lost 21 grams.
Was it the soul leaving the body?
— Darwin to Jesus (@darwintojesus)
Експериментът траял със идващия пациент със същите резултати. Д-р Макдугъл чувствал, че е на прав път към нещо извънредно. Цитат от публикация в „ Ню Йорк Таймс “ от 11 март 1907 година улавя историческия миг:
„ В момента, в който животът престана, противоположната везна падна с изумителна ненадейност – като че ли нещо ненадейно беше повдигнато от тялото. Веднага бяха направени всички нормални заключения за физическа загуба на тегло и се оказа, че към момента има цяла унция неотчетено тегло. “
Всички пациенти са изгубили тегло след гибелта
И петимата лекари направили свои лични измервания и сравнили резултатите си. Не всички пациенти отслабнали с еднообразно тегло, само че въпреки всичко отслабнали с нещо, което не можело да се изясни. За страдание, единствено резултатите на четирима от шестимата пациенти можели да бъдат употребявани заради механични повреди или гибелта на пациента преди слагането на тестовото съоръжение.
Но какво да кажем за непрекъснатата загуба на тегло? Лекарите взели поради всичко - от въздуха в белите дробове до телесните течности. Това към момента не можело да се изясни. Интересна разновидност се следила при третия пациент, който запазвал същото тегло незабавно след гибелта си. Но след една минута той изгубил към 30 грама тегло. Д-р Макдугъл изясни това противоречие по следния метод:
" Вярвам, че в този случай, на муден човек, постепенно мислещ и настоящ, душата е останала в тялото след гибелта, през минутата, минала преди освобождението ѝ. Няма различен метод да се изясни това и това е, което може да се чака да се случи при човек с нейния характер ".
Човешките души тежат 21 грама
След опита и консултация с другите лекуващи лекари, междинната загуба на тегло за всеки човек наподобява е била ¾ от унция (21 грама). Д-р Макдугъл заключи, че човешката душа тежи 21 грама.
Д-р Макдугъл провел същия опит върху 15 кучета. Експериментите не посочили смяна в тежестта след гибелта им. Макдугъл заключил, че това може да значи, че единствено хората имат душа.
Х. ЛаВ. Туининг, преподавател по физика в гимназията политехника в Лос Анджелис, прави опит за същия опит върху мишки през 1917 година Неговото умозаключение е в сходство с това на доктор Макдугъл. Не е имало отклоняване в тежестта, когато мишките са умрели.
Д-р Макдугъл е бил почитан доктор от Хавърхил и началник на Изследователското сдружение, което е провеждало работа в тази област в продължение на шест години преди опита. Въпреки че се смятат за неетични в днешно време, тези опити провокират доста рецензии, вариращи от употребяваната методология до разнообразни религиозни последствия.
Валидиране на теорията за 21 грама
Д-р Макдугъл призна, че са нужни още проучвания. След тези опити обаче, доктор Макдугъл насочи вниманието си към приемане на опцията да фотографира душата, напускаща човешкото тяло. За страдание, след опитите си с тежестта на душата, доктор Макдугъл не съумя да реализира по-нататъшни научни открития. Д-р Дънкан Макдугъл умря през 1920 г.
Прочетете още
На 10 април 1901 година в Дорчестър, Масачузетс, е предстоял необикновен опит. Д-р Дънкан Макдугъл е възнамерявал да потвърди, че човешката душа има маса и затова е измерима.
Експерименти, извършени върху умиращи пациенти
Д-р Макдугъл провел този опит върху шест умиращи пациенти, сложени на особено направени везни Fairbanks директно преди гибелта им. Намерението на доктор Макдугъл било да претегли всяко тяло преди и след гибелта, с цел да дефинира възможни разлики, измерени от деликатните везни. Пациентите били определени въз основа на идната им гибел. Двама пациенти страдали от туберкулоза, 5 били мъже и една жена.
В компанията на четирима други лекари, доктор Макдугъл деликатно измерил тежестта на първия си пациент преди гибелта му. След гибелта на пациента се случило забавно събитие.
Внезапно, по едно и също време със гибелта, краят на гредата паднала с изразителен удар, удряйки се в долната ограничаваща щанга и оставайки там без отскок.
In 1907, Dr. Duncan MacDougall attempted something extraordinary.
He placed dying patients on a precision scale.
He wanted to weigh the human soul.
What he found became legend:
At the moment of death, the body lost 21 grams.
Was it the soul leaving the body?
— Darwin to Jesus (@darwintojesus)
Експериментът траял със идващия пациент със същите резултати. Д-р Макдугъл чувствал, че е на прав път към нещо извънредно. Цитат от публикация в „ Ню Йорк Таймс “ от 11 март 1907 година улавя историческия миг:
„ В момента, в който животът престана, противоположната везна падна с изумителна ненадейност – като че ли нещо ненадейно беше повдигнато от тялото. Веднага бяха направени всички нормални заключения за физическа загуба на тегло и се оказа, че към момента има цяла унция неотчетено тегло. “
Всички пациенти са изгубили тегло след гибелта
И петимата лекари направили свои лични измервания и сравнили резултатите си. Не всички пациенти отслабнали с еднообразно тегло, само че въпреки всичко отслабнали с нещо, което не можело да се изясни. За страдание, единствено резултатите на четирима от шестимата пациенти можели да бъдат употребявани заради механични повреди или гибелта на пациента преди слагането на тестовото съоръжение.
Но какво да кажем за непрекъснатата загуба на тегло? Лекарите взели поради всичко - от въздуха в белите дробове до телесните течности. Това към момента не можело да се изясни. Интересна разновидност се следила при третия пациент, който запазвал същото тегло незабавно след гибелта си. Но след една минута той изгубил към 30 грама тегло. Д-р Макдугъл изясни това противоречие по следния метод:
" Вярвам, че в този случай, на муден човек, постепенно мислещ и настоящ, душата е останала в тялото след гибелта, през минутата, минала преди освобождението ѝ. Няма различен метод да се изясни това и това е, което може да се чака да се случи при човек с нейния характер ".
Човешките души тежат 21 грама
След опита и консултация с другите лекуващи лекари, междинната загуба на тегло за всеки човек наподобява е била ¾ от унция (21 грама). Д-р Макдугъл заключи, че човешката душа тежи 21 грама.
Д-р Макдугъл провел същия опит върху 15 кучета. Експериментите не посочили смяна в тежестта след гибелта им. Макдугъл заключил, че това може да значи, че единствено хората имат душа.
Х. ЛаВ. Туининг, преподавател по физика в гимназията политехника в Лос Анджелис, прави опит за същия опит върху мишки през 1917 година Неговото умозаключение е в сходство с това на доктор Макдугъл. Не е имало отклоняване в тежестта, когато мишките са умрели.
Д-р Макдугъл е бил почитан доктор от Хавърхил и началник на Изследователското сдружение, което е провеждало работа в тази област в продължение на шест години преди опита. Въпреки че се смятат за неетични в днешно време, тези опити провокират доста рецензии, вариращи от употребяваната методология до разнообразни религиозни последствия.
Валидиране на теорията за 21 грама
Д-р Макдугъл призна, че са нужни още проучвания. След тези опити обаче, доктор Макдугъл насочи вниманието си към приемане на опцията да фотографира душата, напускаща човешкото тяло. За страдание, след опитите си с тежестта на душата, доктор Макдугъл не съумя да реализира по-нататъшни научни открития. Д-р Дънкан Макдугъл умря през 1920 г.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ