Съдия брани Костадинов в дело срещу TrafficNews с внушения за неофашизъм
Може ли арбитър, който би трябвало да бъде неутрален съдия, да стартира да раздава идеологически оценки в правосъдната зала? Може ли журналистическата рецензия към властта да бъде приравнена с похвати на „ неофашизма “ от човек, който би трябвало да реши делото по доказателства, а не по персонални възгледи? И какво остава от доверието в правораздаването, когато представител на Темида стартира да звучи не като арбитър, а като страна в процеса?
Прочетете още
Това са въпроси, които изникват от последното съвещание по делото, което шефът на ОД на Министерство на вътрешните работи – Пловдив Васил Костадинов води против TrafficNews. То към този момент не е единствено за спор за журналистическа рецензия, а се трансформира в признак на доста по-дълбок проблем – правосъдна система, която прекомерно постоянно изисква доверие от обществото, само че мъчно понася въпроси към личното си държание.
Когато арбитър стартира да раздава идеологически оценки в правосъдната зала, казусът към този момент не е единствено в съответното дело.
Става дума за арбитър Веселин Атанасов от Районен съд – Пловдив, който преглежда гражданското дело на Костадинов против медията. Искът е заведен поради седем материала на TrafficNews, оповестени в интервала 2023 – 2024 година. Те засягат дейностите и бездействията на управлението на пловдивската полиция по тематики от висок публичен интерес – убийството в Цалапица, полицейска акция в пловдивски клуб, назначения на хора от близкия кръг на полицейския шеф, както и въпроси към кариера, в която от години се твърди, че се вадят нелегално инертни материали и се подкопава брегът на Марица.
Функцията на съдията в един развой не е да морализира страните, нито да прави оценка журналистическия жанр съгласно персоналните си разбирания. Съдията би трябвало да подсигурява равнопоставеност, да управлява процеса независимо и да постанови решение само въз основа на обстоятелствата, доказателствата и закона. В правосъдната зала персоналните възгледи на магистрата не би трябвало да имат място, още по-малко когато посредством тях се основава чувство, че едната страна към този момент е отрицателно оценена преди решението.
Подобно чувство се ускори на последното съвещание, преди делото да бъде оповестено за решение. При чуването на очевидеца Благовест Андонов, публицист в TrafficNews, арбитър Атанасов зададе въпрос, който мъчно може да бъде общопризнат като безпристрастен процесуален въпрос.
„ Докъде стигат вашите граници, вашите правила и нравственос, да пишете против някого. Вие нямате ли някаква граница за допустима и позволена рецензия “, попита съдията. След това последва и коментар, че точно с сходни похвати – писане против институциите и тяхното компрометиране били похвати на неофашизма, с които той идвал на власт.
Това към този момент не звучи като въпрос към очевидец, а като оценка и подстрекателство. Това е опит журналистическата рецензия към представители на държавната власт да бъде сложена в една повърхност с политически похвати, употребявани от антидемократични придвижвания.
Още по-проблематично е, че сходна констатация идва от представител на Темида в границите на провесен развой. Съдът не е страна по делото. Съдията не е юрист на ищеца, нито бранител на институциите от медиите. Когато магистратът задава въпроси, които съдържат оценка, той напуща ролята на безпристрастен съдия и навлиза в територията на субективното отношение.
Точно тук съответното дело излиза отвън рамките на един цивилен спор и се трансформира в признак на доста по-голям проблем – метода, по който действа правосъдната система. Система, чийто вход от години е мощно политически привързан, а по-късно вътрешната ѝ логичност стартира да се самовъзпроизвежда. Веднъж попаднал вътре, магистратът получава съвсем пожизнена професионална сигурност, в случай че самичък не пожелае да напусне или в случай че не се стигне до изключителни условия. Така се основава затворена среда, в която контролът е сложен, отчетността е слаба, а чувството за недостижимост става част от институционалната просвета.
Именно по тази причина правосъдната промяна не е единствено политическа тематика, а въпрос на всекидневна правдивост. Защото жителите не виждат „ система “, „ процедури “ и „ кадрови органи “. Те виждат съответен арбитър, съответно дело, съответно държание в правосъдната зала. И когато един магистрат стартира да внушава, че острата журналистическа рецензия към институциите наподобява на прийом на „ неофашизма “, обществото има право да попита – това ли е безпристрастният съд?
В случая изявленията на TrafficNews не са ориентирани против „ институциите “ като нереална полезност. Те са ориентирани към дейностите и бездействията на съответни ръководители. Журналистическата рецензия не разрушава доверието в Министерство на вътрешните работи сама по себе си. Доверието се разрушава, когато има пропуски, безучастие, унижения на жители, провалени интервенции, подозрения за чадъри, противоречиви назначения и отвод от отговорност. Ролята на медиите е да ги демонстрират, тъй като обществото има право да знае по какъв начин работят хората, на които е поверена власт.
Още по-неприемливо е сравнението с неофашизма. Ако ще се приказва за исторически похвати, не може да бъде пропуснат главният факт – класическият фашизъм и властническите режими не идват посредством свободната публицистика, а посредством нейното заглушаване. Първите удари в сходни режими нормално са точно против свободата на словото, самостоятелните медии, сериозните гласове и правото на обществото да знае. Затова съпоставяне сред журналистическа рецензия към властта и похвати на неофашизма звучи освен несвоевременно, а недопустимо.
Според исковата молба материалите на TrafficNews са „ злонамерени “ и са предизвикали провали върху душeвността на шефа на полицията. Костадинов твърди, че е бил „ нервиран и сърдит “, с „ засегнати чест и достолепие “, като е оценил прочувствените си контузии на 10 000 евро.
Досега от разпитаните очевидци и показания по делото излиза наяве нещо показателно – Костадинов не се е тормозил от водените против него дисциплинарни производства, нито от административните каузи, свързани с професионалната му кариера. Според свидетелските показания те не са се отразили на психическото му положение, тъй като той бил уверен, че ще ги завоюва. Единственото, което съгласно тези показания действително го е засегнало, са изявленията в TrafficNews.
Тук поражда разумният въпрос – значи ли това, че най-голямото терзание на един върховен полицейски началник не са дисциплинарните производства, не е оценката за дейностите му като чиновник на Министерство на вътрешните работи, а общественият му облик? Ако е по този начин, това е доста повече синдром на политик, в сравнение с служител на реда. Защото обществото не чака от шефа на полицията да мисли като човек, захласнат от рейтинга си, а като експерт, който носи отговорност за сигурността, реда и доверието в институцията.
В исковата молба се сочи още, че сериозните изявления за акцията в пловдивски клуб също са предизвикали на Костадинов „ професионален дискомфорт “. Въпросът за дискомфорта на пловдивчаните, които са били съблечени, принудени да клякат, обискирани и унижавани, остава на назад във времето. Акцията, която Костадинов отбрани като законна, бе посочена в отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати като образец за полицейски практики, уронващи човешкото достолепие.
И в случай че съдията към този момент е отворил тематиката за „ неофашизма “, не е ли редно да се попита кое е по-близо до властнически прийом – журналистическата рецензия към властта или унижаването на човешкото достолепие посредством проява на полицейска мощ?
На този декор държанието на съдията в последното съвещание придобива особена тежест. Защото делото към този момент явно не е спор за персонални обиди сред частни лица. То визира границите на журналистическата рецензия към върховен полицейски началник. А когато съдията слага под подозрение самото право на медията да написа остро против дейностите на институциите, това към този момент не е процесуален подробност, а сигнал.
Поради тези аргументи издателят „ Трафик Бул “ изиска отказ на арбитър Веселин Атанасов от разглеждането на делото. Направените от него въпроси, мнения и внушения основават основателни подозрения в неговата безпристрастност. Поведението на магистрата оставя чувство, че разногласието може да бъде превдварително решен не въз основа на доказателствата по делото, а през призмата на персоналните му възгледи за допустимите граници на журналистическата рецензия към институциите.
Обществото има право да чака от полицейските началници подготвеност, постоянна душeвност и подготвеност да носят рецензия, изключително когато става дума за случаи с голям публичен интерес. Публичните фигури, изключително тези с властови запас, би трябвало да имат по-висок предел на толерантност към медиите.
Именно по тази причина сходни каузи постоянно се преглеждат в подтекста на така наречен SLAPP производства – каузи, посредством които се оказва напън върху медии и публицисти поради работата им по тематики от публичен интерес.
Съдът би трябвало да взема решение по доказателства, не по персонални възгледи. По закон, не по чувство. По обстоятелства, не по внушения. Защото когато магистратът излезе от ролята на неутрален съдия, доверието в правораздаването се разрушава не от медиите, които го разказват, а от самото държание, което обществото вижда.
А когато самата правосъдна система позволява това държание да наподобява обикновено, промяната към този момент не е благопожелание, а последна нужда.
Прочетете още
Това са въпроси, които изникват от последното съвещание по делото, което шефът на ОД на Министерство на вътрешните работи – Пловдив Васил Костадинов води против TrafficNews. То към този момент не е единствено за спор за журналистическа рецензия, а се трансформира в признак на доста по-дълбок проблем – правосъдна система, която прекомерно постоянно изисква доверие от обществото, само че мъчно понася въпроси към личното си държание.
Когато арбитър стартира да раздава идеологически оценки в правосъдната зала, казусът към този момент не е единствено в съответното дело.
Става дума за арбитър Веселин Атанасов от Районен съд – Пловдив, който преглежда гражданското дело на Костадинов против медията. Искът е заведен поради седем материала на TrafficNews, оповестени в интервала 2023 – 2024 година. Те засягат дейностите и бездействията на управлението на пловдивската полиция по тематики от висок публичен интерес – убийството в Цалапица, полицейска акция в пловдивски клуб, назначения на хора от близкия кръг на полицейския шеф, както и въпроси към кариера, в която от години се твърди, че се вадят нелегално инертни материали и се подкопава брегът на Марица.
Функцията на съдията в един развой не е да морализира страните, нито да прави оценка журналистическия жанр съгласно персоналните си разбирания. Съдията би трябвало да подсигурява равнопоставеност, да управлява процеса независимо и да постанови решение само въз основа на обстоятелствата, доказателствата и закона. В правосъдната зала персоналните възгледи на магистрата не би трябвало да имат място, още по-малко когато посредством тях се основава чувство, че едната страна към този момент е отрицателно оценена преди решението.
Подобно чувство се ускори на последното съвещание, преди делото да бъде оповестено за решение. При чуването на очевидеца Благовест Андонов, публицист в TrafficNews, арбитър Атанасов зададе въпрос, който мъчно може да бъде общопризнат като безпристрастен процесуален въпрос.
„ Докъде стигат вашите граници, вашите правила и нравственос, да пишете против някого. Вие нямате ли някаква граница за допустима и позволена рецензия “, попита съдията. След това последва и коментар, че точно с сходни похвати – писане против институциите и тяхното компрометиране били похвати на неофашизма, с които той идвал на власт.
Това към този момент не звучи като въпрос към очевидец, а като оценка и подстрекателство. Това е опит журналистическата рецензия към представители на държавната власт да бъде сложена в една повърхност с политически похвати, употребявани от антидемократични придвижвания.
Още по-проблематично е, че сходна констатация идва от представител на Темида в границите на провесен развой. Съдът не е страна по делото. Съдията не е юрист на ищеца, нито бранител на институциите от медиите. Когато магистратът задава въпроси, които съдържат оценка, той напуща ролята на безпристрастен съдия и навлиза в територията на субективното отношение.
Точно тук съответното дело излиза отвън рамките на един цивилен спор и се трансформира в признак на доста по-голям проблем – метода, по който действа правосъдната система. Система, чийто вход от години е мощно политически привързан, а по-късно вътрешната ѝ логичност стартира да се самовъзпроизвежда. Веднъж попаднал вътре, магистратът получава съвсем пожизнена професионална сигурност, в случай че самичък не пожелае да напусне или в случай че не се стигне до изключителни условия. Така се основава затворена среда, в която контролът е сложен, отчетността е слаба, а чувството за недостижимост става част от институционалната просвета.
Именно по тази причина правосъдната промяна не е единствено политическа тематика, а въпрос на всекидневна правдивост. Защото жителите не виждат „ система “, „ процедури “ и „ кадрови органи “. Те виждат съответен арбитър, съответно дело, съответно държание в правосъдната зала. И когато един магистрат стартира да внушава, че острата журналистическа рецензия към институциите наподобява на прийом на „ неофашизма “, обществото има право да попита – това ли е безпристрастният съд?
В случая изявленията на TrafficNews не са ориентирани против „ институциите “ като нереална полезност. Те са ориентирани към дейностите и бездействията на съответни ръководители. Журналистическата рецензия не разрушава доверието в Министерство на вътрешните работи сама по себе си. Доверието се разрушава, когато има пропуски, безучастие, унижения на жители, провалени интервенции, подозрения за чадъри, противоречиви назначения и отвод от отговорност. Ролята на медиите е да ги демонстрират, тъй като обществото има право да знае по какъв начин работят хората, на които е поверена власт.
Още по-неприемливо е сравнението с неофашизма. Ако ще се приказва за исторически похвати, не може да бъде пропуснат главният факт – класическият фашизъм и властническите режими не идват посредством свободната публицистика, а посредством нейното заглушаване. Първите удари в сходни режими нормално са точно против свободата на словото, самостоятелните медии, сериозните гласове и правото на обществото да знае. Затова съпоставяне сред журналистическа рецензия към властта и похвати на неофашизма звучи освен несвоевременно, а недопустимо.
Според исковата молба материалите на TrafficNews са „ злонамерени “ и са предизвикали провали върху душeвността на шефа на полицията. Костадинов твърди, че е бил „ нервиран и сърдит “, с „ засегнати чест и достолепие “, като е оценил прочувствените си контузии на 10 000 евро.
Досега от разпитаните очевидци и показания по делото излиза наяве нещо показателно – Костадинов не се е тормозил от водените против него дисциплинарни производства, нито от административните каузи, свързани с професионалната му кариера. Според свидетелските показания те не са се отразили на психическото му положение, тъй като той бил уверен, че ще ги завоюва. Единственото, което съгласно тези показания действително го е засегнало, са изявленията в TrafficNews.
Тук поражда разумният въпрос – значи ли това, че най-голямото терзание на един върховен полицейски началник не са дисциплинарните производства, не е оценката за дейностите му като чиновник на Министерство на вътрешните работи, а общественият му облик? Ако е по този начин, това е доста повече синдром на политик, в сравнение с служител на реда. Защото обществото не чака от шефа на полицията да мисли като човек, захласнат от рейтинга си, а като експерт, който носи отговорност за сигурността, реда и доверието в институцията.
В исковата молба се сочи още, че сериозните изявления за акцията в пловдивски клуб също са предизвикали на Костадинов „ професионален дискомфорт “. Въпросът за дискомфорта на пловдивчаните, които са били съблечени, принудени да клякат, обискирани и унижавани, остава на назад във времето. Акцията, която Костадинов отбрани като законна, бе посочена в отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати като образец за полицейски практики, уронващи човешкото достолепие.
И в случай че съдията към този момент е отворил тематиката за „ неофашизма “, не е ли редно да се попита кое е по-близо до властнически прийом – журналистическата рецензия към властта или унижаването на човешкото достолепие посредством проява на полицейска мощ?
На този декор държанието на съдията в последното съвещание придобива особена тежест. Защото делото към този момент явно не е спор за персонални обиди сред частни лица. То визира границите на журналистическата рецензия към върховен полицейски началник. А когато съдията слага под подозрение самото право на медията да написа остро против дейностите на институциите, това към този момент не е процесуален подробност, а сигнал.
Поради тези аргументи издателят „ Трафик Бул “ изиска отказ на арбитър Веселин Атанасов от разглеждането на делото. Направените от него въпроси, мнения и внушения основават основателни подозрения в неговата безпристрастност. Поведението на магистрата оставя чувство, че разногласието може да бъде превдварително решен не въз основа на доказателствата по делото, а през призмата на персоналните му възгледи за допустимите граници на журналистическата рецензия към институциите.
Обществото има право да чака от полицейските началници подготвеност, постоянна душeвност и подготвеност да носят рецензия, изключително когато става дума за случаи с голям публичен интерес. Публичните фигури, изключително тези с властови запас, би трябвало да имат по-висок предел на толерантност към медиите.
Именно по тази причина сходни каузи постоянно се преглеждат в подтекста на така наречен SLAPP производства – каузи, посредством които се оказва напън върху медии и публицисти поради работата им по тематики от публичен интерес.
Съдът би трябвало да взема решение по доказателства, не по персонални възгледи. По закон, не по чувство. По обстоятелства, не по внушения. Защото когато магистратът излезе от ролята на неутрален съдия, доверието в правораздаването се разрушава не от медиите, които го разказват, а от самото държание, което обществото вижда.
А когато самата правосъдна система позволява това държание да наподобява обикновено, промяната към този момент не е благопожелание, а последна нужда.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ