“Отвъд границите: Българката от САЩ, която е родена в Aнглия, но учи във Виена
Теодора Несторова сега живее във Виена, където една година учи оперно пеене със стипендия от програмата “Фулбрайт ”. Печели я откакто получава бакалавърската си стипендия в Охайо, Съединени американски щати. Зад Океана тя e от 2001 година, първо в Сиатъл, по-късно в Бостън. А в действителност е родена в Манчестър, Англия. С Теодора обаче си приказваме на български? Как се случва всичко това? Разберете в идващите редове.
С Теодора се запознахме инцидентно във Виена. Заговорихме се на едно събитие за българската общественост там. Беше един от тези редки, само че очарователни моменти, в които някой приказва с теб на български, само че с лек акцент и голяма усмивка. Попитах я за историята й, за какво е във Виена, къде е живяла преди този момент, и когато тя в резюме ми я пресъздаде, си знаех, че би трябвало да я споделя и с вас в тази графа. Затова и с Теодора се разбрахме да създадем едно изявление към празниците.
Къде си сега?
В момента съм в София за малко, по-късно имам едно прослушване във Венеция и след това се връщам към Виена.
Откога не се беше прибирала в България?
Не съм била в София от три месеца. През август бях тук. Всяко лято си идваме в България за няколко месеца да се забележим със фамилията, а и аз да се пробвам да си пооправя българския (смее се)
Тук Теодора стопира, с цел да ми се извини.
Прощавай за моя комичен български и за акцента. Така приказвам, тъй като в никакъв случай не съм живяла повече от шест месеца в България. Но аз съм българка. Аз съм в действителност първата от фамилията ми, родена отвън България. Всички останали са родени тук.
Акцентът мъчно може прикрие старанието и любовта, с която Теодора приказва езика на родителите й. Интересно е, че написа изцяло вярно на български.
Мама и тати доста държаха на това. Първата ми дума беше на български, след това започнах да отивам на детска градина в Англия. Имаше моменти, в които с брат ми се прибирахме и казвахме “Не желаеме да приказваме на български, всички приказват на британски ”. Майка ми и татко ми обаче бяха безапелационни “В тази къща не разбираме британски, тук се написа и чете на български ”. Те доста работеха с нас, учеха ни да пишем, да четем. В Манчестър нямаше български културни центрове тогава, всичко беше по избор на родителите ми.
Теодора е родена в Манчестър, една година откакто родителите ѝ се реалокират там.
През 1995 година татко ми печели стипендия да преподава в University of Manchester и с майка ми отпътуват. Той работи в областта на фармакокинетиката – общо взето прави математическите модели за медикаменти. Живяхме 5 години във Англия преди да се преместим в Сиатъл през 2001 година, а през 2008-а се преместихме в Бостън, където родителите ми живеят и в този момент.
В страната на Моцарт и Щраус
Как се озова във Виена?
През май приключих бакалавърската си степен по оперно пеене в Oberlin College в Охайо. Кандидатствах за стипендията “Фулбрайт ”. След Втората международна война тя е основана от сенатор Фулбрайт с концепцията хора с опит в своята сфера от Америка да отиват в други страни и надлежно от други страни да идват в Америка за една година. След прослушване в Ню Йорк и в Австрия ме одобриха във Виена.
“Основната цел на програмата … е да обезсили вкорененото културно съмнение, което изправя нациите една против друга. Този учебен продан не е панацея, а извор на вяра ” - Сенатор Джеймс Уилям Фулбрайт
Защо избра Австрия?
Миналото лято на път за България бяхме във Виена за една седмица и градът ми хареса доста. Имах и няколко урока с професори там и ме заинтригува доста методът, по който преподават. Аз се интересувам и от педагогическата част. Системата във Виена е доста по-различна от Щатите.
По какво се разграничават двете системи?
Една от най-големите разлики, които открих в певческото преподаването в Европа спрямо Съединени американски щати, е че в Европа е вкоренената традицията и вниманието към музикалността и езика. В Америка традицията в класическото изкуство съответно е взета от Европа, от Италия, Германия, Австрия. В Щатите се подхожда към образованието като към бизнес, почти както е всичко там. Аз получих доста добра теоретична база, учила съм доста история, музикална доктрина и така нататък Когато пристигна време за практичната част на изкуството, в Щатите няма такова субсидиране и поддръжка, както в Европа. Във Виена съм от три месеца, само че целият метод е от друга вероятност
А след края на тази стипендия накъде?
(смее се) Това е прекрасен въпрос. Обмислям го сега. Винаги съм имала концепцията да се върна в Европа, тъй като за това, което върша, изискванията са радикално разнообразни. Има алтернатива за мен и да се върна в Щатите. Една от консерваториите в Бостън, където аплайвах преди да ме одобрят за стипендията ( “Фулбрайт ” – б.а.) споделиха, че ще ме изчакат и имам място там. Но в Америка без стипендията, която получих за бакалавърската си степен, просто не мога ти кажа какво е заплащането за образованието. Собственият път към музикатаЕдин от моменти, които блестящо си припомням, в който осъзнах, че музиката е нещото, с което желая да се занимавам и което желая да върша цялостен живот, е в България. Бяхме със фамилията ми на връх Вежен. Бях на осем годинки. Качих се на една скамейка и започнах да пея “Хубава си, моя горо ”. ”
Как избра класическата музика? Много постоянно ползата към този тип музика се наследява от родителите.
Да, само че при мен не е по този начин. В цялото ми семейство са математици и икономисти. Не знам какво е станало с мен (смее се). Като дребни с брат ми свирехме на пиано, само че мен не ме влечеше доста. Когато сядах да се практикувам, аз избрах да пея нотите, не да ги изсвирвам. Така се развиха нещата, че родителите ми видяха, че имам гений и интерес. На 10 години започнах да взимам частни уроци по пеене. Все отново би трябвало да има някакъв ген и той очевидно е прескочил две поколения. Прабаба ми е Атанаска Тодорова, една от първите записани български национални певици.
Коя е първата огромна сцена?
Да, една от огромните подиуми на Сиатъл - 5th Avenue Theatre. Започнах в мюзикъли, тъй като бях дребна да пея в опери. Първата ми същинска роля беше на принцеса Жасмин в Аладин. Сега през декември беше една от най-големите ми професионални изяви в двореца Шьонбрун, Виена.
Любим реализатор и обичана школа?
Австрийската школа към този момент, а обичаният ми композитор е Шопен, славянската кръв в мен приказва (смее се).
Модерният Сиатъл и класическият Бостън Районът към Сиатъл е един от най-красивите естествено в Щатите. Аз доста одобрявам планини и е несравнимо, да караш и да виждаш планината Рейнир на 20 км от теб. 
Сиатъл е доста хубав град, само че доста бързо разрастващ се. Докато се разхождащ, разбираш какво значи Америка. Големите здания, корпорациите. Той е относително нов град, доста по-различен от Бостън, който е един от най-старите градове в Съединени американски щати.
Винаги споделям, че нашето семейство изпита по-голям културен потрес да се реалокира от Сиатъл в Бостън, в сравнение с от Европа в Съединени американски щати. Мислиш си “САЩ – една страна, един език ”. Няма такова нещо, радикално друго е. Бостън е доста интелектуално място. Има 68 университета единствено в Бостън, който не е огромен град. За Бостън споделят, че е по-европейски жанр град, което може да е по този начин, само че за нас хората са по-затворени. Да, те имат повече връзки със фамилията си там, до момента в който в Сиатъл съвсем никой не е роден и израснал там. Има повече изкуство, традиция в тази тенденция. История, те доста се гордеят с историята. Ние живеем в града, където е гръмнала първата пушка на революцията
Пътят и домът
Къде е " вкъщи "?
Честно казано съвсем на никое място не се усещам вкъщи. В България се усещам като американка и хората постоянно ми споделят, какъв брой не съм типична българка – методът, по който се държа, по който приказвам. Като съм в Щатите не се усещам изцяло американка, а пък във Виена не се усещам нито американка, нито българка. Не знам какво съм (смее се)
Предполагам, че с толкоз доста страни и места, които са част от живота ти, постоянно някой или нещо ти липсва?
Точно по този начин!Навсякъде ми липсва нещо, само че имам на всички места имам другари, познати. Ако ми липсва Англия, ще се обадя на моя другарка от детинство, в случай че ми липсва Сиатъл, ще се обадя на съседите ни там. Но и с пътешестване. Затова и одобрявам да се връщам в България. Като бях студентка, доста пъти, когато нещата са напечени в учебно заведение и имам доста работа, си мислех, какъв брой ми се връща в България, тъй като за мен България постоянно беше място, където си виждах фамилията, където има планини, море, не би трябвало да мисля за учебно заведение. Имам връзки и прочувствени, и действителни посредством хората с всяко от местата, на които съм живяла.
Къде към момента искаш да отидеш?
Искам да отида в Южна Америка и в Азия. Родителите ми доста се стараеха като бяхме дребни да комбинират прибирането до България с визитата в друга европейска страна, тъй че съм доста щастлива, че съм видяла множеството страни в Европа. “Я кажи ми, облаче ле бяло ”
Кое е обичаното ти място в България?
Любимото ми място в България е Рибарица. Имаме фамилни другари там от четири поколения. Много е красиво. Като бях дребна си мечтаех да има аероплан от Сиатъл до Рибарица.
А обичаната ти българска книга?
“Разкази ” на Йордан Йовков.
А обичан български композитор?
През април ще протоколирам български произведения в БНР. Те са дело на съвременни български композитори. Иначе ще кажа, несъмнено, че Панчо Владигеров е популярен. Но доста ми харесват и песните на Добри Христов. Имаме и доста положителни женски композиторки. Днес бях в националната библиотека да диря ноти, което постоянно е доста мъчно тук. Но имаме доста положителни съвременни композитори, които за жалост не са в България.
И най-после: Какво е за теб свободата?
Свободата е да правиш това, което в действителност ти харесва, без никой да ти слага граници. Аз съм щастлива, тъй като фамилията ми в никакъв случай не се е месило в моя път, в никакъв случай не са ми казвали “Музикант къща не храни ” или нещо сходно. Свободата е да правиш това, което те кара да си благополучен.
С Теодора се запознахме инцидентно във Виена. Заговорихме се на едно събитие за българската общественост там. Беше един от тези редки, само че очарователни моменти, в които някой приказва с теб на български, само че с лек акцент и голяма усмивка. Попитах я за историята й, за какво е във Виена, къде е живяла преди този момент, и когато тя в резюме ми я пресъздаде, си знаех, че би трябвало да я споделя и с вас в тази графа. Затова и с Теодора се разбрахме да създадем едно изявление към празниците.
Къде си сега?
В момента съм в София за малко, по-късно имам едно прослушване във Венеция и след това се връщам към Виена.
Откога не се беше прибирала в България?
Не съм била в София от три месеца. През август бях тук. Всяко лято си идваме в България за няколко месеца да се забележим със фамилията, а и аз да се пробвам да си пооправя българския (смее се)
Тук Теодора стопира, с цел да ми се извини.
Прощавай за моя комичен български и за акцента. Така приказвам, тъй като в никакъв случай не съм живяла повече от шест месеца в България. Но аз съм българка. Аз съм в действителност първата от фамилията ми, родена отвън България. Всички останали са родени тук.
Акцентът мъчно може прикрие старанието и любовта, с която Теодора приказва езика на родителите й. Интересно е, че написа изцяло вярно на български.
Мама и тати доста държаха на това. Първата ми дума беше на български, след това започнах да отивам на детска градина в Англия. Имаше моменти, в които с брат ми се прибирахме и казвахме “Не желаеме да приказваме на български, всички приказват на британски ”. Майка ми и татко ми обаче бяха безапелационни “В тази къща не разбираме британски, тук се написа и чете на български ”. Те доста работеха с нас, учеха ни да пишем, да четем. В Манчестър нямаше български културни центрове тогава, всичко беше по избор на родителите ми.
Теодора е родена в Манчестър, една година откакто родителите ѝ се реалокират там.
През 1995 година татко ми печели стипендия да преподава в University of Manchester и с майка ми отпътуват. Той работи в областта на фармакокинетиката – общо взето прави математическите модели за медикаменти. Живяхме 5 години във Англия преди да се преместим в Сиатъл през 2001 година, а през 2008-а се преместихме в Бостън, където родителите ми живеят и в този момент.
В страната на Моцарт и Щраус
Как се озова във Виена?
През май приключих бакалавърската си степен по оперно пеене в Oberlin College в Охайо. Кандидатствах за стипендията “Фулбрайт ”. След Втората международна война тя е основана от сенатор Фулбрайт с концепцията хора с опит в своята сфера от Америка да отиват в други страни и надлежно от други страни да идват в Америка за една година. След прослушване в Ню Йорк и в Австрия ме одобриха във Виена. “Основната цел на програмата … е да обезсили вкорененото културно съмнение, което изправя нациите една против друга. Този учебен продан не е панацея, а извор на вяра ” - Сенатор Джеймс Уилям Фулбрайт
Защо избра Австрия?
Миналото лято на път за България бяхме във Виена за една седмица и градът ми хареса доста. Имах и няколко урока с професори там и ме заинтригува доста методът, по който преподават. Аз се интересувам и от педагогическата част. Системата във Виена е доста по-различна от Щатите.
По какво се разграничават двете системи?
Една от най-големите разлики, които открих в певческото преподаването в Европа спрямо Съединени американски щати, е че в Европа е вкоренената традицията и вниманието към музикалността и езика. В Америка традицията в класическото изкуство съответно е взета от Европа, от Италия, Германия, Австрия. В Щатите се подхожда към образованието като към бизнес, почти както е всичко там. Аз получих доста добра теоретична база, учила съм доста история, музикална доктрина и така нататък Когато пристигна време за практичната част на изкуството, в Щатите няма такова субсидиране и поддръжка, както в Европа. Във Виена съм от три месеца, само че целият метод е от друга вероятност
А след края на тази стипендия накъде?
(смее се) Това е прекрасен въпрос. Обмислям го сега. Винаги съм имала концепцията да се върна в Европа, тъй като за това, което върша, изискванията са радикално разнообразни. Има алтернатива за мен и да се върна в Щатите. Една от консерваториите в Бостън, където аплайвах преди да ме одобрят за стипендията ( “Фулбрайт ” – б.а.) споделиха, че ще ме изчакат и имам място там. Но в Америка без стипендията, която получих за бакалавърската си степен, просто не мога ти кажа какво е заплащането за образованието. Собственият път към музикатаЕдин от моменти, които блестящо си припомням, в който осъзнах, че музиката е нещото, с което желая да се занимавам и което желая да върша цялостен живот, е в България. Бяхме със фамилията ми на връх Вежен. Бях на осем годинки. Качих се на една скамейка и започнах да пея “Хубава си, моя горо ”. ”
Как избра класическата музика? Много постоянно ползата към този тип музика се наследява от родителите.
Да, само че при мен не е по този начин. В цялото ми семейство са математици и икономисти. Не знам какво е станало с мен (смее се). Като дребни с брат ми свирехме на пиано, само че мен не ме влечеше доста. Когато сядах да се практикувам, аз избрах да пея нотите, не да ги изсвирвам. Така се развиха нещата, че родителите ми видяха, че имам гений и интерес. На 10 години започнах да взимам частни уроци по пеене. Все отново би трябвало да има някакъв ген и той очевидно е прескочил две поколения. Прабаба ми е Атанаска Тодорова, една от първите записани български национални певици.
Коя е първата огромна сцена?
Да, една от огромните подиуми на Сиатъл - 5th Avenue Theatre. Започнах в мюзикъли, тъй като бях дребна да пея в опери. Първата ми същинска роля беше на принцеса Жасмин в Аладин. Сега през декември беше една от най-големите ми професионални изяви в двореца Шьонбрун, Виена.
Любим реализатор и обичана школа?
Австрийската школа към този момент, а обичаният ми композитор е Шопен, славянската кръв в мен приказва (смее се).
Модерният Сиатъл и класическият Бостън Районът към Сиатъл е един от най-красивите естествено в Щатите. Аз доста одобрявам планини и е несравнимо, да караш и да виждаш планината Рейнир на 20 км от теб. Сиатъл е доста хубав град, само че доста бързо разрастващ се. Докато се разхождащ, разбираш какво значи Америка. Големите здания, корпорациите. Той е относително нов град, доста по-различен от Бостън, който е един от най-старите градове в Съединени американски щати. Винаги споделям, че нашето семейство изпита по-голям културен потрес да се реалокира от Сиатъл в Бостън, в сравнение с от Европа в Съединени американски щати. Мислиш си “САЩ – една страна, един език ”. Няма такова нещо, радикално друго е. Бостън е доста интелектуално място. Има 68 университета единствено в Бостън, който не е огромен град. За Бостън споделят, че е по-европейски жанр град, което може да е по този начин, само че за нас хората са по-затворени. Да, те имат повече връзки със фамилията си там, до момента в който в Сиатъл съвсем никой не е роден и израснал там. Има повече изкуство, традиция в тази тенденция. История, те доста се гордеят с историята. Ние живеем в града, където е гръмнала първата пушка на революцията
Пътят и домът
Къде е " вкъщи "?
Честно казано съвсем на никое място не се усещам вкъщи. В България се усещам като американка и хората постоянно ми споделят, какъв брой не съм типична българка – методът, по който се държа, по който приказвам. Като съм в Щатите не се усещам изцяло американка, а пък във Виена не се усещам нито американка, нито българка. Не знам какво съм (смее се)
Предполагам, че с толкоз доста страни и места, които са част от живота ти, постоянно някой или нещо ти липсва?
Точно по този начин!Навсякъде ми липсва нещо, само че имам на всички места имам другари, познати. Ако ми липсва Англия, ще се обадя на моя другарка от детинство, в случай че ми липсва Сиатъл, ще се обадя на съседите ни там. Но и с пътешестване. Затова и одобрявам да се връщам в България. Като бях студентка, доста пъти, когато нещата са напечени в учебно заведение и имам доста работа, си мислех, какъв брой ми се връща в България, тъй като за мен България постоянно беше място, където си виждах фамилията, където има планини, море, не би трябвало да мисля за учебно заведение. Имам връзки и прочувствени, и действителни посредством хората с всяко от местата, на които съм живяла.
Къде към момента искаш да отидеш?
Искам да отида в Южна Америка и в Азия. Родителите ми доста се стараеха като бяхме дребни да комбинират прибирането до България с визитата в друга европейска страна, тъй че съм доста щастлива, че съм видяла множеството страни в Европа. “Я кажи ми, облаче ле бяло ”
Кое е обичаното ти място в България?
Любимото ми място в България е Рибарица. Имаме фамилни другари там от четири поколения. Много е красиво. Като бях дребна си мечтаех да има аероплан от Сиатъл до Рибарица.
А обичаната ти българска книга?
“Разкази ” на Йордан Йовков.
А обичан български композитор?
През април ще протоколирам български произведения в БНР. Те са дело на съвременни български композитори. Иначе ще кажа, несъмнено, че Панчо Владигеров е популярен. Но доста ми харесват и песните на Добри Христов. Имаме и доста положителни женски композиторки. Днес бях в националната библиотека да диря ноти, което постоянно е доста мъчно тук. Но имаме доста положителни съвременни композитори, които за жалост не са в България.
И най-после: Какво е за теб свободата?
Свободата е да правиш това, което в действителност ти харесва, без никой да ти слага граници. Аз съм щастлива, тъй като фамилията ми в никакъв случай не се е месило в моя път, в никакъв случай не са ми казвали “Музикант къща не храни ” или нещо сходно. Свободата е да правиш това, което те кара да си благополучен.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ