ТЕОДОРА ГОРАНОВА е специалист по финанси и счетоводство с дългогодишен

ТЕОДОРА ГОРАНОВА е експерт по финанси и счетоводство с дълготраен опит в интернационална среда. Родена в дребното планинско градче Мадан в Родопите, още в ранно детство се реалокира със фамилията си в Кюстендил. После се открива в София, където стартира професионалния си път и основава семейство. Десет години по-късно заживява в Ню Йорк със брачна половинка си и щерка си и продължава кариерата си в региона на финансите и счетоводството. Освен професионалните си задължения, Теодора се занимава с писане, като главният й интерес е поезията. Обича да написа стихове и употребява писането като средство за креативно изложение и персонално развиване. Това занимание й разрешава да се разтоварва от ежедневния стрес и да черпи ентусиазъм за нови хрумвания. " Мечтаеш ли за пролет? Стихове за тук и в този момент " е първата й книга.

СТАРАТА КЪЩА

Прибирам се в остарялата къща -
във мемоари свидни заключена...
Никой на прага не ме прегръща,
а къщата е полу-срутена...
Все не оставаше време
за малко да се отбия...
Сега изоставена дреме
и свойта самотност не крие.
От стените злокобно се зъбят
старите прашни картини,
а по ъглите безсрамно се въдят
най-различни гадини...
Празна и пуста умира -
забравена там от времето...
А времето пусто не стигаше,
забравена бе и от мене...
Сега ми се желае още веднъж
да усетя аромата на хляба,
и какъв брой доста се апелирам
отново да видя дядо и баба!

БЕЛИЯТ ЛИСТ

Обичам белия лист -
той е ново начало.
Рисувам с думи фантазиите си,
душата изливам си цяла.
Пиша с разнообразни страсти
с простички думи разказани.
Слагам и многоточие
за неща недоизказани...
Пиша за непознати несгоди,
за свои паники, терзания...
Пиша за наслада и благополучие,
за вяра и обещания...
Обичам белия лист,
там се усещам добре.
Споделям във мъничък стих
моето цяло сърце!

* * *

Слънцето грее, пчелите жужат
и всичко е топло и цветно!
Под жаркото слънце на плажа лежат
хора - пристигнали на морето.

Други - в гората търсят хладина,
там под дълбоката сянка...
Земята още веднъж - жива и млада
се разсънва от зимната сънливост.

Лятото топло при нас е пристигнало!
Добре пристигнало, скъпо лято!
Отрупано с плод е всяко дърво...
Дошло е и птичето ято.

Слънцето жарко препича в унес,
асфалта е топъл и прашен...
В нивята се чува птичия глас -
от плашилото остаряло подплашен.

И щуреца неизвестно - отнякъде
свири със свойта цигулка...
Бавно и топло прегръща ни лятото,
люлее ни в своята люлка.

Скъпо лято, с мирис на златни дюли...
Скъпо лято, не си отивай, чу ли?
Скъпо лято - със слънце във косите...
Ах, скъпо мое лято - за тебе отново ще запитвам!