Теодор Венков – Чикагото не успя да спечели седмия сезон

Теодор Венков – Чикагото не съумя да завоюва седмия сезон на „ Игри на волята ”, само че присъединяване му ще се помни още дълго. 44-годишният основен миньор на въгледобивната мина в Трояново беше най-колоритният спортист в Дуранкулак и непрекъснато забавляваше феновете, съотборниците си и водещите Ралица и Павел с непринуденото си държание. Случвало се е даже да зареже арената в разгара на борба и да хукне към храстите, а след това да изясни самотлъчката си с „ контракции, разобличаване и приключване на водите ”. 

„ Уикенд ” се свърза с класиралия се на 4-о място чудак и го разпита за премеждията му в хитовото риалити. Зададе му обаче и куп персонални въпроси, в това число и такива, свързани с многото му естетични корекции.

 

- Чикаго, съжалявате ли, че напълно малко не ви доближи, за станете победител в „ Игри на волята 7 ”?

- Останах четвърти в „ Игрите ” и когато напусках арената, не бях отчаян и не съжалявах. Казах си, че съм дал всичко от себе си, само че другите трима са били по-добри от мен. Когато обаче гледах представянето на останалите финалисти по малкия екран, ме хвана гняв. Тогава към този момент бях уверен, че съм имал огромен късмет да печеля огромната премия или в най-лошия случай да съм на второ място.

- Кои бяха ваши любимци за успеха?

- Фаворит ми беше Калин, който остана втори в крайното класиране. Искаше ми се на финала да бъдем единствено хора от „ Феномените ”, с цел да се види, че едно сплотено племе може да стигне до края. Да предположим, че двамата с Калин бяхме останали в борба за първото място. Дори и да бях по-добър, щях да го пусна да завоюва -  без това да наподобява като състрадание, несъмнено. Той просто заслужаваше да бъде победител. Изключително мъдро младо момче е, а паричната премия щеше да му свърши повече работа, в сравнение с мен.

- Много ли бяха сложните ви моменти в Дуранкулак?

- Да, имаше много сложни моменти. Тежко ми беше, когато бях при „ Лечителите ” и се заредиха неприятни местоположения. Не мога да не споделя и за баничката, която открих. Впоследствие цялото племе страдаше затова, което пък мен ме караше да се усещам много неудобно, даже леко депресиран. Не съм отговорен обаче, че взех храната. Не съм поръчал на никого да ми я носи, просто я открих и измежду това я разделих с някои участници. Единственото, за което скърбя, е, че не споделих на племето, че съм намерил баничка и съм я споделил с други хора.

- Кои бяха най-тежките ви контузии? Колко кг свалихте в „ Игрите ”?

- От борбите на арената нямам никакви контузии - все едно съм излязъл от козметичен салон. Гладът обаче си беше проблем и персонално на мен ми пристигна допълнително. Бях свалил към 8-10 кг. Отивайки в „ Резиденцията ”, не се захранвах последователно, а все гледах бързо да се наям, което се отрази на стомаха ми и го вкара в спешен режим. И в този момент след хранене имам конвулсии в корема. Излязох от „ Игрите ” към 80 кг, което е добре от една страна, само че пък не мога да се похваля с апетита, който имах преди. Ям по един път дневно, защото се тормозя да не ме боли коремът. Възможно е да се е изострила язвата ми. Скоро ще отида на лекарски прегледи и ще схвана каква тъкмо е повода.

- Ако бяхте спечелил 100-те бона, в какво щяхте да ги вложите?

- Щях да платя цялото образование на щерка ми, която е първа година студентка по счетоводство и надзор в Нов български университет в София. Щях да предложа и на фамилията ми да отидем някъде на отмора, а за остатъка от парите жена ми щеше да вземе решение в какво да ги влагаме. Предполагам, че тя щеше да упорства да ги вложим в фамилния ни бизнес.

- В магазина ви в Стара Загора фамилно ли си работите?

- От 5 година развиваме магазина в Стара Загора. Имаме си наети хора, само че когато някой от личния състав е болен, го заместваме ние. Работя като основен миньор във въгледобивната мина в Трояново, а жена ми е в ТЕЦ-а. Аз копая въглищата и ги адресирам на половинката ми да създава ток (смее се).

- От какъв брой години работите като миньор?

- Около 5 години бях служащ, до момента в който карах висшето си обучение. След това станах шеф промяна и към този момент 7 години съм на тази служба. Рудникът ни е открит, не е подземен. Копае с огромни багери, всеки от които е с размера на 15-етажен блок. Като се стигне до въглищата, идва редът на други машини, които също са големи и тежат към 5000 тона.

- Какво друго сте работил през живота си?

- С много неща съм се занимавал. Като дребен бях момче за всичко, а по-късно имах компания за вътрешно строителство с гипсокартон. Аз намирах обекти на бригадата, само че и запретвах ръкави, когато сътрудниците не можеха да смогнат.

- Как се запознахте със брачната половинка ви Мими?

- И двамата бяхме поканени на абитуриентски бал на наш общ прочут в жилището му. Съпругата ми и нейна другарка бяха единствените девойки в компанията. След няколко дни Мими ми се обади и ме попита дали имам „ Под игото ”, защото съм по-голям от нея - роден съм през 1981-ва, а тя през 1987-а. Отвърнах й, че книгата е у дома и ще й я дам. Излъгах я, нямах романа, само че желаех да пристигна вкъщи, с цел да си поговорим. Мими беше в 8 клас, втори период. Дойде у дома и говорихме за всичко друго, само че е и за „ Под игото ”. Така потеглиха нещата. Станахме другари, по-късно и гаджета. Живеехме в прилежащи блокове и си давахме сигнали през терасите. Мими забременя, когато навърши 18 години.

- Родителите й дадоха ли картбланш за връзката ви?

- Оказа се, че бащите ни се познават. Нейният беше срещу връзката ни, тъй като бях по-голям от Мими. Не искаше да я пуска с мен. Притесняваше го, че излизах по заведения и карах по-буйно. С майка й нямаме никакви проблеми. Тя живее с нас от 24 година, защото с тъста са разведени. Много добре се разбираме.

- Колко корекции имате по лицето и тялото си?

- За всички корекции ме е направлявала жена ми, която посещаваше такива групи в обществените мрежи и доста четеше, за разлика от мен - аз тогава имах единствено вайбър. Мими си ме харесваше и преди, само че знаейки какъв брой съм суетлив, се опита да ми помогне. Преди 3-4 години ми изясни, че в Турция присаждат коса и процедурата не е чак толкоз скъпа. След като се подложих на това, взех решение, че ще си прибера и малко ушите - леко ми стърчаха. В същата клиника ми направиха и зъбите от цирконий. После ми сложиха и ботокс на челото и на така наречен патешки крайник. Година по-късно си направих и промяна на гърдите - махнаха ми мастните тъкани. Реших се на тази процедура, тъй като след време може да се появи и някакво туморно образувание. Правили са ми и филтриране на червата с машина. Половин час в мен циркулираше разтвор, който премахваше налепи. От клиниката ми дадоха отстъпка за всичко. Променил съм по себе си, това което съм желал. Занапред ще продължа да вървя регулярно единствено за ботокс. 

- От дете заеквате след нерешителност от петел. Ставал ли сте в миналото обект на насмешки за това?

- Не си припомням някой да ми се е подигравал. Като бях по-малък, правех по-големи паузи, когато говорех, и това притесняваше родителите ми. През годините мама и баща са ме водили при баячки и други баби, които са ми помогнали, доколкото са могли. С времето заекването прогресира, и когато съм разчувствуван, се усеща повече. Мисля да ида при първа опция на логопед, с цел да каже дали положението ми е поправимо и в случай че да, какъв брой време ще би трябвало.

- Кога станахте Чикагото?

- Когато се явих на първия кастинг за „ Игри на волята ”. Харесаха ме, утвърдиха ме и ме попитаха по какъв начин са имената ми. Представих се, че съм Теодор Венков. Поинтересуваха се и дали имам прякор. Обясних, че нямам, само че някои хора от Стара Загора ми викат Чикагото, тъй като въртя магазин със същото име. От продукцията ми споделиха, че отсега нататък ще се подвизавам с това название. На втория кастинг напряко си ме назоваха Чикагото и тогава ми светна, че евентуално съм определен за един от участниците в седмия сезон на „ Игри на волята ”.

- Споменахте, че сте карал буйно на млади години. Имал ли сте ПТП-та?

- Да, имам няколко произшествия в младите ми години. За благополучие, не породиха съществени последствия нито за други хора, нито за мен. При едното ПТП заспах и се ударих челно в дърво. Колата беше тотал вреда, само че на мен ми нямаше нищо. Друга злополука с мое присъединяване се случи, когато на един завой ми сервира автомобилът. Тогава се ударих в няколко паркирани коли.

- Кое е най-неверният слух, който сте чувал за вас, откогато сте прочут?

- Че щерка ми не била мое дете, което е напряко неуместно. Също и че не съм българин, което е цялостна дивотия, както и че съм необразован. С висше обучение съм – бакалавърска и магистърска степен. Не считам, че когато човек има лек проблем с говора, това го прави малоумен. Хубавото е, че повече мнения за мен са положителни и че хората ми се радват, щом ме видят.