Защо застарява тенис елитът?
Тенис елитът застарява и това от ден на ден замязва на норма, а не на отклоняване. Да се играе тенис след 30-35-годишна възраст в този момент е толкоз обикновено, че неотдавна своето напълно ненадейно завръщане на корта оповестиха две ветеранки - 36-годишната Ким Клайстерс (пенсионирала се през 2012 г.) и 31-годишната Татяна Головин (оттеглила се още през 2008 г.).
През тази година три от четирите шампионки в Големия шлем бяха девойки под 23 година, а в Топ 5 единствено една е над 25. И все пак през последните три десетилетия водещите състезателки в женския тур стават все по-възрастни.
В мъжката верига пък непрестанно се слагат нови възрастови върхове. През това лято на " Уимбълдън " деветима от 16-те участници на 1/8-финалите бяха над 30-годишни. А на US Open за първи път от половин век до III кръг доближиха трима тенисисти на по над 37.
Динамиката е показателна, само че тя има своето пояснение и
то се крие в невижданите наградни фондове на огромните шампионати
През 2017 година се появи проучване, което подсети, че професионалният тенис не е единствено Топ 100. И като цяло междинната възраст на тенисистите не се трансформира значително. Авторът на изследването беше разглеждал състезателите в Топ 1000 през последните 30 години и беше открил, че макронивото на възрастта в тениса стои устойчиво - приблизително към 23.5 година при мъжете и към 22 година при дамите.
Видимо застаряват единствено играчите от Топ 100 и изключително тези в Топ 10 на двата тура. При това този развой стартира по едно и също време в АТР и WTA в средата на първото десетилетие от XXI век. Именно тогава парите в тениса започнаха да се усилват, а от 2010 година насам наградните фондове порастват все по-стремглаво. Затова да вземем за пример Александър Зверев (22 година, от 6 сезона в тура, с два 1/4-финала в Шлема) към този момент е проработил $17.6 млн., или единствено с $4 млн. по-малко от легендата Иван Лендъл (16 сезона в тура, осем трофеи от Шлема).
Освен това от 2005 година насам непрестанно се усилва несъответствието при разпределението на парите - на по-ниските равнища те не се трансформират (а като се регистрира инфлацията, действително намаляват), а за елита непрекъснато порастват.
Тази година даже Роджър Федерер съобщи: " Смятам, че на шампионатите " Чалънджър " би трябвало да се заплаща повече за квалификациите, за участниците във II кръг и изобщо. Не бива да се покачват единствено сумите за първенците. Те и по този начин са добре обезпечени. Разбирам, че уредниците не се блазнят от концепцията да заплащат повече на квалификанти, само че като цяло това е вярно за тениса.
Своята издръжка би трябвало да изкарват освен елитните състезатели,
само че и играчите с по-нисък рейтинг. "
В момента тенисистите от Топ 50 (и при мъжете, и при жените) изкарват приблизително към $500-600 000 на година, а в случай че се вземе поради целият Топ 100 - приблизително към $200 000. Ясно е, че от тези суми се приспадат налози, възнаграждения за треньори, транспортни разноски и така нататък, само че като цяло остава една много прилична сума. Тенисът несъмнено е доходоносна специалност. И както споделя Винъс Уилямс (39 г.), хората схващат, че е добре да я запазят.
Още при започване на 80-те години на предишния век тенисистите стартират да пътешестват с непрекъснати треньори. Когато Мартина Навратилова наема експерт по физическа подготовка и диетолог, това е гражданска война. Но през днешния ден за топтенисистите е обикновено да имат цялостен екип, в който влизат най-малко персонален ментор, физиотерапевт и кондиционен треньор.
37-годишният Фелисиано Лопес споделя: " В последно време спортът става все по-професионален. Появяват се доста неща, които преди 20 години не съществуваха. Физиотерапевтите непрекъснато работят над телата ни, след дълги мачове лежим в ледени вани. "
На " Уимбълдън " да вземем за пример ледените вани се появиха едвам през 2015 година А през последните години АТР непрестанно усилва щатните физиотерапевти и медицинските екипи по шампионатите, с цел да може да обезпечи по-добра отбрана за играчите.
И тук елитът има очевидно предимство: колкото повече пари изкарва един играч,
толкоз повече може да влага в своята кариера,
привличайки нови и нови експерти. Това се демонстрира към този момент даже при съставянето на календара - топиграчите имат такава финансова непоклатимост, че могат да си разрешат да пропущат даже най-големите шампионати, с цел да се предпазят от хронични контузии.
Най-внимателни, естествено, са най-възрастните. Джокович, Надал и Федерер се открояват в Топ 10 освен като доайени, само че и с това, че играят минимум - през 2019 година всеки от тях е взел участие единствено в 11 шампионата. Рафа ясно изясни правилото, по който възнамерява програмата си: " Не считам да играя по 23-24 шампионата в годината. Трябва да се грижа за тялото си. "
Ясно е, че " огромната тройка " не е представителна извадка за играчите от Топ 100, само че нейният образец демонстрира наклонността - елитът има опция да не играе непрекъснато. Затова не е учудващо, че " родоначалничката " на професионалния метод Навратилова игра край на " Уимбълдън " на сингъл на 37-годишна възраст през 1994 година, а през 2006 година на US Open завоюва последната си купа от Шлема на смесени двойки, когато беше на 49.
Физиологът, откривател и някогашен първенец на колежански шампионати Марк Ковач споделя, че предходните генерации тенисисти (чак до Сампрас и Агаси) се съсредоточавали на тренировки само върху това " по какъв начин да удрят топката ". Те непрекъснато отработвали своите удари и работели над техниката, само че никой не обръщал значително внимание на физическата подготовка (само великият Джон Макенроу в края на кариерата си почнал да посещава фитнес залата, само че с неголямо желание).
Днес тенисът е различен. Съвременните ракети, кордажи и мудни настилки на кортовете доведоха до такава степен, че спрямо 90-те години междинната дълготрайност на едно разиграване се е нараснала с към 2 секунди. Може да наподобява малко, само че умножено по няколко десетки, а от време на време и стотици разигравания в мач,
времето за оптимално натоварване е доста повече
Затова и играчите от сегашното отделят доста повече внимание на работата си за скорост, мощ, устойчивост, като и върху възобновяване след дуел. И с възрастта тенисистите се оказват все по-добре готови за изтощителния 11-месечен сезон, който по-рано убиваше много зрели състезатели.
Също по този начин експертите означават, че с придвижване на възрастта тенисистите стартират да работят по-малко на корта и от ден на ден отвън него. Някъде към 25 година те доближават пика на своите механически качества и стартират да усъвършенстват спомагателни качества, които почти на тази възраст към този момент изискват целенасочена работа.
В резултат телата на по-старите играчи не се " износват " толкоз бързо, колкото преди. А в същото време в игрови аспект те разполагат с предимство по отношение на младите - имат повече опит и психическа резистентност. " В тениса душeвността играе голяма роля, а с възрастта тя единствено се стабилизира ", изяснява Ковач. Зрелостта оказва помощ за трезва мисъл и ослепителен образец за това е Федерер, който има готово оръжие за съвсем всяка обстановка.
Всички тези фактори изясняват за какво възрастовата граница за преустановяване на кариерата в тениса непрестанно пораства. След като един състезател пробие в елита, той на практика няма причина да бърза да се отдръпва.
През тази година три от четирите шампионки в Големия шлем бяха девойки под 23 година, а в Топ 5 единствено една е над 25. И все пак през последните три десетилетия водещите състезателки в женския тур стават все по-възрастни.
В мъжката верига пък непрестанно се слагат нови възрастови върхове. През това лято на " Уимбълдън " деветима от 16-те участници на 1/8-финалите бяха над 30-годишни. А на US Open за първи път от половин век до III кръг доближиха трима тенисисти на по над 37.
Динамиката е показателна, само че тя има своето пояснение и
то се крие в невижданите наградни фондове на огромните шампионати
През 2017 година се появи проучване, което подсети, че професионалният тенис не е единствено Топ 100. И като цяло междинната възраст на тенисистите не се трансформира значително. Авторът на изследването беше разглеждал състезателите в Топ 1000 през последните 30 години и беше открил, че макронивото на възрастта в тениса стои устойчиво - приблизително към 23.5 година при мъжете и към 22 година при дамите.
Видимо застаряват единствено играчите от Топ 100 и изключително тези в Топ 10 на двата тура. При това този развой стартира по едно и също време в АТР и WTA в средата на първото десетилетие от XXI век. Именно тогава парите в тениса започнаха да се усилват, а от 2010 година насам наградните фондове порастват все по-стремглаво. Затова да вземем за пример Александър Зверев (22 година, от 6 сезона в тура, с два 1/4-финала в Шлема) към този момент е проработил $17.6 млн., или единствено с $4 млн. по-малко от легендата Иван Лендъл (16 сезона в тура, осем трофеи от Шлема).
Освен това от 2005 година насам непрестанно се усилва несъответствието при разпределението на парите - на по-ниските равнища те не се трансформират (а като се регистрира инфлацията, действително намаляват), а за елита непрекъснато порастват.
Тази година даже Роджър Федерер съобщи: " Смятам, че на шампионатите " Чалънджър " би трябвало да се заплаща повече за квалификациите, за участниците във II кръг и изобщо. Не бива да се покачват единствено сумите за първенците. Те и по този начин са добре обезпечени. Разбирам, че уредниците не се блазнят от концепцията да заплащат повече на квалификанти, само че като цяло това е вярно за тениса.
Своята издръжка би трябвало да изкарват освен елитните състезатели,
само че и играчите с по-нисък рейтинг. "
В момента тенисистите от Топ 50 (и при мъжете, и при жените) изкарват приблизително към $500-600 000 на година, а в случай че се вземе поради целият Топ 100 - приблизително към $200 000. Ясно е, че от тези суми се приспадат налози, възнаграждения за треньори, транспортни разноски и така нататък, само че като цяло остава една много прилична сума. Тенисът несъмнено е доходоносна специалност. И както споделя Винъс Уилямс (39 г.), хората схващат, че е добре да я запазят.
Още при започване на 80-те години на предишния век тенисистите стартират да пътешестват с непрекъснати треньори. Когато Мартина Навратилова наема експерт по физическа подготовка и диетолог, това е гражданска война. Но през днешния ден за топтенисистите е обикновено да имат цялостен екип, в който влизат най-малко персонален ментор, физиотерапевт и кондиционен треньор.
37-годишният Фелисиано Лопес споделя: " В последно време спортът става все по-професионален. Появяват се доста неща, които преди 20 години не съществуваха. Физиотерапевтите непрекъснато работят над телата ни, след дълги мачове лежим в ледени вани. "
На " Уимбълдън " да вземем за пример ледените вани се появиха едвам през 2015 година А през последните години АТР непрестанно усилва щатните физиотерапевти и медицинските екипи по шампионатите, с цел да може да обезпечи по-добра отбрана за играчите.
И тук елитът има очевидно предимство: колкото повече пари изкарва един играч,
толкоз повече може да влага в своята кариера,
привличайки нови и нови експерти. Това се демонстрира към този момент даже при съставянето на календара - топиграчите имат такава финансова непоклатимост, че могат да си разрешат да пропущат даже най-големите шампионати, с цел да се предпазят от хронични контузии.
Най-внимателни, естествено, са най-възрастните. Джокович, Надал и Федерер се открояват в Топ 10 освен като доайени, само че и с това, че играят минимум - през 2019 година всеки от тях е взел участие единствено в 11 шампионата. Рафа ясно изясни правилото, по който възнамерява програмата си: " Не считам да играя по 23-24 шампионата в годината. Трябва да се грижа за тялото си. "
Ясно е, че " огромната тройка " не е представителна извадка за играчите от Топ 100, само че нейният образец демонстрира наклонността - елитът има опция да не играе непрекъснато. Затова не е учудващо, че " родоначалничката " на професионалния метод Навратилова игра край на " Уимбълдън " на сингъл на 37-годишна възраст през 1994 година, а през 2006 година на US Open завоюва последната си купа от Шлема на смесени двойки, когато беше на 49.
Физиологът, откривател и някогашен първенец на колежански шампионати Марк Ковач споделя, че предходните генерации тенисисти (чак до Сампрас и Агаси) се съсредоточавали на тренировки само върху това " по какъв начин да удрят топката ". Те непрекъснато отработвали своите удари и работели над техниката, само че никой не обръщал значително внимание на физическата подготовка (само великият Джон Макенроу в края на кариерата си почнал да посещава фитнес залата, само че с неголямо желание).
Днес тенисът е различен. Съвременните ракети, кордажи и мудни настилки на кортовете доведоха до такава степен, че спрямо 90-те години междинната дълготрайност на едно разиграване се е нараснала с към 2 секунди. Може да наподобява малко, само че умножено по няколко десетки, а от време на време и стотици разигравания в мач,
времето за оптимално натоварване е доста повече
Затова и играчите от сегашното отделят доста повече внимание на работата си за скорост, мощ, устойчивост, като и върху възобновяване след дуел. И с възрастта тенисистите се оказват все по-добре готови за изтощителния 11-месечен сезон, който по-рано убиваше много зрели състезатели.
Също по този начин експертите означават, че с придвижване на възрастта тенисистите стартират да работят по-малко на корта и от ден на ден отвън него. Някъде към 25 година те доближават пика на своите механически качества и стартират да усъвършенстват спомагателни качества, които почти на тази възраст към този момент изискват целенасочена работа.
В резултат телата на по-старите играчи не се " износват " толкоз бързо, колкото преди. А в същото време в игрови аспект те разполагат с предимство по отношение на младите - имат повече опит и психическа резистентност. " В тениса душeвността играе голяма роля, а с възрастта тя единствено се стабилизира ", изяснява Ковач. Зрелостта оказва помощ за трезва мисъл и ослепителен образец за това е Федерер, който има готово оръжие за съвсем всяка обстановка.
Всички тези фактори изясняват за какво възрастовата граница за преустановяване на кариерата в тениса непрестанно пораства. След като един състезател пробие в елита, той на практика няма причина да бърза да се отдръпва.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ