Рискове грозят банките
Тенденциите, проявяващи се в банковия бранш през последната година - реализиране на равнища на рентабилност, съответстващи на средата на ниски лихви, понижение на размера на необслужваните заеми чрез отписвания и продажби, както и поддържане на съответна финансова и ликвидна позиция на равнище банкова система се резервират. Това излиза наяве от последното издание под заглавие "Банките в България ", в което Българската национална банка (БНБ) наблюдава рисковия профил на банковата система през първото тримесечие на годината.
Финансистите показват, че в изискванията на задържащи се ниски лихвени нива и повишаване на заетостта и приходите, семействата и предприятията не престават да теглят от ден на ден заеми, с цел да финансират потреблението и вложенията си.
"Наред с това е налице и увеличено предложение на заемни запаси, за което способства, както засиленият вследствие на икономическото развиване вкус към вдишване на риск на кредитните институции, по този начин и размерът на ликвидните запаси, с който те разполагат. Растежът на заемите е по-ясно изразен при семействата. При нефинансовите предприятия към март 2019 година най-голямо повишаване на годишна база се следи в номиналните размери на заемите за компаниите в секторите интервенции с недвижими парцели, преработваща индустрия и хотелиерство и ресторантьорство ", показват специалистите от Българска народна банка.
Риск, обвързван с качеството на активите
Нарастването на вземанията на банковата система от неправителствения бранш се отразява позитивно върху доходността на кредитните институции, написа още в разбора.
"Продължителните интервали на ниски лихвени проценти и засилена кредитна интензивност обаче могат да доведат до струпване на систематични опасности, свързани със задлъжнялостта на неправителствения бранш. Въпреки че дълговите съотношения на предприятията и семействата сега са на относително ниски равнища поради бързите темпове на повишаване на приходите, в бъдеще не е изключено да настъпят неподходящи промени в потенциала за обслужване на отговорностите - да вземем за пример при възможен спад на икономическата интензивност, при повишаване на лихвените проценти по заемите в следствие от промени в паричната политика в еврозоната или при разширение на рисковите награди в цената на заемните запаси ", обръща внимание Българска народна банка.
От разбора излиза наяве, че без значение от свиването на размера на необслужваните заеми в българската банкова система, делът им в кредитния портфейл е над междинното за Европейски Съюз ниво, само че в същото време степента им на покритие с обезценки е измежду най-високите в Европейски Съюз (EBA Risk Dashboard5). Припомняме, че на 30 май 2019 година Управителният съвет на Българска народна банка одобри решение от 30 юни 2019 година да се ползват "Насоки за ръководство на необслужвани и преструктурирани експозиции " (EBA/GL/2018/06 от 31 октомври 2018 г.), издадени от Европейския банков орган (ЕБО). Прилагането им от страна на кредитните институции, както и от надзорните органи, ще способства за надеждността и хармонизирането на практиките и на надзорните условия за ръководството на необслужваните и преструктурираните експозиции.
Риск, обвързван с финансовата позиция
Тенденциите през последните месеци удостоверяват нуждата от влизащото през четвъртото тримесечие на 2019 година равнище от 0.5% на антицикличния финансов буфер, използван към локални кредитни рискови експозиции, както и повишението му на 1% от април 2020 година, показват от Централната банка.
"Консолидационните процеси в банковия бранш се чака да се отразят позитивно върху неговата резистентност, само че в същото време ще я слагат в по-силна взаимозависимост от положението на банките с по-голям пазарен дял ", акцентират от Българска народна банка. Основният макропруденциален инструмент, ориентиран към рисково държание в резултат на банковия размер, е финансовият буфер за други редовно значими институции (ДСЗИ). Напомняме, че от началото на 2019 година влезе в действие плануваното в границите на преходния интервал следващо повишение на финансовите условия за редовно значими институции, като размерът на буфера за ДСЗИ за самостоятелните банки през тази година е в интервала от 0.25% до 0.75 %.
"Ефектът от по-високите финансови условия ще се ускори в допълнение поради въздействието, което влезлите от началото на годината регулаторни промени могат да окажат върху размера на рисково претеглените активи на кредитните институции (такава смяна е плануваното в границите на преходно отнасяне нарастване на рисковото тегло за деноминирани във валута, друга от локалната, експозиции към централни държавни управления и централни банки на страни членки) ", коментират още от Българска народна банка.
Риск за доходността
На фона на ниските лихви чистият действен приход е обезщетен посредством нарастване на приходите от такси и комисиони и от финансови активи, излиза наяве от разбора на Българска народна банка.
"Наред с оптимизацията на разноските за активността, по-ниските разноски за амортизация имат сериозен принос за постигнатия през първото тримесечие на 2019 година финансов резултат. На равнище банки е налице друга дарба облагата да бъде употребена за вътрешна поддръжка за капитала ", разясняват от Централната банка.
Припомняме, че през първото тримесечие на 2019 година активите на банковата система набъбнаха с 2.5% и в края на март възлязоха на 108.2 милиарда лв.. Собственият капитал в салдото на банките набъбна с 303 млн. лева (2.2%) и в края на март възлезе на 14.2 милиарда лв.. За нарастването на балансовия капитал способства изменението на облагата, на насъбрания различен изчерпателен приход, на импортирания капитал и на премийните запаси.
Финансистите показват, че в изискванията на задържащи се ниски лихвени нива и повишаване на заетостта и приходите, семействата и предприятията не престават да теглят от ден на ден заеми, с цел да финансират потреблението и вложенията си.
"Наред с това е налице и увеличено предложение на заемни запаси, за което способства, както засиленият вследствие на икономическото развиване вкус към вдишване на риск на кредитните институции, по този начин и размерът на ликвидните запаси, с който те разполагат. Растежът на заемите е по-ясно изразен при семействата. При нефинансовите предприятия към март 2019 година най-голямо повишаване на годишна база се следи в номиналните размери на заемите за компаниите в секторите интервенции с недвижими парцели, преработваща индустрия и хотелиерство и ресторантьорство ", показват специалистите от Българска народна банка.
Риск, обвързван с качеството на активите
Нарастването на вземанията на банковата система от неправителствения бранш се отразява позитивно върху доходността на кредитните институции, написа още в разбора.
"Продължителните интервали на ниски лихвени проценти и засилена кредитна интензивност обаче могат да доведат до струпване на систематични опасности, свързани със задлъжнялостта на неправителствения бранш. Въпреки че дълговите съотношения на предприятията и семействата сега са на относително ниски равнища поради бързите темпове на повишаване на приходите, в бъдеще не е изключено да настъпят неподходящи промени в потенциала за обслужване на отговорностите - да вземем за пример при възможен спад на икономическата интензивност, при повишаване на лихвените проценти по заемите в следствие от промени в паричната политика в еврозоната или при разширение на рисковите награди в цената на заемните запаси ", обръща внимание Българска народна банка.
От разбора излиза наяве, че без значение от свиването на размера на необслужваните заеми в българската банкова система, делът им в кредитния портфейл е над междинното за Европейски Съюз ниво, само че в същото време степента им на покритие с обезценки е измежду най-високите в Европейски Съюз (EBA Risk Dashboard5). Припомняме, че на 30 май 2019 година Управителният съвет на Българска народна банка одобри решение от 30 юни 2019 година да се ползват "Насоки за ръководство на необслужвани и преструктурирани експозиции " (EBA/GL/2018/06 от 31 октомври 2018 г.), издадени от Европейския банков орган (ЕБО). Прилагането им от страна на кредитните институции, както и от надзорните органи, ще способства за надеждността и хармонизирането на практиките и на надзорните условия за ръководството на необслужваните и преструктурираните експозиции.
Риск, обвързван с финансовата позиция
Тенденциите през последните месеци удостоверяват нуждата от влизащото през четвъртото тримесечие на 2019 година равнище от 0.5% на антицикличния финансов буфер, използван към локални кредитни рискови експозиции, както и повишението му на 1% от април 2020 година, показват от Централната банка.
"Консолидационните процеси в банковия бранш се чака да се отразят позитивно върху неговата резистентност, само че в същото време ще я слагат в по-силна взаимозависимост от положението на банките с по-голям пазарен дял ", акцентират от Българска народна банка. Основният макропруденциален инструмент, ориентиран към рисково държание в резултат на банковия размер, е финансовият буфер за други редовно значими институции (ДСЗИ). Напомняме, че от началото на 2019 година влезе в действие плануваното в границите на преходния интервал следващо повишение на финансовите условия за редовно значими институции, като размерът на буфера за ДСЗИ за самостоятелните банки през тази година е в интервала от 0.25% до 0.75 %.
"Ефектът от по-високите финансови условия ще се ускори в допълнение поради въздействието, което влезлите от началото на годината регулаторни промени могат да окажат върху размера на рисково претеглените активи на кредитните институции (такава смяна е плануваното в границите на преходно отнасяне нарастване на рисковото тегло за деноминирани във валута, друга от локалната, експозиции към централни държавни управления и централни банки на страни членки) ", коментират още от Българска народна банка.
Риск за доходността
На фона на ниските лихви чистият действен приход е обезщетен посредством нарастване на приходите от такси и комисиони и от финансови активи, излиза наяве от разбора на Българска народна банка.
"Наред с оптимизацията на разноските за активността, по-ниските разноски за амортизация имат сериозен принос за постигнатия през първото тримесечие на 2019 година финансов резултат. На равнище банки е налице друга дарба облагата да бъде употребена за вътрешна поддръжка за капитала ", разясняват от Централната банка.
Припомняме, че през първото тримесечие на 2019 година активите на банковата система набъбнаха с 2.5% и в края на март възлязоха на 108.2 милиарда лв.. Собственият капитал в салдото на банките набъбна с 303 млн. лева (2.2%) и в края на март възлезе на 14.2 милиарда лв.. За нарастването на балансовия капитал способства изменението на облагата, на насъбрания различен изчерпателен приход, на импортирания капитал и на премийните запаси.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ