Нов модел за преодоляване на социалното неравенство
Темата за общественото неравноправие е измежду акцентите в предизборната конкуренция на претендентите на Демократическата партия в Съединени американски щати. Сенаторът демократ от Върмънт - Бърни Сандърс, огласи на 24 септември предлагането си за въвеждане на нова данъчна канара за най-богатите американци, която би редуцирала доста положенията им. Идеята на Сандърс де факто е заимствана от съпартийката му и противник в борбата за номинациите за президентските избори в Съединени американски щати през 2020-а - сенатор Елизабет Уорън от Масачузетс. И двамата желаят да таксуват цялото насъбрано положение на богаташите, а освен годишните им приходи - извънредно нападателен метод за орязване на активите на милиардерите. Тезите им са много смущаващи за съперниците им от ръководещата Републиканска партия. Което значи, че се нуждаят от корекции, с цел да могат вероятно да бъдат осъществени на процедура.
Нов модел за справяне с неравенството на приходите оферират Натан Гардълс и Никълъс Бергрюн - съоснователи на института "Бергрюн " в Лос Анджелис. Те стартират концепцията за народен държавен фонд, който ще се оправи със съществуващите сега несъответствия в икономическата мощност сред богатите компании и човеци и обществения бранш. Тезата им показва Рана Форухар - американски бизнес коментатор, виновен редактор на "Файненшъл таймс " и анализатор на международната стопанска система за "Си Ен Ен ". Тя излага вижданията си в коментар за "Файненшъл таймс ", оповестен в края на предходната седмица, чиито съществени тези представяме тук.
Основателят на "Фейсбук " - Марк Цукърбърг, счита, че Елизабет Уорън е "екзистенциална " опасност за неговата компания, написа Рана Форухар. Това може и да е правилно. Кандидатът за президент на Демократическата партия на Съединени американски щати би желала освен да разбие софтуерните колоси, само че и да полза с високи налози мастодонтите като "Фейсбук " и хората от "кръжока " на Цукърбърг. Въпросът е дали тя ще получи номинация от съпартийците си (което е доста вероятно), дали ще завоюва изборите (което също е допустимо, изключително в случай че Америка изпадне в рецесия) и по-късно - дали ще може да вкара в деяние предложенията си.
Богатите би трябвало да заплащат по-високи налози, изключително върху приходите си от вложения. Почти половината от приходите на редовите американци отиват за данъци, а дразнещото в тази ситуация е, че те са вследствие на действително положен труд. Докато тези, които печелят пари от растящите цени на фирмените акции, внасят доста по-малко. Всъщност, смяната точно на тази политика е основната теза в книгата "Триумфът на справедливостта " на Еманюел Саец и Гейбриъл Цукман, които поучават госпожа Уорън по данъчните въпроси, в това число и по какъв начин да се полза точно насъбраното положение, а не просто годишния приход.
За множеството американци обаче концепциите на Уорън са противоречиви. А доста демократи се изнервят дори единствено при споменаването на думата "преразпределение ". Освен това, в случай че Демократическата партия не успее да завоюва болшинство и в двете камари на конгреса, прокарването на генерални данъчни промени ще е доста мъчно, тъй като републиканците са твърдо срещу.
Какво би станало обаче при "предварително систематизиране "? Това е термин, употребен от Натан Гардълс и Никълъс Бергрюн - съоснователи на института "Бергрюн " в Лос Анджелис. Те стартират концепцията за народен държавен фонд, който ще се оправи със съществуващите сега несъответствия в икономическата мощност сред богатите компании и човеци и обществения бранш. Такъв фонд, да вземем за пример, може да купи дялове във компании, които печелят от обществени вложения или от обществени данни. Дигиталните компании, в това число "Фейсбук ", "Гугъл ", "Епъл " и "Амазон ", сигурно попадат в тази категория. Техните артикули значително са производни на системи, финансирани от изследвания на федералното държавно управление - Интернет, "Джи Пи Ес ", сензорни екрани - или на потреблението на лични данни.
Изземването на скъпите бумаги на съществуващи компании не е политически допустимо, нито е почтено, тъй като никой не може да промени постфактум разпоредбите на играта. Но покупката или търсенето на дялове в нови субекти е осъществимо. Норвегия и Сингапур имат ръководени от страната фондове, а Израел основава аналогично сдружение. В Германия страната има дялове в едри компании. И в двата случая приходите от тези вложения се изразходват в интерес на обществото. Дори богатите на първични материали американски щати като Аляска и Уайоминг имат опит в ръководството и разпределението на постъпленията от естествените благосъстояния в обществен интерес. Споделянето на благосъстоянието на компании, които извличат изгода от финансирани от данъкоплатците изследвания или от първични вложения в по-широка група сдружения, е концепция, която приляга на сегашната нова епоха на "акционерен капитализъм ". Тя евентуално ще е нужна и в епохата на "цифровия капитализъм ", при който формалните управляващи се борят да открият най-хубавия метод за "пленяване " на корпоративното положение, което може да се движи на всички места по света.
Или, както обобщава Организацията за икономическо сътрудничество и раз размяната на нови данъчни хрумвания за цифровата епоха при извършените в последно време съвещания, "разпределението на данъчни права не може повече да се дефинира извънредно до физическото наличие. Защото сегашните правила датират от 20-е години на предишния век и към този момент не са задоволителни да подсигуряват почтено разпределение на данъчни права във все по-глобализиращата се планета ".
Светът може и да не се усеща чак толкоз глобализиран в наши дни, само че данните и електронният адрес могат да се популяризират на всички места. Междувременно, ние се пренасочваме към стопанска система, която ще се основава от ден на ден и повече на интелектуална благосъстоятелност. Това внася дълбоки промени в пазара на труда, измествайки по-добре платените работни места, тъй като софтуерът, роботите и изкуственият разсъдък имат по-голям капацитет. Очевидно е, че при този сюжет благосъстоянието би трябвало да се овладява и да се споделя по нови способи, с цел да не се задълбочи още повече разделянето на обществото, установи в коментара си Рана Форухар.
В този смисъл е подходящо точно Калифорния, където се основава тази по-високопродуктивна и по-променяща се като работни места технология, да е водеща в намирането на решения. През 2016-а щатът сътвори капиталов фонд за всички поданици, в това число и за тези, чиито работодатели не оферират пенсионни проекти (каквито имат не повече от половината американци и този дял евентуално ще намалява). Очевидно, калифорнийското сдружение ще може да се разрасне до ранга на сингапурския Central Provident Fund - наложителен пестелив проект, в който вноски вършат и служащите, и работодателите, и средствата от който жителите могат да употребяват освен за пенсии, само че и за здравни грижи или за жилища.
Въпросът е по какъв начин да се финансира сходна държавна стратегия отвън самостоятелните вноски. Калифорния може да сътвори личен фонд от санкциите, които постанова на фирмите, нарушаващи новите цифрови нормативи за отбрана на персоналните данни. В някои случаи те са по-стриктни от европейските. Средствата от тази държавна конструкция могат да се харчат за възстановяване на инфраструктурата или да отиват при елементарните жители посредством самостоятелни проекти, които да се употребяват за всичко - от обучение до опазване на здравето и пенсии. Подобна стратегия би могла да върне салдото на силите сред държавния и частния бранш - витално значим въпрос за демократите, като в същото време резервира обичания на консерваторите самостоятелен избор - необичаен случай на печеливша за всички участници в процеса икономическа тактика.
Нов модел за справяне с неравенството на приходите оферират Натан Гардълс и Никълъс Бергрюн - съоснователи на института "Бергрюн " в Лос Анджелис. Те стартират концепцията за народен държавен фонд, който ще се оправи със съществуващите сега несъответствия в икономическата мощност сред богатите компании и човеци и обществения бранш. Тезата им показва Рана Форухар - американски бизнес коментатор, виновен редактор на "Файненшъл таймс " и анализатор на международната стопанска система за "Си Ен Ен ". Тя излага вижданията си в коментар за "Файненшъл таймс ", оповестен в края на предходната седмица, чиито съществени тези представяме тук.
Основателят на "Фейсбук " - Марк Цукърбърг, счита, че Елизабет Уорън е "екзистенциална " опасност за неговата компания, написа Рана Форухар. Това може и да е правилно. Кандидатът за президент на Демократическата партия на Съединени американски щати би желала освен да разбие софтуерните колоси, само че и да полза с високи налози мастодонтите като "Фейсбук " и хората от "кръжока " на Цукърбърг. Въпросът е дали тя ще получи номинация от съпартийците си (което е доста вероятно), дали ще завоюва изборите (което също е допустимо, изключително в случай че Америка изпадне в рецесия) и по-късно - дали ще може да вкара в деяние предложенията си.
Богатите би трябвало да заплащат по-високи налози, изключително върху приходите си от вложения. Почти половината от приходите на редовите американци отиват за данъци, а дразнещото в тази ситуация е, че те са вследствие на действително положен труд. Докато тези, които печелят пари от растящите цени на фирмените акции, внасят доста по-малко. Всъщност, смяната точно на тази политика е основната теза в книгата "Триумфът на справедливостта " на Еманюел Саец и Гейбриъл Цукман, които поучават госпожа Уорън по данъчните въпроси, в това число и по какъв начин да се полза точно насъбраното положение, а не просто годишния приход.
За множеството американци обаче концепциите на Уорън са противоречиви. А доста демократи се изнервят дори единствено при споменаването на думата "преразпределение ". Освен това, в случай че Демократическата партия не успее да завоюва болшинство и в двете камари на конгреса, прокарването на генерални данъчни промени ще е доста мъчно, тъй като републиканците са твърдо срещу.
Какво би станало обаче при "предварително систематизиране "? Това е термин, употребен от Натан Гардълс и Никълъс Бергрюн - съоснователи на института "Бергрюн " в Лос Анджелис. Те стартират концепцията за народен държавен фонд, който ще се оправи със съществуващите сега несъответствия в икономическата мощност сред богатите компании и човеци и обществения бранш. Такъв фонд, да вземем за пример, може да купи дялове във компании, които печелят от обществени вложения или от обществени данни. Дигиталните компании, в това число "Фейсбук ", "Гугъл ", "Епъл " и "Амазон ", сигурно попадат в тази категория. Техните артикули значително са производни на системи, финансирани от изследвания на федералното държавно управление - Интернет, "Джи Пи Ес ", сензорни екрани - или на потреблението на лични данни.
Изземването на скъпите бумаги на съществуващи компании не е политически допустимо, нито е почтено, тъй като никой не може да промени постфактум разпоредбите на играта. Но покупката или търсенето на дялове в нови субекти е осъществимо. Норвегия и Сингапур имат ръководени от страната фондове, а Израел основава аналогично сдружение. В Германия страната има дялове в едри компании. И в двата случая приходите от тези вложения се изразходват в интерес на обществото. Дори богатите на първични материали американски щати като Аляска и Уайоминг имат опит в ръководството и разпределението на постъпленията от естествените благосъстояния в обществен интерес. Споделянето на благосъстоянието на компании, които извличат изгода от финансирани от данъкоплатците изследвания или от първични вложения в по-широка група сдружения, е концепция, която приляга на сегашната нова епоха на "акционерен капитализъм ". Тя евентуално ще е нужна и в епохата на "цифровия капитализъм ", при който формалните управляващи се борят да открият най-хубавия метод за "пленяване " на корпоративното положение, което може да се движи на всички места по света.
Или, както обобщава Организацията за икономическо сътрудничество и раз размяната на нови данъчни хрумвания за цифровата епоха при извършените в последно време съвещания, "разпределението на данъчни права не може повече да се дефинира извънредно до физическото наличие. Защото сегашните правила датират от 20-е години на предишния век и към този момент не са задоволителни да подсигуряват почтено разпределение на данъчни права във все по-глобализиращата се планета ".
Светът може и да не се усеща чак толкоз глобализиран в наши дни, само че данните и електронният адрес могат да се популяризират на всички места. Междувременно, ние се пренасочваме към стопанска система, която ще се основава от ден на ден и повече на интелектуална благосъстоятелност. Това внася дълбоки промени в пазара на труда, измествайки по-добре платените работни места, тъй като софтуерът, роботите и изкуственият разсъдък имат по-голям капацитет. Очевидно е, че при този сюжет благосъстоянието би трябвало да се овладява и да се споделя по нови способи, с цел да не се задълбочи още повече разделянето на обществото, установи в коментара си Рана Форухар.
В този смисъл е подходящо точно Калифорния, където се основава тази по-високопродуктивна и по-променяща се като работни места технология, да е водеща в намирането на решения. През 2016-а щатът сътвори капиталов фонд за всички поданици, в това число и за тези, чиито работодатели не оферират пенсионни проекти (каквито имат не повече от половината американци и този дял евентуално ще намалява). Очевидно, калифорнийското сдружение ще може да се разрасне до ранга на сингапурския Central Provident Fund - наложителен пестелив проект, в който вноски вършат и служащите, и работодателите, и средствата от който жителите могат да употребяват освен за пенсии, само че и за здравни грижи или за жилища.
Въпросът е по какъв начин да се финансира сходна държавна стратегия отвън самостоятелните вноски. Калифорния може да сътвори личен фонд от санкциите, които постанова на фирмите, нарушаващи новите цифрови нормативи за отбрана на персоналните данни. В някои случаи те са по-стриктни от европейските. Средствата от тази държавна конструкция могат да се харчат за възстановяване на инфраструктурата или да отиват при елементарните жители посредством самостоятелни проекти, които да се употребяват за всичко - от обучение до опазване на здравето и пенсии. Подобна стратегия би могла да върне салдото на силите сред държавния и частния бранш - витално значим въпрос за демократите, като в същото време резервира обичания на консерваторите самостоятелен избор - необичаен случай на печеливша за всички участници в процеса икономическа тактика.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ