Българско танго с европейската валута
Темата за присъединението на България към ERM II и Банковия съюз още веднъж стана "гореща ". Но това не е изненада. Защото, съгласно прогнозите на множеството специалисти, юли ще е месецът на истината. Тогава се чака да стане ясно дали "Клубът на богатите " най-сетне ще отвори преддверието си за България или пък ще й затръшне вратата под носа за още няколко години, както постъпи през 2009 година поради световната финансова рецесия.
Последните събития към процедурата за участието в ERM II като че ли следват стъпките на тангото - две напред - една обратно. Сега България наподобява две стъпки по-близо до участието и в това време се отдалечава от действителното въвеждане на еврото като своя национална валута.
На прага на ERM II
Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис на няколко пъти съобщи, че "България може да се причисли към механизма ERM II още през юли, в случай че извърши и последното изискване пред нея ", визирайки нарастването на капитала на Първа капиталова банка.
Е, това е напът да се случи с присъединяване на страната. Икономическият министър Емил Караниколов удостовери пред кореспондент на "Банкеръ ", че страната е записала акции от новата емисия и ще придобие под 20% от капитала на ПИБ посредством Българската банка за развиване.
На 10 юни стана ясно, че ПИБ е продала всички 110 милиона права за нарастването на капитала й. Целта е, посредством продажбата на акции, капиталът на банката да бъде повишен с до 200 млн. лв..
Почти цялата емисия е трансферирана към клиенти на един медиатор, евентуално мениджърът по емисията "Първа финансова брокерска къща ". В случая става дума 108 милиона права, които сумарно ще отредят на вложителите 26.5% дял в банката. Икономическият министър Емил Караниколов удостовери и обществено, че страната е взела участие в изкупуването на част от правата. От думите обаче стана ясно, че има и частни вложители.
ПИБ получи утвърждение от Комисията за финансов контрол да предлага акциите с емисионна стойност от 5 лева за 1 лева всяка, колкото е номиналната стойност. До 25 юни банката се надява 40 млн. акции да бъдат напълно платени.
Икономическият министър Караниколов изясни, че присъединяване на страната е за да бъде покрито последното условие за участие в "чакалнята на еврозоната ". "Ситуацията е доста тежка. Заради пандемията няма доста вложители. Те изчакват какво ще се случи на международните пазари. Сроковете доста ни притискат и страната трябваше да взе участие. Ние сме взели участие в позволен портфейл ", сподели още Емил Караниколов.
Какъв е напредъкът на България?
На 10 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласява отчета си за постигнатия прогрес в седемте страни членки отвън еврозоната, които са правно задължени да вкарат еврото : България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.
По този мотив вицепрезидентът на Европейска комисия Валдис Домбровскис направи следния коментар: "Днешният отчет за конвергенцията демонстрира окуражаващ прогрес от страна на някои страни, макар че те към момента би трябвало да преминат през няколко стадия, преди да могат да се причислят към еврозоната. Както постоянно, Комисията е подготвена да поддържа тези страни членки. Важен стадий по този път е присъединението към валутния механизъм ERM II, за което Хърватия и България се приготвят сега. Приветстваме напъните и на двете страни в тази посока ".
Европейската комисия обаче непроменяемо подчертава, че България и Хърватия са поели редица задължения в сфери на политиката, които са от изключително значение за безпроблемното включване към ERМ ІІ. Което е единствено удостоверение, че с изключение на волята на ръководещите - да изискат това участие, значимо е по какъв начин ще бъдат оценени техните старания към задачата.
Като се имат поради крайните дати за икономическия разбор в отчета на ЕЦБ, излиза наяве, че цялостна оценка на въздействието на коронакризата върху процеса на конвергенция в Евросъюза ще бъде допустима едвам в идващия отчет през 2022 година. Така че несъразмерният оптимизъм би трябвало да бъде охладен.
Засега страната ни получава
"потупване по рамото "
поради бюджетната дисциплинираност. България не е нарушила условията бюджетния недостиг да бъде до 3% от Брутният вътрешен продукт, а равнището на държавния дълг да не е по-високо от 60% от Брутният вътрешен продукт.
Похвалени сме и поради паричната политика, която в цялостна степен е функционалност от Валутния ръб у нас - българският лев остана закрепен към еврото при курс 1,95583 лв. за 1 евро над две десетилетия. Докато всички останали изследвани валути (без хърватската куна), са се търгували в режим на еластичен обменен курс и при множеството от тях са следени мощни съмнения, изключително в изискванията на напрежение на финансовите пазари през март 2020 година.
Благодарение на валутния ръб страната ни поддържа и най-ниските дълготрайни лихвени проценти. По този индикатор сме в компанията на Швеция. Тук рецензиите са за прилежаща Румъния, която единствена е отчела дълготрайни лихвени проценти над референтната стойност от 2.9 %.
С това похвалите завършват.
Следват сериозните констатации на ЕЦБ,
които на процедура ни отдалечават от еврозоната.
Първият препъни камък е инфлацията . Средногодишната стойност на Хармонизирания показател на потребителските цени у нас през последната година у нас е 2,6%, което е доста над референтната стойност от 1,8% (на база трите страни с най-ниска инфлация), установи ЕЦБ.
Актуалната причина, посочена в отчета на ЕЦБ, е догонващата позиция на България при нивото на приходите: "Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни диференциали на инфлацията по отношение на тези в еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България още са доста под тези в еврозоната ".
И тук българското държавно управление би трябвало съществено да намерения. Повишението на приходите на държавните чиновници с решение на кабинета, основаването на нови държавни структури, в които да намерят комфортен кей още питомци на властта и убиването на дребния бизнес, няма да доведат до по този начин предстоящото покачване на стандарта на живот. Трябват нови ограничения и те няма да бъдат реализирани единствено с раздаването на заеми.
Качеството на институционалната среда
е вторият препъни камък пред България. По този индикатор ЕЦБ споделя, че като се изключи Швеция качеството на работа на институциите и ръководството е относително ниско в обсъжданите страни, изключително в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Редно е да се означи, че в критериите за постоянна институционална среда влиза и равнището на корупцията. А в последно време у нас зачестиха свадите, свързани с корупция по върховете на страната, и то най-много по случая "Васил Божков ".
В отчета на Европейска комисия се показват още веднъж и
несъответствия в закона за Българска народна банка
с условията на Договора за действие на Европейски Съюз, по-специално във връзка с независимостта на ръководството на Българска народна банка от държавното управление.
"Банкеръ " разказа този проблем още през 2018 година. Тогава Народното събрание одобри нови разпореждания за персоналната самостоятелност в централната банка. В закона бе записано, че предварителното освобождение на шефа на Българска народна банка може да бъде отнесено за разглеждане в Съда на Европейския съюз, само че Европейската комисия и ЕЦБ упорстват такова право да получат всички членове на управителния съвет на Българска народна банка. Така че откритото противоречие в българското законодателство не е изненада и евентуално пропускът скоро ще бъде поправен от депутатите.
Заключението в конвергентния отчет е, че
България не е подготвена за приемане на еврото
и към този момент не извършва 50% от формалните критерии. Тя покрива критерия за обществените финанси, както и този за дълготрайните лихвени проценти, само че поради растящата инфлация не покрива критерия за ценова непоклатимост. Подчертано е също, че страната ни към момента не е член на ERM II .
Както стана дума,
влизането в еврочакалнята
се чака да бъде решено идния месец - юли. И изказванията на Валдис Домбровскис са в унисон с последната прогноза на шефа на Българска народна банка Димитър Радев, който в края на април разгласи упованията си до три месеца да има развиване по кандидатурата на България за участие във валутния механизъм.
Анализаторите от рейтинговата организация S&P Global Ratings също означават, че България реализира постоянен прогрес към присъединението си към ERМ II и Банковия съюз. И специалистите от Fitch чакат "положително решение " за приемането на България в "чакалнята на еврозоната " през второто тримесечие на 2020 гoдина.
Така, че танцът продължава...
Последните събития към процедурата за участието в ERM II като че ли следват стъпките на тангото - две напред - една обратно. Сега България наподобява две стъпки по-близо до участието и в това време се отдалечава от действителното въвеждане на еврото като своя национална валута.
На прага на ERM II
Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис на няколко пъти съобщи, че "България може да се причисли към механизма ERM II още през юли, в случай че извърши и последното изискване пред нея ", визирайки нарастването на капитала на Първа капиталова банка.
Е, това е напът да се случи с присъединяване на страната. Икономическият министър Емил Караниколов удостовери пред кореспондент на "Банкеръ ", че страната е записала акции от новата емисия и ще придобие под 20% от капитала на ПИБ посредством Българската банка за развиване.
На 10 юни стана ясно, че ПИБ е продала всички 110 милиона права за нарастването на капитала й. Целта е, посредством продажбата на акции, капиталът на банката да бъде повишен с до 200 млн. лв..
Почти цялата емисия е трансферирана към клиенти на един медиатор, евентуално мениджърът по емисията "Първа финансова брокерска къща ". В случая става дума 108 милиона права, които сумарно ще отредят на вложителите 26.5% дял в банката. Икономическият министър Емил Караниколов удостовери и обществено, че страната е взела участие в изкупуването на част от правата. От думите обаче стана ясно, че има и частни вложители.
ПИБ получи утвърждение от Комисията за финансов контрол да предлага акциите с емисионна стойност от 5 лева за 1 лева всяка, колкото е номиналната стойност. До 25 юни банката се надява 40 млн. акции да бъдат напълно платени.
Икономическият министър Караниколов изясни, че присъединяване на страната е за да бъде покрито последното условие за участие в "чакалнята на еврозоната ". "Ситуацията е доста тежка. Заради пандемията няма доста вложители. Те изчакват какво ще се случи на международните пазари. Сроковете доста ни притискат и страната трябваше да взе участие. Ние сме взели участие в позволен портфейл ", сподели още Емил Караниколов.
Какъв е напредъкът на България?
На 10 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласява отчета си за постигнатия прогрес в седемте страни членки отвън еврозоната, които са правно задължени да вкарат еврото : България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.
По този мотив вицепрезидентът на Европейска комисия Валдис Домбровскис направи следния коментар: "Днешният отчет за конвергенцията демонстрира окуражаващ прогрес от страна на някои страни, макар че те към момента би трябвало да преминат през няколко стадия, преди да могат да се причислят към еврозоната. Както постоянно, Комисията е подготвена да поддържа тези страни членки. Важен стадий по този път е присъединението към валутния механизъм ERM II, за което Хърватия и България се приготвят сега. Приветстваме напъните и на двете страни в тази посока ".
Европейската комисия обаче непроменяемо подчертава, че България и Хърватия са поели редица задължения в сфери на политиката, които са от изключително значение за безпроблемното включване към ERМ ІІ. Което е единствено удостоверение, че с изключение на волята на ръководещите - да изискат това участие, значимо е по какъв начин ще бъдат оценени техните старания към задачата.
Като се имат поради крайните дати за икономическия разбор в отчета на ЕЦБ, излиза наяве, че цялостна оценка на въздействието на коронакризата върху процеса на конвергенция в Евросъюза ще бъде допустима едвам в идващия отчет през 2022 година. Така че несъразмерният оптимизъм би трябвало да бъде охладен.
Засега страната ни получава
"потупване по рамото "
поради бюджетната дисциплинираност. България не е нарушила условията бюджетния недостиг да бъде до 3% от Брутният вътрешен продукт, а равнището на държавния дълг да не е по-високо от 60% от Брутният вътрешен продукт.
Похвалени сме и поради паричната политика, която в цялостна степен е функционалност от Валутния ръб у нас - българският лев остана закрепен към еврото при курс 1,95583 лв. за 1 евро над две десетилетия. Докато всички останали изследвани валути (без хърватската куна), са се търгували в режим на еластичен обменен курс и при множеството от тях са следени мощни съмнения, изключително в изискванията на напрежение на финансовите пазари през март 2020 година.
Благодарение на валутния ръб страната ни поддържа и най-ниските дълготрайни лихвени проценти. По този индикатор сме в компанията на Швеция. Тук рецензиите са за прилежаща Румъния, която единствена е отчела дълготрайни лихвени проценти над референтната стойност от 2.9 %.
С това похвалите завършват.
Следват сериозните констатации на ЕЦБ,
които на процедура ни отдалечават от еврозоната.
Първият препъни камък е инфлацията . Средногодишната стойност на Хармонизирания показател на потребителските цени у нас през последната година у нас е 2,6%, което е доста над референтната стойност от 1,8% (на база трите страни с най-ниска инфлация), установи ЕЦБ.
Актуалната причина, посочена в отчета на ЕЦБ, е догонващата позиция на България при нивото на приходите: "Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни диференциали на инфлацията по отношение на тези в еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България още са доста под тези в еврозоната ".
И тук българското държавно управление би трябвало съществено да намерения. Повишението на приходите на държавните чиновници с решение на кабинета, основаването на нови държавни структури, в които да намерят комфортен кей още питомци на властта и убиването на дребния бизнес, няма да доведат до по този начин предстоящото покачване на стандарта на живот. Трябват нови ограничения и те няма да бъдат реализирани единствено с раздаването на заеми.
Качеството на институционалната среда
е вторият препъни камък пред България. По този индикатор ЕЦБ споделя, че като се изключи Швеция качеството на работа на институциите и ръководството е относително ниско в обсъжданите страни, изключително в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Редно е да се означи, че в критериите за постоянна институционална среда влиза и равнището на корупцията. А в последно време у нас зачестиха свадите, свързани с корупция по върховете на страната, и то най-много по случая "Васил Божков ".
В отчета на Европейска комисия се показват още веднъж и
несъответствия в закона за Българска народна банка
с условията на Договора за действие на Европейски Съюз, по-специално във връзка с независимостта на ръководството на Българска народна банка от държавното управление.
"Банкеръ " разказа този проблем още през 2018 година. Тогава Народното събрание одобри нови разпореждания за персоналната самостоятелност в централната банка. В закона бе записано, че предварителното освобождение на шефа на Българска народна банка може да бъде отнесено за разглеждане в Съда на Европейския съюз, само че Европейската комисия и ЕЦБ упорстват такова право да получат всички членове на управителния съвет на Българска народна банка. Така че откритото противоречие в българското законодателство не е изненада и евентуално пропускът скоро ще бъде поправен от депутатите.
Заключението в конвергентния отчет е, че
България не е подготвена за приемане на еврото
и към този момент не извършва 50% от формалните критерии. Тя покрива критерия за обществените финанси, както и този за дълготрайните лихвени проценти, само че поради растящата инфлация не покрива критерия за ценова непоклатимост. Подчертано е също, че страната ни към момента не е член на ERM II .
Както стана дума,
влизането в еврочакалнята
се чака да бъде решено идния месец - юли. И изказванията на Валдис Домбровскис са в унисон с последната прогноза на шефа на Българска народна банка Димитър Радев, който в края на април разгласи упованията си до три месеца да има развиване по кандидатурата на България за участие във валутния механизъм.
Анализаторите от рейтинговата организация S&P Global Ratings също означават, че България реализира постоянен прогрес към присъединението си към ERМ II и Банковия съюз. И специалистите от Fitch чакат "положително решение " за приемането на България в "чакалнята на еврозоната " през второто тримесечие на 2020 гoдина.
Така, че танцът продължава...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ