Колко пари изпращат навън чужденците, живеещи у нас
Темата за българите в чужбина, които изпращат милиони левове у нас всеки месец, от дълго време живее личен живот. Но освен българите търсят професионална реализация на открито в по-развитите страни. България също е дом за чужденци, които са емигрирали в търсене на по-добри условия за живот. А доста от тях изпращат средства към околните си, сходно на българите зад граница.
За първите девет месеца на актуалната 2021 година, паричните преводи на открито от чужденци, работещи и живеещи у нас, възлизат на 15.5 млн. евро (30.3 млн. лева), сочат данните на Българската национална банка.
Сумата е към 8 пъти по-ниска от тази, която превеждат българите в чужбина за свои близки, живеещи в България. За съпоставяне, за същия интервал, сънародниците зад граница са превели в България сумата от 124.6 млн. евро. Интересното е, че до момента в който емигрантските прехвърляния на българите понижават с цели 61% на годишна база вследствие на COVID-19 пандемията, то имигрантските прехвърляния на чужденците у нас нарастват с над 30% за година. Тоест пандемията освен понижава имигрантските прехвърляния, а ги усилва с 1/3.
Най-силният месец за чужденците у нас е бил май, когато преведената сума на открито възлиза на 3.6 млн. евро (7.04 млн. лева). Най-слабият интервал е бил септември с парични преводи от едвам 0.6 млн. евро (1.2 млн. лева). За съпоставяне, българите в чужбина са пратили през септември 13.8 млн. евро, което е съвсем колкото общата сума на всички прехвърляния на чужденците в България за тази година.
Колко чужденци работят у нас
Въпреки, че България е най-бедната страна в Европейския съюз, не трябва да забравяме, че по света има доста страни с много по-ниско равнище на развиване. В последна сметка страната ни е най-бедна в клуба на богатите, което надали топли някого, само че най-малко оказва помощ за относително реалистична преценка къде се намираме по отношение на останалите. Масовата емиграция не трябва да се свързва единствено с стопански аргументи, защото събитията от последните 30 години задушиха оптимизма и доверието в популацията, карайки го да търси вероятности на открито.
Навярно сходни претекстове карат някои чужденци да потърсят по-добър живот в България. По данни на Националния статистически институт, издадените позволения за дълготрайно и непрекъснато престояване у нас на жители на трети страни (тези отвън ЕС) доближават 51 723 броя към края на 2020 година.
Отговорът какъв брой тъкмо чужденци имат трудов контракт в България може да бъде открит в оценката за въздействието на Закон за трудовата миграция и подвижност, оповестен от Министерството на труда и обществената политика в средата на тази година. Трудовите контракти на жители от трети страни, подписани по българското законодателство, доближават 29 305 броя към края на 2020 година, излиза наяве от данни на Националната организация за приходите. Броят им пораства с близо 20% по отношение на миналата година.
През последните 5 години се следи само повишаване на договорите, което демонстрира, че България става все по-предпочитана от жителите на някои страни, а българският бизнес самоуверено поглежда към тях, било то заради липса на работна ръка или заради политика за редуциране на разноските за хонорари.
Гражданите на първите 9 страни по бройка у нас оформят над 80% от общия брой на чужденците, които работят в България.
Според отчета, обичайно първото място се държи от жителите на Русия, само че по отношение на 2015 година, техният брой е намалял с цели 30%. В същото време жителите на Северна Македония, Украйна, Турция, Молдова, Сърбия и Сирия се усилва на родния трудов пазар.
Регистрираните у нас трудови контракти на жители от Европейски Съюз възлизат на 12 186 броя към края на 2020 година. По страна на генезис максимален брой са жителите на Гърция, следват тези от Румъния, Италия и Полша, като през всичките години от 2015 година до 2020 година се следи нарастване в броя на тези лица.
Според отчета, данните водят до извода, че е обезпечена отбрана правата при свободно придвижване в задоволителна степен, тъй че да трансформира последователно България в привлекателно място за трудова претовареност на тези жители при удобни други условия на икономическата, публичната и политическата среда.
Трябва да се означи, че България има исторически общности в доста от горепосочените страни, което допуска, че у нас работят и жители на тези страни, разполагащи и с български паспорти.
Паралелно с това, страната ни има спогодби за контролиране на трудовата миграция с редица страни, като Армения, Грузия, Молдова, Украйна и впрочем.
Българите в чужбина пратиха 110 млн. евро от началото на годината
Парите изпратени у нас от българи, работещи и живеещи в чужбина, доближиха 110.8 млн. евро от началото на годината, сочат данните на Б...
Поради това, сезонната претовареност по българското Черноморие все по-често включва жители на някоя от тези страни.
Колко точни са данните за паричните трансфери
Статистиката за паричните прехвърляния не може да даде прецизен отговор за действителния размер нито на постъпленията у нас, нито на средствата изпратени на открито. В световния свят, в който живеем съществуват голям брой канали за трансфер на средства, които мъчно могат да бъдат обхванати. Така да вземем за пример данните на Българска народна банка се изготвят на база оценки. Доста постоянно цифрите се разграничават с тези на други институции като Световна банка или Организация на обединените нации, защото методологиите са разнообразни.
Например съгласно данните на Световната банка, чужденците живеещи у нас са изпратили цели 189 млн. $ към родните си места през 2020 година, което е доста повече от данните на Българска народна банка. Откакто сме член на Европейски Съюз пък, сумата изпратена на открито възлиза на близо 2 милиарда $ или приблизително по 142 млн. $ на година.
В същото време, българите зад граница са наляли у нас 954 млн. $ през 2020 година съгласно Световната банка, до момента в който съгласно Българска народна банка сумата възлиза на 340 млн. евро за същия интервал (около 385 млн. $ по сегашни цени).
Поради огромните разлики в данните, били те на Световна банка, Организация на обединените нации или Българска народна банка, тематиката за емигрантските прехвърляния постоянно се употребява за популистки цели. В актуалния обвързван свят, всички страни получават сходни прехвърляния, в това число и най-развитите стопански системи в света. Тези страни, които се устоят от пари от чужбина, нормално са страни в дълбока политическа и икономическа рецесия. Приносът на емигрантските прехвърляния за българската стопанска система е сериозен, само че обстановката е надалеч от апокалиптичните сюжети рисувани от мнозина. Живеещите и работещите в България, способстват за съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който емигрантските прехвърляния по-скоро издават неподходящите процеси в родния стопански и публичен живот, довели до всеобщата емиграция.
За първите девет месеца на актуалната 2021 година, паричните преводи на открито от чужденци, работещи и живеещи у нас, възлизат на 15.5 млн. евро (30.3 млн. лева), сочат данните на Българската национална банка.
Сумата е към 8 пъти по-ниска от тази, която превеждат българите в чужбина за свои близки, живеещи в България. За съпоставяне, за същия интервал, сънародниците зад граница са превели в България сумата от 124.6 млн. евро. Интересното е, че до момента в който емигрантските прехвърляния на българите понижават с цели 61% на годишна база вследствие на COVID-19 пандемията, то имигрантските прехвърляния на чужденците у нас нарастват с над 30% за година. Тоест пандемията освен понижава имигрантските прехвърляния, а ги усилва с 1/3.
Най-силният месец за чужденците у нас е бил май, когато преведената сума на открито възлиза на 3.6 млн. евро (7.04 млн. лева). Най-слабият интервал е бил септември с парични преводи от едвам 0.6 млн. евро (1.2 млн. лева). За съпоставяне, българите в чужбина са пратили през септември 13.8 млн. евро, което е съвсем колкото общата сума на всички прехвърляния на чужденците в България за тази година.
Колко чужденци работят у нас
Въпреки, че България е най-бедната страна в Европейския съюз, не трябва да забравяме, че по света има доста страни с много по-ниско равнище на развиване. В последна сметка страната ни е най-бедна в клуба на богатите, което надали топли някого, само че най-малко оказва помощ за относително реалистична преценка къде се намираме по отношение на останалите. Масовата емиграция не трябва да се свързва единствено с стопански аргументи, защото събитията от последните 30 години задушиха оптимизма и доверието в популацията, карайки го да търси вероятности на открито.
Навярно сходни претекстове карат някои чужденци да потърсят по-добър живот в България. По данни на Националния статистически институт, издадените позволения за дълготрайно и непрекъснато престояване у нас на жители на трети страни (тези отвън ЕС) доближават 51 723 броя към края на 2020 година.
Отговорът какъв брой тъкмо чужденци имат трудов контракт в България може да бъде открит в оценката за въздействието на Закон за трудовата миграция и подвижност, оповестен от Министерството на труда и обществената политика в средата на тази година. Трудовите контракти на жители от трети страни, подписани по българското законодателство, доближават 29 305 броя към края на 2020 година, излиза наяве от данни на Националната организация за приходите. Броят им пораства с близо 20% по отношение на миналата година.
През последните 5 години се следи само повишаване на договорите, което демонстрира, че България става все по-предпочитана от жителите на някои страни, а българският бизнес самоуверено поглежда към тях, било то заради липса на работна ръка или заради политика за редуциране на разноските за хонорари.
Гражданите на първите 9 страни по бройка у нас оформят над 80% от общия брой на чужденците, които работят в България.
Според отчета, обичайно първото място се държи от жителите на Русия, само че по отношение на 2015 година, техният брой е намалял с цели 30%. В същото време жителите на Северна Македония, Украйна, Турция, Молдова, Сърбия и Сирия се усилва на родния трудов пазар.
Регистрираните у нас трудови контракти на жители от Европейски Съюз възлизат на 12 186 броя към края на 2020 година. По страна на генезис максимален брой са жителите на Гърция, следват тези от Румъния, Италия и Полша, като през всичките години от 2015 година до 2020 година се следи нарастване в броя на тези лица.
Според отчета, данните водят до извода, че е обезпечена отбрана правата при свободно придвижване в задоволителна степен, тъй че да трансформира последователно България в привлекателно място за трудова претовареност на тези жители при удобни други условия на икономическата, публичната и политическата среда.
Трябва да се означи, че България има исторически общности в доста от горепосочените страни, което допуска, че у нас работят и жители на тези страни, разполагащи и с български паспорти.
Паралелно с това, страната ни има спогодби за контролиране на трудовата миграция с редица страни, като Армения, Грузия, Молдова, Украйна и впрочем.
Българите в чужбина пратиха 110 млн. евро от началото на годината
Парите изпратени у нас от българи, работещи и живеещи в чужбина, доближиха 110.8 млн. евро от началото на годината, сочат данните на Б...
Поради това, сезонната претовареност по българското Черноморие все по-често включва жители на някоя от тези страни.
Колко точни са данните за паричните трансфери
Статистиката за паричните прехвърляния не може да даде прецизен отговор за действителния размер нито на постъпленията у нас, нито на средствата изпратени на открито. В световния свят, в който живеем съществуват голям брой канали за трансфер на средства, които мъчно могат да бъдат обхванати. Така да вземем за пример данните на Българска народна банка се изготвят на база оценки. Доста постоянно цифрите се разграничават с тези на други институции като Световна банка или Организация на обединените нации, защото методологиите са разнообразни.
Например съгласно данните на Световната банка, чужденците живеещи у нас са изпратили цели 189 млн. $ към родните си места през 2020 година, което е доста повече от данните на Българска народна банка. Откакто сме член на Европейски Съюз пък, сумата изпратена на открито възлиза на близо 2 милиарда $ или приблизително по 142 млн. $ на година.
В същото време, българите зад граница са наляли у нас 954 млн. $ през 2020 година съгласно Световната банка, до момента в който съгласно Българска народна банка сумата възлиза на 340 млн. евро за същия интервал (около 385 млн. $ по сегашни цени).
Поради огромните разлики в данните, били те на Световна банка, Организация на обединените нации или Българска народна банка, тематиката за емигрантските прехвърляния постоянно се употребява за популистки цели. В актуалния обвързван свят, всички страни получават сходни прехвърляния, в това число и най-развитите стопански системи в света. Тези страни, които се устоят от пари от чужбина, нормално са страни в дълбока политическа и икономическа рецесия. Приносът на емигрантските прехвърляния за българската стопанска система е сериозен, само че обстановката е надалеч от апокалиптичните сюжети рисувани от мнозина. Живеещите и работещите в България, способстват за съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който емигрантските прехвърляния по-скоро издават неподходящите процеси в родния стопански и публичен живот, довели до всеобщата емиграция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ