Криминалето Божков и президентският трилър
Текстът на медийния специалист Георги Лозанов е препечатан от " Дойче веле ".
През последните седмици националната публика на Националната
лотария, до момента в който търка талончетата, можеше да следи едно криминале. Бихме могли да го назовем " Загадката на Черепа ".
Като цяло разпоредбите на известния род бяха спазени - като се изключи две: лесната известност на положителни и неприятни, а оттова и на наложителния хепиенд. Имаме ли хепиенд, откакто разобличаването на нарушителя в действителност го трансформира в жертва за огромна част от аудиторията? А нарушител жертва е невъзможна фигура за жанра, която най-малкото скапва удоволствието от гледането. Иначе - напълно по разпоредбите - нищо не е самоочевидно, има улики и хипотетични претекстове, а основните герои - Прокурор и Хазартен необут, наподобяват от двете страни на закона. Сюжетът попада в необятната рамка на " черния разказ " и води, с намесата на страната, до преразпределение на един полулегален пазар.
Вторият сюжет
Успоредно с това обаче течеше втори сюжет, пресичащ се с първия, само че попадащ в друга жанрова скица - на политическия трилър. Главните герои в него са Президент и Премиер, само че със специфичното присъединяване на великите сили (американци и руснаци). Именно във втория сюжет може да се открие отговора на главния въпрос, който първият слага: за какво Хазартният необут тъкмо в този момент е погнат за неща, които постоянно е правил? Отговорът също се състои от въпроси: дали пък босът не е решил да подкрепя финансово политически проект/субект, различен на партията на Премиера? Дали този индивид не е на или към Президента, каквито упования той от дълго време основава? Дали върху него не пада дългата сянка на Дългия? Дали не става дума, с изключение на за преразпределение на пазари, и за осуетен опит за промяна на политически сили?
Още повече, че съвсем по същото време, когато Прокурорът погна Хазартния необут, той погна и Президента. Направи го с обявяване (твърде противоречиво от позиция на закона) на СРС-та. От тях стана ясно, че Президентът се е възползва от служебното си състояние, с цел да прикрие обстоятелството, че " с връзки " е назначил приятелката си (вече негова съпруга) на работа.
Президентът обаче не влезе в директна борба с Прокурора, а с Премиера. Направи го с изявление, в което му насочи остри рецензии и сне доверието си от държавното управление му. Нито рецензиите бяха нови, нито той е в позиция да снема и дава доверие на Премиера. Но по този начин той се съобщи като водач на съпротивата против него, чиято последна цел - както личеше по твърдостта на тона му - е да го смъкна от власт. 
