Рекорден брой изборни секции в Германия. Какво не виждаме зад числата
Текстът е препубликуван от
Шейсет и две секции в 51 обитаеми места - българите в Германия ще могат да гласоподават на изборите на 4 април в рекорден брой секции. За съпоставяне - на последните избори през 2019 година за Европейски парламент българите в Германия са дали своят вот в общо 24 секции в 21 обитаеми места.
Първият прочит е несъмнено въодушевяващ - толкоз доста изборни секции нямаше да бъдат открити, в случай че нямаше толкоз искащи. Това е забавна и значима наклонност - българите в Германия, както и българите в чужбина, стават все по-осъзнати дейни жители, които се интересуват от бъдещето на България.
Рекордно огромният брой изборни секции отразява и друга наклонност - българите в Германия стават от ден на ден. Това е непрекъснато възходяща наклонност след приемането на България и Румъния в Европейския съюз.
Рекорден брой искащи да гласоподават или рекорден брой живеещи в Германия
В Германия статистически живее най-голямата група българи в Европа - близо половин милион души. Вероятно са доста повече. Според формалната статистика, през 2018 година в Германия живеят 83 милиона, а от тях 20, 8 милиона имат миграционен генезис. Други 10,9 милиона са чужденци, т.е. - хора без немско поданство. 44.1% от тях идват от страните от Европейски Съюз, в това число и от България.
Германия притегля българи от всички обществени равнища - както експерти с висше обучение в разнообразни професионални области, по този начин и хора с ниски приходи и ниско обучение. През последните години изключително нараства броят на хората от втората група. Увеличава се и броят на хората, които идват, без да знаят език. Най-често тези българи работят като строителни служащи, домашни помощници за възрастни и заболели хора, както и сезонни служащи - в селското стопанство, месопреработването и други.
Пандемията с ковид направи забележими съществени проблеми в немската стопанска система, надълбоко вкоренени сенчести структури и жестоки случаи на употреба и неприемливи условия на живот и работа точно за хората, идващи краткотрайно от страните от Югоизточна Европа. Няколко пъти сезонни служащи от България и Румъния попаднаха в новините и даже бяха популистки упрекнати за " импорт " на вируса през лятото на предходната година.
Колкото повече стават българите, толкоз по-сериозна става и тяхната обществена изолираност. Увеличаването на броя на българите, които идват краткотрайно и без да знаят език, основава нов проблем - тяхната обществена изолираност в анклави, затворени общности, които не се интегрират в немското общество . Тъй като българите идват от Европейския съюз, те остават " невидими " за множеството интеграционни стратегии в Германия. Това единствено усилва проблемите - колкото по-затворена и скрита е една общественост, толкоз по-лесна е тя за операция и употреба, от една страна, от друга - толкоз по-лесно тя става и цел на расистко принуждение.
Ще дам съответен образец. През предходната година бях помолена от немска доброволческа организация да оказа помощ за " деескалация " на дълго траещ и набъбващ кофликт в едно село в провинция Райнхард-Пфалц. Ставаше дума за къща, в която живеят чартърен мъже - строителни служащи от България.
В описанието на казуса организацията споделяше следното: " За разлика от бежанците и другите " забележими " потоци от арабско-ислямския свят, юго-източноевропейците (в случая от България) нямат законови проблеми с пребиваването си. Те идват от необразовани пластове, работят при тежки условия и заради метода си на живот (прекалена приложимост на алкохол, звук и мощна музика, сексизъм...) мъчно се интегрират в живота на селската общественост и я слагат пред огромни провокации в търсенето на подобаващи способи на другарство. Освен алкохолизма, на напред във времето са и голям брой обществени дефицити, проблеми с институциите, полицията, банките, немарливо отношение към хвърлянето на боклуци, липса на почит към съседите и околната среда. Тъй като обаче са законови жители на Европейския съюз, те остават " невидими " за институциите, към тях няма интегративен метод от страна на общинската администрация. "
В съответния случай българите бяха случили на положителни съседи - доброволци. С техни старания бяха проведени курсове по немски, курс за съществени права и отговорности в страната, курс за държание при шофиране и др, както и диалози със самите служащи, в това число с локални поданици с друга народност (Израел, Гана), с цел да се очертаят вероятни полета и вероятности за взаимно живеене.
Като жители на Европейски Съюз българите остават невидими за немските институции
Проблемът с " невидимостта " е, несъмнено, доста по-голям. Когато работиш незаконно или си експлоатиран, ти си заставен да останеш " незабележим ", в сянка - и това е систематичен проблем на страната, която позволява това. Това отбелязва лекар Лале Акгюн, някогашна депутатка от социал-демократическата партия, в специфичен диалог за расизма, ориентиран против хората от Югоизточна Европа и Турция.
Моята улица - 39 истории с улициС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Добрата вест е, че от ден на ден българи в Германия се ангажират в обществени и интегративни планове.
Другата страна на монетата не е изненадваща - разделянето сред " положителните " и " неприятните българи, с които не желая да имам нищо общо " е реалност. Наскоро в диалог със обществена работничка бях запитана дали познавам избрана българска група в огромен немски град. Оказа се, че при опит за контакт по обществен въпрос, тя е срещнала отговора " ние нямаме нищо общо с тези българи, ние сме пристигнали тук да учим и да се образоваме ".
Вероятно някой ще се запита - какво общо има всичко това с рекордния брой секции за изборите на 4 април? Вероятно, с цел да не забравяме, че българите в чужбина са огледало на обстановката в страната и че пред всички нас стои нерешеният проблем - по какъв начин и дали възходящата гражданска интензивност може да повлияе на възходящите отчуждение и незаинтересованост.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Шейсет и две секции в 51 обитаеми места - българите в Германия ще могат да гласоподават на изборите на 4 април в рекорден брой секции. За съпоставяне - на последните избори през 2019 година за Европейски парламент българите в Германия са дали своят вот в общо 24 секции в 21 обитаеми места.
Първият прочит е несъмнено въодушевяващ - толкоз доста изборни секции нямаше да бъдат открити, в случай че нямаше толкоз искащи. Това е забавна и значима наклонност - българите в Германия, както и българите в чужбина, стават все по-осъзнати дейни жители, които се интересуват от бъдещето на България.
Рекордно огромният брой изборни секции отразява и друга наклонност - българите в Германия стават от ден на ден. Това е непрекъснато възходяща наклонност след приемането на България и Румъния в Европейския съюз.
Рекорден брой искащи да гласоподават или рекорден брой живеещи в Германия
В Германия статистически живее най-голямата група българи в Европа - близо половин милион души. Вероятно са доста повече. Според формалната статистика, през 2018 година в Германия живеят 83 милиона, а от тях 20, 8 милиона имат миграционен генезис. Други 10,9 милиона са чужденци, т.е. - хора без немско поданство. 44.1% от тях идват от страните от Европейски Съюз, в това число и от България.
Германия притегля българи от всички обществени равнища - както експерти с висше обучение в разнообразни професионални области, по този начин и хора с ниски приходи и ниско обучение. През последните години изключително нараства броят на хората от втората група. Увеличава се и броят на хората, които идват, без да знаят език. Най-често тези българи работят като строителни служащи, домашни помощници за възрастни и заболели хора, както и сезонни служащи - в селското стопанство, месопреработването и други.
Пандемията с ковид направи забележими съществени проблеми в немската стопанска система, надълбоко вкоренени сенчести структури и жестоки случаи на употреба и неприемливи условия на живот и работа точно за хората, идващи краткотрайно от страните от Югоизточна Европа. Няколко пъти сезонни служащи от България и Румъния попаднаха в новините и даже бяха популистки упрекнати за " импорт " на вируса през лятото на предходната година.
Колкото повече стават българите, толкоз по-сериозна става и тяхната обществена изолираност. Увеличаването на броя на българите, които идват краткотрайно и без да знаят език, основава нов проблем - тяхната обществена изолираност в анклави, затворени общности, които не се интегрират в немското общество . Тъй като българите идват от Европейския съюз, те остават " невидими " за множеството интеграционни стратегии в Германия. Това единствено усилва проблемите - колкото по-затворена и скрита е една общественост, толкоз по-лесна е тя за операция и употреба, от една страна, от друга - толкоз по-лесно тя става и цел на расистко принуждение.
Ще дам съответен образец. През предходната година бях помолена от немска доброволческа организация да оказа помощ за " деескалация " на дълго траещ и набъбващ кофликт в едно село в провинция Райнхард-Пфалц. Ставаше дума за къща, в която живеят чартърен мъже - строителни служащи от България.
В описанието на казуса организацията споделяше следното: " За разлика от бежанците и другите " забележими " потоци от арабско-ислямския свят, юго-източноевропейците (в случая от България) нямат законови проблеми с пребиваването си. Те идват от необразовани пластове, работят при тежки условия и заради метода си на живот (прекалена приложимост на алкохол, звук и мощна музика, сексизъм...) мъчно се интегрират в живота на селската общественост и я слагат пред огромни провокации в търсенето на подобаващи способи на другарство. Освен алкохолизма, на напред във времето са и голям брой обществени дефицити, проблеми с институциите, полицията, банките, немарливо отношение към хвърлянето на боклуци, липса на почит към съседите и околната среда. Тъй като обаче са законови жители на Европейския съюз, те остават " невидими " за институциите, към тях няма интегративен метод от страна на общинската администрация. "
В съответния случай българите бяха случили на положителни съседи - доброволци. С техни старания бяха проведени курсове по немски, курс за съществени права и отговорности в страната, курс за държание при шофиране и др, както и диалози със самите служащи, в това число с локални поданици с друга народност (Израел, Гана), с цел да се очертаят вероятни полета и вероятности за взаимно живеене.
Като жители на Европейски Съюз българите остават невидими за немските институции
Проблемът с " невидимостта " е, несъмнено, доста по-голям. Когато работиш незаконно или си експлоатиран, ти си заставен да останеш " незабележим ", в сянка - и това е систематичен проблем на страната, която позволява това. Това отбелязва лекар Лале Акгюн, някогашна депутатка от социал-демократическата партия, в специфичен диалог за расизма, ориентиран против хората от Югоизточна Европа и Турция.
Добрата вест е, че от ден на ден българи в Германия се ангажират в обществени и интегративни планове.
Другата страна на монетата не е изненадваща - разделянето сред " положителните " и " неприятните българи, с които не желая да имам нищо общо " е реалност. Наскоро в диалог със обществена работничка бях запитана дали познавам избрана българска група в огромен немски град. Оказа се, че при опит за контакт по обществен въпрос, тя е срещнала отговора " ние нямаме нищо общо с тези българи, ние сме пристигнали тук да учим и да се образоваме ".
Вероятно някой ще се запита - какво общо има всичко това с рекордния брой секции за изборите на 4 април? Вероятно, с цел да не забравяме, че българите в чужбина са огледало на обстановката в страната и че пред всички нас стои нерешеният проблем - по какъв начин и дали възходящата гражданска интензивност може да повлияе на възходящите отчуждение и незаинтересованост.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ