Философия на птиците
Текстът е препубликуван от.
" Кацнал на оградата кос - целият черен, с жълта човка и блеснал взор. Погледнете го добре! Не е ли удовлетворен, че е кос? ", питат Филип Дюбоа и Елиз Русо още при започване на тази тънка брошура, отдадена колкото на птиците, толкоз и на хората.
Филип Дюбоа (1955) е френски академик - орнитолог, публицист и издател, създател освен на научни проучвания, само че и на документалистика. Елиз Русо пък е приключила философия, работи като публицист и написа по тематики, свързани с екологията и климата. В тандем Дюбоа и Русо са събрали в " Кратка философия на птиците " повече от двайсет есета за особеностите на птичия свят - чудати разкази за способността на птиците да бъдат правилни или не, да се ориентират в пространството, да мигрират, да оцеляват, да се борят и да се приспособяват.
Това са същински обстоятелства, само че и уроци за смелостта, за любознанието и търпението. Тук намираме освен обстоятелства, които могат да ни изненадат - за страха на птиците и по какъв начин някои от тях не могат да живеят самотни, само че и истории за това по какъв начин птиците имат потребност от време на време от тишина и успокоение - да спрат и да се отдадат на тъгата си, да преживеят моментите на уязвимост и да минат през онази промяна, която им е нужна - какъвто е процесът на оплакване при хората да вземем за пример или процесът на линеене при птиците. Или както пишат още първоначално Дюбоа и Русо, в тази книга те търсят от самото начало отговор на един въпрос: " В ХХI век какви уроци още имат да ни предадат птиците? ".
Кратка философия на птицитеС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
И незабавно дават образец - една остаряла сентенция учи, че птиците се скриват, с цел да умрат. Според създателите това не е належащо - при птиците няма дълго боледуващи или прекомерно остарели. В момента, в който една птица загуби форма, природата слага всичко по местата му, птицата става жертва на див звяр и светът продължава, без да се задават въпроси дали природата е жестока, дали сме варвари. Синигерът не привиква с концепцията за гибелта - той " не проектира съществуването си, не прави проекти, не отсрочва за на следващия ден, не си показва, че по-късно ще бъде по-добре. Той живее ", прецизират създателите.
Косовете също не мислят три часа преди да решат да изпеят любовна ария на женския кос, те отиват и го вършат. Дали на женската птица песента ѝ харесва, или не? Всъщност няма толкоз огромно значение. Нито единият, нито другият ще направи държавен проблем, в случай че не се получи. Те не се занимават нито с дълготрайни тактики, нито с безкрайни разсъждения. Без подозрение, птиците не познават, или едвам познават, подозрението.
Трябва да уточним, че в тези есета не става дума за целеустремено търсене на антропоморфичен взор към живата природа. Не, това са разкази за дивата природа, те се пробват да ни показват това, което по този начин или другояче е пред очите ни, само че нормално не го виждаме - любознанието на червеногушката, която има смелостта да учи света в близост все по-отблизо, или куража на дребните пойни птици, които не се замислят доста, когато атакуват див звяр в небето, и по тази причина доста постоянно съумяват да го прогонят.
Авторите загатват, че не е належащо непременно да се опитваме да открием по-дълбок смисъл в дейностите на птиците, не е нужно да търсим човешки черти в държанието им - това е прекомерно опростена, а може би и прекомерно сантиментална визия за техния свят.
Откакто индивидът се интересува от животните, и изключително от висшия клас животни, той им приписва жестове, държание или държане, които са плод единствено на субективна интерпретация.
Авторите дават образци по какъв начин по-доброто познаване на света на птиците може не просто да разшири визиите ни за света към нас, само че и да ни избави от неправилните клишетата, с които нормално мислим за птичия свят.
Да вземем за образец орела - несъмнено той е знак на силата и мощта. Безброй са страните и политическите партии, които са го приели за емблема. Разбира се, както при множеството грабливи птици, полетът му е възвишен, той си играе с въздуха и трудностите. Жълтите му очи му придават корав, мразовит взор - да кажем " неустрашим "?
Дюбоа и Русо показват, че все пак визията ни за орлите не е точна - да, те в действителност имат извънредно мощно зрение, способни са да уловят и най-малкото придвижване от стотици метри височина, само че чудото продължава единствено до момента в който орелът не си отвори човката.
" Гласовите му данни са също толкоз " изящни " като на беззъб човек ", майтапят се създателите. Но в тази ситуация е по-важно това, което не знаем - фактът, че орлите нормално не са последователи даже на най-малкото изпитание, те нямат нито желанието, нито опцията да пикират като соколите, с цел да преследват плячката, не се отдават на гневни полети, не са способни на някакви подвизи, а смелостта сигурно не е част от характера им. Затова и отстъпват по кураж даже пред дребната червеногръдка, която се среща в градските паркове, само че зад чийто " нежни любовни арии в градината стои върл грубиян ".
" Кратка философия на птиците " не е детска книга, само че може да бъде забавна и на деца, и на възрастни - може да се чете като справочник за един свят, който е пред очите ни, само че парадоксално не съумяваме да забележим и поради това постоянно не познаваме. А като гаранция, че всяка птица тук е посочена с точното си име, консултанти на изданието са доктор Петър Янков от Българското сдружение за отбрана на птиците и Радостина Ценова от фондация " Биоразнообразие ".
" Кацнал на оградата кос - целият черен, с жълта човка и блеснал взор. Погледнете го добре! Не е ли удовлетворен, че е кос? ", питат Филип Дюбоа и Елиз Русо още при започване на тази тънка брошура, отдадена колкото на птиците, толкоз и на хората.
Филип Дюбоа (1955) е френски академик - орнитолог, публицист и издател, създател освен на научни проучвания, само че и на документалистика. Елиз Русо пък е приключила философия, работи като публицист и написа по тематики, свързани с екологията и климата. В тандем Дюбоа и Русо са събрали в " Кратка философия на птиците " повече от двайсет есета за особеностите на птичия свят - чудати разкази за способността на птиците да бъдат правилни или не, да се ориентират в пространството, да мигрират, да оцеляват, да се борят и да се приспособяват.
Това са същински обстоятелства, само че и уроци за смелостта, за любознанието и търпението. Тук намираме освен обстоятелства, които могат да ни изненадат - за страха на птиците и по какъв начин някои от тях не могат да живеят самотни, само че и истории за това по какъв начин птиците имат потребност от време на време от тишина и успокоение - да спрат и да се отдадат на тъгата си, да преживеят моментите на уязвимост и да минат през онази промяна, която им е нужна - какъвто е процесът на оплакване при хората да вземем за пример или процесът на линеене при птиците. Или както пишат още първоначално Дюбоа и Русо, в тази книга те търсят от самото начало отговор на един въпрос: " В ХХI век какви уроци още имат да ни предадат птиците? ".
И незабавно дават образец - една остаряла сентенция учи, че птиците се скриват, с цел да умрат. Според създателите това не е належащо - при птиците няма дълго боледуващи или прекомерно остарели. В момента, в който една птица загуби форма, природата слага всичко по местата му, птицата става жертва на див звяр и светът продължава, без да се задават въпроси дали природата е жестока, дали сме варвари. Синигерът не привиква с концепцията за гибелта - той " не проектира съществуването си, не прави проекти, не отсрочва за на следващия ден, не си показва, че по-късно ще бъде по-добре. Той живее ", прецизират създателите.
Косовете също не мислят три часа преди да решат да изпеят любовна ария на женския кос, те отиват и го вършат. Дали на женската птица песента ѝ харесва, или не? Всъщност няма толкоз огромно значение. Нито единият, нито другият ще направи държавен проблем, в случай че не се получи. Те не се занимават нито с дълготрайни тактики, нито с безкрайни разсъждения. Без подозрение, птиците не познават, или едвам познават, подозрението.
Трябва да уточним, че в тези есета не става дума за целеустремено търсене на антропоморфичен взор към живата природа. Не, това са разкази за дивата природа, те се пробват да ни показват това, което по този начин или другояче е пред очите ни, само че нормално не го виждаме - любознанието на червеногушката, която има смелостта да учи света в близост все по-отблизо, или куража на дребните пойни птици, които не се замислят доста, когато атакуват див звяр в небето, и по тази причина доста постоянно съумяват да го прогонят.
Авторите загатват, че не е належащо непременно да се опитваме да открием по-дълбок смисъл в дейностите на птиците, не е нужно да търсим човешки черти в държанието им - това е прекомерно опростена, а може би и прекомерно сантиментална визия за техния свят.
Откакто индивидът се интересува от животните, и изключително от висшия клас животни, той им приписва жестове, държание или държане, които са плод единствено на субективна интерпретация.
Авторите дават образци по какъв начин по-доброто познаване на света на птиците може не просто да разшири визиите ни за света към нас, само че и да ни избави от неправилните клишетата, с които нормално мислим за птичия свят.
Да вземем за образец орела - несъмнено той е знак на силата и мощта. Безброй са страните и политическите партии, които са го приели за емблема. Разбира се, както при множеството грабливи птици, полетът му е възвишен, той си играе с въздуха и трудностите. Жълтите му очи му придават корав, мразовит взор - да кажем " неустрашим "?
Дюбоа и Русо показват, че все пак визията ни за орлите не е точна - да, те в действителност имат извънредно мощно зрение, способни са да уловят и най-малкото придвижване от стотици метри височина, само че чудото продължава единствено до момента в който орелът не си отвори човката.
" Гласовите му данни са също толкоз " изящни " като на беззъб човек ", майтапят се създателите. Но в тази ситуация е по-важно това, което не знаем - фактът, че орлите нормално не са последователи даже на най-малкото изпитание, те нямат нито желанието, нито опцията да пикират като соколите, с цел да преследват плячката, не се отдават на гневни полети, не са способни на някакви подвизи, а смелостта сигурно не е част от характера им. Затова и отстъпват по кураж даже пред дребната червеногръдка, която се среща в градските паркове, само че зад чийто " нежни любовни арии в градината стои върл грубиян ".
" Кратка философия на птиците " не е детска книга, само че може да бъде забавна и на деца, и на възрастни - може да се чете като справочник за един свят, който е пред очите ни, само че парадоксално не съумяваме да забележим и поради това постоянно не познаваме. А като гаранция, че всяка птица тук е посочена с точното си име, консултанти на изданието са доктор Петър Янков от Българското сдружение за отбрана на птиците и Радостина Ценова от фондация " Биоразнообразие ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ