"Убийте тези, които трябва да бъдат убити." 30 години от протестите на "Тянанмън"
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".
За хилядите китайски жители, протестирали в продължение на месеци против ръководещата комунистическа партия, Китай наподобява на ръба на огромна обществена смяна напролет на 1989 година Илюзиите им обаче са разрушени за една нощ, в която мнозина губят живота си, а останалите - свободата си.
За жестокото потушаване на митингите против режима в Пекин през днешния ден никой в Китай не приказва. Ако попитате китайски юноша за събитията на площад " Тянанмън " той евентуално ще ви отговори, че не знае защо става въпрос. В учебниците те въобще не се загатват. Държавни чиновници бдят непрестанно, с цел да не се появи в интернет информация за демонстрациите и кървавото им потушаване. Оцелели от митингите напролет на 1989 година описват, че не желаят децата им да знаят за събитията на " Тянанмън ", тъй като по този начин биха били изложени на заплаха.
В страната няма да се организира възпоменание за жертвите от клането на 4 юни 1989 година До площад " Тянанмън " няма да бъдат допускани публицисти, а достъпът до някои обществени мрежи и конгреси ще бъде блокиран за няколко дни. Единствената цел на тези ограничения е жестокото потушаване на студентските митинги да остане забравено.
За независимост и народна власт
Всичко стартира със гибелта на Ху Яобан, някогашен ръководител на Китайската комунистическа партия, който инициира промени за отваряне на стопанската система и отчасти демократизиране на политическата система. Хиляди студенти излизат на шествие в Пекин на 18 април 1989 година, с цел да почетат паметта му и да призоват за демократични промени.
През идващите седмици към студентите се причисляват хиляди хора и шествията се трансформират в митинги против ръководещата комунистическа партия. Няколко студенти стартират гладна стачка, към която се причисляват хиляди хора.
Кулминацията на митингите е на 19 май 1989 година, когато на " Тянанмън " се събират близо 1,2 милиона души, които упорстват за демократични промени.
На демонстрацията се появява и водачът на Китайската комунистическа партия Джао Дзъян. " Дойдохме прекомерно късно. Съжаляваме. Говорите за нас критикувате ни – всичко това е належащо ", обръща се Джао към 3000 студенти, чиято гладна стачка продължава седми ден. " Дойдох, с цел да ви помоля да ни простите. [...] Вие сте към момента млади, имате бъдеще пред себе си, би трябвало да бъдете здрави, с цел да видите по какъв начин Китай се модернизира ", споделя той и ги приканва да прекратят гладната стачка.
Борбата в Китайската комунистическа партия
Според оповестени неотдавна стенограми от съвещания на Китайската комунистическа партия в дните преди военната намеса против протестиращите студенти, партията е била разграничена на два лагера – този към Джао Дзъян, който упорства за договаряния с стачкуващите, и този към водача в сякна Дън Сяопин, тогава ръководител на Централната военна комисия, който поддържа потушаване на митингите с всички вероятни средства.
Западни медии поясняват думите на Джао пред студентите като опит да завоюва поддръжката им и да трансферира виновността за идното смазване на митингите на другите високопоставени функционери в Китайската комунистическа партия.
Непосредствено след изявлението му министър председателят Ли Пън афишира военно състояние. Китайските управляващи не разрешават на задгранични медии и публицисти да записват или вършат фотоси на протестиращите или на китайските управляващи.
" Убийте тези, които би трябвало да бъдат убити "
През нощта на 3 против 4 юни 1989 година китайски военни с танкове и тежко въоръжение стигат до площад " Тянанмън ". От един часа след среднощ до вечерта на идващия ден те преследват и убиват цивилни. Свидетели описват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин по този начин и не оповестява какъв е броят на жертвите. Оценките варират сред няколко стотин и няколко хиляди души.
Няколко дни по-късно водачите на Китайската комунистическа партия се събират на конгрес. Джао е свален от поста си. Той е упрекнат, че поддържа протестиращите, и завършва живота си под домакински арест 15 години по-късно. Останалите партийни функционери се сплотяват към позицията на Дън Сяопин.
" Убийте тези, които би трябвало да бъдат убити, осъдете тези, които би трябвало да бъдат наказани ", споделя Уанг Зен, съгласно оповестените през 2019 година стенограми, представени от " Ню Йорк таймс ".
" Диктатурата има своите принадлежности. Те не са основани единствено с цел да вдъхват почитание – основани са, с цел да бъдат изполвани ", споделя Бо Ибо - различен авторитетен функционер.
В идващите дни са задържани към 10 хиляди души. Няколко десетки стачкуващи са екзекутирани. Хиляди са наказани на пожизнен затвор поради присъединяване си в митингите или тъй като са се пробвали да прикрият протестиращите.
През идващите години ръководещите в Китай се пробват да заличат загатна за клането на " Тянанмън ". Забранени са възпоменателните шествия. Всички опити да бъде разкрита повече информация или са пресичани в зародиш, или са заклеймявани като изфабрикувани. При 20-ата годишнина от потушаването на митингите центърът на Пекин е затворен, неразрешено е задгранични публицисти да посещават " Тянанмън ", а достъпът до задгранични медии и обществени мрежи е блокиран.
За хилядите китайски жители, протестирали в продължение на месеци против ръководещата комунистическа партия, Китай наподобява на ръба на огромна обществена смяна напролет на 1989 година Илюзиите им обаче са разрушени за една нощ, в която мнозина губят живота си, а останалите - свободата си.
За жестокото потушаване на митингите против режима в Пекин през днешния ден никой в Китай не приказва. Ако попитате китайски юноша за събитията на площад " Тянанмън " той евентуално ще ви отговори, че не знае защо става въпрос. В учебниците те въобще не се загатват. Държавни чиновници бдят непрестанно, с цел да не се появи в интернет информация за демонстрациите и кървавото им потушаване. Оцелели от митингите напролет на 1989 година описват, че не желаят децата им да знаят за събитията на " Тянанмън ", тъй като по този начин биха били изложени на заплаха.
В страната няма да се организира възпоменание за жертвите от клането на 4 юни 1989 година До площад " Тянанмън " няма да бъдат допускани публицисти, а достъпът до някои обществени мрежи и конгреси ще бъде блокиран за няколко дни. Единствената цел на тези ограничения е жестокото потушаване на студентските митинги да остане забравено.
За независимост и народна власт
Всичко стартира със гибелта на Ху Яобан, някогашен ръководител на Китайската комунистическа партия, който инициира промени за отваряне на стопанската система и отчасти демократизиране на политическата система. Хиляди студенти излизат на шествие в Пекин на 18 април 1989 година, с цел да почетат паметта му и да призоват за демократични промени.
През идващите седмици към студентите се причисляват хиляди хора и шествията се трансформират в митинги против ръководещата комунистическа партия. Няколко студенти стартират гладна стачка, към която се причисляват хиляди хора.
Кулминацията на митингите е на 19 май 1989 година, когато на " Тянанмън " се събират близо 1,2 милиона души, които упорстват за демократични промени.
На демонстрацията се появява и водачът на Китайската комунистическа партия Джао Дзъян. " Дойдохме прекомерно късно. Съжаляваме. Говорите за нас критикувате ни – всичко това е належащо ", обръща се Джао към 3000 студенти, чиято гладна стачка продължава седми ден. " Дойдох, с цел да ви помоля да ни простите. [...] Вие сте към момента млади, имате бъдеще пред себе си, би трябвало да бъдете здрави, с цел да видите по какъв начин Китай се модернизира ", споделя той и ги приканва да прекратят гладната стачка.
Борбата в Китайската комунистическа партия
Според оповестени неотдавна стенограми от съвещания на Китайската комунистическа партия в дните преди военната намеса против протестиращите студенти, партията е била разграничена на два лагера – този към Джао Дзъян, който упорства за договаряния с стачкуващите, и този към водача в сякна Дън Сяопин, тогава ръководител на Централната военна комисия, който поддържа потушаване на митингите с всички вероятни средства.
Западни медии поясняват думите на Джао пред студентите като опит да завоюва поддръжката им и да трансферира виновността за идното смазване на митингите на другите високопоставени функционери в Китайската комунистическа партия.
Непосредствено след изявлението му министър председателят Ли Пън афишира военно състояние. Китайските управляващи не разрешават на задгранични медии и публицисти да записват или вършат фотоси на протестиращите или на китайските управляващи.
" Убийте тези, които би трябвало да бъдат убити "
През нощта на 3 против 4 юни 1989 година китайски военни с танкове и тежко въоръжение стигат до площад " Тянанмън ". От един часа след среднощ до вечерта на идващия ден те преследват и убиват цивилни. Свидетели описват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин по този начин и не оповестява какъв е броят на жертвите. Оценките варират сред няколко стотин и няколко хиляди души.
Няколко дни по-късно водачите на Китайската комунистическа партия се събират на конгрес. Джао е свален от поста си. Той е упрекнат, че поддържа протестиращите, и завършва живота си под домакински арест 15 години по-късно. Останалите партийни функционери се сплотяват към позицията на Дън Сяопин.
" Убийте тези, които би трябвало да бъдат убити, осъдете тези, които би трябвало да бъдат наказани ", споделя Уанг Зен, съгласно оповестените през 2019 година стенограми, представени от " Ню Йорк таймс ".
" Диктатурата има своите принадлежности. Те не са основани единствено с цел да вдъхват почитание – основани са, с цел да бъдат изполвани ", споделя Бо Ибо - различен авторитетен функционер.
В идващите дни са задържани към 10 хиляди души. Няколко десетки стачкуващи са екзекутирани. Хиляди са наказани на пожизнен затвор поради присъединяване си в митингите или тъй като са се пробвали да прикрият протестиращите.
През идващите години ръководещите в Китай се пробват да заличат загатна за клането на " Тянанмън ". Забранени са възпоменателните шествия. Всички опити да бъде разкрита повече информация или са пресичани в зародиш, или са заклеймявани като изфабрикувани. При 20-ата годишнина от потушаването на митингите центърът на Пекин е затворен, неразрешено е задгранични публицисти да посещават " Тянанмън ", а достъпът до задгранични медии и обществени мрежи е блокиран.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ