Нобелистът Дан Шетхман пред Мениджър нюз: Успехът е това, с което можеш да се гордееш
Технологичното обучение би трябвало да стартира от най-ранна възраст, още в детските градини, предложи в изявление особено за Мениджър Нюз израелският академик и притежател на Нобелова премия за химия проф. Дан Шехтман. Той е професор по материалознание в израелския софтуерен институ Технион. Получава Нобел през 2011 година за откриването на квазикристалите. Проф. Шехтман бе един от специфичните гост-лектори в София на формалното разкриване на първия в България институт за изкуствен интелект и компютърни науки INSAIT, което се състоя през днешния ден в НДК.
- Проф. Шехтман, кои са най-важните предпоставки за високотехнологичната промяна на една страна като България? Има ли универсална формула, която проектира триумфа на подобен преход?
- Да, има няколко определящи фактора за такава промяна. Първото изискване е страната да развива и поддържа потенциал от инженери и учени, да предизвиква висок интерес към инженерните науки. Второ значимо изискване е да има софтуерни бизнесмени, които бързо да интегрират откритията и разработките във високотехнологичната сфера в бизнеса и действителната стопанска система.
Но най-важното изискване е качеството на образованието. Ще стартира отдалече и ще ви дам един образец от моята страна, Израел. В Израел има доста по-малко университети от България, само че качеството на обучение е по-високо. Един от образците в това отношение е софтуерният университет Технион, в който работя. Тук върша леко отклоняване, с цел да прибавя още нещо доста значително във връзка с положителното образование в областта на високите технологии – значимо е то да става на родния език. Както знаете, това е сфера, в която езикът на науката е най-вече британски, сфера, доминирана от термини на британски. Когато Израел стартира да развива като тактика позиционирането си на международната карта на високотехнологичните народи, не съществуваха софтуерни термини на иврит. Това е езикът на Библията, само че там няма технологии. Затова, на нас ни се наложи в това число да приспособяваме и измислим терминология за технологиите на иврит.
Под положително софтуерно обучение към този момент нямаме поради единствено университетите. То би трябвало да стартира от учебните заведения и даже от детските градини. В Израел към този момент имаме подобен план. Той стартира съвсем непринудено, след едно мое изявление за израелско радио, в което споделих тезата си, че образованието в просвета и технологии би трябвало да стартира в детските градини. Две минути след края на изявлението ми се обади кметът на моя роден град Хайфа и сподели: „ Да го създадем! “ Аз го попитах какви средства е податлив да отдели, с цел да стартираме. И под пари нямах поради заплащане за мен, а за съоръжение на научни лаборатории в детските градини. Той даде цялостната си поддръжка и по този начин започнахме. Моето преподавателско присъединяване беше изцяло гратис. Оборудвахме няколко десетки градини с лаборатории, а една от детските градини беше построена като напълно научна. Тя се трансформира и в модел за шерване на опита ни в това отношение в целия свят. Започнаха да я посещават делегации от разнообразни страни, една от тях беше от столицата на Литва, Вилнюс. Две години по-късно хора от тази делегация ни се обадиха и описаха, че към този момент са разкрили 16 такива научни детски градини. Както виждате, не е по никакъв начин мъчно. Това може да стане и тук, в Българи. Просто е нужно в просветителната тактика да се включи концепцията за образование в тази тенденция да стартира от ранна детска възраст. Има и още едно наложително изискване за високотехнологична промяна и това е да се обезпечи непрекъснат поток от вложения в стартъпи, с цел да може основаното от науката да навлиза в практиката и бизнеса.
- Какво би могло да е евентуалното влияние върху бъдещето на България на публично открития през днешния ден високотехнологичен център INSAIT?
- На първо място този институт е основан да предизвиква икономическия напредък посредством обучение. Важно е този институт да поддържа високоекспертен потенциал, който работи тук, на територията на страната. Това е един от сигурните способи за справяне с казуса с „ приключването на мозъци “. Друг извънредно потребен резултат с предстоящ капацитет е, че сходни научни структури притеглят огромни компании да основават лични центрове за научно-развойна активност. Отново мога да дам образец с Израел, където към този момент има към 400 такива центрове. Това значи, че всяка огромна компания от световната ИТ екосистема има собствен подобен център, който пък разчита на кадровия капацитет на страната и по едно и също време основава работни места, само че и задоволително положителни условия тези фрагменти да не напущат родината си. В момента към 10% от дейната трудова мощ на Израел е в ИТ бранша. Действащите научно-технически компании са към 10 000 и съвкупността от всичко изброено до тук е съдействала за повдигането на Брутният вътрешен продукт на страната с към 2,3% единствено през предходната година. Отново обръщам внимание на това, че основната роля в този развой е на страната и на държавното управление. Те би трябвало да обезпечават поддръжка за високотехнологични стартъпи, които пък основават работни места за млади експерти и по този метод задържат силата на младите мозъци в страната.
- Вие получавате Нобелова премия за откритието си за квазикристалите. Помните ли по какъв начин и по кое време решихте да се посветите на науката? И за какво измежду всички други ваши научни достижения тъкмо това ви донесе Нобел?
- Запалих се по науката още като дете. Когато бях на 7 години моят дядо ми подари лупа за рожденния ми ден. Това се трансформира за мен в разкриване на един изцяло нов свят. Прекарвах дни наред, изследвайки всевъзможни дребни елементи на всички места към мен с лупата в ръка. Всичко потегли оттова. Този интерес към невидимите с невъоръжено око неща продължи и в учебно заведение. Спомням си да вземем за пример по какъв начин няколко пъти молех учителката ми по естествени науки да донесе микроскоп в клас, с цел да преглеждаме под него разнообразни обекти, само че това по този начин и не се случи. Ето ви образец за неприятен преподавател. Колкото до откритието на квазикристалите, то просто бе доста високо оценено от другите, получих доста други награди за него с изключение на Нобел.
- Каква е вашата формулировка за триумф през днешния ден?
- Успехът като цяло е нещо, с което можеш да се гордееш. Аз се гордея с моето семейство. Имам 4 деца, 12 внука и брачна половинка. Аз съм благополучен с тях и те са щастливи с мен. Това е най-голямата ми горделивост. А що се отнася до триумфа в науката, то това значи да имаш същински логичен принос за развиването на науката. Успехът в науката е да напредваш малко по малко, до момента в който стигнеш до в действителност нещо, което трансформира напълно съществувалата досега парадигма. Има открития, които не можеш да ги сложиш на масата за вечеря, само че са от изключителна значимост за науката и човечеството. Като да вземем за пример Теорията за разширението на Вселената.
Ирина Велева
- Проф. Шехтман, кои са най-важните предпоставки за високотехнологичната промяна на една страна като България? Има ли универсална формула, която проектира триумфа на подобен преход?
- Да, има няколко определящи фактора за такава промяна. Първото изискване е страната да развива и поддържа потенциал от инженери и учени, да предизвиква висок интерес към инженерните науки. Второ значимо изискване е да има софтуерни бизнесмени, които бързо да интегрират откритията и разработките във високотехнологичната сфера в бизнеса и действителната стопанска система.
Но най-важното изискване е качеството на образованието. Ще стартира отдалече и ще ви дам един образец от моята страна, Израел. В Израел има доста по-малко университети от България, само че качеството на обучение е по-високо. Един от образците в това отношение е софтуерният университет Технион, в който работя. Тук върша леко отклоняване, с цел да прибавя още нещо доста значително във връзка с положителното образование в областта на високите технологии – значимо е то да става на родния език. Както знаете, това е сфера, в която езикът на науката е най-вече британски, сфера, доминирана от термини на британски. Когато Израел стартира да развива като тактика позиционирането си на международната карта на високотехнологичните народи, не съществуваха софтуерни термини на иврит. Това е езикът на Библията, само че там няма технологии. Затова, на нас ни се наложи в това число да приспособяваме и измислим терминология за технологиите на иврит.
Под положително софтуерно обучение към този момент нямаме поради единствено университетите. То би трябвало да стартира от учебните заведения и даже от детските градини. В Израел към този момент имаме подобен план. Той стартира съвсем непринудено, след едно мое изявление за израелско радио, в което споделих тезата си, че образованието в просвета и технологии би трябвало да стартира в детските градини. Две минути след края на изявлението ми се обади кметът на моя роден град Хайфа и сподели: „ Да го създадем! “ Аз го попитах какви средства е податлив да отдели, с цел да стартираме. И под пари нямах поради заплащане за мен, а за съоръжение на научни лаборатории в детските градини. Той даде цялостната си поддръжка и по този начин започнахме. Моето преподавателско присъединяване беше изцяло гратис. Оборудвахме няколко десетки градини с лаборатории, а една от детските градини беше построена като напълно научна. Тя се трансформира и в модел за шерване на опита ни в това отношение в целия свят. Започнаха да я посещават делегации от разнообразни страни, една от тях беше от столицата на Литва, Вилнюс. Две години по-късно хора от тази делегация ни се обадиха и описаха, че към този момент са разкрили 16 такива научни детски градини. Както виждате, не е по никакъв начин мъчно. Това може да стане и тук, в Българи. Просто е нужно в просветителната тактика да се включи концепцията за образование в тази тенденция да стартира от ранна детска възраст. Има и още едно наложително изискване за високотехнологична промяна и това е да се обезпечи непрекъснат поток от вложения в стартъпи, с цел да може основаното от науката да навлиза в практиката и бизнеса.
- Какво би могло да е евентуалното влияние върху бъдещето на България на публично открития през днешния ден високотехнологичен център INSAIT?
- На първо място този институт е основан да предизвиква икономическия напредък посредством обучение. Важно е този институт да поддържа високоекспертен потенциал, който работи тук, на територията на страната. Това е един от сигурните способи за справяне с казуса с „ приключването на мозъци “. Друг извънредно потребен резултат с предстоящ капацитет е, че сходни научни структури притеглят огромни компании да основават лични центрове за научно-развойна активност. Отново мога да дам образец с Израел, където към този момент има към 400 такива центрове. Това значи, че всяка огромна компания от световната ИТ екосистема има собствен подобен център, който пък разчита на кадровия капацитет на страната и по едно и също време основава работни места, само че и задоволително положителни условия тези фрагменти да не напущат родината си. В момента към 10% от дейната трудова мощ на Израел е в ИТ бранша. Действащите научно-технически компании са към 10 000 и съвкупността от всичко изброено до тук е съдействала за повдигането на Брутният вътрешен продукт на страната с към 2,3% единствено през предходната година. Отново обръщам внимание на това, че основната роля в този развой е на страната и на държавното управление. Те би трябвало да обезпечават поддръжка за високотехнологични стартъпи, които пък основават работни места за млади експерти и по този метод задържат силата на младите мозъци в страната.
- Вие получавате Нобелова премия за откритието си за квазикристалите. Помните ли по какъв начин и по кое време решихте да се посветите на науката? И за какво измежду всички други ваши научни достижения тъкмо това ви донесе Нобел?
- Запалих се по науката още като дете. Когато бях на 7 години моят дядо ми подари лупа за рожденния ми ден. Това се трансформира за мен в разкриване на един изцяло нов свят. Прекарвах дни наред, изследвайки всевъзможни дребни елементи на всички места към мен с лупата в ръка. Всичко потегли оттова. Този интерес към невидимите с невъоръжено око неща продължи и в учебно заведение. Спомням си да вземем за пример по какъв начин няколко пъти молех учителката ми по естествени науки да донесе микроскоп в клас, с цел да преглеждаме под него разнообразни обекти, само че това по този начин и не се случи. Ето ви образец за неприятен преподавател. Колкото до откритието на квазикристалите, то просто бе доста високо оценено от другите, получих доста други награди за него с изключение на Нобел.
- Каква е вашата формулировка за триумф през днешния ден?
- Успехът като цяло е нещо, с което можеш да се гордееш. Аз се гордея с моето семейство. Имам 4 деца, 12 внука и брачна половинка. Аз съм благополучен с тях и те са щастливи с мен. Това е най-голямата ми горделивост. А що се отнася до триумфа в науката, то това значи да имаш същински логичен принос за развиването на науката. Успехът в науката е да напредваш малко по малко, до момента в който стигнеш до в действителност нещо, което трансформира напълно съществувалата досега парадигма. Има открития, които не можеш да ги сложиш на масата за вечеря, само че са от изключителна значимост за науката и човечеството. Като да вземем за пример Теорията за разширението на Вселената.
Ирина Велева
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ