Възможен ли е договор за контрол на кибероръжията?
Технологичните провокации са големи, само че най-страшна е неналичието на политическа воля
Кибероръжията не могат да бъдат забранение с какъвто и да е световен контракт, а единствено тяхното потребление, считат експерти (снимка: CC0 Public Domain)
В последните няколко години станахме очевидци на зората на една от дълго време планувана епоха, в която киберпространството се трансформира в сцена на военни дейности – толкоз, колкото и физическото полесражение. До момента обаче няма прогрес по сформирането на „ разпоредбите на войната “. Те би трябвало да се отнасят до киберинструменти и оръжия, каквито никой до момента не е регулирал. Този проблем незабавно би трябвало да бъде прегледан, приканват експерти.
Апелът пристигна в неотдавна оповестена публикация от Института за цифрова сигурност (DSI) на Европейската школа по мениджмънт и технологии (ESMT) в Берлин и Техническия университет в Дармщат в Германия. Публикацията изследва някои от провокациите, пред които е изправено ефикасното контролиране и на кибероръжията и тяхното управление.
Въз основа на обзор на литературата, разглеждащ провокациите и трудностите, пред които са изправени ограниченията за надзор на кибероръжията, и изявленията с специалисти по тематиката, откривателят на DSI Хелене Плейл и нейните сътрудници са разгледали компликациите, които би трябвало да бъдат преодолени от интернационалната общественост.
още по темата
Изследователите заключават, че обичайните ограничения за надзор на оръжията не могат да бъдат приложени към киберинструментите. Затова ще би трябвало да се измислят различни и по-креативни решения.
Плейл твърди, че един вероятен метод може да е дефинирането и санкционирането на потреблението на киберинструменти, а не самите принадлежности. Така може да се даде опция на страните да подписват и съблюдават съглашения.
„ Според литературата и специалистите, нито контролът на кибероръжията, нито друга софтуерна регулация за киберпространството биха могли да работят “, сподели Плейл. „ Вместо това фокусът би трябвало да бъде върху възбраната на избрани дейности, защото специалистите не виждат никакъв късмет за механизми за инспекция, изключително заради високото равнище на навлизане, което би било належащо “, сподели тя.
Едно от фундаменталните провокации, пред които са изправени бранителите на контрола върху оръжията, ще бъде да доближат до ясни и единни дефиниции на основни термини – в това число термина кибероръжие. Така е, тъй като стандартната формулировка на оръжие в действителност не улавя какво съставлява или прави кибероръжието.
Дори в случай че някой може сполучливо да събере Съединени американски щати, Китай и Русия на една маса за договаряния, в случай че те не могат да дефинират какво желаят да управляват, киберпреговорите ще приключат безуспешно, безапелационни са експертите.
Вторият проблем е обвързван с първия и е посочен в документа като „ алтернативата за двойната приложимост “. Просто казано, компютър, USB памет или програмен продукт могат да бъдат употребявани за законни цивилен цели, както и за военни. А това прави доста мъчно разграничаването на другите типове приложимост и на практика невероятно забраняването на инструментите.
„ Можете елементарно да възбраните нуклеарните оръжия, тъй като елементарните жители не се разхождат с междуконтинентални балистични ракети в джобовете си, само че с киберроъжията не е по този начин – всички носят преносими компютри и смарт телефони “, споделя Плейл.
В този подтекст би трябвало да се прегледа и ролята на софтуерната промишленост. Държавите нямат едноличен надзор върху киберинструментите, които могат да се употребяват като оръжия. Различните цифрови системи се създават от компании за сигурност от разнообразни държавни и се продават в частния бранш. Организациите имат благосъстоятелност и оперативни права над тези технологии.
Частният бранш ще би трябвало да бъде включен и зает, с цел да бъде ефикасен контролът върху кибероръжията. А това е огромна задача, както наскоро демонстрираха дейностите на фирмите за наемен шпионски програмен продукт (екипът засяга образеца с опозорената израелска компания NSO Group).
Третото предизвикателство още веднъж е продължение на първите две. Според откривателите, намирането на подобаващи механизми за инспекция за определяне на надзор върху оръжията в киберпространството е в действителност доста мъчно.
Като цяло ние знаем кои са „ нуклеарните сили “ на света и какви качества имат. Това разрешава релативно ясно и елементарно да бъдат дефинирани рестриктивните мерки, считани за рационални. Но сходно състояние е на практика невероятно, когато става дума за кибероръжия.
Трудно е да си представим другите страни да седнат на една маса и да се спогодят до каква степен да „ лимитират броя на хакерите, които ще работят за техните разследващи организации “, споделят откривателите.
Важно основание е, че би трябвало да мислим какъв брой бързо се развиват технологиите. Дигиталните средства, употребявани при хакерски атаки, се трансформират бързо. Менят се и тактиките, тактиките и процедурите (СТП), употребявани от „ държавните хакери “, изяснява Плейл.
„ Разработването на нови оръжия ще продължи да изпреварва регулаторните старания – до момента в който новата норма бъде разисквана, технологията към този момент ще я е задминала “, разяснява експертът.
И най-после, сподели Плейл, сега липсва политическа воля за определяне на ограничения за надзор на кибероръжията. Държавите едвам в този момент откриват стратегическата стойност на киберинструментите.
Предвид актуалната геополитическа обстановка, ползите на страните са извънредно разнообразни. Спазването на какъвто и да е контракт за потребление на киберинструменти може да им наподобява немислимо.
Последното предизвикателство е може би най-трудното. Поглеждайки обратно в историята, Женевската спогодба е препоръчана за първи път от швейцарски предприемач, шокиран от видяното в борбата при Солферино през 1859 година сред френско-италиански съюз и Австрийската империя. Последващите усъвършенствания конвенцията са направени в отговор на ужасите на окопната война по време на Първата международна война и нацистките зверства през Втората международна война.
Уви, може да е нужен унищожителен киберинцидент, който да коства стотици или хиляди животи, с цел да принуди държавните управления да преговорят по този проблем, притесняват се откривателите.
Кибероръжията не могат да бъдат забранение с какъвто и да е световен контракт, а единствено тяхното потребление, считат експерти (снимка: CC0 Public Domain)
В последните няколко години станахме очевидци на зората на една от дълго време планувана епоха, в която киберпространството се трансформира в сцена на военни дейности – толкоз, колкото и физическото полесражение. До момента обаче няма прогрес по сформирането на „ разпоредбите на войната “. Те би трябвало да се отнасят до киберинструменти и оръжия, каквито никой до момента не е регулирал. Този проблем незабавно би трябвало да бъде прегледан, приканват експерти.
Апелът пристигна в неотдавна оповестена публикация от Института за цифрова сигурност (DSI) на Европейската школа по мениджмънт и технологии (ESMT) в Берлин и Техническия университет в Дармщат в Германия. Публикацията изследва някои от провокациите, пред които е изправено ефикасното контролиране и на кибероръжията и тяхното управление.
Въз основа на обзор на литературата, разглеждащ провокациите и трудностите, пред които са изправени ограниченията за надзор на кибероръжията, и изявленията с специалисти по тематиката, откривателят на DSI Хелене Плейл и нейните сътрудници са разгледали компликациите, които би трябвало да бъдат преодолени от интернационалната общественост.
още по темата
Изследователите заключават, че обичайните ограничения за надзор на оръжията не могат да бъдат приложени към киберинструментите. Затова ще би трябвало да се измислят различни и по-креативни решения.
Плейл твърди, че един вероятен метод може да е дефинирането и санкционирането на потреблението на киберинструменти, а не самите принадлежности. Така може да се даде опция на страните да подписват и съблюдават съглашения.
„ Според литературата и специалистите, нито контролът на кибероръжията, нито друга софтуерна регулация за киберпространството биха могли да работят “, сподели Плейл. „ Вместо това фокусът би трябвало да бъде върху възбраната на избрани дейности, защото специалистите не виждат никакъв късмет за механизми за инспекция, изключително заради високото равнище на навлизане, което би било належащо “, сподели тя.
Едно от фундаменталните провокации, пред които са изправени бранителите на контрола върху оръжията, ще бъде да доближат до ясни и единни дефиниции на основни термини – в това число термина кибероръжие. Така е, тъй като стандартната формулировка на оръжие в действителност не улавя какво съставлява или прави кибероръжието.
Дори в случай че някой може сполучливо да събере Съединени американски щати, Китай и Русия на една маса за договаряния, в случай че те не могат да дефинират какво желаят да управляват, киберпреговорите ще приключат безуспешно, безапелационни са експертите.
Вторият проблем е обвързван с първия и е посочен в документа като „ алтернативата за двойната приложимост “. Просто казано, компютър, USB памет или програмен продукт могат да бъдат употребявани за законни цивилен цели, както и за военни. А това прави доста мъчно разграничаването на другите типове приложимост и на практика невероятно забраняването на инструментите.
„ Можете елементарно да възбраните нуклеарните оръжия, тъй като елементарните жители не се разхождат с междуконтинентални балистични ракети в джобовете си, само че с киберроъжията не е по този начин – всички носят преносими компютри и смарт телефони “, споделя Плейл.
В този подтекст би трябвало да се прегледа и ролята на софтуерната промишленост. Държавите нямат едноличен надзор върху киберинструментите, които могат да се употребяват като оръжия. Различните цифрови системи се създават от компании за сигурност от разнообразни държавни и се продават в частния бранш. Организациите имат благосъстоятелност и оперативни права над тези технологии.
Частният бранш ще би трябвало да бъде включен и зает, с цел да бъде ефикасен контролът върху кибероръжията. А това е огромна задача, както наскоро демонстрираха дейностите на фирмите за наемен шпионски програмен продукт (екипът засяга образеца с опозорената израелска компания NSO Group).
Третото предизвикателство още веднъж е продължение на първите две. Според откривателите, намирането на подобаващи механизми за инспекция за определяне на надзор върху оръжията в киберпространството е в действителност доста мъчно.
Като цяло ние знаем кои са „ нуклеарните сили “ на света и какви качества имат. Това разрешава релативно ясно и елементарно да бъдат дефинирани рестриктивните мерки, считани за рационални. Но сходно състояние е на практика невероятно, когато става дума за кибероръжия.
Трудно е да си представим другите страни да седнат на една маса и да се спогодят до каква степен да „ лимитират броя на хакерите, които ще работят за техните разследващи организации “, споделят откривателите.
Важно основание е, че би трябвало да мислим какъв брой бързо се развиват технологиите. Дигиталните средства, употребявани при хакерски атаки, се трансформират бързо. Менят се и тактиките, тактиките и процедурите (СТП), употребявани от „ държавните хакери “, изяснява Плейл.
„ Разработването на нови оръжия ще продължи да изпреварва регулаторните старания – до момента в който новата норма бъде разисквана, технологията към този момент ще я е задминала “, разяснява експертът.
И най-после, сподели Плейл, сега липсва политическа воля за определяне на ограничения за надзор на кибероръжията. Държавите едвам в този момент откриват стратегическата стойност на киберинструментите.
Предвид актуалната геополитическа обстановка, ползите на страните са извънредно разнообразни. Спазването на какъвто и да е контракт за потребление на киберинструменти може да им наподобява немислимо.
Последното предизвикателство е може би най-трудното. Поглеждайки обратно в историята, Женевската спогодба е препоръчана за първи път от швейцарски предприемач, шокиран от видяното в борбата при Солферино през 1859 година сред френско-италиански съюз и Австрийската империя. Последващите усъвършенствания конвенцията са направени в отговор на ужасите на окопната война по време на Първата международна война и нацистките зверства през Втората международна война.
Уви, може да е нужен унищожителен киберинцидент, който да коства стотици или хиляди животи, с цел да принуди държавните управления да преговорят по този проблем, притесняват се откривателите.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ