Нашите момичета: Теодора Славова, чиято най-голяма победа е тази срещу самата нея
Теди опитва с границите и рестриктивните мерки, които сами си слагаме. Чувства се вкъщи на всички места, където душата й е спокойна, и въпреки всичко сърцето й жадува Севера, а тялото - Юга. При нас Теди написа за музика, а в последно време се изявява като главен създател на Любов и други бедствия. Отскоро следим и персоналния й блог teodoraslavova.blogspot.com
Коя е Теодора Славова тук и в този момент?
Тя е друга от Теодора Славова преди една година и от Теодора Славова след една година.
А каква би желала още да бъде?
По-мъдра и по-търпелива.
Разкажи ни за експериментаторката в теб, апелирам!
Експериментирам с границите, с рестриктивните мерки, които сами си слагаме. Малките деца не знаят кое е допустимо и кое не и по тази причина вършат невероятни неща. Животните – също. Те нямат „ рамкирано мислене “. Рамките са хубави единствено към фотоси или картини. Животът обаче е динамичност, той има потребност от шир.
Ти по кое време разбра какво искаш?
Когато се изгубих – интелектуално и духовно. Нямах различен избор с изключение на да стартира да се диря.Винаги се стремя да давам най-хубавото от себе си. Може би това е част от суетата ми. Какво не заменяш за нищо друго?
Приятелите и фамилията си. Благодаря им, че са такива, каквито са.
За какво още не си подготвена през днешния ден?
Не съм подготвена за някои взаимни отстъпки, за посредствеността (във всичките ѝ измерения) и за експанзията.
Как разбираш дали си дала най-хубавото от себе си?
Винаги се стремя да давам най-хубавото от себе си. Може би това е част от суетата ми. Понякога обаче не ми доближават силите с цел да реализира това, което желая.
Коя е най-голямата ти победа?
Най-голямата ми победа е против мен самата – да се приема и харесам такава, каквато съм – несъвършена. Беше много мъчно.
За какво още малко не ти доближава?
Все още не съм се оптимизирала откъм време, с цел да се заема по-категорично с няколко плана, които бих желала да осъществявам.
Къде е “ у дома ”? Колко постоянно се прибираш там?
У дома е на всички места, където душата ми е спокойна и си почива – у дома на дивана, с книга, филм или с човек, на който вярвам. Иначе сърцето ми жадува Севера, а тялото – Юга. През пролетта, живот и здраве, ще си отида в Хелзинки още веднъж. Винаги съм желала да...
... пътувам повече, да опознавам разнообразни мирогледи и култури. Когато съм в друга страна, избирам да съм с локален човек. Искам да видя и усетя действителния темп, всекидневие и проблеми на хората там – градинки, магазинчета, квартални заведения, неща и хубости, които остават скрити за елементарния екскурзиант. Да се слееш с силата на същинския живот в различен град и друга страна е скъп опит и чувство.
Какво те движи?
Оптимизмът, любознанието и доброжелателността.
Какво може да те спре?
Недостатъчна убеденост вътре в мен и безразличието – отвън мен. Но даже тези неща да ме спрат, ще е краткотрайно.
Какво е за теб да си една от нас – момиче от града?
Чест и наслаждение.
Има ли нещо, което ти липсва, което би направила друго при нас, девойките? Дай ни другарски съвет по какъв начин да станем по-добри, апелирам!
“Ще публикуваме само нашата персонална позиция, откровено и от сърце. Това не е женско списание, това е нашият блог – персонален, индивидуален, буен. ” Това е част от обещанието на вашата страница. Вие сте го споделили: характерност, пристрастеност, провокация, думи и мисли от сърце – до момента в който това го има, аз съм щастлива, че съм едно от девойките.
Разкажи ни последното си изобретение за себе си или живота! Моля!
Най-добрите житейски уроци съм научила от хора, които най-вече са ме наранили, тъй като точно те са съумели да ме изкарат от зоната ми на комфорт.
Любовта те напуща тогава, когато се вкопчиш в нея и я превърнеш в единствена цел.
Умението да не “очакваш ”, а просто да “бъдеш ” носи най-големите блага.
Коя е Теодора Славова тук и в този момент?
Тя е друга от Теодора Славова преди една година и от Теодора Славова след една година.
А каква би желала още да бъде?
По-мъдра и по-търпелива.
Разкажи ни за експериментаторката в теб, апелирам!
Експериментирам с границите, с рестриктивните мерки, които сами си слагаме. Малките деца не знаят кое е допустимо и кое не и по тази причина вършат невероятни неща. Животните – също. Те нямат „ рамкирано мислене “. Рамките са хубави единствено към фотоси или картини. Животът обаче е динамичност, той има потребност от шир.
Ти по кое време разбра какво искаш?
Когато се изгубих – интелектуално и духовно. Нямах различен избор с изключение на да стартира да се диря.Винаги се стремя да давам най-хубавото от себе си. Може би това е част от суетата ми. Какво не заменяш за нищо друго?
Приятелите и фамилията си. Благодаря им, че са такива, каквито са.
За какво още не си подготвена през днешния ден?
Не съм подготвена за някои взаимни отстъпки, за посредствеността (във всичките ѝ измерения) и за експанзията.
Как разбираш дали си дала най-хубавото от себе си?
Винаги се стремя да давам най-хубавото от себе си. Може би това е част от суетата ми. Понякога обаче не ми доближават силите с цел да реализира това, което желая.
Коя е най-голямата ти победа?
Най-голямата ми победа е против мен самата – да се приема и харесам такава, каквато съм – несъвършена. Беше много мъчно.
За какво още малко не ти доближава?
Все още не съм се оптимизирала откъм време, с цел да се заема по-категорично с няколко плана, които бих желала да осъществявам.
Къде е “ у дома ”? Колко постоянно се прибираш там?
У дома е на всички места, където душата ми е спокойна и си почива – у дома на дивана, с книга, филм или с човек, на който вярвам. Иначе сърцето ми жадува Севера, а тялото – Юга. През пролетта, живот и здраве, ще си отида в Хелзинки още веднъж. Винаги съм желала да...
... пътувам повече, да опознавам разнообразни мирогледи и култури. Когато съм в друга страна, избирам да съм с локален човек. Искам да видя и усетя действителния темп, всекидневие и проблеми на хората там – градинки, магазинчета, квартални заведения, неща и хубости, които остават скрити за елементарния екскурзиант. Да се слееш с силата на същинския живот в различен град и друга страна е скъп опит и чувство.
Какво те движи?
Оптимизмът, любознанието и доброжелателността.
Какво може да те спре?
Недостатъчна убеденост вътре в мен и безразличието – отвън мен. Но даже тези неща да ме спрат, ще е краткотрайно.
Какво е за теб да си една от нас – момиче от града?
Чест и наслаждение.
Има ли нещо, което ти липсва, което би направила друго при нас, девойките? Дай ни другарски съвет по какъв начин да станем по-добри, апелирам!
“Ще публикуваме само нашата персонална позиция, откровено и от сърце. Това не е женско списание, това е нашият блог – персонален, индивидуален, буен. ” Това е част от обещанието на вашата страница. Вие сте го споделили: характерност, пристрастеност, провокация, думи и мисли от сърце – до момента в който това го има, аз съм щастлива, че съм едно от девойките.
Разкажи ни последното си изобретение за себе си или живота! Моля!
Най-добрите житейски уроци съм научила от хора, които най-вече са ме наранили, тъй като точно те са съумели да ме изкарат от зоната ми на комфорт.
Любовта те напуща тогава, когато се вкопчиш в нея и я превърнеш в единствена цел.
Умението да не “очакваш ”, а просто да “бъдеш ” носи най-големите блага.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ