Актьор в инвалидна количка: Театърът е рецепта за интеграция
Театърът е сполучлива рецепта за двустранна интеграция – на хората с увреждания към обществото и на обществото към тях. В това е уверен 30-годишният варненец Иван Цветанов, началник на театрална групировка „Феникс“. Трупата е единствената у нас, в която вземат участие хора с или без увреждания. От 2009 година под вещото управление на артиста от държавна такса „Стоян Бъчваров“ Свилен Стоянов феновете жънат триумфи по фестивали в страната и радват публиката в родния си град със спектакли, които постоянно изнасят при вход свободен.
„Още първоначално си обещахме, че няма да продаваме билети, тъй като в днешното мъчно всекидневие е скъпо да подариш час изкуство. Няма по-голяма премия от усмивките и овациите на публиката, която постоянно цялостни залата на Младежкия дом“, споделя Иван. От дребен той е прикрепен в инвалидна количка поради мускулна недоразвитост. Срещата му с театъра почнала инцидентно преди 16 година
„Никога не съм мечтал да играя. Бях възпитаник в Търговската гимназия, когато оповестиха, че набират хора с увреждания за група, която да се занимава с изкуство. Събрахме се пет души. Имаше доста хрумвания с какво да се занимаваме, само че надви театърът и по този начин се роди първата ни групировка „Кой съм аз“. Бях много обезпокоен на първата премиера със „Славеят и розата“, само че магията на сцената незабелязано ме завладя. Поставихме още 5 спектакъла, а трупата растеше и в нея се включиха и здрави хора. Задачата ни бе единствено да участваме в представления. Преди 8 година обаче се наложи сами да поемем и цялата организация. Така се роди „Феникс“. Избрахме името дружно, тъй като се наложи безусловно да възкръснем. Не знаехме по какъв начин се пишат планове, с които да си осигурим финансиране. Но се откриха положителни хора от общината и от Младежкия дом, които ни демонстрираха пътя, по който в този момент решително вървим“, напомня си Иван.
Въпреки че и гимназията, и в Икономическия университет е учил счетоводство, той изгубил интерес към тази специалност и през днешния ден е предан на театралната групировка и едноименното съдружие „Феникс 2009“, което работи и за възстановяване на изискванията за живот на хората с увреждания. Половината от 18-те му членове на възраст от 18 до 40 година нямат такива проблеми, само че са живото доказателство, че изкуството е повсеместен език, на който свободно поддържат връзка всички – без значение дали са в чудесно здраве или животът им е отправил предизвикателство с някакъв кусур.
Актьорите фенове към този момент имат зад тила си 9 постановки, а за доайените като Иван те са 13. Любимата му роля е на Бай Ганьо в „Разни хора, всякакви идеали“, а най-трудно влезнал в кожата на полицая в „Добрият боец Швейк“ и на Масларски в последния театър „Милионерът“. Усилията обаче си костват, безапелационен е Иван. За по-малко от десетилетие „Феникс“ има куп групови и самостоятелни призове. Сред тях са сребърният почетен знак „За заслуги към Варна“, награди от фондация „Артист“-София, институт „Конфуций“ към Великотърновския университет, Съюза на националните читалища и грамота от регионалния шеф на Бургас. Зад славата обаче се крие твърдоглав труд. Всеки от спектаклите се приготвя за към 6 месеца. Репетициите са по 3 пъти седмично, а преди премиерата – и по-често.
Освен креативната работа фениксите сами си обезпечават и финансирането за участия във фестивали. „Това е най-трудната част. Пишем и пазиме планове, набираме средства и посредством базари, на които предлагаме ръчно направени в нашата арт-работилничка бижута, сувенири, декупаж, плетива. Винаги по Коледа, 1 март, Великден организираме благотворителни разпродажби. През лятото общината ни даде 2 кв. м пред Фестивалния комплекс, където също предлагахме наши творения. Налага се непрестанно търсим спонсори. Практиката ни обаче демонстрира, че малко компании откликват, множеството даже не ни дават отговор. Има обаче хора, които ни потвърждават, че положителното е живо“, споделя Иван. И дава за образец момче, което подарило на запалянковците стойка за бижута за летния базар. В края на предходната година, преди премиерата на „Милионерът“ по Йордан Йовков стара дама дарила спестяванията си на трупата. „Феникс“ има доста предложения за участия в страната и в чужбина, само че всяко пътешестване съвсем до края е под въпрос поради солидните разноски за превоз. Причината е, че разпоредба на МТС забранявала приспособените общински микробуси да напущат рамките на даденото кметство. „Борихме се настойчиво против тази разпоредба, тъй като тя безусловно ни затваря. И в случай че Варна е огромен град, в дребните селища хората с увреждания напряко бяха капсулирани. Успяхме, документът бе анулиран, само че нов още не е оповестен. До огромна степен от това зависи какъв брой участия ще имаме през годината“, изяснява Иван. Той признава, че доста пъти е страдал поради проблеми с превоза. Според него макар напъните на общината градската среда във Варна към момента не е удобна за хората в инвалидни колички. Трудно им е и да се качат на сцените в страната, тъй като не са приспособени. В момента Иван е единственият член на трупата в количка, само че и в неудобствата той вижда позитивен детайл. „Колегите ми се научиха по какъв начин да ми оказват помощ, даже когато има доста и стръмни стълби. Никак не е елементарно, тъй като хората нямат информация по какъв начин вярно да бутат инвалидна количка, да водят незрящ или да оказват помощ на глухоням. Работата обаче взаимно ни интегрира“, споделя Иван и с усмивка си напомня по какъв начин на първото си турне отвън Варна бил единственият мъж в трупата, само че девойките съумели да го качат на сцената. Театърът отворил вратите към света и за друга негова колежка с умствени увреждания. Когато пристигнало в трупата, момичето съвсем не говорело, само че след месеци преодоляло терзанията си и към този момент ходело на подготовки без компаньон. „Така опровергаваме всички, които си мислят, че не можем да пълноценно да работим и да се забавляваме“, твърди Иван. Според него сполучливият опит на „Феникс“ би трябвало да се промотира и в други градове. Затова членовете на сдружението работят за национално турне, в което да се показват с няколко спектакъла във всеки град. „Така ще покажем на повече хора с увреждания, че не е нужно да се мрънка какъв брой сме уязвими, какъв брой са ниски пенсиите ни и по какъв начин ни се подиграват здравите. Ако човек е задоволително мощен и има предпочитание, постоянно се намира начин“, безапелационен е Иван. „Феникс 2009“ има упоритости да се разраства и във Варна с обединения за хора над 40 година и за деца – „Феникс БГ“ и „Феникс джуниър“. „Отворени сме за нови членове, които да излязат на сцената, да оказват помощ зад нея и в арт-работилничката. Убедени сме, че магията на изкуството ще плени още хора за общата ни кауза“, разпалено изяснява ръководителят на фениксите. Макар че заради неналичието на офис е заставен да държи декорите в мазето си и да трансформира скромния си дом в арт-ателие, Иван е уверен, че групировката е обречена на триумф. Доказателство са многото запитвания по кое време ще е идващото зрелище на „Милионерът“.
„Чакаме да мине грипната вълна и през февруари отново сме на сцената“, прецизира неуморимият артист. Според него премахването на думата „инвалид“ от законодателството ни няма изключително значение. „Тази дума отбелязва човек с някакви ограничавания и в никакъв случай не ме е обиждала, тъй като всеки ден потвърждавам, че съм пълностоен. По-страшно е за тези, които са инвалиди в мисленето“, заключва Иван.
„Още първоначално си обещахме, че няма да продаваме билети, тъй като в днешното мъчно всекидневие е скъпо да подариш час изкуство. Няма по-голяма премия от усмивките и овациите на публиката, която постоянно цялостни залата на Младежкия дом“, споделя Иван. От дребен той е прикрепен в инвалидна количка поради мускулна недоразвитост. Срещата му с театъра почнала инцидентно преди 16 година
„Никога не съм мечтал да играя. Бях възпитаник в Търговската гимназия, когато оповестиха, че набират хора с увреждания за група, която да се занимава с изкуство. Събрахме се пет души. Имаше доста хрумвания с какво да се занимаваме, само че надви театърът и по този начин се роди първата ни групировка „Кой съм аз“. Бях много обезпокоен на първата премиера със „Славеят и розата“, само че магията на сцената незабелязано ме завладя. Поставихме още 5 спектакъла, а трупата растеше и в нея се включиха и здрави хора. Задачата ни бе единствено да участваме в представления. Преди 8 година обаче се наложи сами да поемем и цялата организация. Така се роди „Феникс“. Избрахме името дружно, тъй като се наложи безусловно да възкръснем. Не знаехме по какъв начин се пишат планове, с които да си осигурим финансиране. Но се откриха положителни хора от общината и от Младежкия дом, които ни демонстрираха пътя, по който в този момент решително вървим“, напомня си Иван.
Въпреки че и гимназията, и в Икономическия университет е учил счетоводство, той изгубил интерес към тази специалност и през днешния ден е предан на театралната групировка и едноименното съдружие „Феникс 2009“, което работи и за възстановяване на изискванията за живот на хората с увреждания. Половината от 18-те му членове на възраст от 18 до 40 година нямат такива проблеми, само че са живото доказателство, че изкуството е повсеместен език, на който свободно поддържат връзка всички – без значение дали са в чудесно здраве или животът им е отправил предизвикателство с някакъв кусур.
Актьорите фенове към този момент имат зад тила си 9 постановки, а за доайените като Иван те са 13. Любимата му роля е на Бай Ганьо в „Разни хора, всякакви идеали“, а най-трудно влезнал в кожата на полицая в „Добрият боец Швейк“ и на Масларски в последния театър „Милионерът“. Усилията обаче си костват, безапелационен е Иван. За по-малко от десетилетие „Феникс“ има куп групови и самостоятелни призове. Сред тях са сребърният почетен знак „За заслуги към Варна“, награди от фондация „Артист“-София, институт „Конфуций“ към Великотърновския университет, Съюза на националните читалища и грамота от регионалния шеф на Бургас. Зад славата обаче се крие твърдоглав труд. Всеки от спектаклите се приготвя за към 6 месеца. Репетициите са по 3 пъти седмично, а преди премиерата – и по-често.
Освен креативната работа фениксите сами си обезпечават и финансирането за участия във фестивали. „Това е най-трудната част. Пишем и пазиме планове, набираме средства и посредством базари, на които предлагаме ръчно направени в нашата арт-работилничка бижута, сувенири, декупаж, плетива. Винаги по Коледа, 1 март, Великден организираме благотворителни разпродажби. През лятото общината ни даде 2 кв. м пред Фестивалния комплекс, където също предлагахме наши творения. Налага се непрестанно търсим спонсори. Практиката ни обаче демонстрира, че малко компании откликват, множеството даже не ни дават отговор. Има обаче хора, които ни потвърждават, че положителното е живо“, споделя Иван. И дава за образец момче, което подарило на запалянковците стойка за бижута за летния базар. В края на предходната година, преди премиерата на „Милионерът“ по Йордан Йовков стара дама дарила спестяванията си на трупата. „Феникс“ има доста предложения за участия в страната и в чужбина, само че всяко пътешестване съвсем до края е под въпрос поради солидните разноски за превоз. Причината е, че разпоредба на МТС забранявала приспособените общински микробуси да напущат рамките на даденото кметство. „Борихме се настойчиво против тази разпоредба, тъй като тя безусловно ни затваря. И в случай че Варна е огромен град, в дребните селища хората с увреждания напряко бяха капсулирани. Успяхме, документът бе анулиран, само че нов още не е оповестен. До огромна степен от това зависи какъв брой участия ще имаме през годината“, изяснява Иван. Той признава, че доста пъти е страдал поради проблеми с превоза. Според него макар напъните на общината градската среда във Варна към момента не е удобна за хората в инвалидни колички. Трудно им е и да се качат на сцените в страната, тъй като не са приспособени. В момента Иван е единственият член на трупата в количка, само че и в неудобствата той вижда позитивен детайл. „Колегите ми се научиха по какъв начин да ми оказват помощ, даже когато има доста и стръмни стълби. Никак не е елементарно, тъй като хората нямат информация по какъв начин вярно да бутат инвалидна количка, да водят незрящ или да оказват помощ на глухоням. Работата обаче взаимно ни интегрира“, споделя Иван и с усмивка си напомня по какъв начин на първото си турне отвън Варна бил единственият мъж в трупата, само че девойките съумели да го качат на сцената. Театърът отворил вратите към света и за друга негова колежка с умствени увреждания. Когато пристигнало в трупата, момичето съвсем не говорело, само че след месеци преодоляло терзанията си и към този момент ходело на подготовки без компаньон. „Така опровергаваме всички, които си мислят, че не можем да пълноценно да работим и да се забавляваме“, твърди Иван. Според него сполучливият опит на „Феникс“ би трябвало да се промотира и в други градове. Затова членовете на сдружението работят за национално турне, в което да се показват с няколко спектакъла във всеки град. „Така ще покажем на повече хора с увреждания, че не е нужно да се мрънка какъв брой сме уязвими, какъв брой са ниски пенсиите ни и по какъв начин ни се подиграват здравите. Ако човек е задоволително мощен и има предпочитание, постоянно се намира начин“, безапелационен е Иван. „Феникс 2009“ има упоритости да се разраства и във Варна с обединения за хора над 40 година и за деца – „Феникс БГ“ и „Феникс джуниър“. „Отворени сме за нови членове, които да излязат на сцената, да оказват помощ зад нея и в арт-работилничката. Убедени сме, че магията на изкуството ще плени още хора за общата ни кауза“, разпалено изяснява ръководителят на фениксите. Макар че заради неналичието на офис е заставен да държи декорите в мазето си и да трансформира скромния си дом в арт-ателие, Иван е уверен, че групировката е обречена на триумф. Доказателство са многото запитвания по кое време ще е идващото зрелище на „Милионерът“.
„Чакаме да мине грипната вълна и през февруари отново сме на сцената“, прецизира неуморимият артист. Според него премахването на думата „инвалид“ от законодателството ни няма изключително значение. „Тази дума отбелязва човек с някакви ограничавания и в никакъв случай не ме е обиждала, тъй като всеки ден потвърждавам, че съм пълностоен. По-страшно е за тези, които са инвалиди в мисленето“, заключва Иван.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ