По пътя с песента на мотора
Те са петима – четирима от Русе с лидер от Тутракан. Срещаме ги посред Крапец. Веднага притеглят вниманието ни с спокойно заглъхналите си мотори и шумното, положително въодушевление. търсим най-шумния в компанията, с цел да стартираме описа си, родил се изключително внезапно и на път. Като доста други хубави истории .
А те са поели по пътя, тъй като желаят да разхлабен. Търсят обичайно начало на лятото на Камен бряг. Мечтаят за това пътешестване още от зимата. После хващат пътя към Копринка за колекция на чопър моторите.
Те са Красимир, Вихра, Ралица, Орлин и Николай. Усмихнати, приветливи, скърцат като за международно с кожените си облекла и се чуват отчетливо посред тишината и свежестта на селото.
Може и да чуваме по какъв начин наподобяват, само че наподобява те знаят по какъв начин да чуят, видят, усетят, уловят и запечатат мига. Денем – на моторите, нощем – на палатки в къмпинга на Крапец. Четири години поред го посещават. Харесва им и желаят да трансфорат мястото в част от персонална лятна традиция.
В Крапец – от четири години. А на моторите от кой момент?
От проходилката. Първо на „ Балкан “-че, след това на чешкия модел Cz. Минали са през всичко налично през соц-а. Носели елементи в щайги, вадeли тела и цилиндри от стогодишен сеновал. „ Така се почва “.
Моторът е детска обич и остава до дъно, не умира, вечно е, „ или го имаш, или го нямаш “ , споделят от компанията. Някои са упражнявали мотоспортове, други не, трети се майтапят, че са единствено в ролята на багаж. Но и петимата имат бензин в кръвта, който не се разрежда с годините.
Един от героите ни се качва за първи път на мотор на 11. Свил този на дядо си скрито, с цел да покара. Падал няколко пъти. После към този момент не. И по този начин до 56. „ Значи към този момент 10 години съм на мотор “, майтапи се „ калпазанинът “ в бандата. Спомня си още по какъв начин дядо му употребил мотора, с цел да носи трева на зайците. Тогава нямали коли. За компанията обаче моторите постоянно са били и остават наслаждение и доста повече от потребна движимост.
И един потребен съвет без значение дали се определяте като баш моторист или като багажа му: „ Всеки път като тръгнем, си споделяме: „ Дано да стигнем, да се приберем по живо, по крепко и да ни останат положителни мемоари “ . “
Тъкмо да подхванем по-сериозните диалози, Духът на Свети Джулай Утрински изскача пътьом не от лампа или от бутилка, а от преминаваща кола. При това с въпроса на въпросите: „ Ще има ли нещо забавно за Джулай? “ .
Днес мнозина търсят нещо забавно или просто желаят да посрещнат юлското слънце в добра компания. Такава са търсели и първите хипари у нас, които през 80-те чакали изгрева с касетофони, китари, бира в ръце и бохемско въодушевление на сърцето .
Традицията 1 юли да се посреща като празник стартира в обичаната ни Варна , което по никакъв начин не ни изненадва. С годините притегля от ден на ден хора, по тази причина тогавашните другари от първите посрещания се местят на юг, към Варвара . Дори измислят Джулай Ивнинг, обвързван с изпращането на юлското слънце.
Не един и двама спорят къде тъкмо е първото посрещане, както и през коя година. За част от по-старите джулайци това е протест против системата и властта, опит да потърсят и открият независимост . Време за диалози, музика, литература, време и за себе си.
Днес Джулай е освен на морето. Някои търсят скалите на Камен бряг, тъй като са уверени, че първи у нас посрещат слънчевите лъчи. Други остават навътре в страната. Всъщност празникът, фиктивен на роден пясък, е на всички места, където е смисълът на 1 юли . Където има слънце, независимост, съзерцаване, благозвучие с природата и пълнотата на кръглото, топло и меко начало на деня .
Само когато преживееш такива дни, имаш доста повече от забавни лета: „ Имаше едно доста хубаво, паметно лято, помня един, в Тутракан си идваше може би четири-пет години поред. Този човек бе от порядъка на 65 години. От комунистическите хипари. С дългата коса, с раницата, с палатката, идваше на стоп. Не го знам от кое място беше, само че евала на този човек “.
Краси помни и осъществяванията на Джон Лоутън , който ни напусна по този начин ненадейно и тази година не дочака първоюлското слънце. Може би е решил, че гледката към изгрева от небето е доста по-впечатляваща и доста по-близка на душата. С духа на първите посрещания. Като старите хипари, хубавите хора, посрещали слънцето. Хората, заслушани в.
Но „ и моторджиите са си хубави хора “ , смее се Краси. Разказва за позната рускиня, която в ученическите си години преглътнала страха от „ войнствените “ рокери и още тогава схванала: „ Те единствено наподобяват страшни, другояче са душички! “ .
И тъй като са душички, имат покана за всички, на които Джулай не им стига: „ Можете да дойдете в Тутракан на 31 юли за. Там е ужасно. Ден на Тутракан. Всичко стартира от четвъртък и в неделя към този момент си гоним гостите . Разбира се, че ги гоним, стига толкоз – четири дни. Има празник на детето, предходната година имаше празник на националните танци от цяла Европа. Тази година с пандемията не знам по какъв начин ще го провеждат. Само разбрах, че в събота ще бъдат напълно български рок групи за вечерта. Рок концерт с огнено и музикално шоу . “
Обещават ни и заря и предизвестяват – в случай че не отидем, ще пропуснем доста . А на всички, които се питат ще оцелеят ли след среща с тутраканските комари, Краси има да каже едно: „ Колко ще ядат, аз там пребивавам, какъв брой са ме яли, ето какъв брой е останало “.
От Краси е останало, едвам ни даде най-важния съвет. Намериш ли точния човек, всичко друго върви от единствено себе си. Защото единствено с любов можеш да напълниш резервоара догоре и да ти стигне до самия край. Както се пее от 1971-ва насам – и да търсиш любовта на най-странните места, зората носи силата, първите песни на птиците оставят нощта и бурите обратно и чак тогава пътят на всеки един от нас се открива, с цел да търсим сродни души .
Или както споделя не Краси, а Керуак, с който в джоба ходели за Джулай тогавашните хипита: „ Може би това е животът... Мигване на окото и мигащи звезди ” .
Срещата с мигане с мотиристите от Дунавския край чуйте в звуковия файл.
Снимки: Иван Нотев
А те са поели по пътя, тъй като желаят да разхлабен. Търсят обичайно начало на лятото на Камен бряг. Мечтаят за това пътешестване още от зимата. После хващат пътя към Копринка за колекция на чопър моторите.
Те са Красимир, Вихра, Ралица, Орлин и Николай. Усмихнати, приветливи, скърцат като за международно с кожените си облекла и се чуват отчетливо посред тишината и свежестта на селото.
Може и да чуваме по какъв начин наподобяват, само че наподобява те знаят по какъв начин да чуят, видят, усетят, уловят и запечатат мига. Денем – на моторите, нощем – на палатки в къмпинга на Крапец. Четири години поред го посещават. Харесва им и желаят да трансфорат мястото в част от персонална лятна традиция.
В Крапец – от четири години. А на моторите от кой момент?
От проходилката. Първо на „ Балкан “-че, след това на чешкия модел Cz. Минали са през всичко налично през соц-а. Носели елементи в щайги, вадeли тела и цилиндри от стогодишен сеновал. „ Така се почва “.
Моторът е детска обич и остава до дъно, не умира, вечно е, „ или го имаш, или го нямаш “ , споделят от компанията. Някои са упражнявали мотоспортове, други не, трети се майтапят, че са единствено в ролята на багаж. Но и петимата имат бензин в кръвта, който не се разрежда с годините.
Един от героите ни се качва за първи път на мотор на 11. Свил този на дядо си скрито, с цел да покара. Падал няколко пъти. После към този момент не. И по този начин до 56. „ Значи към този момент 10 години съм на мотор “, майтапи се „ калпазанинът “ в бандата. Спомня си още по какъв начин дядо му употребил мотора, с цел да носи трева на зайците. Тогава нямали коли. За компанията обаче моторите постоянно са били и остават наслаждение и доста повече от потребна движимост.
И един потребен съвет без значение дали се определяте като баш моторист или като багажа му: „ Всеки път като тръгнем, си споделяме: „ Дано да стигнем, да се приберем по живо, по крепко и да ни останат положителни мемоари “ . “
Тъкмо да подхванем по-сериозните диалози, Духът на Свети Джулай Утрински изскача пътьом не от лампа или от бутилка, а от преминаваща кола. При това с въпроса на въпросите: „ Ще има ли нещо забавно за Джулай? “ .
Днес мнозина търсят нещо забавно или просто желаят да посрещнат юлското слънце в добра компания. Такава са търсели и първите хипари у нас, които през 80-те чакали изгрева с касетофони, китари, бира в ръце и бохемско въодушевление на сърцето .
Традицията 1 юли да се посреща като празник стартира в обичаната ни Варна , което по никакъв начин не ни изненадва. С годините притегля от ден на ден хора, по тази причина тогавашните другари от първите посрещания се местят на юг, към Варвара . Дори измислят Джулай Ивнинг, обвързван с изпращането на юлското слънце.
Не един и двама спорят къде тъкмо е първото посрещане, както и през коя година. За част от по-старите джулайци това е протест против системата и властта, опит да потърсят и открият независимост . Време за диалози, музика, литература, време и за себе си.
Днес Джулай е освен на морето. Някои търсят скалите на Камен бряг, тъй като са уверени, че първи у нас посрещат слънчевите лъчи. Други остават навътре в страната. Всъщност празникът, фиктивен на роден пясък, е на всички места, където е смисълът на 1 юли . Където има слънце, независимост, съзерцаване, благозвучие с природата и пълнотата на кръглото, топло и меко начало на деня .
Само когато преживееш такива дни, имаш доста повече от забавни лета: „ Имаше едно доста хубаво, паметно лято, помня един, в Тутракан си идваше може би четири-пет години поред. Този човек бе от порядъка на 65 години. От комунистическите хипари. С дългата коса, с раницата, с палатката, идваше на стоп. Не го знам от кое място беше, само че евала на този човек “.
Краси помни и осъществяванията на Джон Лоутън , който ни напусна по този начин ненадейно и тази година не дочака първоюлското слънце. Може би е решил, че гледката към изгрева от небето е доста по-впечатляваща и доста по-близка на душата. С духа на първите посрещания. Като старите хипари, хубавите хора, посрещали слънцето. Хората, заслушани в.
Но „ и моторджиите са си хубави хора “ , смее се Краси. Разказва за позната рускиня, която в ученическите си години преглътнала страха от „ войнствените “ рокери и още тогава схванала: „ Те единствено наподобяват страшни, другояче са душички! “ .
И тъй като са душички, имат покана за всички, на които Джулай не им стига: „ Можете да дойдете в Тутракан на 31 юли за. Там е ужасно. Ден на Тутракан. Всичко стартира от четвъртък и в неделя към този момент си гоним гостите . Разбира се, че ги гоним, стига толкоз – четири дни. Има празник на детето, предходната година имаше празник на националните танци от цяла Европа. Тази година с пандемията не знам по какъв начин ще го провеждат. Само разбрах, че в събота ще бъдат напълно български рок групи за вечерта. Рок концерт с огнено и музикално шоу . “
Обещават ни и заря и предизвестяват – в случай че не отидем, ще пропуснем доста . А на всички, които се питат ще оцелеят ли след среща с тутраканските комари, Краси има да каже едно: „ Колко ще ядат, аз там пребивавам, какъв брой са ме яли, ето какъв брой е останало “.
От Краси е останало, едвам ни даде най-важния съвет. Намериш ли точния човек, всичко друго върви от единствено себе си. Защото единствено с любов можеш да напълниш резервоара догоре и да ти стигне до самия край. Както се пее от 1971-ва насам – и да търсиш любовта на най-странните места, зората носи силата, първите песни на птиците оставят нощта и бурите обратно и чак тогава пътят на всеки един от нас се открива, с цел да търсим сродни души .
Или както споделя не Краси, а Керуак, с който в джоба ходели за Джулай тогавашните хипита: „ Може би това е животът... Мигване на окото и мигащи звезди ” .
Срещата с мигане с мотиристите от Дунавския край чуйте в звуковия файл.
Снимки: Иван Нотев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ