Според властите в България не съществува дискриминация на ромите
Те са най-голямото малцинство в Европа и все пак са дискриминирани и маргинализирани - най-много в учебно заведение, само че също и на трудовия пазар. Някои роми обаче съумяват да се измъкнат от блатото на бедността и изолацията, написа Дойче веле.
Оженили го, когато станал на 16. Семейството му живеело с 250 евро на месец. За себе си споделя не без горделивост: „ Аз бях първият ром от нашата махала, записал се в университет”.
Атанас Стоянов през днешния ден е на 30 години, израснал е в малко село в Северна България. Произхожда от ромската общественост от групата на ножарите, наброяваща към 10 хиляди души. Неговият дядо, прародител и прапрадядо са били ножари. С рухването на комунизма в България ножарската специалност запада. Така бащата на Атанас става монтьор и тракторист. Никой от предците му не е имал по-високо обучение от него.
„ В нашата общественост е обикновено да те оженят на 14, 15 или 16 години. Затова и множеството нейни представители не приключват даже осми клас”, споделя Атанас Стоянов. Когато той изкарал главното учебно заведение, никой не очаквал от него да продължи да учи, въпреки че неговото село имало и приблизително учебно заведение.
Малцинството на малцинствата в Европа
Ромите са най-голямото малцинство в Европа. В множеството европейски страни те са подложени на дискриминация и живеят в беднотия. 80 % от ромите са застрашени от беднотия. Много от тях са отритнати от обществото, живеят в гета, а децата им учат в сегрегирани учебни заведения. По данни на Европейската комисия (ЕК) 60 % от ромските деца в България, Унгария и Словакия посещават тъкмо такива учебни заведения и нямат контакти с другите деца.
Атанас Стоянов обаче е съумял. Въпреки подписания прекомерно рано брак той стартира да следва срещу волята на родителите си. „ Никога не съм се виждал като тракторист. Не че не мога да правя и това, само че желаех да последвам и да си намеря работа в администрацията”, споделя той. Сега Стоянов работи в Брюксел в една неправителствена организация за ромското включване.
Българските управляващи: не са дискриминирани!
Нямаме проблем със сегрегираните учебни заведения, споделя за Дъждовни води заместник-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова. „ В някои дребни села към момента има няколко такива учебни заведения - заради най-вече ромското население. Но в този момент ние реформираме просветителната система. Привлекли сме в учебните заведения над 17 000 ромски деца. Подпомагаме ги финансово, а в някои случаи им осигуряваме храна, облекло и учебници”, добавя Русинова.
Означава ли обаче това, че няма и дискриминация? Наскоро българският вицепремиер Валери Симеонов, който е и ръководител на Националния съвет за интеграция на етническите малцинства, беше наказан от български съд за засегнатост и втълпяване на ненавист против ромите. Той беше декларирал, че ромите са „ арогантни, надменни и диви човекоподобни същества”, а дамите им били с инстинкт на „ улични кучки”.
По този мотив Зорница Русинова споделя: „ Всички държавни управления в Европа желаят да се грижат за своите жители. Ние също желаеме да ги запазим. За нас е доста значимо, че българското държавно управление не е дискриминиращо държавно управление. В България няма дискриминация на ромите”.
Вътрешен проблем?
България неведнъж е упреквана в дискриминация на ромското малцинство. Институтът Open Society European Policy упреква в собствен меморандум България, че просто унищожава ромски селища. По данни на института, сред 2010 и 2016 година управляващите в България са разрушили над 500 къщи, 97% от които са били благосъстоятелност на роми.
Атанас Стоянов също знае за сходни случаи. „ Много роми бяха преселени в гета, с цел да работят в околните заводи. Те живеят там към този момент второ потомство, само че нямат нотариални актове за къщите си. В един миг кметът взема решение тези здания да бъдат съборени и споделя на ромите, че нямат право да живеят там”, споделя той.
Лъжи ли са тези отчети? Българската зам.-министърка на труда и обществената политика дава отговор по този начин: „ Да. Всички жители би трябвало да съблюдават законите. Всички нуждаещи се фамилии и жители получават поддръжка от държавното управление. Затова ние стартирахме програмата за създаване на обществени жилища”.
Съгласно последния отчет на Европейска комисия ситуацията с водоснабдяването и електроснабдяването в ромските квартали в България и Румъния се е подобрило.
Маргинализирани в Румъния
Румънката Кармен Танасе също е израснала в сегрегирано ромско населено място. У дома всички говорели романес. Когато родителите ѝ я завели за първия образователен ден, учителката ги върнала назад с аргумента, че в класа нямало място за ромски деца. Приканила ги да дойдат по-късно.
„ Когато отидохме още веднъж, към този момент бяха организирали обособена класна стая в друга постройка - на към 3 километра от естественото учебно заведение. Учителите ни бяха други. Нямахме учебници и тъй като бяхме единствено роми, говорехме между тях на романес”, споделя Кармен.
Въпреки това Танасе държала да продължи образованието си и станала единственото ромско дете, записало се в междинното учебно заведение. Родителите ѝ я подкрепили, след което изкарала също и висше обучение. Въпреки университетската си тапия обаче Кармен не съумяла да си откри работа.
Малцинство на малцинството
„ Виждам, че в Румъния не мога да оцелея, тъй като съм мургава. Не можех да си намеря работа. Проведох няколко телефонни изявленията, разпращах автобиографията си - правех всичко належащо. Но когато се стигаше до изявление за работа, ми заявяваха: "Съжаляваме, само че не можем да ви назначим”, споделя Кармен Танасе.
И тя не е изключение. Съгласно данните на Европейската организация за главните човешки права 63 % от ромите на възраст сред 15 и 24 години са безработни, не вървят на учебно заведение и не получават професионално обучение. Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, са най-малочислената група на трудовия пазар и са подложени на непрекъсната дискриминация. Затова Кармен Танасе отпътува първо за Будапеща, а по-късно за Брюксел. Тя също работи за неправителствена организация, която се застъпва за правата на ромите.
„ Спомням си думите на дядо, който ми споделяше, че би трябвало се потвърждавам три пъти повече, тъй като съм ромка. Но си мисля, че когато човек е задоволително мощен, може да реализира това, което желае. Дори и тук обаче постоянно би трябвало да се потвърждавам 10 пъти повече. Само тъй като съм от ромски произход”, твърди Кармен Танасе.
Оженили го, когато станал на 16. Семейството му живеело с 250 евро на месец. За себе си споделя не без горделивост: „ Аз бях първият ром от нашата махала, записал се в университет”.
Атанас Стоянов през днешния ден е на 30 години, израснал е в малко село в Северна България. Произхожда от ромската общественост от групата на ножарите, наброяваща към 10 хиляди души. Неговият дядо, прародител и прапрадядо са били ножари. С рухването на комунизма в България ножарската специалност запада. Така бащата на Атанас става монтьор и тракторист. Никой от предците му не е имал по-високо обучение от него.
„ В нашата общественост е обикновено да те оженят на 14, 15 или 16 години. Затова и множеството нейни представители не приключват даже осми клас”, споделя Атанас Стоянов. Когато той изкарал главното учебно заведение, никой не очаквал от него да продължи да учи, въпреки че неговото село имало и приблизително учебно заведение.
Малцинството на малцинствата в Европа
Ромите са най-голямото малцинство в Европа. В множеството европейски страни те са подложени на дискриминация и живеят в беднотия. 80 % от ромите са застрашени от беднотия. Много от тях са отритнати от обществото, живеят в гета, а децата им учат в сегрегирани учебни заведения. По данни на Европейската комисия (ЕК) 60 % от ромските деца в България, Унгария и Словакия посещават тъкмо такива учебни заведения и нямат контакти с другите деца.
Атанас Стоянов обаче е съумял. Въпреки подписания прекомерно рано брак той стартира да следва срещу волята на родителите си. „ Никога не съм се виждал като тракторист. Не че не мога да правя и това, само че желаех да последвам и да си намеря работа в администрацията”, споделя той. Сега Стоянов работи в Брюксел в една неправителствена организация за ромското включване.
Българските управляващи: не са дискриминирани!
Нямаме проблем със сегрегираните учебни заведения, споделя за Дъждовни води заместник-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова. „ В някои дребни села към момента има няколко такива учебни заведения - заради най-вече ромското население. Но в този момент ние реформираме просветителната система. Привлекли сме в учебните заведения над 17 000 ромски деца. Подпомагаме ги финансово, а в някои случаи им осигуряваме храна, облекло и учебници”, добавя Русинова.
Означава ли обаче това, че няма и дискриминация? Наскоро българският вицепремиер Валери Симеонов, който е и ръководител на Националния съвет за интеграция на етническите малцинства, беше наказан от български съд за засегнатост и втълпяване на ненавист против ромите. Той беше декларирал, че ромите са „ арогантни, надменни и диви човекоподобни същества”, а дамите им били с инстинкт на „ улични кучки”.
По този мотив Зорница Русинова споделя: „ Всички държавни управления в Европа желаят да се грижат за своите жители. Ние също желаеме да ги запазим. За нас е доста значимо, че българското държавно управление не е дискриминиращо държавно управление. В България няма дискриминация на ромите”.
Вътрешен проблем?
България неведнъж е упреквана в дискриминация на ромското малцинство. Институтът Open Society European Policy упреква в собствен меморандум България, че просто унищожава ромски селища. По данни на института, сред 2010 и 2016 година управляващите в България са разрушили над 500 къщи, 97% от които са били благосъстоятелност на роми.
Атанас Стоянов също знае за сходни случаи. „ Много роми бяха преселени в гета, с цел да работят в околните заводи. Те живеят там към този момент второ потомство, само че нямат нотариални актове за къщите си. В един миг кметът взема решение тези здания да бъдат съборени и споделя на ромите, че нямат право да живеят там”, споделя той.
Лъжи ли са тези отчети? Българската зам.-министърка на труда и обществената политика дава отговор по този начин: „ Да. Всички жители би трябвало да съблюдават законите. Всички нуждаещи се фамилии и жители получават поддръжка от държавното управление. Затова ние стартирахме програмата за създаване на обществени жилища”.
Съгласно последния отчет на Европейска комисия ситуацията с водоснабдяването и електроснабдяването в ромските квартали в България и Румъния се е подобрило.
Маргинализирани в Румъния
Румънката Кармен Танасе също е израснала в сегрегирано ромско населено място. У дома всички говорели романес. Когато родителите ѝ я завели за първия образователен ден, учителката ги върнала назад с аргумента, че в класа нямало място за ромски деца. Приканила ги да дойдат по-късно.
„ Когато отидохме още веднъж, към този момент бяха организирали обособена класна стая в друга постройка - на към 3 километра от естественото учебно заведение. Учителите ни бяха други. Нямахме учебници и тъй като бяхме единствено роми, говорехме между тях на романес”, споделя Кармен.
Въпреки това Танасе държала да продължи образованието си и станала единственото ромско дете, записало се в междинното учебно заведение. Родителите ѝ я подкрепили, след което изкарала също и висше обучение. Въпреки университетската си тапия обаче Кармен не съумяла да си откри работа.
Малцинство на малцинството
„ Виждам, че в Румъния не мога да оцелея, тъй като съм мургава. Не можех да си намеря работа. Проведох няколко телефонни изявленията, разпращах автобиографията си - правех всичко належащо. Но когато се стигаше до изявление за работа, ми заявяваха: "Съжаляваме, само че не можем да ви назначим”, споделя Кармен Танасе.
И тя не е изключение. Съгласно данните на Европейската организация за главните човешки права 63 % от ромите на възраст сред 15 и 24 години са безработни, не вървят на учебно заведение и не получават професионално обучение. Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, са най-малочислената група на трудовия пазар и са подложени на непрекъсната дискриминация. Затова Кармен Танасе отпътува първо за Будапеща, а по-късно за Брюксел. Тя също работи за неправителствена организация, която се застъпва за правата на ромите.
„ Спомням си думите на дядо, който ми споделяше, че би трябвало се потвърждавам три пъти повече, тъй като съм ромка. Но си мисля, че когато човек е задоволително мощен, може да реализира това, което желае. Дори и тук обаче постоянно би трябвало да се потвърждавам 10 пъти повече. Само тъй като съм от ромски произход”, твърди Кармен Танасе.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ