Българските роби
Те работят. Работят доста. Много от тях имат главно обучение, само че има и хора, които са учили много, имат дипломи, само че нямат вероятност. По-възрастни са, имат деца или заболели родители. Клетници, изхвърлени от системата. Изхвърлени от борсата. Изхвърлени от обществото. И работят надалеч.
Това са българските плебеи. Но не плебеи на изискванията там, а на живота си. Tук.
Берат малини, ягоди, гледат заболели чужденци из цяла Европа. Сменят им бельото, чистят им къщите, дават отговор на прищявките им. Живеят като скотове и изпращат всичко заработено в България. Техните заплати се вливат в българската стопанска система, която по този начин и не може да измисли метод да употребява тяхното усърдие по подобаващ метод.
Ако си от поколението, на чийто рамене се стовариха измененията в младежка възраст и сега си над 50, шансът да си намериш добра работа или да се пенсионираш умерено не е изключително огромен. Ако си притиснат до стената до дъно - заминаваш към черните пътища на Европа.
Бизнесмоделът на модерните компании изключва автоматизирано претенденти над избрана възраст, тъй като с преимущество са младите. Не толкоз поради тяхната младост, а по-скоро поради тяхната неумелост и не изключително огромни финансови условия.
Това е тъжната истина - наеми 10 млади без искания и ги използвай досега, в който осъзнаят, че дават доста, а взимат малко. Тогава ги смени с нови 10 млади и ги използвай до момента в който се осъзнаят. Бизнес модел остарял като света. Но много съвременен и то освен у нас.
Случи се по този начин, че през днешния ден всички виждат бъдещето си през призмата на пари и придобивки. Кредитирането потегли нагоре, цените на парцелите още веднъж бяха раздути до безсрамие. На този декор, фирмите непрестанно уголемяват своите действия без да наемат нови хора, а възлагайки на към този момент наетите още и още работа.
Но това не усилва потреблението, тъй като работещите до спукване нямат време да използват повече, а надува нови и рискови балони.
За да имаш високоплатена работа, би трябвало да инвестираш в образованието си. Възхищавам се на всички младежи, които го вършат, вие сте жители на света и нека някой ден намерите самопризнание и у нас.
Но не доста хора могат да го създадат. Не е и нужно. За силата на една стопанска система би трябвало да съдим по това какъв брой души работят, употребяват, използват, без наложително да са минали през влиятелен университет на запад. Колко души създават артикул или услуга.
Голяма част от българската земя пустее. Но държавна политика за това няма. Вече съвсем три десетилетия. И селата пустеят, като се изключи тези, които са покрай огромните градове. Това седи в основата на нихилизма. И е много обяснимо.
Там най-често са родителите и роднините на българските плебеи. Те са наясно, че техните хора работят като прислужници, само че най-малко получават пари. Докато устоят. Защото тук са единствено прислужници, които даже и пари не получават. Защото един берач в Англия получава на ден доста повече от един доктор в районна болница.
Картини като тези в Корнуел идват като тъжно увещание за двете лица на Европа. Едното лице - на растежа и вярата и другото - на робството и безнадеждността. Българските плебеи потеглят на път. И си идват, с цел да гласоподават. И след това отново потеглят. И по този начин, до идната годишна продукция.
Това са българските плебеи. Но не плебеи на изискванията там, а на живота си. Tук.
Берат малини, ягоди, гледат заболели чужденци из цяла Европа. Сменят им бельото, чистят им къщите, дават отговор на прищявките им. Живеят като скотове и изпращат всичко заработено в България. Техните заплати се вливат в българската стопанска система, която по този начин и не може да измисли метод да употребява тяхното усърдие по подобаващ метод.
Ако си от поколението, на чийто рамене се стовариха измененията в младежка възраст и сега си над 50, шансът да си намериш добра работа или да се пенсионираш умерено не е изключително огромен. Ако си притиснат до стената до дъно - заминаваш към черните пътища на Европа.
Бизнесмоделът на модерните компании изключва автоматизирано претенденти над избрана възраст, тъй като с преимущество са младите. Не толкоз поради тяхната младост, а по-скоро поради тяхната неумелост и не изключително огромни финансови условия.
Това е тъжната истина - наеми 10 млади без искания и ги използвай досега, в който осъзнаят, че дават доста, а взимат малко. Тогава ги смени с нови 10 млади и ги използвай до момента в който се осъзнаят. Бизнес модел остарял като света. Но много съвременен и то освен у нас.
Случи се по този начин, че през днешния ден всички виждат бъдещето си през призмата на пари и придобивки. Кредитирането потегли нагоре, цените на парцелите още веднъж бяха раздути до безсрамие. На този декор, фирмите непрестанно уголемяват своите действия без да наемат нови хора, а възлагайки на към този момент наетите още и още работа.
Но това не усилва потреблението, тъй като работещите до спукване нямат време да използват повече, а надува нови и рискови балони.
За да имаш високоплатена работа, би трябвало да инвестираш в образованието си. Възхищавам се на всички младежи, които го вършат, вие сте жители на света и нека някой ден намерите самопризнание и у нас.
Но не доста хора могат да го създадат. Не е и нужно. За силата на една стопанска система би трябвало да съдим по това какъв брой души работят, употребяват, използват, без наложително да са минали през влиятелен университет на запад. Колко души създават артикул или услуга.
Голяма част от българската земя пустее. Но държавна политика за това няма. Вече съвсем три десетилетия. И селата пустеят, като се изключи тези, които са покрай огромните градове. Това седи в основата на нихилизма. И е много обяснимо.
Там най-често са родителите и роднините на българските плебеи. Те са наясно, че техните хора работят като прислужници, само че най-малко получават пари. Докато устоят. Защото тук са единствено прислужници, които даже и пари не получават. Защото един берач в Англия получава на ден доста повече от един доктор в районна болница.
Картини като тези в Корнуел идват като тъжно увещание за двете лица на Европа. Едното лице - на растежа и вярата и другото - на робството и безнадеждността. Българските плебеи потеглят на път. И си идват, с цел да гласоподават. И след това отново потеглят. И по този начин, до идната годишна продукция.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ