Зелена светлина: Растенията, притежаващи чувства и интелект
Те не наподобяват на човешките същества, само че това не ги лишава от усеща. Изпитват ги даже доста по-силно от хората. Разкритията са на италианския академик Стефано Манкузо, който от години учи логиката на психиката на растенията.
Казва, че те имат огромен разсъдък, тъй като интелигентността допуска решаването на проблеми. А растенията ловко се оправят с всевъзможни компликации. Знаят по какъв начин да оцеляват при ниска мокрота, незадоволително слънчева светлина, при настъплението на неблагожелателни типове като бурени.
Стефано Манкузо, куратор на ревюто - " Нацията на растенията " във Флорентинския университет: Растенията могат да ни учат на доста неща. Като да вземем за пример да живеем без запаси. Това е необикновено знание. Растенията могат да ни покажат по какъв начин да живеем дружно. Нуждаем се от мрежа, общественост, с цел да оцелеем.
Растенията са умели комуникатори. Те поддържат връзка между тях, с цел да се предизвестяват при заплаха. Уханието на цветята също е тип другарство. По този метод те изпращат сигнали към насекомите.
Защо хората знаят толкоз малко за растенията ли? Защото са разнообразни от тях същества, изяснява Манкузо.
Стефан Манкузо: Болната природа изисква да преосмислим дизайна, промишлеността, селското стопанство. Всичко. Знаете ли, ние би трябвало да се обединим, с цел да помогнем на природата.
Масовото залесяване е едно положително начало. Освен засаждане обаче, растенията имат потребност и от грижи. И не от прекалено внимание, а от вярно отношение. Така че, идната стъпка е хората да ги следят и да се поучат от тях. От метода, по който се оправят с компликациите и най-много от метода, по който си оказват помощ.
Дали растителната идилия е цялостна? Трудно може да се разбере. Защото логиката ѝ е подбудена от други правила, разнообразни от човешките. Но избрани поведенчески характерности в действителност са факт.
Като характерното пространство, което дърветата оставят сред короните си в гората. За да могат хем да се пазят между тях и да устояват на стихиите, хем да имат задоволително пространство, с цел да не блъскат клоните си.
Казва, че те имат огромен разсъдък, тъй като интелигентността допуска решаването на проблеми. А растенията ловко се оправят с всевъзможни компликации. Знаят по какъв начин да оцеляват при ниска мокрота, незадоволително слънчева светлина, при настъплението на неблагожелателни типове като бурени.
Стефано Манкузо, куратор на ревюто - " Нацията на растенията " във Флорентинския университет: Растенията могат да ни учат на доста неща. Като да вземем за пример да живеем без запаси. Това е необикновено знание. Растенията могат да ни покажат по какъв начин да живеем дружно. Нуждаем се от мрежа, общественост, с цел да оцелеем.
Растенията са умели комуникатори. Те поддържат връзка между тях, с цел да се предизвестяват при заплаха. Уханието на цветята също е тип другарство. По този метод те изпращат сигнали към насекомите.
Защо хората знаят толкоз малко за растенията ли? Защото са разнообразни от тях същества, изяснява Манкузо.
Стефан Манкузо: Болната природа изисква да преосмислим дизайна, промишлеността, селското стопанство. Всичко. Знаете ли, ние би трябвало да се обединим, с цел да помогнем на природата.
Масовото залесяване е едно положително начало. Освен засаждане обаче, растенията имат потребност и от грижи. И не от прекалено внимание, а от вярно отношение. Така че, идната стъпка е хората да ги следят и да се поучат от тях. От метода, по който се оправят с компликациите и най-много от метода, по който си оказват помощ.
Дали растителната идилия е цялостна? Трудно може да се разбере. Защото логиката ѝ е подбудена от други правила, разнообразни от човешките. Но избрани поведенчески характерности в действителност са факт.
Като характерното пространство, което дърветата оставят сред короните си в гората. За да могат хем да се пазят между тях и да устояват на стихиите, хем да имат задоволително пространство, с цел да не блъскат клоните си.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ