Проф. Клаус Легеви: Путинизмът в Европа приключи
Те не отказваха съветски пари, позираха с фланелка с облика на Путин и се срещаха с него при всеки комфортен случай. Войната на Русия против Украйна принуди приятелите на съветския президент Путин в Европа да се дистанцират от него . Бившият италиански вътрешен министър Матео Салвини, до неотдавна гневен съперник на приема на бежанци, отиде на полско-украинската граница без фланелката на Путин, сякаш да показва взаимност с бягащите от войната украински дами и деца. Но кметът на Пшемишъл го изгони. Във Франция Марин льо Пен се принуди да унищожи купища предизборни листовки на нейния " Национален общ брой " поради фотографията ѝ с Путин. Австрийската " Партия на свободата " не възобнови контракта си с путиновата партия " Единна Русия ". Чешкият президент Милош Земан назова съветската инвазия в Украйна " ирационално решение " и поддържа западните наказания и доставката на отбранителни оръжия за украинската войска. А унгарският министър председател Виктор Орбан, изправен пред сложни парламентарни избори единствено след две седмици, се пробва хем да обиди газовия снабдител Путин, хем да не се обърне на 180 градуса против проповядвания от самия него нелиберален свят.
За изпадналите в пояснителен режим популисти е тематиката на диалог в предаването " Събота 150 " с политолога проф. Клаус Легеви, който от години изследва и изследва крайната десница в Европа.
" В момента е доста мъчно да бъдеш другар на Путин особено за политическите партии като " Алтернатива за Германия ", Националния общ брой на Марин льо Пен и " Лига " на Матео Салвини. Всички те са обвързани с съветски пари. Путинизмът в Европа завърши ", споделя проф. Легеви за пропукването на европейските другари на Путин, който влага доста старания и финанси в укрепването на евроскептиците и разединението на Европейски Съюз. Паричните потоци към тях очевидно секват - Путин води война.
Какво ще вършат без тази финансова поддръжка?
Парите свършиха. Много е сложна обаче преценката какъв брой значими са финансовите потоци от Москва към европейските путинисти, тъй като тези покупко-продажби се подписват прикрито от обществеността. Никой не знае сигурно за какви суми става въпрос. Знаем за внушителния заем за " Националния общ брой " във Франция, когато партията на Льо Пен беше банкрутирала. По-важно е моралното и политическото дискредитиране. Опасността от тайно съветско въздействие не е отминала. Дори се усилва.
Какво имате поради?
Нека Ви дам образец от Германия с придвижването на " инакомислещите ". Тези хора първо отхвърлиха климатичните промени, по-късно се оповестиха против бежанците, усъмниха се в съществуването на пандемията и са антиваксъри. Това придвижване не е крайнодясно, то не изповядва политическа идеология и по тази причина го назовавам придвижване на политическия нихилизъм. Движението на " инакомислещите " не е се вписва в визията за нова европейска десница, а е по-скоро деструктивна мощ, която желае да унищожи познатия ни политически модел и политическа просвета. И прави това посредством дезинформация. Тук на сцената излиза Русия, тъй като съветските канали за дезинформация не престават да съществуват.
С други думи, описвате нова платформа, през която Русия ще продължава да се пробва да прокарва въздействието си. Само в Германия ли наблюдавате този развой?
В Германия са " инакомислещите ", във Франция е придвижването на жълтите жилетки, в Италия са неофашистките Fratelli d`Italia, " Италиански братя ". На демонстрациите на тези придвижвания и партии хората развяват съветски флагове. Разнопосочните им послания опонират на здравия политически разсъдък, само че това не пречи да ги преглеждаме като рискови проводници на дезинформация и от там - на средства за въздействие върху нашия публичен модел. В случая даже е от второстепенно значение, че последователите на тези придвижвания поддържат войната. По-голямата заплаха е разрушителното въздействие върху метода, по който се води политика и върху политическата система като цяло. Това е политически нихилизъм. Това е въстание против всевъзможни престижи, без политическа цел и без идеология.
Европейските антилиберали дълго време флиртуваха с властовия модел на Путин. Как ще се отрази войната в Украйна на крайнодясната идеология?
Много неща зависят от парламентарните избори в Унгария. Ако опозицията фактически успее да смъкна Орбан, въпреки да не ми се има вяра, това ще отстрани един от главните проводници на пропутиновата агитация и разделяне в Европейски Съюз. Догодина има избори в Полша - кой знае, какво може да се случи там. Войната накара крайнодесните да сменят тактиката си, изключително в страните, където ръководят. Виктор Орбан промени държанието си може би минимум от всички. Но Полша претърпя сериозен поврат и застана на страната на преобладаващото европейско мнение. А в Италия Матео Салвини завърши с политическата си кариера, откакто даже Джорджия Мелони от " Италиански братя " се разгласи против войната. С две думи - популистката последна десница е в оттегляне, само че към момента има известна поддръжка в европейските общества. Протестните придвижвания, за които говорихме, също може да се окажат гласоподаватели на крайнодесните. Така че заплахата не е отминала.
Каква заплаха виждате?
Има и още един основен състезател в този развой на разпад на крайната десница и това са обичайните консерватори. В Германия християндемократите са безапелационни в отхвърли си да се коалират с крайната десница. Във Франция обаче това не е по този начин - там реториката на обичайна десница и на Марин льо Пен е доста сходна. Последният образец е от Испания, където на районно равнище консерваторите ръководят дружно с популистите от " Вокс ". Опасността идва от това, че европейските консерватори са податливи на посланията на крайната десница и това води до размиване на границите сред тях.
За изпадналите в пояснителен режим популисти е тематиката на диалог в предаването " Събота 150 " с политолога проф. Клаус Легеви, който от години изследва и изследва крайната десница в Европа.
" В момента е доста мъчно да бъдеш другар на Путин особено за политическите партии като " Алтернатива за Германия ", Националния общ брой на Марин льо Пен и " Лига " на Матео Салвини. Всички те са обвързани с съветски пари. Путинизмът в Европа завърши ", споделя проф. Легеви за пропукването на европейските другари на Путин, който влага доста старания и финанси в укрепването на евроскептиците и разединението на Европейски Съюз. Паричните потоци към тях очевидно секват - Путин води война.
Какво ще вършат без тази финансова поддръжка?
Парите свършиха. Много е сложна обаче преценката какъв брой значими са финансовите потоци от Москва към европейските путинисти, тъй като тези покупко-продажби се подписват прикрито от обществеността. Никой не знае сигурно за какви суми става въпрос. Знаем за внушителния заем за " Националния общ брой " във Франция, когато партията на Льо Пен беше банкрутирала. По-важно е моралното и политическото дискредитиране. Опасността от тайно съветско въздействие не е отминала. Дори се усилва.
Какво имате поради?
Нека Ви дам образец от Германия с придвижването на " инакомислещите ". Тези хора първо отхвърлиха климатичните промени, по-късно се оповестиха против бежанците, усъмниха се в съществуването на пандемията и са антиваксъри. Това придвижване не е крайнодясно, то не изповядва политическа идеология и по тази причина го назовавам придвижване на политическия нихилизъм. Движението на " инакомислещите " не е се вписва в визията за нова европейска десница, а е по-скоро деструктивна мощ, която желае да унищожи познатия ни политически модел и политическа просвета. И прави това посредством дезинформация. Тук на сцената излиза Русия, тъй като съветските канали за дезинформация не престават да съществуват.
С други думи, описвате нова платформа, през която Русия ще продължава да се пробва да прокарва въздействието си. Само в Германия ли наблюдавате този развой?
В Германия са " инакомислещите ", във Франция е придвижването на жълтите жилетки, в Италия са неофашистките Fratelli d`Italia, " Италиански братя ". На демонстрациите на тези придвижвания и партии хората развяват съветски флагове. Разнопосочните им послания опонират на здравия политически разсъдък, само че това не пречи да ги преглеждаме като рискови проводници на дезинформация и от там - на средства за въздействие върху нашия публичен модел. В случая даже е от второстепенно значение, че последователите на тези придвижвания поддържат войната. По-голямата заплаха е разрушителното въздействие върху метода, по който се води политика и върху политическата система като цяло. Това е политически нихилизъм. Това е въстание против всевъзможни престижи, без политическа цел и без идеология.
Европейските антилиберали дълго време флиртуваха с властовия модел на Путин. Как ще се отрази войната в Украйна на крайнодясната идеология?
Много неща зависят от парламентарните избори в Унгария. Ако опозицията фактически успее да смъкна Орбан, въпреки да не ми се има вяра, това ще отстрани един от главните проводници на пропутиновата агитация и разделяне в Европейски Съюз. Догодина има избори в Полша - кой знае, какво може да се случи там. Войната накара крайнодесните да сменят тактиката си, изключително в страните, където ръководят. Виктор Орбан промени държанието си може би минимум от всички. Но Полша претърпя сериозен поврат и застана на страната на преобладаващото европейско мнение. А в Италия Матео Салвини завърши с политическата си кариера, откакто даже Джорджия Мелони от " Италиански братя " се разгласи против войната. С две думи - популистката последна десница е в оттегляне, само че към момента има известна поддръжка в европейските общества. Протестните придвижвания, за които говорихме, също може да се окажат гласоподаватели на крайнодесните. Така че заплахата не е отминала.
Каква заплаха виждате?
Има и още един основен състезател в този развой на разпад на крайната десница и това са обичайните консерватори. В Германия християндемократите са безапелационни в отхвърли си да се коалират с крайната десница. Във Франция обаче това не е по този начин - там реториката на обичайна десница и на Марин льо Пен е доста сходна. Последният образец е от Испания, където на районно равнище консерваторите ръководят дружно с популистите от " Вокс ". Опасността идва от това, че европейските консерватори са податливи на посланията на крайната десница и това води до размиване на границите сред тях.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ