Ясенка Шигарминова е завършила право в Софийския университет Св. Климент

...
</TD
>Ясенка Шигарминова е завършила право в Софийския университет Св. Климент
Коментари Харесай

В Деня на българската конституция: Пред Plovdiv24.bg говори бивш топ прокурор от Пловдив

Ясенка Шигарминова е приключила право в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 1978 година Има 41 години общ юридически стаж, от които 31 години е прокурор. Кариерата й на магистрат стартира в Районна прокуратура – Ивайловград, след което е била юрист и юрист, а от 1993 година е обвинител в Окръжна прокуратура – Пловдив, където е била и зам.-окръжен прокурор. От 1999 година до септември 2020 година, когато навърши възраст за пенсиониране, работи като прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив.

Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет награди Шигарминова с " Почетен знак – първа степен – " Златен “, за проявен висок професионализъм в работата, безупречно и образцово осъществяване на служебните отговорности и високи нравствени качества.

В момента Ясенка Шигарминова е юрист към Адвокатска гилдия – Пловдив.

- Г-жо Шигарминова, на 16 април се празнува Денят на българската Конституция. С какви усеща посрещате професионалния празник?

- Винаги се веселя, когато идва нашият празник, само че ми е тъжно за това, че доста малко хора се сещат да честитят на хората, които са им помагали в сложни моменти, спасявали са им съществени материални ползи, предотвратявали са неточности, които могат да им костват доста. Забелязах, че и при лекарите е по този начин. Явно двете специалности към този момент не са от най-уважаваните и долюбваните. Иначе аз си почитам празника, одобрявам го, веселя се да се срещна и с сътрудници. Чувствам се горда от това, че съм приключила Юридическия факултет към Софийския университет и че практикувам тази специалност.

- Всички приказват за Конституцията, само че може би не всички я познават, а и дали я съблюдават, съгласно вас?

- Дълбоко се колебая, че я познават. За спазването – мисля, че въобще не я съблюдават. В последна сметка като има три управляващи, като има разделяне на трите управляващи, би следвало да има почитание към тези управляващи, а не изпълнителната власт да се упражнява и всякога да намира виновност в правосъдната власт. Законите, които законодателната власт приема, недъгавите закони, мога да кажа, в доста случаи, за това, че изпълнителната власт не си прави работата, постоянно излиза отговорна правосъдната власт.

Политиците в България не помниха, че има три управляващи и те са самостоятелни една от друга.

- Размиха се някак границите.

- Не им се желае да има самостоятелна правосъдна власт. Такова разбиране остава у мен.

- Което е доста тъпо.

- Жалко е, тъй като хората разчитат на правосъдната власт най-после. Всеки арбитър, прокурор, следовател и юристите в работата си сме длъжни, когато упражняваме специалността, да я упражняваме съгласно закона. Когато един закон е фалшив, когато изпълнителната власт препятства, да вземем за пример в полицията доста пъти не можеш да достигнеш до документи, това пречи.

Според мен се пречи на правосъдната власт пълноценно да си извършва отговорностите първо с тези закони, които на парче приема и в доста случаи се вършат популистки промени, с цел да се угоди на публичното мнение. Второ – тогава, когато изпълнителната власт се пробва да диктува на правосъдната какво да прави.

- Като цяло, от Европейски Съюз настояват, че българските закони са положителни.

- Аз персонално не съм с такова усещане. Един образец ще дам – ръководене на лек автомобил след приложимост на алкохол или наркотични субстанции. Сложиха най-малко от 1 до 3 години. Какъв е смисълът? Да не може да се мине към различен тип наказване, не да е отнемане от независимост, а да е пробация, да вземем за пример. И какво – това понижи случаите на ръководене на лек автомобил след консумация на алкохол или приложимост на наркотични субстанции ли? Не. Не способства. Това е тъкмо популистко: " Ураа, дайте да увеличим наказването “. Хубаво, усилваме наказването и като го увеличихме наказването – какво направихме? Нещо предварителна защита? Не. Не се получи мечтаният резултат.

Не се трансформира закон, с цел да угодим. Станало тежко пътно-транспортно произшествие, ще го квалифицираме като съзнателно, тъй като той бил пил. За това, че е управлявал пътно транспортно средство пил и е предизвикал гибел по несъобразителност при ръководство на МПС като е нарушил разпоредбите на придвижване, си има специфичен текст. Трябва да изкълчим закона, с цел да угодим на обществото, тъй като никой не може да одобри, че това е по неволя закононарушение. Не става по този начин.

Аз имам запаси към избрани закони, само че и не трябва законът да се изтезава, да се опита да се угоди на публичното мнение. Така, съгласно мен, не може да се реализират задачите на закона и не може да се реализира правораздаване. Има една сентенция: когато публичното мнение влезе през вратата, правото излиза през прозореца.

- Тогава опираме до потенциала на законодателя, който приема законите.

- Какъв потенциал!? Извинявайте доста, но в едно от националните събрания имаше 9 адвокати от 240 депутати! За какъв потенциал приказваме? В началото, когато бяха първите избори, в ръководството на Национална движение „Симеон Втори" имаше много адвокати и, дръзвам да кажа, доста качествени сред тях. Сега, не желая да бъдат последна, само че няма потенциал.

- 31 години сте била прокурор. Кое беше най-тежкото ви дело, което помните с всички елементи?

- Делото за убийството на момиченцето в " Изгрев “ от група роми. Това беше единственото дело, за което желаех смъртна присъда. Най-големият получи смъртна присъда, само че тогава отстраниха смъртното наказване и той се размина с 20 години затвор. Още помня делото.

- Имало ли е опити през всичките тези години да ви се оказва влияние по някакъв метод в една или друга посока персонално на вас?

- Лично на мен – в никакъв случай. Казвам го напълно отговорно. То зависи и от човек, по какъв начин ще се сложи. По комунистическо време, аз от 80-та година съм прокурор в Ивайловград, никой не се е опитал. Ако е изработен някакъв опит, е останал във въздуха и им е станало ясно, че при мен може да се получи единствено противоположния резултат.

- Как успяхте да се съхраните толкоз дълго време, три десетилетия, в прокуратурата?

- Нямам визия. В последна сметка, аз си обичам специалността. Това желаех да работя и това работих. По насила имаше миг, в който излизах от системата, бях известно време юрист, след това бях на първия конкурс за юристи 1986 година и бях 7 години юрист, по-късно още веднъж се върнах в прокуратурата. Аз си обичам специалността. Когато решаваш, би трябвало да го правиш и по съвест, и с мъдрост. И в сходство със закона, несъмнено.

- От Европейски Съюз непрестанно порицават България за корупцията по високите етажи на властта, само че действително всички са чисти като сълза. Смятате ли, че и в България в миналото ще има наказани политици?

- Дълбоко се колебая, за жалост. Помните приватизацията, по какъв начин наедро, наедро, както на пазара връзки лук все едно продаваха, продадоха заводите. Тогава се сътвори и Агенция за следприватизационен надзор, която трябваше да следи дали това, което е поето като ангажимент с договорите за приватизация, ще бъде изпълнено в следствие. Всъщност, това беше една мъртвородена и мъртвоостанала организация, която не направи нищо.

Една сътрудник, която след това отиде във Върховна касационна прокуратурата, водеше дело против Венцислав Върбанов, доколкото имам спомен. Заведе се дело по реда на член 26 от Гражданско процесуалния кодекс за повреждане на приватизационни покупко-продажби. Този текст даваше опция на прокуратурата да пази ползите на страната, завеждайки каузи. Набързо се внесе в Народното събрание законопроект, с който този текст беше анулиран и прокуратурата към този момент можеше да завежда каузи, свързани с осиновявания, запрещения и така нататък, само че не и в отбрана на държавния интерес.

Следващото, което пречи, са многото изказвания, че прокуратурата би трябвало да излезе от правосъдната власт и да влезе в изпълнителната. Това ще бъде тотална неточност, тъй като, когато си зависещ на изпълнителната власт, която би трябвало да разследваш, ти няма по какъв начин да я свършиш тази работа. Когато тръгнеш да водиш досъдебно произвеждане против един министър, кой би трябвало да ти даде документите, въз основа, на които да се построи обвиняването да се ревизират и така нататък? Изпълнителната власт. Кой има интерес да даде документи, уличаващи го, с цел да може да се проверява против него? Никой.

Очаква се един Параграф 22. Искаш полицията да ти проверява, тъй като лишиха и доста пълномощия на следователите. Обаче полицията е в изпълнителната власт и тя какво – ще проверява министъра ли?

- Тогава безсмислени ли са нашите номинации и присъединяване в Европрокуратурата, кабинета на Кьовеши?

- Това е напълно обособена единица и аз мисля, че, в случай че нещо се направи, ще се направи там. Но редовият прокурор да успее да внесе обвинителен акт против политик и това да издържи в съда – граничи с фантазия.

- А в случай че се промени метода на избиране на основния прокурор у нас? Може от това ненапълно да зависи или...?

- Не. Ще изкажа персоналното си мнение. Навремето основни прокурори бяха хабилитирани персони, известни, с състояние, с престиж: Иван Вачков, Костадин Лютов, Васил Мръчков, Борис Велчев. После някои хора взеха решение, че прокуратурата би трябвало да бъде подкопана и се назначиха хора, които да свършат тази работа. Такова ми е мнението и за господин Цацаров, и за настоящия Иван Гешев. Това не са хора, които са подобаващи за основни прокурори. От равнище ръководител на Окръжен съд да го сложиш на Прокуратура - друга част от правосъдната система, която надълбоко не познаваш, да я ръководиш и управляваш, някак си не беше вярно за мен и не беше оправдано.

- Може би в този момент гледаме следствията от тези дейности.

- О, да!

- Никой не опровергава изказванието, че прокуратурата се употребява като " бухалка “ против спонсори на политически конкурент. Има доста образци в тази посока.

- В Пловдив такова нещо не се вижда, само че в София забелязахме някои неща. Има ли друга страна, в която да се влиза в Президентството като в " Столипиново “ и да се размахват палки и така нататък? Къде се е чуло и видяло това? Преминаха се всевъзможни граници.

- Но пък има случай, в който някогашен министър-председател е задържан по предписание на длъжностен вътрешен министър. В България.

- Това го видяхме също. Но в действителност, те си направиха неприятна услуга с това арестуване, тъй като единствено го направиха по-популярен и нищо друго не направиха. Не може да не си квалифициран с обвиняване, с доказателства и впрочем. Това си е чисто проявление на мускули и нищо не се реализира.

- Какво би трябвало, съгласно вас, да се направи, с цел да се почисти името на институцията прокуратура?

- Хората не познават работата на прокурорите. От първия ден на упражняването на тази специалност, разбрах, че българинът априоре приема, че е безусловно почтен и всичко, което се случи, друго от неговото мнение, значи се е случило, тъй като някой различен е дал пари или е ходатайствал или нещо друго. Българинът не има вяра, че в миналото той може да е сбъркал в нещо. По цивилен каузи, в случай че завоюва, той споделя: " Спечелих делото, тъй като бях прав “, в случай че загуби – другата страна е платила.

Трябва да се познават законите, би трябвало да познават работата на институцията. Разпространява се, че се взимат пари, само че като питаш някой да покаже на кого, споделя: " Аз на никой не съм дал. “. Тогава за какво приказваш по този начин? Това, че нещо не се е случило по този начин, както човек си мисли, че би трябвало да се случи, не значи, че прокурорът е подкупен и че не си е приключил работата по закон.

Навремето, когато бях в Ивайловград, 80-те години, хората като влизаха в кабинета ми, си събуваха обувките извън. Институцията имаше престиж. Сега се подкопава престижа на институцията от Министерство на вътрешните работи.

- Защо?

- Казват " Ние ги хващаме, вие ги пускате “. Аз пък мога да кажа, че те, когато ги хващат, заличават следи, волно или несъзнателно. След като закриха междинното учебно заведение за служители на реда, в полицията влизат момчета, които имат голямо предпочитание да работят, само че не са готови. Когато се отиде на едно местопрестъпление – пипа се, върви се, подвига се отсам и оттова, заличават се следи и впрочем. После споделят: но вие нищо не осъдихте. Ами то без доказателства тази работа не става, нали?

За престижа прокурорите също би трябвало да се борят и да отстояват.

- За да има почитание към институцията, може би още в ученическите години би трябвало да се работи измежду децата.

- Точно по този начин. Аз поздравявам това, което в този момент се прави – срещите на прокурорите и съдиите с гимназисти, с цел да видят, че това не е лесна работа. Да знаят защо става въпрос. От дребни би трябвало да го знаят.

- Вече три години практикувате като юрист и имате три оправдателни присъди на ваши клиенти – нещо, което рядко се случва. За какви проблеми става дума?

- Едното е за пътно-транспортно произшествие. Знаете, че при тях зависи и от експертното умозаключение. При обжалването в Апелативния съд се оказа, че първата експертиза не е била направена въз основа на обективните находки. Другата беше за разпространяване на опиати, третата – за ръководство на МПС след приложимост на наркотични субстанции.

Добра вест е, тъй като хората схващат, че съдът си прави работата съгласно закона и съгласно доказателствата, които се събират. Хората би трябвало да имат вяра, че едно дело като стигне в съда не е безусловно да приключи с неоправдателна присъда. В последна сметка, съдът преценя самичък доказателствата и взима решение. Така че хората би трябвало да имат вяра, че има правораздаване, че законът се ползва вярно и в сходство със събраните доказателства.

Без доказателства нищо не може да се направи. Това че допускаме, че някой е отговорен или си мислим, че е той, напълно не значи, че съдът ще го одобри, тъй като съдът не може на догатки да се произнесе.

Като приказваме за специалността – мъчително ми стана първоначално, когато започнах като юрист. Мислех, че ще идват, тъй като ме познават, работила съм в прокуратурата. Знаете ли защо идваха?

- Не. За какво?

- Хора, които си имат юристи, без да ми споделят, че си имат, идваха при мен и ми носеха листчета от техните юристи с номера на преписки и на каузи, с цел да съм ходатайствала на сътрудниците. Изключително обидно. Аз няма да си скапвам връзките с сътрудници, с които съм работила повече от 30 години, поради клиент. Това би трябвало да е ясно на всеки. Адвокатът не е индивидът, който ходатайства и разнася плика с пари. Адвокатът е този, който също работи по закон.

- Във вашия професионален път постоянно сте работили в региона на наказателните каузи, това е най-тежкото направление. Как компенсирате прочувственото и психическото натоварване? Как се разтоварвата?

- Пътувам. Последно бях в Австралия и Нова Зеландия. Преди това бях в Панама, Коста Рика и Никарагуа. Обичам дългите пътешествия. Човек се среща с  прелестни хора, тъй като по по-далечните места вървят хора, които фактически имат интерес да видят нещо ново, а не тъй като е съвременна дестинация да я посетят.

- Къде ви хареса най-вече?

- Първата ми далечна дестинация беше Куба. В името на истината, Куба остана в сърцето ми. Всяка дестинация си има хубостта и нещо характерно. Например, Нова Зеландия, вървиш като в приказка – зелено, овчици и елени се отглеждат, чист въздух, усмихнати хора, без напрежение и си викаш: " Господи, аз къде съм стъпнал? “.

В Латинска Америка отново са такива усмихнати. Гледаш ги – нито са богати, Бог не ги е надарил кой знае с какво, само че са топли, обичливи, пъстри.

Следващото ми пътешестване е до Бразилия.

- Пожелавам ви прелестно странствуване и прекрасен празник!

- Благодаря.
Източник: plovdiv24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР