Проф. Венцеслав Николов на 80 години: Мога да благодаря на своя роден град - Русе
Понеже аз съм актьор, който свири друга музика, то непрестанно съм влюбен в музиката, която изсвирвам сега. Не е почтено по отношение на музиката, която изсвирвам сега, да обичам нещо друго. Аз умея това – да обичам музиката, която изсвирвам.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Венцеслав Николов, виолончелист, диригент, учител и писател навръх 80-ата си годишнина.
Диригентът ще означи своята годишнина с концерт, на който е подбрал 80 пиеси от репертоара си.
" Пиесите от моя репертоар доста постоянно се бутат една друга и напират – всяка една желае да излезе напред, а в този концерт няма по какъв начин да изсвиря всичко. Когато ставах на 50 години направих концерт, в който публиката си избираше пиесите, само че си помислих, че за 80 към този момент ще затрудня доста хората, по тази причина и аз самият избрах програмата “, сподели още диригентът, след което изясни, че на концерта ще свири с ансамбъла " Силуети “, с Лилия Жекова, както и самичък със своето виолончело. " Моето виолончело обича единствено да свири, само че обича и да се глези, тъй като е италианец, а италианските принадлежности са такива – желаят да ги харесват. Моето виолончело след 3 години ще става на 300 години, тъй че и то ще чества рожден ден. То гледа малко на мен с известно неуважение, тъй като счита, че 80 години не са мотив за нещо изключително “, сподели с подигравка проф. Николов.
Проф. Венцеслав Николов наследява гения на своя татко. Той показа, че може да бъде единствено признателен както на своя татко, по този начин и на родния си град – Русе. " Мога да благодаря на своя роден град – Русе, откъдето е и фамилията ми – неслучайно споделят, че първите 7 години са извънредно значими. Тази музикална атмосфера, която имаше в града, оркестърът на татко ми, в който шест години и половина свирих, остават едни такива следи в твоя живот ", сподели музикантът, след което изясни, че тогава алтернативата е била да си каруцар или виолончелист. “Каруците отпаднаха лека бавно и аз си останах с другата опция “, сподели още веднъж с насмешка музикантът, след което още веднъж изясни, че може да бъде само признателен на татко му и града-Русе, на всичко което е било към него.
Музикантът е едвам на 14-годишна възраст, когато изнася първия си концерт. Той изясни, че учудващо внезапно се е почувствал актьор. " Веднъж с моя другар – проф. Веселин Парашкевов отидохме вечерта до оградата на Зоологическата градина и там изнесохме един концерт и животните от другата страна на оградата слушаха – това е един спомен за мен, един доста скъп концерт “, описа проф. Венцеслав Николов. Творецът показа, че всички концерти са оставили диря в него, както и другите страни, в които е изнасял своите концерти. " Тези места не са туристически пътувания, всички ние живеем посредством музиката си, само че в случай че мога да отделя някоя страна, то това е Съединени американски щати. Усетих я тогава като нещо друго от това, което бях виждал – свободата ми хареса. Не познавам американската страна, само че съм фаворизиран – видял съм най-хубавото от нея “, поясни диригентът. На въпроса коя ера от своето творчество усеща най-близо до себе си, маестрото сподели, че всички ние сме романтици – всички сме още в тази ера. " Ние поглеждаме обратно постоянно, а това е присъщо за романтизма. Понеже съм актьор, който свири друга музика, непрестанно съм влюбен в някаква музика, която изсвирвам сега. Не е почтено по отношение на тази музика, която изсвирвам сега, да обичам нещо друго. Умея това – да обичам музиката, която изсвирвам “.
Освен виолончелист и диригент проф. Венцеслав Николов е и писател, а за това начинание той описа, че се е зародило напълно инцидентно. " Купих си къща на село, край Дряновския Балкан и бях много уединен там, по този начин в един миг прописах на един камък, под един орех с един тъп молив започнах да пиша " Пътуване с VenziCello ", в която представям случки от моя живот. Тогава се сетих, че се навършват 100 години от рождението на татко ми и оставих тази книга – към този момент съвсем я бях написал, и започнах да пиша книга за татко ми. Оттам потръгна и идната година написах за Северно море. там където вървя аз от доста години ", обясни музикантът. “Там написах книгата " Острови " и по този начин потегли някак си и в този момент не мога да си показва без да пиша, тъй като нашата специалност е самотна и писането е самотна специалност. Двете по някакъв метод хубаво се поддържат ". Беше доста забавно, когато писах книгата, " Баща ми е фамозният Матео " и в действителност челото споделя разнообразни истории. Пиша на село и челото ми стои на един стол, както в този момент е тук до мен, и аз отивам да пия вода и внезапно се оказа, че минавам около него деликатно и споделям " извинявай би трябвало да мина отсам “. Почувствах се като гостенин пред челото ми, което споделя тази история ", показа със забава диригентът и добави, че то е станало някак живо. “Така писането на мен ми стана част от живота. Помня мой другар - огромният художник Румен Скорчев, който като ме гледаше, че върша разнообразни неща и сподели “защо не рисуваш и сподели аз ще ти покажа да си купиш неща и сподели най-важното да не се мислиш за художник ". Гледам да не се мисля за никакъв, а просто да си върша нещата ", разясни професор Венцеслав Николов.
През своето житейско съществуване проф. Николов е бил и учител, а за това свое начинание музикантът посочи, че сигурно и той самият се учи всеки ден и то от най-малкото дете. “Учил съм при най-големите в Москва и в Швейцария. От тях научих няколко неща по какъв начин не трябва да се прави - да вземем за пример, че фамозните хора, когато преподават, те себе си акцентират. Научих, че би трябвало да имаш интерес към това дребосъче, дребното дребосъче, което стои пред теб. Трябва да имаш интерес към него. Не ти си значимият - това е доста значимо нещо. Да го разглеждаш като млад сътрудник и да му даваш кураж. Научих се, да вземем за пример, да не изсвирвам хубаво със студентите, тъй като като свириш хубаво с хубаво чело те се обезкуражават, а би трябвало просто да сбъркаш малко, тъй че те да си мислят - не е добър челист, само че е добър преподавател. Много неща могат да се научат от преподаването и аз всеки ден в действителност изучавам като чувам другите ", сподели още той.
С концерт музикантът ще означи 80-ата си годишнина, а на въпроса дали можем да чакаме още нови планове, проф. Венцеслав Николов изрази вяра, че ще “му дойдат някакви хрумвания в главата ".
" Опитвам се да пребивавам сега и да не програмирам нещата. Струва ми се, че това чувство за историчност, което ние имаме, не е доста хубаво. Човек би трябвало да живее сега и да се отдава на някакви импулси. От тези импулси постоянно се ражда нещо. Този концерт се роди по този метод - просто по този начин с лекост ", добави популярният виолончелист, диригент, учител и писател проф. Венцеслав Николов.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Венцеслав Николов, виолончелист, диригент, учител и писател навръх 80-ата си годишнина.
Диригентът ще означи своята годишнина с концерт, на който е подбрал 80 пиеси от репертоара си.
" Пиесите от моя репертоар доста постоянно се бутат една друга и напират – всяка една желае да излезе напред, а в този концерт няма по какъв начин да изсвиря всичко. Когато ставах на 50 години направих концерт, в който публиката си избираше пиесите, само че си помислих, че за 80 към този момент ще затрудня доста хората, по тази причина и аз самият избрах програмата “, сподели още диригентът, след което изясни, че на концерта ще свири с ансамбъла " Силуети “, с Лилия Жекова, както и самичък със своето виолончело. " Моето виолончело обича единствено да свири, само че обича и да се глези, тъй като е италианец, а италианските принадлежности са такива – желаят да ги харесват. Моето виолончело след 3 години ще става на 300 години, тъй че и то ще чества рожден ден. То гледа малко на мен с известно неуважение, тъй като счита, че 80 години не са мотив за нещо изключително “, сподели с подигравка проф. Николов.
Проф. Венцеслав Николов наследява гения на своя татко. Той показа, че може да бъде единствено признателен както на своя татко, по този начин и на родния си град – Русе. " Мога да благодаря на своя роден град – Русе, откъдето е и фамилията ми – неслучайно споделят, че първите 7 години са извънредно значими. Тази музикална атмосфера, която имаше в града, оркестърът на татко ми, в който шест години и половина свирих, остават едни такива следи в твоя живот ", сподели музикантът, след което изясни, че тогава алтернативата е била да си каруцар или виолончелист. “Каруците отпаднаха лека бавно и аз си останах с другата опция “, сподели още веднъж с насмешка музикантът, след което още веднъж изясни, че може да бъде само признателен на татко му и града-Русе, на всичко което е било към него.
Музикантът е едвам на 14-годишна възраст, когато изнася първия си концерт. Той изясни, че учудващо внезапно се е почувствал актьор. " Веднъж с моя другар – проф. Веселин Парашкевов отидохме вечерта до оградата на Зоологическата градина и там изнесохме един концерт и животните от другата страна на оградата слушаха – това е един спомен за мен, един доста скъп концерт “, описа проф. Венцеслав Николов. Творецът показа, че всички концерти са оставили диря в него, както и другите страни, в които е изнасял своите концерти. " Тези места не са туристически пътувания, всички ние живеем посредством музиката си, само че в случай че мога да отделя някоя страна, то това е Съединени американски щати. Усетих я тогава като нещо друго от това, което бях виждал – свободата ми хареса. Не познавам американската страна, само че съм фаворизиран – видял съм най-хубавото от нея “, поясни диригентът. На въпроса коя ера от своето творчество усеща най-близо до себе си, маестрото сподели, че всички ние сме романтици – всички сме още в тази ера. " Ние поглеждаме обратно постоянно, а това е присъщо за романтизма. Понеже съм актьор, който свири друга музика, непрестанно съм влюбен в някаква музика, която изсвирвам сега. Не е почтено по отношение на тази музика, която изсвирвам сега, да обичам нещо друго. Умея това – да обичам музиката, която изсвирвам “.
Освен виолончелист и диригент проф. Венцеслав Николов е и писател, а за това начинание той описа, че се е зародило напълно инцидентно. " Купих си къща на село, край Дряновския Балкан и бях много уединен там, по този начин в един миг прописах на един камък, под един орех с един тъп молив започнах да пиша " Пътуване с VenziCello ", в която представям случки от моя живот. Тогава се сетих, че се навършват 100 години от рождението на татко ми и оставих тази книга – към този момент съвсем я бях написал, и започнах да пиша книга за татко ми. Оттам потръгна и идната година написах за Северно море. там където вървя аз от доста години ", обясни музикантът. “Там написах книгата " Острови " и по този начин потегли някак си и в този момент не мога да си показва без да пиша, тъй като нашата специалност е самотна и писането е самотна специалност. Двете по някакъв метод хубаво се поддържат ". Беше доста забавно, когато писах книгата, " Баща ми е фамозният Матео " и в действителност челото споделя разнообразни истории. Пиша на село и челото ми стои на един стол, както в този момент е тук до мен, и аз отивам да пия вода и внезапно се оказа, че минавам около него деликатно и споделям " извинявай би трябвало да мина отсам “. Почувствах се като гостенин пред челото ми, което споделя тази история ", показа със забава диригентът и добави, че то е станало някак живо. “Така писането на мен ми стана част от живота. Помня мой другар - огромният художник Румен Скорчев, който като ме гледаше, че върша разнообразни неща и сподели “защо не рисуваш и сподели аз ще ти покажа да си купиш неща и сподели най-важното да не се мислиш за художник ". Гледам да не се мисля за никакъв, а просто да си върша нещата ", разясни професор Венцеслав Николов.
През своето житейско съществуване проф. Николов е бил и учител, а за това свое начинание музикантът посочи, че сигурно и той самият се учи всеки ден и то от най-малкото дете. “Учил съм при най-големите в Москва и в Швейцария. От тях научих няколко неща по какъв начин не трябва да се прави - да вземем за пример, че фамозните хора, когато преподават, те себе си акцентират. Научих, че би трябвало да имаш интерес към това дребосъче, дребното дребосъче, което стои пред теб. Трябва да имаш интерес към него. Не ти си значимият - това е доста значимо нещо. Да го разглеждаш като млад сътрудник и да му даваш кураж. Научих се, да вземем за пример, да не изсвирвам хубаво със студентите, тъй като като свириш хубаво с хубаво чело те се обезкуражават, а би трябвало просто да сбъркаш малко, тъй че те да си мислят - не е добър челист, само че е добър преподавател. Много неща могат да се научат от преподаването и аз всеки ден в действителност изучавам като чувам другите ", сподели още той.
С концерт музикантът ще означи 80-ата си годишнина, а на въпроса дали можем да чакаме още нови планове, проф. Венцеслав Николов изрази вяра, че ще “му дойдат някакви хрумвания в главата ".
" Опитвам се да пребивавам сега и да не програмирам нещата. Струва ми се, че това чувство за историчност, което ние имаме, не е доста хубаво. Човек би трябвало да живее сега и да се отдава на някакви импулси. От тези импулси постоянно се ражда нещо. Този концерт се роди по този метод - просто по този начин с лекост ", добави популярният виолончелист, диригент, учител и писател проф. Венцеслав Николов.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ