Оправдаха д-р Димитров, убил крадец в дома си в Пловдив
Пловдивският апелативен съд в състав: ръководител Михаела Буюклиева - докладчик и членове – съдиите Галина Арнаудова и Васил Гатов, удостовери със свое решение, постановената от Окръжен съд – Пловдив оправдателна присъда по отношение на доктор Иван Димитров, упрекнат за убийството на Жоро Джевизов (Жоро Плъха), което да е осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита. Присъдата по второто обвиняване, а точно за нелегално владение на револвер, за което му е наложено наказване от 2 години отнемане от независимост с 3 години изпитателен период, е влезнала в действие.
Решението на Апелативен съд – Пловдив е подписано с изключително мнение от съдията - докладчик по делото Михаела Буюклиева.
Припомняме, че с присъда на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Димитров е бил приет за отговорен в това, че на 02.03.2018 година в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие - револвер " Валтер РН “ и муниции за огнестрелно оръжие - 16 броя, без да има за това съответно позволение и е бил наказан на 2 години отнемане от независимост, осъществяването на което според член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс било отсрочено с изпитателен период от 3 години.
Със същата присъда подсъдимият Димитров е бил приет за почтен в това на 02.03.2018 година в гр. Пловдив съзнателно да е умъртвил Джевизов от същия град, като убийството да е осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита и е бил оневинен по обвиняването за осъществено закононарушение по член 119 вр. член 115 от Наказателен кодекс.
Делото се преглежда за трети път от Апелативен съд – Пловдив. Третият въззивен състав удостоверява присъдата на окръжния съд в оправдателната й част за убийството.
Мнозинството от въззивната инстанция/ двама от тримата съдии по делото/ приема, че деятелността на лекар Димитров попада в обсега на неизбежната защита и няма незаконен темперамент. С държанието си потърпевшият Джевизов е осъществил интензивно нахлуване върху подсъдимия. Нападателните дейности са били извънредно нападателни, продължителни, при изискванията на понижена от нощната мрачевина видимост и са били ориентирани към тялото на подсъдимия и са могли да доведат до съдбовен за него излаз. С произвеждането на изстрелите от подсъдимия нападението не е било прекъснато, а е траяло и е завършило с бягството на потърпевшия.
Доктор Димитров е осъществил отбранителни дейности, с цел да резервира живота и здравето си, които са били сложени в заплаха от потърпевшия Джевизов. Подсъдимият е имал право на такава дейна отбрана, тъй като тя е разрешен от закона метод на отбиване на противоправното нахлуване върху личността му. Той не е бил задължен нито да бяга, нито да се укрива, тъй като противното схващане сензитивно би лимитирало успеваемостта на отбраната му.
Мнозинството от правосъдния състав смята, че разследваният проблем е типичен случай на неизбежна защита. Интензитетът на осъществените от подсъдимия отбранителни дейности се явяват съгласуван с характера и заплаха на нападението и явно противоречие сред тях липсва, заради което за превишаване рамките на неизбежната защита в тази ситуация не може да се приказва.
За разлика от болшинството в правосъдния състав, разгледал делото, съдията-докладчик Михаела Буюклиева е подписала решението с изключително мнение, защото счита, че в проблема се касае за превишаване на рамките на неизбежната защита от страна на подсъдимия.
Поради това присъдата на Окръжен съд – Пловдив е незаконосъобразна и голословна и като такава следва да се анулира, като се постанови нова, с която подсъдимият Димитров да се признае за отговорен за вмененото му закононарушение по член 119 вр. член 115 от Наказателен кодекс и му се наложи наказване отнемане от независимост, което да изтърпи дейно.
Според съдията-докладчик в тази ситуация интензитетът на защитата надвишава очевидно интензитета на нападението, т.е. защитата не е в границите на нужните лимити. Като се вземат поради защитаваните имуществени ползи – движимости, съхранявани в пространства в двора, тяхната невисока стойност, опциите на подсъдимия за защита, средствата за отбрана, с които е разполагал, дистанцията, от което е създал смъртоносният изстрел, броят на изстрелите, е налице очевидно противоречие сред нападението и отбраната.
Пострадалият е могъл да се оправи със обстановката като се обади на телефон 112, без да употребява такива интензивни средства за отбрана, като пукотевица с огнестрелно оръжие против човек, който заварен да прави кражба, се пробва да избяга и да се избави от патроните.
Според особеното мнение, осъзнаваната от подсъдимия противоправност на осъщественото от него е намерила израз в държанието му незабавно след случая - вместо да алармира органите на реда, че е прострелял непознато лице, почнал да заличава следи. Налице е поредност от подредени, премислени и целенасочени дейности, с цел да не бъде обвързван с убийството, защото е разбирал противоправността и публичната заплаха на осъщественото от него и е осъзнавал виновността си.
Делото против доктор Димитров се гледа за трети пъти от разнообразни сформира на Апелативен съд – Пловдив. Първият състав връща делото на окръжния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане от окръжния съд е постановена още веднъж същата присъда.
По митинг на прокуратурата и тъжби на частните обвинители в Апелативен съд – Пловдив е формирано второ въззивно дело, по което подсъдимият е приет за отговорен за осъществяване на ликвидиране, при превишаване рамките на неизбежната защита и е наказан на 2 години и 6 месеца отнемане от независимост условно, с 4 години изпитателен период.
Присъдата на Апелативен съд – Пловдив е обжалвана пред Върховен касационен съд, който я оставя в действие в частта за противозаконното владение на оръжие и муниции и връща делото за наново разглеждане на обвиняването за убийството.
Решението на третия правосъден състав на Апелативен съд – Пловдив предстои на митинг и обжалване пред Върховен касационен съд.
Решението на Апелативен съд – Пловдив е подписано с изключително мнение от съдията - докладчик по делото Михаела Буюклиева.
Припомняме, че с присъда на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Димитров е бил приет за отговорен в това, че на 02.03.2018 година в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие - револвер " Валтер РН “ и муниции за огнестрелно оръжие - 16 броя, без да има за това съответно позволение и е бил наказан на 2 години отнемане от независимост, осъществяването на което според член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс било отсрочено с изпитателен период от 3 години.
Със същата присъда подсъдимият Димитров е бил приет за почтен в това на 02.03.2018 година в гр. Пловдив съзнателно да е умъртвил Джевизов от същия град, като убийството да е осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита и е бил оневинен по обвиняването за осъществено закононарушение по член 119 вр. член 115 от Наказателен кодекс.
Делото се преглежда за трети път от Апелативен съд – Пловдив. Третият въззивен състав удостоверява присъдата на окръжния съд в оправдателната й част за убийството.
Мнозинството от въззивната инстанция/ двама от тримата съдии по делото/ приема, че деятелността на лекар Димитров попада в обсега на неизбежната защита и няма незаконен темперамент. С държанието си потърпевшият Джевизов е осъществил интензивно нахлуване върху подсъдимия. Нападателните дейности са били извънредно нападателни, продължителни, при изискванията на понижена от нощната мрачевина видимост и са били ориентирани към тялото на подсъдимия и са могли да доведат до съдбовен за него излаз. С произвеждането на изстрелите от подсъдимия нападението не е било прекъснато, а е траяло и е завършило с бягството на потърпевшия.
Доктор Димитров е осъществил отбранителни дейности, с цел да резервира живота и здравето си, които са били сложени в заплаха от потърпевшия Джевизов. Подсъдимият е имал право на такава дейна отбрана, тъй като тя е разрешен от закона метод на отбиване на противоправното нахлуване върху личността му. Той не е бил задължен нито да бяга, нито да се укрива, тъй като противното схващане сензитивно би лимитирало успеваемостта на отбраната му.
Мнозинството от правосъдния състав смята, че разследваният проблем е типичен случай на неизбежна защита. Интензитетът на осъществените от подсъдимия отбранителни дейности се явяват съгласуван с характера и заплаха на нападението и явно противоречие сред тях липсва, заради което за превишаване рамките на неизбежната защита в тази ситуация не може да се приказва.
За разлика от болшинството в правосъдния състав, разгледал делото, съдията-докладчик Михаела Буюклиева е подписала решението с изключително мнение, защото счита, че в проблема се касае за превишаване на рамките на неизбежната защита от страна на подсъдимия.
Поради това присъдата на Окръжен съд – Пловдив е незаконосъобразна и голословна и като такава следва да се анулира, като се постанови нова, с която подсъдимият Димитров да се признае за отговорен за вмененото му закононарушение по член 119 вр. член 115 от Наказателен кодекс и му се наложи наказване отнемане от независимост, което да изтърпи дейно.
Според съдията-докладчик в тази ситуация интензитетът на защитата надвишава очевидно интензитета на нападението, т.е. защитата не е в границите на нужните лимити. Като се вземат поради защитаваните имуществени ползи – движимости, съхранявани в пространства в двора, тяхната невисока стойност, опциите на подсъдимия за защита, средствата за отбрана, с които е разполагал, дистанцията, от което е създал смъртоносният изстрел, броят на изстрелите, е налице очевидно противоречие сред нападението и отбраната.
Пострадалият е могъл да се оправи със обстановката като се обади на телефон 112, без да употребява такива интензивни средства за отбрана, като пукотевица с огнестрелно оръжие против човек, който заварен да прави кражба, се пробва да избяга и да се избави от патроните.
Според особеното мнение, осъзнаваната от подсъдимия противоправност на осъщественото от него е намерила израз в държанието му незабавно след случая - вместо да алармира органите на реда, че е прострелял непознато лице, почнал да заличава следи. Налице е поредност от подредени, премислени и целенасочени дейности, с цел да не бъде обвързван с убийството, защото е разбирал противоправността и публичната заплаха на осъщественото от него и е осъзнавал виновността си.
Делото против доктор Димитров се гледа за трети пъти от разнообразни сформира на Апелативен съд – Пловдив. Първият състав връща делото на окръжния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане от окръжния съд е постановена още веднъж същата присъда.
По митинг на прокуратурата и тъжби на частните обвинители в Апелативен съд – Пловдив е формирано второ въззивно дело, по което подсъдимият е приет за отговорен за осъществяване на ликвидиране, при превишаване рамките на неизбежната защита и е наказан на 2 години и 6 месеца отнемане от независимост условно, с 4 години изпитателен период.
Присъдата на Апелативен съд – Пловдив е обжалвана пред Върховен касационен съд, който я оставя в действие в частта за противозаконното владение на оръжие и муниции и връща делото за наново разглеждане на обвиняването за убийството.
Решението на третия правосъден състав на Апелативен съд – Пловдив предстои на митинг и обжалване пред Върховен касационен съд.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ