Култов разказ за пловдивските плажове и изпълненията на плажуващите
Пловдивчанинът е ходил на плаж несъмнено от 8000 години. Когато е нямало басейни, се е излягал на брега на Марица или е прескачал до река Дерменка или Чая – с цел да си отдъхне от горещините. Да си вземе солук – както се е казвало в по-късни времена.
Край водата са опъвани трапези, несъмнено. И след всяка такава екскурзия българското семейство е ставало все по-здраво.
Марица до не толкоз от дълго време беше чиста река, обикновено беше човек да прескочи до водата в жегите и да се топне. Учениците, които учеха в постройката на някогашната Мъжка гимназия, се къпеха дори в огромното междучасие. След това опъваха мокрите си гащи по прозорците.
Пишещият тези редове като възпитаник от Руската за финален път се изкъпа в Марица през юни 65-а, в огромното междучасие. Плувайки обаче в топлата вода, съзря на педя през себе си да се носи едно ла*но. Това беше краят. Останаха обаче басейните.
Първите басейни в Пловдив се появяват при започване на 30-те години. В един указател от 1930 година са упоменати " речни бани, край Марица ", само че липсват повече детайлности.
Всяка махала си има свои крайречни непокътнати територии – кършалклии вървят на едно място, марашлии – на друго, от Аджисана – на трето. Всеки си знае мястото.
Някои – най-вече от Новата махала, се плацикат в гьоловете към извора на мястото, където е построена пивоварната фабрика " Каменица " – господ да я елементарни.
На остатъците от Марково тепе има хлътналост, която се цялостни с дъждовна вода и притегля момчетата от махалата. Излежават се на скалите, цопват се от време в точния момент в топлата вода, а вечер броят американските самолети, които по време на войната летят към Плоещ, с цел да бомбардират петролните кладенци.
Един от първите изкуствени басейни несъмнено е Делевият плаж – в региона на ВИХВП. Той е с топла вода, която идва от фабрика " Охра ". Жените, които се осмеляват да посещават басейна, са облечени от горната страна до долу.
Конкурент на Делевия е Събевият плаж. Той е по на изток, ограден е с дъсчена ограда и има три басейна. Има и куличка за скокове – " зъбчата ".
Построяването на този плаж е концепция на една италианка, която живее в Пловдив. Дядо Владо Тодоров още си я спомня по какъв начин с работни облекла и ботуши управлява градежа на басейните.
Според бате Емо от " Кършияка " първият плаж е Еврейският – " на изток от Герджика ". Там се подвизава Бургаза, който учи младите по какъв начин да скачат във водата и да далдисват.
С идването на националната власт частните плажове изчезват един след различен, само че през 50-те години изниква Лятната къпалня " Девети септември ".
През лятото тя става център на живота в града, край басейните могат да се видят всички известни пловдивчани. Мимо Хаджипетров си спомня за Личо Стоунса, Бусара, Ванчо Зъбара...
Мимо Райчев споделя по какъв начин един ден навили негъра - надзирател на фабрика " Левски " - единственият негър в града – завещание от Първата международна война, до посети плажа. В тези времена се носеха митове какъв брой надарени били всички негри и че някой бил видял гола фотография на известния през 50-те напредничав артист Пол Робсън, чийто член бил надали не по-голям от Мильовия.
Та като се появил негърът с черни гащи до колената, се събрали всички гости на плажа – втренчени в чатала му. Човекът толкоз се уплашил, че се качил на едно дърво.
По няколко пъти през сезона тук се провеждат Нептунови празници и избор на първите Мис плаж. Събира се целият град.
Вечерта преди празника актьорите и изпълнителите правеха подготовка, до момента в който чакаха да се поизпразни плажът, се черпеха и се случваше да се качат на подиума с неуверена стъпка и да четат текстовете, фъфлейки...
До плажа се ходеше с петицата, несъмнено, след това се минаваше по дървен мост, който бе повдигнат над заблатен ръкав на Марица. Край водата имаше тръстики, от които се правеха факли. С малко бензин, в случай че не се неистина.
Билетчето беше...може би 100 пъти по-евтино от билетите, които плащаме за някои днешни плажове. Имаше обща съблекалня, душове, бюфет с кебапчета. И четири басейна – в това число детски.
Нямаше шезлонги и чадъри. Имаше прочут брой дървени скари и сенки под дърветата. Даваха се бански чартърен – в случай че не си носиш.
Водата се сменяше по график. Когато беше чиста, беше студена. А когато станеше прелестно топла, към този момент беше жабясала.
Естествено, къпещите се постоянно пикаеха вътре. Едно лято се разнесе слух, че във водата пуснали химикал, който прави пикнята алена и по този начин могат да те разкрият. Оказа се май " подправена вест ", само че известно време се стискахме.
По някое време се заприказва, че водата е заразна и започнаха да поставят толкоз хлор, че не можеше да се диша.
Тогава на плажовете ходеха и българи, и роми. Едни споделят, че е царяло етническо съгласие, други, че се е гледало с неприятно око на нашите мургави събратя, тъй като те се къпели с черните си къси панталони, с които си ходили, и нямали специфични бански. След което спрели да пускат гости, които не си носят бански.
Днес в някои пловдивски плажове всеки с по-мургав цвят на кожата няма късмет да стигне до басейните. Спира т го с обяснението, че имало " частно празненство " или се допускали единствено членове на някакъв клуб.
На тези порядки, присъщи за щата Алабама от времето на Ку-Клукс-клан, не обръща внимание никой. Всички сме заети през 2019-та да покажем на света, че живеем " дружно " с малцинствата. И хвърляме милиони са изгъзици, наречени изкуство. А с част от тези пари може да се направи басейн в " Столипиново ", баня и така нататък
Та тогава освен ромите, само че и доста българи нямаха специфични бански, а се къпеха по черни къси панталони с бял кант. Социалистическата лека индустрия не се интересуваше доста от потребностите на плажуващите. Налагаше се майките ни от парче наследник док, примерно, да ни шият бански. А в случай че ни сложеха и по един бял ширит за лукс – беше си същински кеф.
Някъде към 1960-а година на витрината на " Багра " или до " Багра " изложиха първите австрийски " силонови " бански – с многоцветно ластично коланче, като дъга. Струваха невероятните 5-6 лв. днешни пари. След доста плач съумях да си издействам вносни бански. Точно тогава имах и рожден ден. Бях на десетина години, банските ми бяха огромни и трябваше да ги придържам най-малко идващите три години с ръка, само че си струваше... Имаха избродирана рибка начело, до нея пишеше " Голдфиш “.
Дамските бански? Честно казано, не си ги припомням. Тогава гледахме на мадамите с такива рентгенови погледи, че не обръщахме внимание на банските. Впрочем дамските бански са знак на развиването на цивилизацията. Първо дамите – в случай че съдим по остарели фотоси, са се къпели с цели костюми и шалвари до глезените, с цел да се стигне през 50 те години до банските от две части – с гол пъп. След това едното парче отпадна, само че не всеобщо. По това време към този момент не ходех на плаж в Пловдив и не мога да кажа нищо съответно и тъкмо по въпроса.
Социализмът не се впрегна да шие бански, само че по тази причина пък сътвори работен плажове – някои с безвъзмезден достъп: към Стъкларската фабрика, " Ченгелов ", " Марица ", в Кючука – днешния " Нептун ". Басейни се появиха и източно от " Девети септември ", до стадион " Христо Ботев ". Някои останаха, други изчезнаха – дружно с фабриките.
Днес басейни бол. Атракции – всевъзможни. Някои плажове станаха " аквапаркове “. Ама не е същото. Не можеш да отидеш с бохча ястие и пиянство. Пък и билетът коства повече, в сравнение с струваше едно време 14 дни с карта на море...
Настоящият материал и филмът на ПОТВ са част от плана на Сдружение " Медии с човешко лице “ " Тв фестивал Непознатият Пловдив – пети сезон “, който се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Край водата са опъвани трапези, несъмнено. И след всяка такава екскурзия българското семейство е ставало все по-здраво.
Марица до не толкоз от дълго време беше чиста река, обикновено беше човек да прескочи до водата в жегите и да се топне. Учениците, които учеха в постройката на някогашната Мъжка гимназия, се къпеха дори в огромното междучасие. След това опъваха мокрите си гащи по прозорците.
Пишещият тези редове като възпитаник от Руската за финален път се изкъпа в Марица през юни 65-а, в огромното междучасие. Плувайки обаче в топлата вода, съзря на педя през себе си да се носи едно ла*но. Това беше краят. Останаха обаче басейните.
Първите басейни в Пловдив се появяват при започване на 30-те години. В един указател от 1930 година са упоменати " речни бани, край Марица ", само че липсват повече детайлности.
Всяка махала си има свои крайречни непокътнати територии – кършалклии вървят на едно място, марашлии – на друго, от Аджисана – на трето. Всеки си знае мястото.
Някои – най-вече от Новата махала, се плацикат в гьоловете към извора на мястото, където е построена пивоварната фабрика " Каменица " – господ да я елементарни.
На остатъците от Марково тепе има хлътналост, която се цялостни с дъждовна вода и притегля момчетата от махалата. Излежават се на скалите, цопват се от време в точния момент в топлата вода, а вечер броят американските самолети, които по време на войната летят към Плоещ, с цел да бомбардират петролните кладенци.
Един от първите изкуствени басейни несъмнено е Делевият плаж – в региона на ВИХВП. Той е с топла вода, която идва от фабрика " Охра ". Жените, които се осмеляват да посещават басейна, са облечени от горната страна до долу.
Конкурент на Делевия е Събевият плаж. Той е по на изток, ограден е с дъсчена ограда и има три басейна. Има и куличка за скокове – " зъбчата ".
Построяването на този плаж е концепция на една италианка, която живее в Пловдив. Дядо Владо Тодоров още си я спомня по какъв начин с работни облекла и ботуши управлява градежа на басейните.
Според бате Емо от " Кършияка " първият плаж е Еврейският – " на изток от Герджика ". Там се подвизава Бургаза, който учи младите по какъв начин да скачат във водата и да далдисват.
С идването на националната власт частните плажове изчезват един след различен, само че през 50-те години изниква Лятната къпалня " Девети септември ".
През лятото тя става център на живота в града, край басейните могат да се видят всички известни пловдивчани. Мимо Хаджипетров си спомня за Личо Стоунса, Бусара, Ванчо Зъбара...
Мимо Райчев споделя по какъв начин един ден навили негъра - надзирател на фабрика " Левски " - единственият негър в града – завещание от Първата международна война, до посети плажа. В тези времена се носеха митове какъв брой надарени били всички негри и че някой бил видял гола фотография на известния през 50-те напредничав артист Пол Робсън, чийто член бил надали не по-голям от Мильовия.
Та като се появил негърът с черни гащи до колената, се събрали всички гости на плажа – втренчени в чатала му. Човекът толкоз се уплашил, че се качил на едно дърво.
По няколко пъти през сезона тук се провеждат Нептунови празници и избор на първите Мис плаж. Събира се целият град.
Вечерта преди празника актьорите и изпълнителите правеха подготовка, до момента в който чакаха да се поизпразни плажът, се черпеха и се случваше да се качат на подиума с неуверена стъпка и да четат текстовете, фъфлейки...
До плажа се ходеше с петицата, несъмнено, след това се минаваше по дървен мост, който бе повдигнат над заблатен ръкав на Марица. Край водата имаше тръстики, от които се правеха факли. С малко бензин, в случай че не се неистина.
Билетчето беше...може би 100 пъти по-евтино от билетите, които плащаме за някои днешни плажове. Имаше обща съблекалня, душове, бюфет с кебапчета. И четири басейна – в това число детски.
Нямаше шезлонги и чадъри. Имаше прочут брой дървени скари и сенки под дърветата. Даваха се бански чартърен – в случай че не си носиш.
Водата се сменяше по график. Когато беше чиста, беше студена. А когато станеше прелестно топла, към този момент беше жабясала.
Естествено, къпещите се постоянно пикаеха вътре. Едно лято се разнесе слух, че във водата пуснали химикал, който прави пикнята алена и по този начин могат да те разкрият. Оказа се май " подправена вест ", само че известно време се стискахме.
По някое време се заприказва, че водата е заразна и започнаха да поставят толкоз хлор, че не можеше да се диша.
Тогава на плажовете ходеха и българи, и роми. Едни споделят, че е царяло етническо съгласие, други, че се е гледало с неприятно око на нашите мургави събратя, тъй като те се къпели с черните си къси панталони, с които си ходили, и нямали специфични бански. След което спрели да пускат гости, които не си носят бански.
Днес в някои пловдивски плажове всеки с по-мургав цвят на кожата няма късмет да стигне до басейните. Спира т го с обяснението, че имало " частно празненство " или се допускали единствено членове на някакъв клуб.
На тези порядки, присъщи за щата Алабама от времето на Ку-Клукс-клан, не обръща внимание никой. Всички сме заети през 2019-та да покажем на света, че живеем " дружно " с малцинствата. И хвърляме милиони са изгъзици, наречени изкуство. А с част от тези пари може да се направи басейн в " Столипиново ", баня и така нататък
Та тогава освен ромите, само че и доста българи нямаха специфични бански, а се къпеха по черни къси панталони с бял кант. Социалистическата лека индустрия не се интересуваше доста от потребностите на плажуващите. Налагаше се майките ни от парче наследник док, примерно, да ни шият бански. А в случай че ни сложеха и по един бял ширит за лукс – беше си същински кеф.
Някъде към 1960-а година на витрината на " Багра " или до " Багра " изложиха първите австрийски " силонови " бански – с многоцветно ластично коланче, като дъга. Струваха невероятните 5-6 лв. днешни пари. След доста плач съумях да си издействам вносни бански. Точно тогава имах и рожден ден. Бях на десетина години, банските ми бяха огромни и трябваше да ги придържам най-малко идващите три години с ръка, само че си струваше... Имаха избродирана рибка начело, до нея пишеше " Голдфиш “.
Дамските бански? Честно казано, не си ги припомням. Тогава гледахме на мадамите с такива рентгенови погледи, че не обръщахме внимание на банските. Впрочем дамските бански са знак на развиването на цивилизацията. Първо дамите – в случай че съдим по остарели фотоси, са се къпели с цели костюми и шалвари до глезените, с цел да се стигне през 50 те години до банските от две части – с гол пъп. След това едното парче отпадна, само че не всеобщо. По това време към този момент не ходех на плаж в Пловдив и не мога да кажа нищо съответно и тъкмо по въпроса.
Социализмът не се впрегна да шие бански, само че по тази причина пък сътвори работен плажове – някои с безвъзмезден достъп: към Стъкларската фабрика, " Ченгелов ", " Марица ", в Кючука – днешния " Нептун ". Басейни се появиха и източно от " Девети септември ", до стадион " Христо Ботев ". Някои останаха, други изчезнаха – дружно с фабриките.
Днес басейни бол. Атракции – всевъзможни. Някои плажове станаха " аквапаркове “. Ама не е същото. Не можеш да отидеш с бохча ястие и пиянство. Пък и билетът коства повече, в сравнение с струваше едно време 14 дни с карта на море...
Настоящият материал и филмът на ПОТВ са част от плана на Сдружение " Медии с човешко лице “ " Тв фестивал Непознатият Пловдив – пети сезон “, който се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ