„Изгубени във времето“: История между филмовите ленти от село Враня стена
Тази седмица в предаването „ Тази неделя “ ще ви заведем в село Враня стена, където в миналото е имало трудововъзпитателно учебно заведение за девойки. Историите от него въодушевили сценариста Хаим Оливер и режисьора Рангел Вълчанов за кино лентата „ Вълчицата “.
Лентата е роман по същинска история за 20-годишно свободолюбиво момиче, настанено в трудововъзпитателно учебно заведение. Вдъхновение за сценариста Хаим Оливер било тогавашното учебно заведение за девойки с асоциални прояви в село Враня стена. От него през днешния ден са останали единствено спомените.
Снимка: btvnovinite.bg
С министерско разпореждане през 1961г. е основано учебното заведение във Враня стена. Според анкетите, които девойките са попълвали – те са попадали там за бягство от учебно заведение, за приложимост на алкохол и цигари.
Запазени и до през днешния ден са изповедите на девойките, настанени там.
От писмата излиза наяве, че те са се срамували, че са попаднали в тези условия, а аргументите да попадна са проблеми в фамилията.
Снимка: btvnovinite.bg
Освен обичайните предмети, девойки се учели на и на занят – шиели и бродирали. Създали и самоинициативен състав. В учебното заведение постоянно гостували писатели, поети и музиканти. Освен Валери Петров и Евтим Евтимов, концерт е имал там Васил Найденов – спомня си Девка Владимирова, която прекарва 29 години от своя живот като преподавател там.
„ Трудно беше, вие знаете ли, че аз бях съвсем връстница на учениците. Ученичките бяха 1945 година родени. Трудно беше доста, привикнали на по-охолен живот, доста бягства имаха, до момента в който свикнат, до момента в който се приспособяват “, сподели Девка.
Снимка: btvnovinite.bg
Девка заживява в село Враня стена по обич и по този начин до наши дни, въпреки през днешния ден в дома ѝ да си прави компания единствено със сянката си. Сам със спомените си е и Александър Попов. До него ни води кмета на селото, защото домът му се намира високо в планината.
Малкото останали къщи са разпръснати в 25 махали. Днес в село Враня стена живеят към 30 души. Дядо Сандо е на 89 години и е най-възрастният гражданин на селото, само че паметта му е бистра.
Снимка: btvnovinite.bg
В селото в миналото живеел и архимандрид Зиновий Поппетров. Спомня си по какъв начин в миналото тичал по стръмните пътеки за учебно заведение. Обичал доста музиката, по тази причина и до през днешния ден дрешникът му е цялостен със остарели принадлежности. В селото в миналото имало и кино, само че на колела, на триколка.
С най-голяма обич споделя за безгрижните разходки в гората.
Винаги с усмивка, постоянно ще те посрещне, ще те почерпи с нещо. Дядо Сандо прегръща с обич всеки нов ден и чака да отпразнува своя стогодишен рожден ден. В родния му дом в село Враня стена, високо в планина.
Лентата е роман по същинска история за 20-годишно свободолюбиво момиче, настанено в трудововъзпитателно учебно заведение. Вдъхновение за сценариста Хаим Оливер било тогавашното учебно заведение за девойки с асоциални прояви в село Враня стена. От него през днешния ден са останали единствено спомените.
Снимка: btvnovinite.bg
С министерско разпореждане през 1961г. е основано учебното заведение във Враня стена. Според анкетите, които девойките са попълвали – те са попадали там за бягство от учебно заведение, за приложимост на алкохол и цигари.
Запазени и до през днешния ден са изповедите на девойките, настанени там.
От писмата излиза наяве, че те са се срамували, че са попаднали в тези условия, а аргументите да попадна са проблеми в фамилията.
Снимка: btvnovinite.bg
Освен обичайните предмети, девойки се учели на и на занят – шиели и бродирали. Създали и самоинициативен състав. В учебното заведение постоянно гостували писатели, поети и музиканти. Освен Валери Петров и Евтим Евтимов, концерт е имал там Васил Найденов – спомня си Девка Владимирова, която прекарва 29 години от своя живот като преподавател там.
„ Трудно беше, вие знаете ли, че аз бях съвсем връстница на учениците. Ученичките бяха 1945 година родени. Трудно беше доста, привикнали на по-охолен живот, доста бягства имаха, до момента в който свикнат, до момента в който се приспособяват “, сподели Девка.
Снимка: btvnovinite.bg
Девка заживява в село Враня стена по обич и по този начин до наши дни, въпреки през днешния ден в дома ѝ да си прави компания единствено със сянката си. Сам със спомените си е и Александър Попов. До него ни води кмета на селото, защото домът му се намира високо в планината.
Малкото останали къщи са разпръснати в 25 махали. Днес в село Враня стена живеят към 30 души. Дядо Сандо е на 89 години и е най-възрастният гражданин на селото, само че паметта му е бистра.
Снимка: btvnovinite.bg
В селото в миналото живеел и архимандрид Зиновий Поппетров. Спомня си по какъв начин в миналото тичал по стръмните пътеки за учебно заведение. Обичал доста музиката, по тази причина и до през днешния ден дрешникът му е цялостен със остарели принадлежности. В селото в миналото имало и кино, само че на колела, на триколка.
С най-голяма обич споделя за безгрижните разходки в гората.
Винаги с усмивка, постоянно ще те посрещне, ще те почерпи с нещо. Дядо Сандо прегръща с обич всеки нов ден и чака да отпразнува своя стогодишен рожден ден. В родния му дом в село Враня стена, високо в планина.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ