„Ти, бабе, чийо си?“
Тази седмица един от най-важните въпроси в България изплува още веднъж на дневен ред. А точно: „ Ти, детенце, чийо си? “
Знаете, тоя гнусен въпрос, дето като идеш на село (тук жълтопаветниците да не четат, с цел да не им става лошо) и всяка баба ти го задава. „ Аааа, на Караколювата балдъза унуките ли, знам я аз тая, уруспия, още има да ми дава едно яйце, ненаяла се, отлично, отлично, бабе. “ Или „ Ти на Петко Харзъзина от родата ли си, момиче, ми то се вижда, същия навирен мустак ти пораства, като да си му изрязана от лицето на тоя алкохолик. Ма то във вашата рода всичките булки сте такива космати. Айде поздрави да носиш. “ Само, който си няма село, не е водил такива общителни диалози и не е чувал защитавани от десетилетия фамилни секрети ненадейно посред площада.
Може би това изяснява и за какво жълтопаветният хайлайф тази седмица по този начин бурно се захвана със същия въпрос, научавайки, че кандидат-кметът на ПП-ДБ е от тежко алено родословие. Нямат си село, не са обръгнали. Разбира се, на тях им е простено, тъй като в никакъв случай до момента не са изпитвали насладата от това непозната баба на площада да те щипне за бузката и да каже: „ Аааа, знам го вуйчото на кумицата ти, нае.а цялото село, тоя непрокопсаник, обра попа и избяга в Дупница. Ти женена ли си към този момент, или и ти като на леля ти кака ѝ стара мома одиш, откогато комшията ви я паряса посред църквата? Ма тва щото дебела беше “.
След такива срещи нормално човек се прибира в къщи и споделя: „ Мамо, би трябвало да поговорим “. Или не се прибира у дома, а отива в кръчмата, с цел да доизясни произхода си и фамилната история, а там нормално всичко приключва с голЕм пердах. Жълтопаветниците, като виждам, избраха второто.
Та има ли значение чие дете си и това би трябвало ли да пречи на живота ти? Ако сте същински демократи, ще кажете, не, не би трябвало да пречи, само че не е редно и да оказва помощ. Доколко е допустимо дядото на кандидат-кмета да му е дал скрито куфарче, цялостно със програмен продукт, през далечната 1989 година, когато въпросният претендент е бил на 11, и със злокобен глас да му е прошепнал: „ Давам ти тоя Държавна сигурност програмен продукт, с цел да направиш първия си милион с него и един ден да се кандидатираш за кмет на столицата “? Отговорът на тоя въпрос оставям на фантазията ви.
Трябва да призная, че мен малко ме разочароваха две неща в другояче справедливите въпроси към потеклото на кандидат-кмета. Едното е, че ги задават и не малко хора с семейства, за които също знаем, че преди 1989 година отваряха, в случай че не друго, то най-малко необятно вратите на " Кореком ". И второто е, че сякаш десните демократи от време на време се оказват хора, които желаят да отстраняват по длъжностен път хора с погрешно родословие и също така непознатото благосъстояние ги прави нервни. Да беше 9 септември, щяха да тръгнат с вилите и мотиките, пардон с клавиатурите, да счупят главата на националните врагове и техните внуци. Ма пусто не е и им остава единствено да пишат разбори във фейсбук.
И в този момент тук идва въпросът на въпросите, който си задавам от първия ден, в който избухна абсурдът с това, че кандидат-кмет е внук и наследник на генерали от Държавна сигурност. Какво вършим с такива като мен – дето единият им дедо е бил от едните, а другият им е бил от другите? Ние сигурно сме милиони. Сигурно някой от вас ще каже – е, те това е номерът, да си на изсъхнало, който и да пристигна на власт. Да, но фамилната ми история сочи друго. Прадядо ми от Западните околности по този начин и не можел в никакъв случай да даде верния отговор на въпроса „ чий е “ на непрекъснато сменящите се управляващи в града му – ту българи, ту сърби. Като дойдели сърбите, първата им работа била да го арестуват и пребият, тъй като е българин. Като се върнели българите, незабавно арестували дедо и го пребивали, тъй като се сърбеел. Накрая като го питали семейството „ Последно в този момент, българи ли сме, или сърби? “, той казвал: „ Абе все тая, единствено да не ни бият “.
Та по този начин, благи другари. Хубаво е да си разровим добре предишното, да го покажем и проучим, само че най-хубавото ще е най-много и да се поучим. Щото другояче единствено доста пердах ни чака.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Знаете, тоя гнусен въпрос, дето като идеш на село (тук жълтопаветниците да не четат, с цел да не им става лошо) и всяка баба ти го задава. „ Аааа, на Караколювата балдъза унуките ли, знам я аз тая, уруспия, още има да ми дава едно яйце, ненаяла се, отлично, отлично, бабе. “ Или „ Ти на Петко Харзъзина от родата ли си, момиче, ми то се вижда, същия навирен мустак ти пораства, като да си му изрязана от лицето на тоя алкохолик. Ма то във вашата рода всичките булки сте такива космати. Айде поздрави да носиш. “ Само, който си няма село, не е водил такива общителни диалози и не е чувал защитавани от десетилетия фамилни секрети ненадейно посред площада.
Може би това изяснява и за какво жълтопаветният хайлайф тази седмица по този начин бурно се захвана със същия въпрос, научавайки, че кандидат-кметът на ПП-ДБ е от тежко алено родословие. Нямат си село, не са обръгнали. Разбира се, на тях им е простено, тъй като в никакъв случай до момента не са изпитвали насладата от това непозната баба на площада да те щипне за бузката и да каже: „ Аааа, знам го вуйчото на кумицата ти, нае.а цялото село, тоя непрокопсаник, обра попа и избяга в Дупница. Ти женена ли си към този момент, или и ти като на леля ти кака ѝ стара мома одиш, откогато комшията ви я паряса посред църквата? Ма тва щото дебела беше “.
След такива срещи нормално човек се прибира в къщи и споделя: „ Мамо, би трябвало да поговорим “. Или не се прибира у дома, а отива в кръчмата, с цел да доизясни произхода си и фамилната история, а там нормално всичко приключва с голЕм пердах. Жълтопаветниците, като виждам, избраха второто.
Та има ли значение чие дете си и това би трябвало ли да пречи на живота ти? Ако сте същински демократи, ще кажете, не, не би трябвало да пречи, само че не е редно и да оказва помощ. Доколко е допустимо дядото на кандидат-кмета да му е дал скрито куфарче, цялостно със програмен продукт, през далечната 1989 година, когато въпросният претендент е бил на 11, и със злокобен глас да му е прошепнал: „ Давам ти тоя Държавна сигурност програмен продукт, с цел да направиш първия си милион с него и един ден да се кандидатираш за кмет на столицата “? Отговорът на тоя въпрос оставям на фантазията ви.
Трябва да призная, че мен малко ме разочароваха две неща в другояче справедливите въпроси към потеклото на кандидат-кмета. Едното е, че ги задават и не малко хора с семейства, за които също знаем, че преди 1989 година отваряха, в случай че не друго, то най-малко необятно вратите на " Кореком ". И второто е, че сякаш десните демократи от време на време се оказват хора, които желаят да отстраняват по длъжностен път хора с погрешно родословие и също така непознатото благосъстояние ги прави нервни. Да беше 9 септември, щяха да тръгнат с вилите и мотиките, пардон с клавиатурите, да счупят главата на националните врагове и техните внуци. Ма пусто не е и им остава единствено да пишат разбори във фейсбук.
И в този момент тук идва въпросът на въпросите, който си задавам от първия ден, в който избухна абсурдът с това, че кандидат-кмет е внук и наследник на генерали от Държавна сигурност. Какво вършим с такива като мен – дето единият им дедо е бил от едните, а другият им е бил от другите? Ние сигурно сме милиони. Сигурно някой от вас ще каже – е, те това е номерът, да си на изсъхнало, който и да пристигна на власт. Да, но фамилната ми история сочи друго. Прадядо ми от Западните околности по този начин и не можел в никакъв случай да даде верния отговор на въпроса „ чий е “ на непрекъснато сменящите се управляващи в града му – ту българи, ту сърби. Като дойдели сърбите, първата им работа била да го арестуват и пребият, тъй като е българин. Като се върнели българите, незабавно арестували дедо и го пребивали, тъй като се сърбеел. Накрая като го питали семейството „ Последно в този момент, българи ли сме, или сърби? “, той казвал: „ Абе все тая, единствено да не ни бият “.
Та по този начин, благи другари. Хубаво е да си разровим добре предишното, да го покажем и проучим, само че най-хубавото ще е най-много и да се поучим. Щото другояче единствено доста пердах ни чака.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ