Чета днес, че в българските патриотични среди се пише нов

Чета през днешния ден, че в българските патриотични среди се написа нов речник на българския език. От него изхвърлят всички неприятни, купешки, небългарски и най-много небратски думи и ги заменят с нови. Например думата „ обичам “ идвала от думата “бич “ и по тази причина трябвало да се смени със старобългарската старославянска любя, а по-добре и люблю.

Интересна самодейност, която ще направи от България още веднъж велика провинция на велика страна, в която 70% от популацията може и да няма вътрешни тоалетни, само че пък армията им е огромна. Държавата това, не провинцията. В оная част на света, с хубавите думи, армията има приоритет пред самостоятелните човешки капризи като тоалетна и баня вкъщи.

Между другото тоалетна също не е българска дума. Да не приказваме, че е извънредно префърцунена, тъй като ни приказва за тоалет, сиреч – излизаш чист, оставяш чисто, измил си си ръцете, пооправил си косата, все такива непатриотични действия. Дет се вика, още малко и ще ни накарат да си изрежем хигиеничните ноктенца.

Тази дума неотложно би трябвало да отиде в небитието и да я сменяем с нещо по-българско. Например „ осралник “, в случай че е в БДЖ, някой подлез или в Софийския университет, или „ друсалник “, в случай че е в някой софийски бар. А може и да се откажем от специфична дума за това място и просто да му споделяме „ онуй място “. „ Отивам до това място да си свърша работата “ е универсално изречение в българския. Може да значи, че те е присвил стомаха и би трябвало да го разтовариш, а може и да значи, че отиваш в данъчното да си платиш данъка. Може да се употребява и като излизаш по-рано от работа като универсално опрощение или при първа брачна нощ.

Въобще, българският език обича да заобикаля конкретиката. Така в никакъв случай не е ясно какво тъкмо възнамеряваш да направиш, в действителност ли ще го направиш и най-много кой носи отговорност.

Езикът е отражение на народностния темперамент. Например в немския изреченията са толкоз безобразно дълги, че до момента в който приказва, един немец може мислено да сформира теорията на относителността или да приключи „ Фауст “ и изречението, което е почнал да произнася, още няма да е свършило. А българският е език на страдателния залог. Винаги можеш да се изсулиш от отговорност и да обвиниш някой различен за ставащото. Например „ Работи се по казуса “. Или „ Извършва се закононарушение “. „ Много се краде “.  „ Малко се пие “. „ Гласува се неприятен закон “. „ Е са си е.а майката “.

Също по този начин думите в един език разказват това, което съответният народ вижда. Ескимосите имат доста думи за сняг. Немците могат да се извинят по 13 разнообразни метода. А българинът може с една-единствена дума да изрази всички същестувващи и несъществуващи страсти на този свят. От обич до яд, от боязън, до мощна наслада, от благодарност до вражедбност, от опасност до предложение за брак. Всичко може да се каже с „ да го е.. “...

Така че работата на патриотите по новия български речник, може да се редуцира огромно и той да е едносричен. Така ще улеснят и българският министър председател в сянка.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.