- Тази майка е за убиване – казах аз. -

- Тази майка е за ликвидиране – споделих аз.
- Не, тази майка е за обичане – сподели той.
 
Това се случи в седмицата на Св. Валентин и въпреки у дома да почитаме повече и постоянно Трифон, аз го одобрих като знак от светеца с буквата В.
В нощта, в която се бях зарекла и съвсем заклела, че Нъ-Я-Мъ-А /няма/ да ставам поради нощен бебешки рев, тъй като от деня на раждането си до момента - година и 4 месеца – синът ни има и любящ татко, ми дожаля доста да го събудя този татко, освен това контузен, и наметната с топлия халат на точки, се затътрих към детската стая.
 
В същата седмица получих по имейл описа за онази майка, която споделила на брачна половинка си Лека нощ и до момента в който стигне до леглото предходна през кухнята, направила сандвичи за идващия ден…
… измила небрежно купата от пуканки…
… извадила замразено месо за вечерята на идващия ден…
… напълнила захарницата…
… поставила мокрите облекла в сушилнята…
… заредила още веднъж пералнята…
… изгладила си облеклата за идващия ден…
… сложила дребните играчки в един кош…
…сложила назад телефонната слушалка на поставката за зареждане…
… небрежно поляла цветята на първия етаж в къщата…
 
Прозяла се майката, опънала гърба и най-сетне се запътила към спалнята. Спряла се единствено до бюрото си и написала записка до учителката за идващия ден...
... приготвила парите за екскурзията...
... издърпала книгата от ръцете на спящото си дете...
... написала картичка за рождения ден на приятелката си и надраскала небрежно листата с покупки за идващия ден. Мушнала и двете в дамската си чанта и...
... почистила лицето си от грима...
... поставила си Night solution & age fighting moisturiser…
... измила си зъбите и тръгнала към спалнята.

Много небрежно напълнила с вода купичката на кучето и...
...изнесла котката отвън жилището...
... уверила се, че всички порти са заключени...
... нагледала всяко от спящите си деца и загасила нощните им лампи...
... метнала няколко мръсни чорапа в коша за пране...
... и провела бърз (може би даже заплашителен) диалог с едно от децата - към момента будно...

В спалнята си нагласила будилника и допълнила 3 неща към листата от
6 най-важни неща за идващия ден...
Като изключим кучето, котката и евентуално третото дете – това можех да съм аз.
 
На моята лична преживелица с нощното ставане, някоя по-възрастна жена или самата Аз като по-възрастна жена би споделила класическото „ сама-си-си-виновна “.
 
Аз се разсъниха до бебето с 8-те зъба, татко му се опъна утринно удовлетворен и сподели, че бил спал като бебе, а аз споделих: Тази майка е за ликвидиране. Тогава Той се усмихна и сподели: Не, тази майка е за обичане. И тогава и аз се усмихнах.
 
От тази заран насам все мисля за това. Кой е за ликвидиране и кой е за обичане? Отговорите варират според от часа, в който си задавам тези въпроси, от изяденото количество шоколад, от не-изпитата целесъобразна доза алено вино, от написаното или ненаписаното домашно на по-голямото ни дете и от още какво ли не.
 
Давам си сметка, че седмиците, в които Тази-майка-е-за-убиване са в пъти повече в сравнение с седмиците, в които слушам Тази-майка-е-за-обичане. И въпреки всичко! Този нежен дисбаланс е толкоз значителен в живота на всички нас.
 
А когато видях небрежно надрасканата записка - Не мога да ставам нощем – факт, само че мога да си дойда по-рано и да виждам децата. Записал съм ти час за масаж в 5 – несъответствието се балансира.
 
Не мога да предположа по какъв начин ще се развива това съответствие въз основата на бъдещите ни връзки. Най-вече, тъй като не мога да прочета бъдещето. Но познавам (вече) доста дами, при които салдото по този начин и не се получи и несъответствието им взе доста: от съня, от спокойствието, от времето за коафьор, маникюр, спорт, от времето за четене и спокойни разходки. За сметка на това им даде в обилие бръчки, които никоя златна козметика не съумя да заличи, раздразнителност и чувство за тотална обществена неправда.
 
Заради последното, коства ми се, Тази-майка-е-за-убиване, може да се употребява като Оздравителна стратегия. Понатрупва се напрежение и бутонът на Тази-майка светва. Светва първо за нея, само че по-късно и на глас (и цвят) за всички забъркани лица. Историите не могат да бъдат пренаписвани, хората не могат по този начин елементарно да се трансформират, само че в разнообразни обстановки един актуален аранжимент може да се окаже ободрителен.
 
Знаете ли по какъв начин приключва историята? Но първо, извинете, в случай че към този момент сте я чели доста пъти.
Завършва като бащата споделя Лека нощ (незнайно на кого, тъй като в помещението е сам) и си ляга.