bTV Репортерите: Войната за свещената земя
Тази история не стартира през вчерашния ден или през днешния ден. Тя е на няколко хиляди години. А тази земя, събрала в себе си най-свещените места, е напоена с кръвта на евреи, християни и мюсюлмани. И продължава да е разграничителната линия сред тях.
Месец май 2021 година е просто следващото парче от пъзела, което ще влезе в историята. Защото тогава стартира и приключи 11-дневната война.
Снимка: btvnovinite.bg
Убитите палестинци са 232, а ранените - 1700. В Израел статистиката демонстрира 12 убити и 120 ранени. Затова, до момента в който боевете се водеха и от двете страни на границата, главната борба за човешкия живот беше в лечебните заведения.
Снимка: btvnovinite.bg
Доктор Мария Славова е шеф на поделение в болничното заведение „ Барзилай “ в Ашкелон, най-близкият град до Ивицата Газа. Тя живее в Израел от 30 години и споделя, че ракетният обстрел не стопира в никакъв случай изцяло. Женена е за водач на боен аероплан и познава от близко лицето на войната.
„ Всеки път сме очевидци на едно и също - нещастието на хората. То е обречено нещо, само че умират хора “, споделя доктор Славова.
Снимка: btvnovinite.bg
Преди дни лекарката се срещнала лице в лице с най-страшното - майка, която е изгубила детето си при обстрела.
„ Те са били в предпазената стая и шрапнел пробива стоманения щит, убива детето “, споделя доктор Славова.
Снимка: btvnovinite.bg
Споделя, че е съумяла да избави майката и тя е добре, само че „ си спомня всичко и целия смут “.
„ Такава ни е специалността, ние сме и хора въпреки всичко. Има неща, които идват прекалено много “, разяснява лекарката.
Снимка: btvnovinite.bg
Мария споделя, че не дели работещите на евреи и араби, на палестинци и израелци. За нея всички са равни и са един екип: „ Ние не разделяме хората, ние имаме дълг и всички идват на работа “.
„ Много съм изтощена и ми се вие свят от отмалялост. Тази обстановка не е естествена, децата и фамилиите ни са под обстрел, а ние по 24 часа сме на работа “, споделя Виола, обществен служащ в болничното заведение.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Не желая да споделям, че сме привикнали, само че е по този начин. Да работиш тук е доста мъчно. Трудно е да обясниш на хората, че в болничното заведение не могат да останат, макар че се усещат сигурни тук. Повече от 100 индивида - ранени, с паник офанзиви и деца, които са доста уплашени от войната “, добавя сътрудника ѝ Сара.
Снимка: btvnovinite.bg
Докато сме в болничното заведение в Ашкелон, стартира ракетен обстрел. Чуват се най-малко 10 гърмежа.
„ От началото на ескалацията имаме приети в болница над 300 души. Обслужваме близо 5000 индивиди и на част от тях къщите им са разрушени. Те живеят в боязън “, оповестява зам.-директорът на болничното заведение доктор Гили Гивати.
Снимка: btvnovinite.bg
Разказва, че са преместили незабавното поделение и операционните на болницяата подземен, тъй като „ хората са по-спокойни тук “.
И до момента в който в Ашкелон жертвите и ранените са най-вече от ракетен обстрел, в Йерусалим са от улични конфликти - на араби и евреи или с присъединяване на полицията.
Доктор Низар Хеджи е шеф на болница " Добронамереност " в Йерусалим. За последните 11 дни е избавил десетки животи.
„ Събитията започнаха на две места - квартал „ Шейх Джаррах “ и джамията „ Ал Акса “. Първо идващите бяха малко и леко ранени. После започнаха да се усилват и стигнаха двойно, и когато Израел нахлу в „ Ал Акса “ станаха 200 души. Раните бяха в гърдите, главите и лицата на хората “, споделя доктор Хеджи.
Снимка: btvnovinite.bg
За два дни единствено, 25 души са били ранени в очите, а девет от тях са изгубили най-малко по едно око. Те са засегнати от гумени патрони. Такъв е казусът на 17-годишния Мохамед.
Той отива на урок по физика, когато среща протестиращи групи в центъра. Скрива се зад една кола, само че служителите на реда го прострелват с гумен патрон в главата. Охранителна камера запечатва момента на ескалация.
Снимка: btvnovinite.bg
„ По пътя имаше демонстрации и видях по какъв начин армията тича зад тях. Скрих се, с цел да не бъда засегнат. Полицията потегли след нас, аз си подвигнах ръцете, все едно се предавам. Първо хвърлиха шумова граната и аз паднах и служител на реда ме простреля в главата и ме прибра кола за спешна помощ “, споделя Мохамед.
Животът на Рауф Баракат се трансформирал преди 10 дни. На излизане от вкъщи си той бил прострелян в корема и лакътя от комшия поради свада на религиозна основа. Още е в сериозно положение.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Още доста ме боли стомахът и простреляното място. Аз си бях пред къщи, не бях на проява дори. Бях три дни в интензивното и изрязаха част от стомаха ми “, споделя Баракат.
А експанзията все по-често визира и деца. Като Сабрин, която е единствено на 16. Преди дни на път за болничното заведение, където носела храна на чичо си, тя предходна през остарелия град на Йерусалим и Дамаската врата.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Нямаше никакви хора, само че една жена боец стартира да ме гони. Аз споделих, че не съм направила нищо неприятно. Тя стартира да ме бута. По-късно повече от седем бойци ме биха. Сложиха главата ми на масата и ме биха с ръце и ме ритаха, сложиха ми белезници. Биха ме, псуваха ме и ме обиждаха. Съблякоха ме гола, не ми даваха даже вода. Задържаха ме за 10 часа “, споделя Сабрин.
След всичко това тя е задържана и даже сега е под домакински арест. Не знае по кое време ще бъде освободена.
И евреите се опасяват за децата си. Особено тези, които живеят на границата с Ивицата Газа. За тях последните дни са били същински пъкъл, тъй като войната е на прага на домовете им.
„ Като бях дете, живеех в кибуца и ходехме на плаж в Газа, а те идваха да работят тук, бяхме семейство. Кога свърши това? Преди 20 години. Сега към този момент нямам познати в Газа. Но знам, че там има хора, които желаят да живеят. Просто да са живи, децата им да вървят на учебно заведение и да работят обикновено. Ние се опасяваме доста, изключително децата. Те са в непрекъсната контузия от ракетите. Аз се опасявам за щерка си “, споделя Оси, жителка на кибуца Нир-ам.
Снимка: btvnovinite.bg
Дъщеря ѝ Офира споделя, че се „ опасява и най-страшното е минало, само че единствено за малко “.
В този граничен кибуц времето, за което можеш и би трябвало да стигнеш до бомбоубежище, е секунди. И е съвсем невероятно.
На фона на същинската война, тече още една, съвсем невидима в профил. Постепенното изтласкване на хора от избрани региони. Такава е обстановката в най-проблемния квартал в Йерусалим – „ Шейх Джаррах “. Евреите имат искания към земята, а арабите споделят, че живеят тук повече от 70 години. Тук палестински фамилии от 28 къщи са застрашени от евакуация и изпъждане.
„ Нотариалният ни акт е от Йордания, тъй като от там е продавачът. Семейството на мъжа ми живее тук повече от 70 години. Той е на 53 и е роден тук. Няма да мръднем от тук. Ако ще е война - да е война “, безапелационна е Мейсун, жителка на „ Шейх Джаррах “.
Срокът, който е даден на фамилиите да освободят периметъра, е до август. А те са пренесли тази война и в обществените мрежи с хаштаг „ спасете Шейх Джаррах “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това е национално въстание, тъй като на хората им омръзна еврейската окупация. Ние сме срещу насилственото изтегляне на фамилиите. Ние сме един народ и една идея и молим света да ни поддържа “, споделя Муна Ел Курд, жителка на квартала.
Евреите в квартала всеобщо отхвърлят коментар.
Месец май 2021 година е просто следващото парче от пъзела, което ще влезе в историята. Защото тогава стартира и приключи 11-дневната война.
Убитите палестинци са 230, а ранените - 1700. В Израел статистиката полазва 12 убити и 120 ранени.
В Израел живеят близо 50 000 българи. Сред тях потърпевши няма, само че са построили мрежа между тях и се чуват всеки ден. И те се тревожат най-много за децата и внуците.
„ Ние към този момент сме го преживявали, само че децата се опасяват. Когато вият сирените е доста злокобно и имат минута и половина, с цел да стигнат до скривалището. Какво да се прави, война “, споделя ръководителят на българския културен център в Израел Рина Бакалова.
Снимка: btvnovinite.bg
Съпругът ѝ – Илия, демонстрира детската стая в дома им. От известно време тя е превърната в бомбоубежище.
„ Дипломатите в региона споделят, че главният проблем на представителите на трите религии тук е, че не си приказват. И мъчно ще намерят път един към различен “, споделя Илия.
Снимка: btvnovinite.bg
А наблюдаващите регистрират, че след въвеждането на системата " стоманен купол " силите надалеч не са равни.
Жертвите в Израел са 20 пъти по-малко от тези в Палестина, а 20 % от ракетите, изстреляни от Газа, падат още на нейната територия и не съумяват да прелетят над границата.
Позиционната война обаче продължава и сега. Защото за някои това е Обетованата земя и тя им е обещана. За други - това е свещена земя и те нямат никакво желание да се отхвърлят от нея.
А търсенето на път един към различен може да отнеме доста години. И сигурно ще се мери в човешки животи.
Месец май 2021 година е просто следващото парче от пъзела, което ще влезе в историята. Защото тогава стартира и приключи 11-дневната война.
Снимка: btvnovinite.bg
Убитите палестинци са 232, а ранените - 1700. В Израел статистиката демонстрира 12 убити и 120 ранени. Затова, до момента в който боевете се водеха и от двете страни на границата, главната борба за човешкия живот беше в лечебните заведения.
Снимка: btvnovinite.bg
Доктор Мария Славова е шеф на поделение в болничното заведение „ Барзилай “ в Ашкелон, най-близкият град до Ивицата Газа. Тя живее в Израел от 30 години и споделя, че ракетният обстрел не стопира в никакъв случай изцяло. Женена е за водач на боен аероплан и познава от близко лицето на войната.
„ Всеки път сме очевидци на едно и също - нещастието на хората. То е обречено нещо, само че умират хора “, споделя доктор Славова.
Снимка: btvnovinite.bg
Преди дни лекарката се срещнала лице в лице с най-страшното - майка, която е изгубила детето си при обстрела.
„ Те са били в предпазената стая и шрапнел пробива стоманения щит, убива детето “, споделя доктор Славова.
Снимка: btvnovinite.bg
Споделя, че е съумяла да избави майката и тя е добре, само че „ си спомня всичко и целия смут “.
„ Такава ни е специалността, ние сме и хора въпреки всичко. Има неща, които идват прекалено много “, разяснява лекарката.
Снимка: btvnovinite.bg
Мария споделя, че не дели работещите на евреи и араби, на палестинци и израелци. За нея всички са равни и са един екип: „ Ние не разделяме хората, ние имаме дълг и всички идват на работа “.
„ Много съм изтощена и ми се вие свят от отмалялост. Тази обстановка не е естествена, децата и фамилиите ни са под обстрел, а ние по 24 часа сме на работа “, споделя Виола, обществен служащ в болничното заведение.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Не желая да споделям, че сме привикнали, само че е по този начин. Да работиш тук е доста мъчно. Трудно е да обясниш на хората, че в болничното заведение не могат да останат, макар че се усещат сигурни тук. Повече от 100 индивида - ранени, с паник офанзиви и деца, които са доста уплашени от войната “, добавя сътрудника ѝ Сара.
Снимка: btvnovinite.bg
Докато сме в болничното заведение в Ашкелон, стартира ракетен обстрел. Чуват се най-малко 10 гърмежа.
„ От началото на ескалацията имаме приети в болница над 300 души. Обслужваме близо 5000 индивиди и на част от тях къщите им са разрушени. Те живеят в боязън “, оповестява зам.-директорът на болничното заведение доктор Гили Гивати.
Снимка: btvnovinite.bg
Разказва, че са преместили незабавното поделение и операционните на болницяата подземен, тъй като „ хората са по-спокойни тук “.
И до момента в който в Ашкелон жертвите и ранените са най-вече от ракетен обстрел, в Йерусалим са от улични конфликти - на араби и евреи или с присъединяване на полицията.
Доктор Низар Хеджи е шеф на болница " Добронамереност " в Йерусалим. За последните 11 дни е избавил десетки животи.
„ Събитията започнаха на две места - квартал „ Шейх Джаррах “ и джамията „ Ал Акса “. Първо идващите бяха малко и леко ранени. После започнаха да се усилват и стигнаха двойно, и когато Израел нахлу в „ Ал Акса “ станаха 200 души. Раните бяха в гърдите, главите и лицата на хората “, споделя доктор Хеджи.
Снимка: btvnovinite.bg
За два дни единствено, 25 души са били ранени в очите, а девет от тях са изгубили най-малко по едно око. Те са засегнати от гумени патрони. Такъв е казусът на 17-годишния Мохамед.
Той отива на урок по физика, когато среща протестиращи групи в центъра. Скрива се зад една кола, само че служителите на реда го прострелват с гумен патрон в главата. Охранителна камера запечатва момента на ескалация.
Снимка: btvnovinite.bg
„ По пътя имаше демонстрации и видях по какъв начин армията тича зад тях. Скрих се, с цел да не бъда засегнат. Полицията потегли след нас, аз си подвигнах ръцете, все едно се предавам. Първо хвърлиха шумова граната и аз паднах и служител на реда ме простреля в главата и ме прибра кола за спешна помощ “, споделя Мохамед.
Животът на Рауф Баракат се трансформирал преди 10 дни. На излизане от вкъщи си той бил прострелян в корема и лакътя от комшия поради свада на религиозна основа. Още е в сериозно положение.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Още доста ме боли стомахът и простреляното място. Аз си бях пред къщи, не бях на проява дори. Бях три дни в интензивното и изрязаха част от стомаха ми “, споделя Баракат.
А експанзията все по-често визира и деца. Като Сабрин, която е единствено на 16. Преди дни на път за болничното заведение, където носела храна на чичо си, тя предходна през остарелия град на Йерусалим и Дамаската врата.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Нямаше никакви хора, само че една жена боец стартира да ме гони. Аз споделих, че не съм направила нищо неприятно. Тя стартира да ме бута. По-късно повече от седем бойци ме биха. Сложиха главата ми на масата и ме биха с ръце и ме ритаха, сложиха ми белезници. Биха ме, псуваха ме и ме обиждаха. Съблякоха ме гола, не ми даваха даже вода. Задържаха ме за 10 часа “, споделя Сабрин.
След всичко това тя е задържана и даже сега е под домакински арест. Не знае по кое време ще бъде освободена.
И евреите се опасяват за децата си. Особено тези, които живеят на границата с Ивицата Газа. За тях последните дни са били същински пъкъл, тъй като войната е на прага на домовете им.
„ Като бях дете, живеех в кибуца и ходехме на плаж в Газа, а те идваха да работят тук, бяхме семейство. Кога свърши това? Преди 20 години. Сега към този момент нямам познати в Газа. Но знам, че там има хора, които желаят да живеят. Просто да са живи, децата им да вървят на учебно заведение и да работят обикновено. Ние се опасяваме доста, изключително децата. Те са в непрекъсната контузия от ракетите. Аз се опасявам за щерка си “, споделя Оси, жителка на кибуца Нир-ам.
Снимка: btvnovinite.bg
Дъщеря ѝ Офира споделя, че се „ опасява и най-страшното е минало, само че единствено за малко “.
В този граничен кибуц времето, за което можеш и би трябвало да стигнеш до бомбоубежище, е секунди. И е съвсем невероятно.
На фона на същинската война, тече още една, съвсем невидима в профил. Постепенното изтласкване на хора от избрани региони. Такава е обстановката в най-проблемния квартал в Йерусалим – „ Шейх Джаррах “. Евреите имат искания към земята, а арабите споделят, че живеят тук повече от 70 години. Тук палестински фамилии от 28 къщи са застрашени от евакуация и изпъждане.
„ Нотариалният ни акт е от Йордания, тъй като от там е продавачът. Семейството на мъжа ми живее тук повече от 70 години. Той е на 53 и е роден тук. Няма да мръднем от тук. Ако ще е война - да е война “, безапелационна е Мейсун, жителка на „ Шейх Джаррах “.
Срокът, който е даден на фамилиите да освободят периметъра, е до август. А те са пренесли тази война и в обществените мрежи с хаштаг „ спасете Шейх Джаррах “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това е национално въстание, тъй като на хората им омръзна еврейската окупация. Ние сме срещу насилственото изтегляне на фамилиите. Ние сме един народ и една идея и молим света да ни поддържа “, споделя Муна Ел Курд, жителка на квартала.
Евреите в квартала всеобщо отхвърлят коментар.
Месец май 2021 година е просто следващото парче от пъзела, което ще влезе в историята. Защото тогава стартира и приключи 11-дневната война.
Убитите палестинци са 230, а ранените - 1700. В Израел статистиката полазва 12 убити и 120 ранени.
В Израел живеят близо 50 000 българи. Сред тях потърпевши няма, само че са построили мрежа между тях и се чуват всеки ден. И те се тревожат най-много за децата и внуците.
„ Ние към този момент сме го преживявали, само че децата се опасяват. Когато вият сирените е доста злокобно и имат минута и половина, с цел да стигнат до скривалището. Какво да се прави, война “, споделя ръководителят на българския културен център в Израел Рина Бакалова.
Снимка: btvnovinite.bg
Съпругът ѝ – Илия, демонстрира детската стая в дома им. От известно време тя е превърната в бомбоубежище.
„ Дипломатите в региона споделят, че главният проблем на представителите на трите религии тук е, че не си приказват. И мъчно ще намерят път един към различен “, споделя Илия.
Снимка: btvnovinite.bg
А наблюдаващите регистрират, че след въвеждането на системата " стоманен купол " силите надалеч не са равни.
Жертвите в Израел са 20 пъти по-малко от тези в Палестина, а 20 % от ракетите, изстреляни от Газа, падат още на нейната територия и не съумяват да прелетят над границата.
Позиционната война обаче продължава и сега. Защото за някои това е Обетованата земя и тя им е обещана. За други - това е свещена земя и те нямат никакво желание да се отхвърлят от нея.
А търсенето на път един към различен може да отнеме доста години. И сигурно ще се мери в човешки животи.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ