Тази година започна с един абсолютно женски филм. По действителен

Тази година стартира с един безусловно женски филм. „ По автентичен случай “ е екранизация по романа на Делфин дьо Виган, който реферира към предходния й разказ, „ “, разказващ за самоубийството на майка й. Двете героини във кино лентата – писателката Делфин (очевидно мощно автобиографичен образ) и нейната почитателка и маниакално привързана и завладяваща другарка Л., са на процедура единствените дами на екрана, а централният мъжки персонаж е като далечна сянка, безпомощен да се намеси и да промени хода на събитията в този женски свят. Роман Полански основава кино лентата в съавторство с Оливие Асаяс, който има доста сходна творба, също за завладяващата и комплицирана връзка на две дами – „ “. Полански е направил историята задоволително гледаема, без нюансите и недоговорените секрети от историите на Асаяс. От това „ По автентичен случай “ става много предсказуем. Повечето сюжетни обрати са предвидими, а историята рядко поема в непредвидена посока. Това значително се компенсира от чудесните актриси – и изключително Ева Грийн, която в ролята на Л. (Elle – „ тя “, „ нея “ на френски) е злокобно очарователна. Двете дами са в непрекъсната игра на взаимно надхитряване, дебнещи се, подвластни една от друга и уязвими. Делфин е в креативна рецесия, потънала в скрупули поради триумфа на книгата си, в която изкарва на показ тайните на починалата си майка. Л. е публицист в сянка, тя е експерт по това да вижда у другите скритото и да го изкарва нескрито. Тя също има своите секрети, само че дали те са част от действителността или също са книга, по този начин и няма да узнаем.

Прожекцията на „ По автентичен случай “ е международна премиера на кино лентата след фестивала в Кан. И макар че зад него стоят имената на популярна писателка и още по-известни и приети създатели и актриси, в тази ситуация по-скоро имаме пример на филм, който по този начин и не е надскочил литературния си прототип. Но в последна сметка белким този фестивал няма за цел да ни покаже и това?